Съвети и трикове при криоаблацията на медиалния бранч на рамус дорзалис при пациенти с ниска поясна болка П. Ганев, Вл. Ставрев Катедра Ортопедия и Травматология , Медицински Университет Пловдив България
Въведение • Криоаблацията е метод на лечение при пациенти с • ниска поясна болка, нежелаещи или противопоказани за разширена хирургична интервенция. Същността на процедурата се състои в това да се извърши деструкция на медиалния бранч на дорзалния рамус на гръбначно- мозъчните нерви, отговорен за чувство на болка, за която цел се използва сонда на чийто връх се създава ниска температура. (Около -78° С)
Цел • С настоящи доклад желаем да споделим настоящия си опит в прилагането на този метод, като дадем полезни съвети за неговото по-ефективно ползване.
Задачи • За постигането на определената цел си поставихме • • следните задачи: 1. Да определим най- точния и щадящ метод за правилното позициониране на сондата 2. Да отчетем връзката между продължителността на процедурата и постигнатия ефект
Материал и методи • За най- ефективно насочване на сондата използвахме следните методи: Разделихме пациентите в три групи по … пациента (групи: А, В, С) -насочване на сондата под Рентгенов контрол (във фасова позиция) без невростимулация (gr. A) - насочване на сондата под Рентгенов контрол (във фасова позиция) със невростимулация (gr. B) - насочване на сондата под Рентгенов контрол (в коса проекция) търсейки контура на “Scoty dog” (gr. C) За целта използвахме … пациента (… жени и … мъже), между … г. и …г. , средна възраст …години, разделени по равно в групите А, B, C Резултатите бяха отчетени по VAS системата на трети месец.
Материал и методи • За отчитане връзката между продължителността на • • • процедурата и постигнатия ефект използвахме … пациента разделени по равно в три групи (гр. D, E, F) Група D, беше подложена на еднократен цикъл от 1 мин. и 30 сек. Криоаблация Група E, беше подложена на двуктратен цикъл от 1 мин. и 30 сек. Криоаблация с пауза от 30 секунди размръзяване между тях Група F, беше подложена на трикратен цикъл от 1 мин. и 30 сек. Криоаблация с паузи от по 30 секунди размръзяване между тях. За целта използвахме … пациента (… жени и … мъже), между … г. и …г. , средна възраст …години, разделени по равно в групите D, E, F Резултатите бяха отчетени по VAS системата непосредствено след операцията, на 1 -ви месец и на трети месец.
Позициониране на сондата • • Позиционирането във фасова проекция провеждахме с локална анесезия, подкожно. За наш ориентир служи педикула на прешлена, по презумция че фасетната става, ориентировъчно се намира в неговия горно медиален полюс. Леден блок с радиус 1 см. Нормално обхваща прицелния нерв. За този метод при пациентите от група А не използвахме невростимулация, докато при пациентите от група В, ползвахме. Предоперативно гр. А определяше ниската поясна болка средно с 5. 5 т. , a гр. В средно с 5. 6 т. по VAS По време на процедурата пациентите от гр. В реагираха със силна болка при невростимулация (средно от 8 т. по VAS) дори и при нисък ампераж (…. . ), докато пациентите от гр. А съобщаваха за болка причинена от позиционирането на сондата (средно от 7 т. по VAS) На трети месец от процедурата пациентите от гр. А определяха болката средно 3. 5 т. , а гр. В средно 3. 6 т. по VAS. В резултат невростимулацията не повишава съществено ефективността на процедурата, но повишава болезнеността.
Позициониране на сондата • Търсейки контура на “Scoty Dog”, позиционирахме сондата при коса • • рентгенова проекция. Извършихме процедурата на …. пациента, описващи болката със 5. 5 по VAS. На трети следоперативен месец пациентите съобщиха че болката е средно 3. 5 т. по VAS, което не дава съществени различия в сравнение с позиционирането във фасова рентгенова проекция. При пациенти с наднормено тегло намерихме позиционирането на сондата в различните нива през един достъп за много по- трудно при коса от колкото при фасова рентгенова проекция.
Материал и методи • За определяне на оптималната продължителност на процедурата използвахме следните приоми: Използвахме …пациента разделени в равни групи: (гр. : D, F, E) - При пациентите от група D приложихме еднократен цикъл на криоаблация от 1 мин. и 30 сек. - При пациентите от група E приложихме двукратен цикъл на криоаблация от 1 мин. и 30 сек. , разделен от 30 сек. размръзяване - При пациентите от група F приложихме трикратен цикъл на криоаблация от 1 мин. и 30 сек. , разделени от цикли на размръзяване по 30 сек. Резултатите бяха отчетени по VAS системата непосредствено след операцията, на първия месец и на третия следоперативен месец.
Резултати • При определяне на най- ефективен метод на насочване на сондата: - Пациентите от група А при които се работеше на фасов рентгенов контрол без - невростимулация определяше ниската поясна болка средно с 5. 5 т. по VAS, като по време на процедурата се оплакваха от болка при позиционирането на сондата, средно 7 т. по VAS Пациентите от група B при които се работеше на фасов рентгенов контрол с невростимулация определяше ниската поясна болка средно с 5. 6 т. по VAS. По време на електростимулацията същите съобщаваха за болка при невростимулация (средно от 8 т. по VAS) дори и при нисък ампераж (…. . ) - При пациентите от гр. С, третирани по метода на “Scoty Dog”, предоперативно - беше отчетена болезненост средно за групата 5. 5 по VAS, а на трети следоперативен месец: средно 3. 5 т. по VAS При повечето пациенти от гр. С намерихме позиционирането на сондата в различните нива през един достъп за много по- трудно от колкото при фасова рентгенова проекция. И при трите групи нямахме ятрогенно засягане на важни мекотъканни структури
Резултати • При определяне оптималното времетраене на процедурата: • Предоперативно пациентите от трите групи съобщаваха за степен на болка по • • VAS съответно: гр. D- 5. 7; гр. E- 5. 5, гр. F-5. 6 На първи следоперативен ден резултатите отчетени в трите групи бяха средно: гр. D- 4. 1; гр. E- 3. 4, гр. F-3. 6 На трети следоперативен месец при контроли прегледи, отчетените резултати по групи бяха средно: гр. D- 4. 9; гр. E- 3. 6, гр. F-3. 7
Заключение • При позициониране на сондата отчетохме че ползването на електростимулацията създава неприятно чувство на болка при пациентите. Въпреки че тя подсигурява безопасността на процедурата, не сме имали случаи на ятрогенни увреди на пациентите, нито сме отчели по добри резултати по отношение повлияване на болката следоперативно. Насочвайки сондата търсейки т. нар. “Scoty Dog” срещнахме трудности при обработването на повече нива при пациенти с наднормено тегло. Нямаше съществена разлика в повлиаването на болката. • При определяне ефективността от продължителността на процедурата, не отчетохме съществени различия при пациентите третирани с два и три цикъла на замръзяване. При пациентите третирани с един цикъл, резултатите на трети месец бяха по- лоши. (средно 3. 6 т. и 3. 7 т. при двукратен и трикратен цикъл и 4. 9 т. pо VAS при еднократен цикъл на третия следоперативен месец) • От изведеното в нашата практика, смятаме че най-ефективен метод на криоаблация е насочването на сондата при фасов рентгенов контрол без електростимулация и двукратен цикъл на замръзяване, разделен от 30 секунден цикъл на размръзяване
Благодаря за вниманието
Скачать презентацию Съвети и трикове при криоаблацията на медиалния бранч
719bbd11fd606accfca7ecdb314bcd85.ppt