Университет по библиотекознание и информационни технологии – София БЪЛГАРСКИ МУЗЕИ И МУЗЕЙНИ ЦЕННОСТИ В ЕВРОПЕАНА Вера Бонева Втора международна конференция Българското съдържание в Европеана, Пловдив, 1 -2 октомври 2010
СТРУКТУРА НА ИЗЛОЖЕНИЕТО Европеана: Виртуален дом на европейските музеи и музейни ценности. Българското музейно пространство. Българските музейни подстъпи към Европеана. Дигитализация: мащабна, професионална, пълноценна. Българското музейно съдържание на Европеана. Българското музейно приобщаване към Европеана: три времеви хоризонта. Два (раз)лични погледа спрямо Европеана.
ЕВРОПЕАНА: ВИРТУАЛЕН ДОМ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ МУЗЕИ И МУЗЕЙНИ ЦЕННОСТИ (1) Музеите са основни партньори на Европеана, подкрепящи с институционалната си тежест все още ефирната мрежа на общоевропейското културно единение. Значителен обем от дигиталните ресурси на Европеана са компоненти на музейните колекции (вкл. и експозиции) на европейските музеи. Относителният по своята същност статистически измерител показва, че европейските музеи отдават предпочитание на представянето на артефакти посредством изображения, съпътствани от стандартно структурирани паратекстове. По отношение на типовете музейни ценности, битуващи във виртуалното пространство на Европеана, като цяло преобладават произведения на изящното и приложното изкуство, архитектурни обекти, паметници на традиционната народна култура. Високата активност на природонаучните и на техническите музеи придава специфичен натурел на общоевропейския културен портал, обвързвайки го с тежнението за близост с природната среда и с култа на европейската цивилизация към авангардните технологии.
ЕВРОПЕАНА: ВИРТУАЛЕН ДОМ НА ЕВРОПЕСКИТЕ МУЗЕИ И МУЗЕЙНИ ЦЕННОСТИ (2) Присъщият на съвременното информационно общество уклон към иконични изображения уплътнява съдържанието на Европеана с дигитални образи на монети, печати, картини, култови предмети. Звуковите файлове и филмите, съхранили културното богатство на Стария континент, са съществена част от дигиталната плът на Европеана. Те съдействат за по-безпрепятствено преодоляване на езиковите бариери и манталитетните стереотипи. Ерата на комуникациите присъства осезаемо в необозримите колекции от пощенски картички, пощенски марки, транспортни средства, инфраструктурни обекти, веществени и невеществени обстоятелства, свързани с търговския и информационния обмен. Текстът в музейния сегмент на Европеана е преди всичко метатекст. Част от националните агрегатори са осигурили достъп до ключовите произведения на политически лидери и до основополагащи конституционни и пропагандни документи, свързани с институционалния градеж на отделните европейски държави. Част от музейните издания и някои типове музейна документация също са откриваеми с посредничеството на Европеана.
БЪЛГАРСКОТО МУЗЕЙНО ПРОСТРАНСТВО Според данните на Националния статистически институт, през 2009 година в България функционират 231 музея – от тях 97 са общоисторически, а 134 – специализирани (вкл. 39 художествени галерии). 7 591 866 – това е официалното число, обозначаващо броя на музейните предмети и ценности, съхранявани във фондовете на българските музеи. Българското музейно пространство покрива плътно и относително пълноценно страната, осигурявайки компетентно обгрижване на движимите културни ценности с музеен характер, както и на голяма част от недвижимите. Водеща роля в институционален план изпълняват националните и регионалните музеи. Откроима по характера и по съдържанието си е културната активност и на част от общинските и мемориални музеи, които поддържат богати фондове и развиват атрактивна и разнообразна експозиционна и популяризаторска дейност. През последните години българското музейно пространство има свой все по -осезаем виртуален сегмент – сполучливо конструирани сайтове, виртуални експозиции, Интернет базирани електронни каталози, съдържателни линкове към туристически портали или към сайтове на български общини.
БЪЛГАРСКИТЕ МУЗЕЙНИ ПОДСТЪПИ КЪМ ЕВРОПЕАНА В част от музеите са осъществени първи успешни стъпки по дигитализация на предмети от основен фонд, включително и на метаданни, свързани със съответните музейни единици и/или колекции. Пример. http: //muzeini-relikvi. net/ е Интернет базиран електронен каталог на реликви от Съединението 1885 г. , съхранявани в българските музеи. Той е създаден от екип от РИМ – Пловдив. С малко обогатяване на общоисторическата информация и след превод на английски език, този интересен продукт би могъл сполучливо да се приобщи към Европеана. Съществуващите към настоящия момент сайтове на някои национални, регионални, общински, профилирани и мемориални музеи биха били полезни и интересни за потребителите на Европеана – НИМ, НАИМ, РИМ – Варна, РИМ – Плевен, РИМ – Стара Загора, РИМ – Кюстендил, РИМ – Разград, ИМ – Трявна, ИМ – Каварна, Къща-музей “Пейо Яворов” – Чирпан и др. Осезаем е дефицитът в сайтовете на българските музеи на визуална и звукова информация, вкл. 3 D изображения, филми, мултимедийни презентации, звукови файлове, факсимилета на ръкописи и стари издания. Ограничени са възможностите за виртуални пътешествия из постоянните и временни експозиции на музеите. Единични и не особено сполучливи са опитите за конструиране на виртуални експозиции, свързани с ценностите на даден музей или обединяващи уникални артефакти от различни музеи, обединени около определено културно и/или естетическо послание.
ДИГИТАЛИЗАЦИЯ: МАЩАБНА, ПРОФЕСИОНАЛНА, ПЪЛНОЦЕННА В настоящия момент дигитализацията на музейните фондове е несъмнен приоритет в дейността на музейните институции. Процесът би трябвало да има за дългосрочна цел създаване на дигитални копия на всички предмети от основните фондове на музеите; метаданните за съответните предмети и ценности са съществен компонент от този дигитален проект. Приоритети при дигитализацията – уникални музейни ценности с общонационално значение и градивна положеност в общоевропейския културен градеж; ценности в лошо физическо състояние; ценности, включени в постоянните експозиции. Създаване на дигитални продукти, представящи съвременното състояние и еволюцията на сгради, обитавани от българските музеи. Полагане върху дигитални носители на стари филми, музикални записи, снимки, картини, икони, ръкописи, монети и монетни форми, печати, епиграфски паметници и др. Ускорено въвеждане на единен музеен софтуер за обработка и съхранение на дигитални копия и метаданни за музейните предмети и музейните ценности. Да се сложи край на парцелираната, некоординирана и в някои свои сегменти непрофесионална дигитализация!
БЪЛГАРСКОТО МУЗЕЙНО СЪДЪРЖАНИЕ НА ЕВРОПЕАНА (1) Закъснението на българското музейно приобщаване към Европеана има и своите предимства – възможност за по-адекватно вписване в постъпателно оформящите се виртуални колекции; използване на натрупания опит – позитивен и негативен; отчитане на интересите и предпочитанията на потребителите на мегапортала. В съдържателен план приоритетно в мрежата на Европеана би трябвало да намерят място уникални музейни ценности, свързани с най-ранната история на Европа – Праистория и Античност. Подборът на паметниците от тази група е необходимо да се осъществи на национално ниво от експерти с доказан опит в експонирането и популяризирането на музейните ценности. Средновековието би трябвало да навлезе в Европеана с артефакти от държавната и православната традиция – движими паметници, ключови палеославистични текстове, архитектурни обекти, каменни надписи, икони. Знаците на властта, комуникацията и социалния статус (печати, монети и монетни форми, накити, оръжия, църковни реликви) това са музейните ценности от периода VІІ-ХІV век, които биха представили българската средновековна традиция. Тук се появява деликатният момент, отнасящ се до люшкането между опозиция и идентификация с византинизма, но и този казус е решим при отдаване приоритет на информационната натовареност и естетическата стойност на съответните музейни предмети.
БЪЛГАРСКОТО МУЗЕЙНО СЪДЪРЖАНИЕ НА ЕВРОПЕАНА (2) Османският период (ХV-ХVІІІ век) би представлявал интерес на потребителите на Европеана с артефакти, свързани с мултикултурния диалог по нашите земи, с култовата архитектура, с градските традиции. Допускам, че част от османотурските ръкописни документи, съхранени в музеи и библиотеки, биха намерили свои страстни (по)читатели в Европеана. Българското възраждане и Модерната епоха биха говорили най-отчетливо чрез знаците на модернизационните усилия на нашите предшественици – образователни традиции, стопанско оживление, междуличностни общувания и институционален градеж, рецепция и адаптация на европейски културни образци. Чужди пътеписи – в оригинал и в български превод, подбрани старопечатни издания – вкл. и чуждоезични. И тук образите и звуците би трябвало да доминират над ръкописните и печатни текстове. Политическите, институционални и демографски обрати на националната ни съдба през ХХ век биха встъпили по естествен начин в Европеана чрез подбран снимков материал, чрез произведения на музикалното и изобразителното изкуство, чрез леко реновирани и дублирани стари документални и художествени филми. Карти и картни изображения, парични знаци, архитектурни паметници и урбанистични пейзажи. Допускам, че потребителите на общоевропейския културен портал биха проявили интерес и към музейни уникати, представящи бита и ежедневието на българите през ХІХ и ХХ век.
БЪЛГАРСКОТО МУЗЕЙНО ПРИОБЩАВАНЕ КЪМ ЕВРОПЕАНА: ТРИ ВРЕМЕВИ ХОРИЗОНТА Краткосрочният. Включване на част от съществуващите дигитализирани музейни обекти и музейни портали – след подбор, осъществен на национално ниво по ясни и еднозначни критерии. Средносрочният. Подборно дигитализиране на музейни ценности (ведно с прилежащите им метаданни), представящи културни факти и феномени, свързани с Праисторията, Античността и Средновековието, имащи отношение към корените на европейската цивилизация. Модерната епоха и Съвременността да бъдат експонирани посредством неконфронтационни по своето съдържание артефакти. Предимство на визията и звука пред текста и паратекста. Дългосрочният. Създаване на български музейни топоси в Европеана, коцентрирани около ценности, притежаващи ресурс да бъдат запазена марка на България – праисторическите цивилизации, тракийската култура, обектите на православната традиция, мултиетничните комуникации в пределите на етническата ни територия, славянската писмена традиция, урбанистичният континуитет, някои специфични поминъци (лозарство, розарство, пчеларство), уникалният фолклор и др.
Два (раз)лични погледа към Европеана, погледната отстрани: пъзел от пъстроцветните къщи на уникалните ни национални традиции и идентичности
Два (раз)лични погледа към Европеана, погледната отвътре: уютен и подреден дом на носталгията по общоевропейското минало; виртуално обиталище на духа и ценностите на Европа
Благодаря за вниманието! vera_boneva@abv. bg bonevavera@gmail. com
Скачать презентацию Университет по библиотекознание и информационни технологии София
9055e5c24ad60e2ced41154f7bfe14f1.ppt