9ba2411d47a563b39a62d0af44ad1bf2.ppt
- Количество слайдов: 15
ТЕРАПЕВТИЧНИ СТРАТЕГИИ ЗА РАЦИОНАЛНА АНТИМИКРОБНА ТЕРАПИЯ ГЛЕДНАТА ТОЧКА НА КЛИНИЦИСТА КОСТОВ Национален консултант по ПФ Военномедицинска академия Софийски университет ”Климент Охридски Фондация INSPIRO koro_55@vma. bg
Брой посещения на лекарските кабинети по диагнози в милиони, САЩ 2004 г. Мускулно-скелетни заболявания Респираторни/УНГ инфекции Хипертония Алергии Лечение на болката Диабет Здравно осигуряване Дислипидемия Депресии/тревожност Гастроинтестинални проблеми Дерматити Астма Главоболие (мигрена) Уринарни инфекции ХОББ Гинекологични заболявания Сърдечно-съдови заболявания Контрацепция Имунизации/ваксини 1, 000 5, 000 9, 000 13, 000 17, 000 21, 000 25, 000 Source: AAPA 2004 Annual Conference Survey 2
Изпразване на конвейра? CID 2009; 48: 1– 12
Решението Национална стратегия за рационална антимикробна терапия
ДОСТЪПНИ ИЗТОЧНИЦИ Български консенсуси 5
Таблица 5. Препоръки за начална емпирична антимикробна терапия при ППО. Място Лечение Тежест/подгрупа Препоръчително Алтернативно Всички -лактам и/или макролид* levofloxacin, moxifloxacin ** Болница Лека/средно тежка penicillin ± макролид -лактам ± макролид co-amoxiclav ± макролид цефалоспорин II-III ± макролид levofloxacin, moxifloxacin** Болница Тежка цефалоспорин ± макролид III генерация цефалоспорин ± levofloxacin, moxifloxacin** Болница Тежка и риск за P. aeruginosa антипсевдомонасен цефалоспорин + ciprofloxacin*** Ацилуреидопеницилин с -лактамазен инхибитор + ciprofloxacin или карбапенем + ciprofloxacin Амбулаторно • • • Макролид – clarithromycin, azithromycin или roxithromycin; ** с най-висока активност спрямо S. pneumoniae от флуорохинолоните; *** монотерапията често води до развитие на резистентност и затова се предпочита комбинация на -лактам с флуорохинолон. Аминогликозидите са свързани с по-висока токсичност. Орални цефалоспорини не са за препоръчване поради не особено добра фармакокинетика. Работна група. БДББ, 2007 г.
ECDC Guideline National, regional and local governments, have the ultimate responsibility for developing, implementing, and supporting the policies, actions and structures necessary to ensure the prudent use of antimicrobials. Националните (регионални) правителства имат задължение за изграждане, въвеждане и подкрепа на политики, активности и структури, необходими да гарантират разумното използване на антимикробни средства. European commission and ECDC, 2017
Най-важната стъпка Съобразяване с препоръките на Европейската Комисия и Европейския Център за Превенция и Контрол на болестите (ECDC) за редуциране нерационалното използване на АБ и изработване на т. н. ABSP 2 ABSP е координирана програма, която регламентира реални действия, гарантиращи разумно (рационално) използване на антимикробните средства 2 Antibiotic stewardship programm (ABSP) има в САЩ и в повечето страни от ЕС (напр. Германия и Австрия)1 ABSP се формира, въвежда и конролира от национален екип (комисия), ангажирана от отговорната държавна институция (МЗ? ). 1. K. De With, et al. Infection, 2016; 44: 395 -439 2. European commission and ECDC, 2017
ABSP • Цел – подобрение качеството на АБ терапия, с акцент върху избора на АБ, дозирането, приложението и неговата продължителност. • Резултат – максимален терапевтичен резултат при минимална резистентност и токсичност, снижена смъртност и снижени разходи от болничен престой. • Една подобна ABSP в Университетската болница на Meryland/USA за 3 години е довела до спестяване на разходи в размер на 3 милиона $ – по 1 милион $/година! • Финансирането на програмата е струвало по 200 000 $/год. • Прекратяването на програмата е довело до нарастване на разходите с 2 000$ за следващите 2 години. 1. K. De With, et al. Infection, 2016; 44: 395 -439
Състав на екипа за ABSP (национален и болничен) • Инфекционист с познания върху АБ и антивирусната терапия (антимикробната терапия) • Интернист с опит върху антибиотичната терапия. • Специалист по микробиология, вирусология и инфекциозна епидемиология (отговарящ за лабораторната диагноза и микробиологичната консултация) • Клиничен фармаколог или болничен фармацевт с минимум 2 години болнична практика. • Ръководител на екипа може да бъде клиничен специалисти или микробиолог (за локалните екипи).
Задачи на националния ABSP екип • Да събира и анализира данните на локалните екипи, които докладват данните на всеки 3 месеца (при 6 месечна или едногодишна програма). • Да изработи национални препоръки (обновявани на всеки 3 -5 години) за рационална АБ терапия, които да са общовалидни за всички професионални сдружения на лекари, фармаколози и фармацевти. • Да организира общонационално събитие за разгласяване и запознаване с националните препоръки както и няколко локални кръгли маси за дискутирането им. • Националните препоръки трябва да бъдат актуализирани ежегодно от националния ABSP екип на основата на новопостъпили данни. • Националният екип трябва да извършва периодични проверки на работата на локалните екипи относно придържане към препоръките.
Продължителност на терапията • Екипите по ABSP трябва да дефинират подхода и продължителността на АБ-терапията (пре-оперативна, пневмония, ендокардит и пр. ), за да намалят леглодните, разходите, страничните ефекти и нивото на резистентност. • Въвеждане на обективни параметри за прием – в терапевтичен сектор или интензивно отделение.
Финансов ресурс • Изпълнението на програмата (минимум 6 месеца) в избрани болници. • Данните от локалните звена се предоставят на ръководещият ABSP национален екип. • Финансиране на националния екип - хонорарно договаряне според конкретните ангажименти и обема на работа • Финансиране на локалните екипи за работата по програмата - заплащане за 0. 5 работен ден на 250 легла на всеки от екипа).
Цели на националната програма дискусия • Да разработи национални препоръки (програма) за доболничната и болничната помощ за рационална антибиотична употреба (НПРАУ). • Да дефинира стандарти за микробиологична диагностика при съответните групи инфекции. • Да дефинира рисковите групи пациенти, при които употребата на АМС трябва да се основава задължително на резултатите от микробиологичните изследвания. • Да обезпечи средства за диагностични тестове – микробиологични, вирусологични и паразитологични. • Да се подсигури институционална подкрепа за въвеждане и мониторинг на Националната програма за рационална антибиотична употреба (НПРАУ)
Благодаря за вниманието!
9ba2411d47a563b39a62d0af44ad1bf2.ppt