СРЕДНО ОБЩООБРАЗОВАТЕЛНО УЧИЛИЩЕ “ЛЮБЕН КАРАВЕЛОВ” - ГРАД ДОБРИЧ Опознай родината, за да я обикнеш ! Семинар за РЕЗЕРВАТ КАЛИАКРА ИЗРАБОТИЛА: Дебора Бусари - 7 в НАУЧЕН РЪКОВОДИТЕЛ: Румяна Боева – учител по биология с I ПКС МЕЖДУНАРОДЕН ЕКОЛОГИЧЕН ФОРУМ “СРЕБЪРНА – 07” 2007
МЕСТОПОЛОЖЕНИЕ НА РЕЗЕРВАТ КАЛИАКРА n На 12 км югоизточно от гр. Каварна /Варненска област/, Добруджанският бряг се вклинява в Черноморските води, образувайки полуостров дълъг 2 км, носещ името Калиакра – “красив нос” n Резерват Калиакра е защитена територия, археологически паметник от античността и средновековието с изключителна значимост за българската история n Можете да видите крепостни съоръжения, частично реставрирани средновековни църкви, римска баня, скални гробници, обществени сгради и музейна сбирка, а в местността БОЛАТА – пещерни жилища, жертвени камъни, каменни съоръжения с кръгла форма
ПЛОЩ ОБЩА ПЛОЩ НА РЕЗЕРВАТ КАЛИАКРА – 687, 5 hа - сухоземна част – 287, 5 hа - акватория – 400 hа БЛИЗКИ НАСЕЛЕНИ МЕСТА: - с. Българево – на 5 км северозападно - с. Свети Никола – 3 км северно от нос Калиакра
ПРАВЕН СТАТУТ НА РЕЗЕРВАТ КАЛИАКРА Действащ - Записан в Държавния регистър за защитени природни обекти - Записан в Европа като Защитен природен обект с европейско значение – заповед на МОС, № 988 от 04. 11. 93 n n ЗА ГРАНИЦИТЕ НА РЕЗЕРВАТА - Заповед № 231 от 04. 1980 г. с обща площ : - 287, 5 hа територия - 400 ha акватория ЗА ГРАНИЦИТЕ НА БУФЕРНАТА ЗОНА - Заповед № 390 от 25. 04. 1983 г. с обща площ 109 ha
АБИОТИЧНА ХАРАКТЕРИСТИКА КЛИМАТ n n Континентално-средиземноморски климат - мека и влажна зима - горещо и сухо лято - добре изразени 4 сезона Средна годишна температура на въздуха – 11, 8 С / измерена за 40 годишен период / - най-топъл – август / 22, 5 – 36 С/ - най-студен – януари / 0, 8 – (-18) С/
ВАЛЕЖИ И ОТНОСИТЕЛНА ВЛАЖНОСТ НА ВЪЗДУХА Валежи • Средна многогодишна сума на валежите – 411 mm • Наблюдават се 2 максимума на валежите – юни и ноември и • Два минимума – март и август СЕЗОННО РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА ВАЛЕЖИТЕ: - пролет – 100 – 140 mm - лято – 86 – 100 mm - есен – 125 – 130 mm • През последните 35 г. kоличеството на валежите намалява с 60 mm • Средна продължителност на снежната покривка – 15 дни Относителна влажност на въздуха – 83 %
СЛЪНЧЕВА ЕНЕРГИЯ n n Годишна продължителност на слънчевото греене – 2200 часа Сумарна слънчева радиация – 1500 k. Wh/m 2 ВЕТРОВЕ n n n Преобладаващи посоки – северозапад, север, изток, североизток Средна годишна скорост на вятъра – 6, 7 m/s Средна продължителност на вятъра – 14 – 18 часа
ХИДРОЛОГИЧНА ХАРАКТЕРИСТИКА НА РАЙОНА - 3, 6 С на повърхността - 3, 4 С на дъното • Температура на водата през пролетта: - 16, 7 С на повърхността - 14, 4 С на дъното • Температура на водата през лятото: - 23, 3 С на повърхността - 22 С на 10 м дълбочина • Температура на водата през есента: - 12, 3 С на повърхността - 11, 6 С на дъното • Температура на водата през зимата:
СРЕДНА ГОДИШНА СОЛЕНОСТ НА РАЙОНА – 16, 19 ‰ През пролетта – 14, 6‰ n През лятото – 16 ‰ n През есента – 17, 8 ‰ n През зимата – 16 ‰ - По-ниската соленост през пролетта се дължи на постъпването на осладени води от река Дунав посредством източните ветрове n КОЛИЧЕСТВО РАЗТВОРЕН КИСЛОРОД n n През зимата – 9, 4 ml/l През пролетта – 7, 3 ml/l През лятото – 6, 99 ml/l През есента – 7, 6 ml/l
ГЕОЛОГИЯ Геологично районът е добре проучен Чрез сондажи са разкрити и описани пластове с дълбочина до 3 000 м. Калиакра има сложна разломна тектоника, скрита от юрските и помладите наслаги l На повърхността има кватернерни образувания l Има и варовици от сарматска възраст l l l Открити са: - 2 нефтогазови находища – ТЮЛЕНОВСКО и БЪЛГАРЕВСКО - 3 въглищни находища: - КАЛИАКРЕНСКО - НАНЕВСКО - ДОБРУДЖАНСКО
ГЕОМОРФОЛОГИЯ • Районът има карстов релеф, частично покрит с льосови седименти • Карстът е развит в сарматски варовици • Релефът на резервата е оценен като крайно неблагоприятен за битово и промишлено строителство, а също и за селскостопанска дейност • Резерват КАЛИАКРА е разположен в ЗЕМЕТРЪСНА ЗОНА / През 1901 г. е регистрирано силно земетресение/
ВОДОТОЦИ n n n Липсват вследствие на голямата пропускливост на карбонските наслаги Подземните води са от карстов тип и се подхранват единствено от валежите Подземната вода излиза под формата на НИЗХОДЯЩИ ИЗВОРИ с дебит 4 -5 -100 l/s - Има няколко извора между гр. Балчик и с. Българево - Термални води има около блато Тауклиман, к. к. Русалка и гр. Каварна - Минерализация на водата – 1 g/l и азотен газов състав - Температура на мин. вода – 32 С - Лечебно кално находище – блато Тауклиман
ПОЧВА n n n Срещат се 2 почвени типа: - БЛАТНИ - ЧЕРНОЗЕМНИ ЛИВАДНО БЛАТНИ ПОЧВИ – има в местността Болата. Те са бедни и имат излишък на вода ЧЕРНОЗЕМНИ ПОЧВИ – образувани са от льос или глина ИЗЛУЖЕНИ ЧЕРНОЗЕМНИ ПОЧВИ – богати и подходящи за отглеждане на зеленчукови култури, с 50 -60 см хумусен хоризонт ЧЕРВЕНОЗЕМНИ ПОЧВИ – има по пътя за Болата РЕНДЗИНИТЕ – имат оскъден и бързо изчерпващ се воден запас
БИОТИЧНА ХАРАКТЕРИСТИКА Включва местообитания с характерните за тях ЗООЦЕНОЗИ: n КАМЕНИСТО ДЪНО – изградено от сарматски варовици, скални плочи и скални късове - ЗООЦЕНОЗИ: *скална зооценоза – галя, морски игли, попчета, морски кучки, скорпида *крайбрежна скална зооценоза – черна мида *пясъчно дъно – 78 в. риби, морски дракон, звездоброец, морски мишки, черноморски калкан, писия, морски език *пясъчна зооценоза – 45 вида, най-богата на видов състав - пясъчна мида *тинеста зооценоза – най-бедна на видов състав - черна мида, охлюв Рапан, мидени полета *зооценози в откритите Черноморски води – от 6 -10 м. – 16 вида - есетрови, карагьозови, сафридови, скумриеви и др. до 2 км. ПРЕЗ 1981 г. ЗА ПОСЛЕДЕН ПЪТ Е НАБЛЮДАВАН ТЮЛЕНЪТ МОНАХ!
ФЛОРА - 394 вида n n n / от 59 сем. и 229 рода / От които: 359 тревисти растения, 17 храстови и 18 дървесни вида Принадлежи към степната растителност Преобладават многогодишните тревисти растения: луковична ливадина, житняци, магарешки бодил, седефче, ранилист, жълт пелин, клинавче, зайчина, секирче, жълта люцерна, ветрогон, коило, млечка 40 вида са рядко срещани растения, застрашени от изчезване и ендемити n n n Радко срещани – 15 вида: теснолистен божур, широколистна гърлица, седефче, кримски чай, пясъчна метлица, коило, жълт равнец Ендемити – 12 вида са балкански и 2 вида са български - плюскавиче, калиакренска метличина Застрашени от изчезване – 10 вида 20 вида са включени в Червената книга на България 8 вида са вписани в Европейският списък за редки, застрашени и ендемични растения
ФАУНА Резерватът се характеризира с голямото си видово разнообразие , т. к. това са най-добре запазените степни местности в Добруджа МОРСКА АКВАТОРИЯ - Фитопланктон Зоопланктон Бентосна фауна – черна мида Раци Рак-пустинник /Диогенес/ Охлюва Наса Баланус Полихети – многочетинести червеи Десетокрак – Декапода, засрташен от изчезване Рапан – хищен охлюв, пришълец от Японско море
РИБИ 78 вида риби от 34 семсйства 12 са понтийски реликти 9 са атлантически имигранти 57 са средиземноморски имигранти Целогодишно акваторията се обитава от 44 вида риби. От тях: - 28 живеят в близката крайбрежна зона - 14 се срещат в по-дълбоките и по-спокойни водии и обитават пясъчната биоценоза - 34 са мигриращите риби - 16 вида обитават открити води - 21 вида са придънни риби - 40 вида се използват за храна от човека В ЧЕРВЕНАТА КНИГА СА ВКЛЮЧЕНИ 3 ВИДА: - руска есетра - пъструга - моруна - От 1981 г. тюленът монах не е установен у нас и се съобщава като напълно изчезнал. През 1936 г. от него е имало 128
ЗЕМНОВОДНИ И ВЛЕЧУГИ Установени са 20 вида земноводни и влечуги: • гребенест тритон • 6 вида жаби • 6 вида гущери • слепок / застрашен от изчезване / • смок-стрелец • водна змия • сива водна змия • шипоопашата костенурка • змиегущер • сухоземна костенурка / застрашена от изчезване /
ПТИЦИ 83 вида 19 вида са в Червената книга на България 35 вида са гнездящи – чучулига – доминиращ вид, домашно врабче, селска лястовица, белоопашат мишелов, Аристотеловият корморан – застрашен вид, египетски лешояд – изчезнал вид, бял щъркел, пъдпъдъци, сокол, ястреб, блатар, бухал, дебелоклюна чучулига Застрашени в европейски и световен мащаб – ръждива чапла, ливаден дърдавец, черноглава чайка
БОЗАЙНИЦИ 15 таксона дребни бозайници – гризачи добруджански хомяк – ендемит лалугери – в световната Червена книга сляпо куче голям сънливец скачаща степна мишка пор
Скачать презентацию СРЕДНО ОБЩООБРАЗОВАТЕЛНО УЧИЛИЩЕ ЛЮБЕН КАРАВЕЛОВ — ГРАД ДОБРИЧ
463ebc7e3f8e67bc71159275e8549e7e.ppt