ТЕМА 1 ПРЕДМЕТ НА ОБЩАТА ТЕОРИЯ НА ИКОНОМИКАТА. НОРМАТИВНИ И ПОЗИТИВНИ ВЪЗГЛЕДИ. ДИФЕРЕНЦИРАНЕ НА ИКОНОМИЧЕСКАТА ТЕОРИЯ НА МИКРОИКОНОМИКА И МАКРОИКОНОМИКА. ОСНОВНИ МЕТОДИ И ИНСТРУМЕНТИ НА ИКОНОМИЧЕСКИЯ АНАЛИЗ “Икономиката е основа за развитието на обществото”
• ПОТРЕБНОСТИ “ИКОНОМИКАТА – НАУКА ЗА МИЗЕРИЯТА” • РЕСУРСИ
ПРОИЗХОД НА ПОНЯТИЕТО “ИКОНОМИКА” Ø Аристотел (384 - 322 г. пр. н. е. ) – Oikonomike: v“oikos” – дом, “nomos” – закон; v учение за правилата, нормите и законите (nomos) за функциониране и развитие на домашното, т. е. националното стопанство (oikos). Ø Политическа икономия (ХVІ – ХVІІ век) – икономическата теория започва да се развива като самостоятелна научна дисциплина.
ИКОНОМИКАТА КАТО НАУКА Ø Изучава икономическия живот на обществото от гледна точка на промените в неговите качествени характеристики, повтарящи се във времето и пространството; Ø Разкрива и осмисля общата логика, законите, противоречията и тенденциите на цялостното икономическо развитие; Ø Система, която преобразува оскъдните ресурси в средства за задоволяване на човешките потребности; Ø Специфична система на поведение на хората за избор между различни алтернативи в условията на оскъдност на ресурсите.
РАЗВИТИЕ НА ИКОНОМИЧЕСКАТА МИСЪЛ Меркантилизъм (ХVІ в. ) – в основата на стопанското поведение на хората е търговията, като единствена форма на първоначално натрупване на капитал. Видни представители: Уилям Стафорд, Томас Ман, Антоан Монкретиен, Жан Батист Колбер, Антонио Сера, Гаспари Скаруфи и др. Школа на физиократите (ХVІІІ в. ) – земеделието е единствения източник на богатството и само то може да го увеличава. Представител: Франсоа Кене („Икономическа таблица” – 1758 г. ); Класическа школа (ХVІІІ в. ) - Laissez faire, laissez passer” („Оставете да се прави, оставете да се случва”). Представители: Адам Смит, Дейвид Рикардо, Томас Робърт Малтус, Жан Батист Сей, Джеймс Мил, Джон Стюарт Мил и др.
РАЗВИТИЕ НА ИКОНОМИЧЕСКАТА МИСЪЛ Историческа школа (средата на ХІХ в. ) - етнически, правни и политически фактори за развитието на капитализма. Представители: Густав фон Шмолер, Макс Вебер, Вернер Зомбарт и др. Марксическа школа (втората половина на ХІХ в. ) – немския икономист и философ Карл Маркс (1818 – 1883 г. ) (“Капиталът”). Неокласическа школа (формира се през 70 -те години на ХІХ в. ) – заменя термина “политическа икономия” с “икономикс”. Представители: Уилям Джевънс („Икономикс”, 1882 г. ), Алфред Маршал („Принципи на икономикса”, 1890 г. ) и др.
РАЗВИТИЕ НА ИКОНОМИЧЕСКАТА МИСЪЛ Кейнсианска школа (началото на ХХ в. ) – Джон М. Кейнс (“Обща теория на заетостта, лихвата и парите”, 1936 г. ) – начало на макроикономиката. Монетаризъм (втората половина на ХХ в. ) – Милтън Фридман - появява се като алтернатива на кейнсианската теория и връщане към класическите принципи. Ролята на парите в икономическите отношения (количествена теория за парите).
ПРЕДМЕТ И ОБЕКТ НА ОБЩАТА ТЕОРИЯ НА ИКОНОМИКАТА (ИКОНОМИКС) ОБЩА ТЕОРИЯ НА ИКОНОМИКАТА § Предмет на изследване - отношенията между хората в процесите на производство, разпределение, размяна и потребление на блага, задоволяващи техните потребности; §Обект на изследване е състоянието на икономическата система като цяло. ИКОНОМИКС ØПредмет на изследване функционалните и причинноследствените зависимости във вид, в който те се проявяват на повърхността, в действието на пазарния механизъм за регулиране на стопанските взаимоотношения; Обект на изследване е пазарът с вътрешно присъщите му закони за търсенето и предлагането. Ø
ХАРАКТЕРИСТИКИ НА ИКОНОМИЧЕСКАТА ТЕОРИЯ КАТО НАУКА обществена наука и по-специално наука за икономическия избор и икономическото поведение; аналитична и приложна наука, която разкрива и съпоставя различни икономически алтернативи, стоящи пред обществото и отделните индивиди, като оценява разходите и ефектите на стопанските решения; теория за пазарното стопанство, доколкото само при него съществува стопанско многообразие от варианти за решения, както и свобода на избора между тях.
НОРМАТИВНИ И ПОЗИТИВНИ ВЪЗГЛЕДИ НОРМАТИВЕН ПОДХОД Според Ксенофон икономиката е “изкуство за управление”; Монкретиен я нарича “политическа икономия”. Според Сисмонди тя е наука за управление материалното благосъстояние на човека, управление на икономиктата с оглед на увеличаване на богатството. Привържениците на нормативизма са интервенционисти – застъпници на широката намеса на държавата в икономиката. Това не води до обещания ред. Примери в тази посока са нацизма и сталинизма. ПОЗИТИВЕН ПОДХОД В основата му са “естественият ред” и “естествените закони на развитието”. Те правят възможна еволюцията на стопанството и на взаймоотношенията вътре в него, в следствие настъпили промени в техниката и в отрасловата структура на човешката дейност.
ДИФЕРЕНЦИРАНЕ НА ИКОНОМИЧЕСКАТА ТЕОРИЯ НА МИКРОИКОНОМИКА И МАКРОИКОНОМИКА МИКРОИКОНОМИКА Част от Общата икономическа теория; Ø Изучава поведението на първичните и автономни икономически единици /потребителски групи, домакинства, предприятия/; Ø Търси отговор на въпроси като: как икономическите субекти правят своя избор; какво да произвеждат; как намират фактори за производство; как се разпределят между отделните икономически единици ограничените ресурси; как се формират техните доходи и др. Ø МАКРОИКОНОМИКА Ø Част от Общата икономическа теория; Ø Изучава поведението на цялата съвкупност от микроединици, в тяхната взаимна зависимост и обвързаност т. е. националната икономика като система. Ø Величини и показатели за изучаване: БНП, респективно БВП, националан доход, заетост, базработица, инфлация, инвестиции и др. Ø Проблеми: макроикономичаското равновесие и икономическият растеж. Изучава ролята на паричната и фискална политика, влиянието на външноикономически отношения върху националната икономика, контролиращата роля на държавата и др.
ФУНКЦИИ НА ОБЩАТА ИКОНОМИЧЕСКА ТЕОРИЯ (ОИТ) Ø ТЕОРЕТИКО – ПОЗНАВАТЕЛНА ØМЕТОДОЛОГИЧНА Ø УПРАВЛЕНСКО – ПРАГМАТИЧНА (ПРИЛОЖНА) ØМИРОГЛЕДНА
ПОНЯТИЕН АПАРАТ И ПРИНЦИПИ НА ИКОНОМИЧЕСКО ПОВЕДЕНИЕ ПОНЯТИЕН АПАРАТ Инвариантно /непреходно/ равнище: потребности, оскъдност на ресурсите, размяна, потребление, производство и др. Ø Вариантно /преходно/ равнище: търсене, предлагане, доходи, конкуренция, печалба, данъци и др. Ø Ø Ø ПРИНЦИПИ НА ИКОНОМИЧЕСКО ПОВЕДЕНИЕ Оскъдност на ресурсите; Алтернативност на избора; Минимизиране на разходите и максимизиране на ползите; Еквивалентност на размяната и формирането на доходите.
ИНСТРУМЕНТИ ЗА ИЗСЛЕДВАНЕ НА СТОПАНСКИТЕ ПРОЦЕСИ И ЯВЛЕНИЯ Емпирични данни, отразяващи текущото състояние на процесите и явленията; Числови индекси; Баланс; Матрица; Променливи величини и др.
МЕТОДИ ЗА ИЗСЛЕДВАНЕ НА СТОПАНСКИТЕ ПРОЦЕСИ И ЯВЛЕНИЯ Хипотеза; Алтернатива; Експеримент; Наблюдение; Моделиране на процеси; Анализ и синтез; Индукция и дедукция; Аналогии и сравнения; Класификации и др.
ОБЩ МЕТОДОЛОГИЧЕН МОДЕЛ ЗА ИЗУЧАВАНЕ СИСТЕМАТА НА ИКОНОМИКАТА
Скачать презентацию ТЕМА 1 ПРЕДМЕТ НА ОБЩАТА ТЕОРИЯ НА ИКОНОМИКАТА
a95bed3ce8671db8dade38ad787841c9.ppt