Специалност Компютърна химия Курс І-ви факултетен номер 0705661012

Специалност: Компютърна химия Курс: І-ви факултетен номер: 0705661012

Те са придружени от богато облекло и разнообразни рек изитис визити в голяма художес твена стойност. В българските народни обичаи са събрани песни танци, благословии приложниизкуства. Този синкретичен характер на народнит обичаи е е водещ начало за о ком плексното възп риемане на българскатанарод на култура

Те носят своята богата символика, която кара човека от дете да заживее с техните достойнства, да бъде носител и продължител на народните традиции, да прибавя нови образци за обогатяването на народното изкуство.

Христо Ботев в своит съчинения пише: "Сичкия свят вече знае, ч славянските племена въобщ обичат да пеят, да играят да се утешават. . . българския народ е останал до днешни ден само затова, защото тоз то славянски народ обича д пее, да свири, да играе и д си тупка шапката о земята

Ролята на празниците показва защо всяка нация така ревниво е пазела и пази своите обичаи и традиции. Това се отнася и за нашите обичаи, които са жизнени и днес и народът ги тачи и очаква всяка година с особена радост и топлота. В тях са събрани богатият народен дух, прозорливостта на бъдещите дни, вярата в доброто, надеждата в утрешния ден.

Тези добродетели са създали низ от мъдрости, низ от бисери на изкуството. И ако за народната песен, която съпътства човека от люлката до неговия край, споделила неговата радост, мъка и любов, може да кажем, че винаги е млада като чемшира, със същата сила можем да твърдим: народните обичаи са древни, но и вечно млади, защото са с поглед към бъдещето. Както "камъчетата пречистват бързоструйната вода" така и хилядолетията са онова "гъсто сито" което отсява всичко нелепо и чуждо на народа. Остава само онова, което е творчески сътворено и е неразривно свързано с народният бит

н и широк слой ова е своеобразечествяван като "Т културата, ока нографски – на нически или ет стойчивост и ет тежава голяма у оление на при предава от пок анизма на се оление чрез мех ствеността пок цията или приемсилно в тради то действа най- ди това се кой ата среда. Пора ародна семейн а традиционна н нарич култура. "

• Сурвакари - Ако след полунощ на Нова година Ви заудрят по гърба с дрянова пръчка, обкичен с пуканки, наречена сурвачка, знайте че ви пожелават да придобиет силата и здравината на дряновото дърво и почерпете младите за Ваше здраве и дълголети

Сурвакането е найхарактерният за Нова година обичай, известен в цялата страна.

"Сурва, сурва година, весела година, зелен клас на нива, голям грозд на лозе, жълт мамун на леса, червена ябълка в градина, пълна къща с коприна, живо-здраво догодина, до амина. “ : казва всяко дете. Сурвакарската благослови не се пее, а се изрича и представлявя представляв вербална магия за здраве и изобилие въ всичко.

●Трифоновден Най-ранният пролетенобичай , шумноотбелязван от българите е Трифоновден , Трифон Зарезан. Денят в който , лозите“проплакват ” е в чест на лозата и на самите лозари.

Посветен е на свети великомъченик Трифон, който е един от славенит от църквата светци лечители, загинал мъченически поради това че отказал да се отрече о християнската вяра. Като покровител на лозята свети Трифон е известен само на Балканите и то главно там, където живеят българи и гърци

о… от ин ав тн къ ни аз Пр … ве ра зд а Н

● Баба Марта - Старите българи са вярвали, че със събуждането на Природата са се пробуждали и злите сили. За справяне с лошотията се е използвал червеният и белият цвят.

Най-старата стопанка е Белият цвят за усуквала бяла и червена старите вълна на българи е краченцата на малките символ на дечица, в плитките на дълголетие, а момите и на ръцете на червеният момците преди да прогонва изгрее болестите и Слънцето, да са бели и носи здраве и червени през цялата сила. година

на ка ел, со к по ър по а щ се ят а н ва ат л т то чв ва ва , с я а лед аки е о с п чк. С з. и е те ри в ч се та и п ц то ъв ли на ни ето ляс др и ди е ц о рт н ък гра а ъ ал ам в М Сл н к е ъф од ит ц п к и ат ош ил аг ов сл

● Сирница С този празник българите означават седмицата между дветезаговяванияпреди Великия пост. Седмицата завършва в неделя с народния празник Заговезни, когато за последно се ядат блажни храни преди Великия пост.

Палят се огньове, на които се събира цялото село и се устройват игри. Огънят се прескача за здраве от по-смелите.

Вечерта цялото семейство се събира и преди да се седне на празничната трапеза, всеки член на семейството иска прошка от останалите, за направените грешки през годината, с думата “Прощавай!”.

Кукерите… Най-голямата атракция за Сирницатаили т. нар. Сирни заговезни са Кукерите, за които поверието е, че гонят злите духове …

● Лазаровден Най – романтичният празник за младите момичета през онези времена е бил лазаруването, когато започват първите момински трепети.

Подготовката за празника започва две недели преди Сирни Заговезни, тъй като е свързана с много дълго приготвяне. Момите – лазарки заучават нови песни, припомнят си хора, набавят си необходимите дрехи.

Най - важната част от празника е боенишкото хоро, което се играе н селския площад. Момък, които възнамерява да се ожени за няко от лазарките , се хваща начело на н хорото и го отвежда у дома си.

● Великден Най-светлият пролетен празник е Великден, свързан с Възкресение Христово. Цялата страстна седмица преди Възкресението е свързана с много църковни ритуали, които следват пътя на Христос от Голгота до Безсмъртието.

На Велики Четвъртък, когато Христос носи Кръста си - се боядисват яйца в червен цвят и се приготвят великденски краваи. Те се раздават на близки и приятели за здраве в деня на празника.

На Великден свършва 45 дневният по и за първи път може да се ядат блажни храни. Семейството се съби на празнична трапеза, като се устройват борби за най-здраво яйце чието яйце излезе най-здраво, той щ е най–силен през годината.

• Гергьовден На този празник – се коли агне в жертва на светеца св. Георги, покровител на овцете и овчарите. Най-често това е първото родило се мъжко агне, обикновено бяло на цвят. Приготвят се и гергьовски краваи – един за кошарата, един за трапезата и друг за раздаване за здраве, които са богато украсени с моделирани символи.

След кръвната жертва, агнето се изпича цяло. Когато е готово се освещава от свещеника и се слага на общоселска празнична трапеза на която се сбрало цялото село. Веселието се допълва о направените т. нар гергьовски люлки направени под зелени дървета, на които всичк се залюляват за здраве

• Димитровден Свети Димитър носи зимата, яхнал черния си кон, като сипе от бялата си брада първите снежинки.

На този голям български празник се приключва полската работа и с големите селски събори се слага начало на празниците и женитбите.

Никулден, св. Никола Празникъте в чест на св. Никола, повелител на моретата и покровител на рибарите. Найхарактерното за празника е приготвянето на специално ястие – рибник / печен в тесто цял шаран/ и обреден хляб, наречен никулденски хляб.

● Пеперудатае широко разпространен обичай, с който се моли природата за дъжд. Изпълнява се от девойки, ръководени от възрастни жени, които ги напътстват в извършването на обреда.

Пеперудата се отрупва със зелени клончета и листа от бъз и единственото, което се вижда, е лицето й. Във всяка къща тя е посрещана и дарявана с жито и брашно, изнасяни в сито, за да е сита годината.

● Нестинарств - Митичнатаигра с огъня о омагьосва и пленява, като разпалва душата в деня на св. Константин и Еле

Под звуците на божествената музик нестинарите бива прихванати и смел започват да танцува боси върху жаравата държейки иконата н св. Константин. Т знаят, че светецът дав сили за издръжливост огъня, по което се съд за благоволението му за праведността или ил грешността на нестинаря.

●Еньовден- Денятна рождеството св. Йоан на Кръстител – 24 юни свързан с представите н българите за промените Природата. Смята се, че утрото на празник Слънцето се преобръщал преобръща три пъти и се връщал назад, и заради тов изгрява по-късн

Обичаят е свързан с различни гадания и всеобщ бране на билки, които се смятало, че в този де имат магична сила. Набраните на Еньовден бил са с най-лековита сила и затова цялото село дружно отива да събере лековити треви на празника. Събраните билки се връзват на букет буке Еньова китка, и се слагат да съхнат, за да служ през цялата година за лекарства.

● Коледуване В коледната нощ чуете ли мъжка песен, излезте да посрещнете млади хора, в ръцете с дълги тояги. След като Ви пожелаят здраве и берекет, раздайте им подаръци и лакомства. Тъй както тях дарите, тъй Господ Вас ще Ви дари пеят коледарите.

Празникъте своеобразно продължение на Бъдни вечер , защотозапочва още от полунощс обичая Коледуване В. него участват само мъже Коледари.