Вегетативна нервна система -централна и периферна част на

Вегетативна нервна система -централна и периферна част на симпатиковия и парасимпатиковия дял. Вероника Иванова- Мед. биология, 1 курс (2016 г. )

Вегетативната нервна система (автономна нервна система) е част от периферната нервна система, чиято задача е да поддържа оптимални вътрешни условия в организма, т. е. хомеостазата. Тя обхваща и регулира дейността на вътрешните органи – сърце, стомах, бели дробове, черен дроб, черва, кръвоносни съдове, жлези и др. Състои се от централна част (разположена в гръбначния мозък и мозъчния ствол) и периферна част (съставена от вегетативни възли, вегетативни нерви и вегетативни сплетения).

Вегетативната нервна система е изградена от: • централни вегетативни ядра (в главния и в гръбначния мозък); • вегетативни възли (ганглии); • периферни нерви, завършващи в различни органи. Вегетативната нервна система се характеризира със следните особености: 1. Регулираните от нея процеси не се поддават на пряк волеви (съзнателен) контрол. Човек не може по свое желание да ускори или да забави честотата на сърцевите съкращения. 2. Вегетативните нервни влакна провеждат по-бавно нервните импулси от соматичните нерви. 3. Изпълните импулси преминават не по един, а по два последователно свързани неврона. Телата на първите неврони се намират във вегетативните ядра на централната нервна система, а на вторите са разположени в нервните възли, които се намират извън централната нервна система.

Физиология на Вегетативната нервна система -се дели на 2 дяла:

Критериите за разделяне: I. Морфологични 1. По разположение на предвъзловите неврони: при симпатикуса: -са разположени в страничния рог на сивото вещество на гръдните и първите 2 поясни гръбначномозъчни сегменти (се нарича тораколумбална част на ВНС). при парасимпатикуса: -в парасимпатиковите ядра на мозъчния ствол и в страничния рог на кръсцовите сегменти на гръбначния мозък (краниосакрална част на ВНС). 2. По разположение на вегетативните възли: -са разположени около гръбначния стълб и се наричат паравертебрални и превертебрални. -са разположени до органите, които инервират или вътре в стената им; се наричат терминални или интраорганни. 3. По дължина на еферентните неврони: -има къси предвъзлови и дълги следвъзлови неврони -е обратно. 4. По контакта между невроните във вегетативния възел: -1 предвъзлов неврон -със 200 следвъзлови. -1 предвъзлов- със 20 следвъзлови.

II. Функционални 1. Вид на реакциите: при симпатикуса: - са по- дифузни. при парасимпатикуса: - са по- локализирани. 2. Вид на действието: -действията са свързани с катаболични процеси и израсходване на повече биоенергия. -действията са свързани с анаболични процеси и съхранение на биоенергия. III. Невротрансмитерни Предвъзловите неврони: на симпатикуса: - са холинергични. Следвъзловите неврони: -адренергични. на парасимпатикуса: -двата вида неврони са холинергични.

Симпатиков дял (pars sympathica) -е по- големият отдел на ВНС. Симпатиковата ускорява сърдечната дейност, стеснява кръвоносните съдове, повишава кръвното налягане, намалява образуването на храносмилателни сокове, понижава перисталтиката на стомаха и червата, разширява въздухоносните пътища в белите дробове, разширява зеницата. Под действието на симпатиковите импулси организмът се мобилизира. Израз на това е ускорената сърдечна дейност, ускореното дишане, повишената температура, намалената активност на храносмилателната система. Има: • Централната част; • Периферната част.

ВНС- симпатиков ствол ганглий на: Централна част се разполага в страничния рог насивото мозъчно вещество на гръбначномозъчните сегменти от 8 - ми шиен до 2 - и поясен, образувайки интермедиолатерално ядро (nucleus intermediolateralis), в което се намират висцеродвигателни неврони. Техните миелинови аксони напускат гръбначния мозък заедно с предните коренчета на гръбначномозъчните нерви, но отклонявайки се още от самото начало, се отправят към съответните паравертебрелни вегетативни ганглии. Най- горната част на симпатиковия център се нарича център за разширение на зеницата (centrum ciliospinale). -шийна част -гръдна част -поясна част -кръстцова част -опашен ганглий

Периферната част е представена от симпатиковия ствол (truncus sympathicus) и от нервните влакна, започващи от възлите на този ствол. Симпатиковият ствол представлява чифтна поредица от 22 -23 възела, свързани помежду си чрез междувъзлови клончета и метамерно разположени от двете страни на гръбначния стълб. Най- долният възел е нечифтен и чрез него двата ствола- отляво и отдясно- се свързват в една непрекъсната верига. Според местоположението на възлите се различава: 1. Шийна част- се състои от 3 ганглия: • горен (най- голям)- има вретеновидна форма и разполага се пред напречните израстъци на 2 - ри и 3 -и шиен прешлен. • среден (най- малък)- разполага се пред напречните израстъци на 4 -ти шиен прешлен. • долен- е постоянен, но рядко се среща като самостоятелен. От възлите започват нерви, които групират в: -възходящи(за главата и лицето); -сърдечни(за сърцето); -органни(за органите на шията); -свързващи(за съседни черепни и гръбначномозъчни нерви). По- важни нерви са: вътрешен сънен нерв, външни сънни нерви, сърдечни нерви, гръклянно- гълтачни клончета, щитовиден клон, свързващи клончета.

2. Гръдната част- състои се от 10 -11 възела, разположени пред главичките на ребрата от двете страни на гръдните прешлени. От възлите започват нервни клончета, които са предназначени за органите в гръдната кухина, а някои от тях и за органите в коремната кухина. По- важни са: • гръдни сърдечни нерви (nn. cardiaci thoracici)- участвуват в образуването на сърдечното сплетение; • белодробни клончета (rr. pulmonales)- за белодробното сплетение; • аортни клончета (rami aortici)- образуват сплетения около гръдната аорта; • вътреорганни нерви (nn. splanchnici)- голям, среден и малък, участващи в образуването на слънчевото сплетение); • свързващи клончета (rr. communicantes)- за свързване с гръдните гръбначномозъчни нерви. 3. Поясната част- се състои от 4 възела, разположени зад коремницата от двете страни на поясните прешлени. От тях излизат следвъзлови нервни влакна, участващи в образуване на слънчевото и aортното сплетение в коремната кухина и на тазовото сплетение в тазовата кухина. Оделят се и свързващи клончета, които отиват в поясните гръбначномозъчни нерви. 4. Кръстцовата част се сьстои от 4 възела, разположени по тазовата повърхност на кръстцовата кост.

Парасимпатиков дял (pars parasympathica) -забавя сърдечната дейност, понижава кръвното налягане, свива малките бронхи в белите дробове, т. е понижава дихателната активност, засилва перисталтиката на стомаха и червата, усилва дейноста на храносмилателната система, стеснява зениците. Под действие на парасимпатиковите импулси организмът се демобилизира. Така той се успокоява и запазва своята енергия. Състои се от: 1. Централната част. 2. Периферната част.

Вегетативни центрове Централната част се състои от отделни ядра от сиво мозъчно вещество, разположени: • в мозъчния ствол- краниална част (pars cranialis) • в кръстцовите сегменти на гръбначния мозък- сакрална част (pars sacralis). Парасимпатиковите ядра на краниалната част са 4: • в средния мозък- ядрото на Вестфал. Едингер (ядро на акомодацията); • в моста- горното слюнчено ядро; • в продълговатия мозък се намират 2 парасимпатикови ядра- долно слюнчено и висцеродвигателно. Парасимпатиковите ядра на сакралната част се намират в страничния рог на сивото вещество на 2 -и, 3 -ти и 4 -ти кръстцов гръбначномозъчен сегмент. 1 -ядро на Вестфал-Едингер; 2 - горно слюнчено ядро; 3 - долно слюнчено ядро; 4 - висцеромоторно ядро; 5 кръстцово ядро; 6 - централна част на симпатиковия дял; 7 - вегетативни центрове в междинния мозък.

Периферната част се състои от: • нервни влакна излизащи от централната част; • нервните възли, разположени в близост до органите или в стените им; • вегетативни нервни влакна, стигащи до вътрешните органи. Парасимпатиковите нервни ядра не се движат самостоятелно, а заедно с черепно-мозъчен и гръбначно-мозъчен нерв. Най-важният смесен нерв с парасимпатиково участие е т. н. блуждаещ нерв. Парасимпатиковите ядра на блуждаещия нерв, започват от вегетативните ядра в продълговатия мозък и стигат до всички органи в гръдния кош и в коремната кухина. Наименованието му идва от това, че за да стигнат до вътрешните органи разклоненията му сякаш блуждаят из цялото тяло.