Софийски университет Св Климент Охридски Философски факултет Сексуалност

Софийски университет „Св. Климент Охридски“, Философски факултет Сексуалност, идентичност и любов в литературата и изкуството на 20 век Ролята на феминизма и борбата за еманципация на жените Преподавател: …проф. Миглена Николчина………. .

• Феминизмът е до голяма степен следствие от едно парадоксално положение на Великата френска буржоазна революция (17891799). Обещавайки равноправие – “свобода, равенство и братство” – на всички, революцията изключва жените от това равноправие. Това изключване на жените е до голяма степен подготвено от репрезентациите на мъжествеността и женствеността у предхождащите революцията философи и мислители на Просвещението (макар че там има, разбира се, противоречиви тенденции) – например, у Волтер и Русо.

• Лишаването на жените от демократични политически права става не без дебати и битки, в следствие на който редица от активните феминистки завършват в затвора или лудницата, или на гилотината (по отношение на екзекуциите правата им са равни с мъжете). В резултат целият деветнадесети век е белязан от борбите за изборни права на жените (движението на суфражетките). Тези борби започват да дават плодовете си едва през 20 век – в различно време на различните места.

• Финландките са първите в света, които през 1907 г. влизат в парламента (Финландия е тогава част от Руската империя). • През 1971 на федерално ниво Швейцария дава тези права на жените, но едва с решение на Върховния съд от 1990 година последният съпротивляващ се кантон е принуден да се съобрази! • На много места правата са дадени на различни етапи – найнапред с ограничения и едва по-късно – напълно. В България това се случва през 1938 и 1944 г. съответно. По средата между Финландия и Швейцария, където са повечето европейски страни.

• Това развитие се случва, разбира се, успоредно с много други промени в социалния статут на жените. От днешна гледна точка много от исканията на първите защитници на правата на жените биха могли да ни се видят твърде скромни; в други отношения, напротив, те и сега биха могли да изглеждат прекалено радикални или чисто и просто неприемливи.

• Така например, в рамките на различни утопични движения , в контекста на развитие на идеите на марксизма (най-вече в някои от трудовете на Фридрих Енгелс), под влияние на различни антропологически идеи или чисто и просто в контекста на артистичното и бохемско живеене, на експериментиране както в изкуството, така и в стила на живот, си пробиват път идеи за любовта, брака, семейството, родителството, отглеждането на децата и пр. , спрямо които днешните напредничави каузи изглеждат по-скоро конформистки и конвенционални.

• Така например, една от битките днес е за правото на хомосексуален брак: т. е. правото хомосексуалните връзки да бъдат допуснати до една традиционна институция.

• На горещо обсъждане през 19 век се подлага самото съществуване на тази институция.

• Разбира се, в много случаи реформистки и революционно настроените интелектуалци преднамерено са смекчавали остротата на позициите си с надеждата това да направи вижданията им приемливи и да им даде шанс да се осъществят, макар и частично.

• „Защита на правата на жената” (1792) от Мери Уолстънкрафт е често пъти посочвана като начало на феминизма. Книгата е отговор на мислители на Просвещението като Волтер и Русо, които очертават рязко контрастни модели за мъжко и женско развитие, разделяйки сферата на разума като мъжка територия от сферата на чувството като женска. Твърдението на Русо (в „Емил”), че жената трябва да бъде възпитавана и образована с оглед удоволствието на мъжа, е сред прицелите на критиката на Мери Уолстънкрафт.

• Мери Уолстънкрафт се омъжва за Уилям Годуин, писател и философ, който напълно споделя възгледите й. Когато Мери Уолстънкрафт умира при раждането на дъщеря им (бъдещата Мери Шели, авторка на “Франкенщайн”), Годуин прави всичко възможно, за да популяризира нейните възгледи и смелостта й да пренебрегва конвенциите в начина си на живот. (Мери Уолстънкрафт ражда извънбрачно дете, преди да се омъжи за Годуин – такива неща се случват често и в онази епоха, рядък е опитът те да се представят като нещо нормално). Резултатът от опита на Годуин е катастрофален – той наврежда на името на Уолстънкрафт като писателка за дълги години напред.

• Сред значимите защитници на правата на жената през 19 век – често смятан за първия мъж-феминист - е икономистът и философ -утилитарист Джон Стюарт Мил (1806 -1873). Книгата си “Подчинението на жените” той написва през 1961 и издава 7 -8 години по-късно – белег на обстоятелството, че - колкото и скромни в претенциите си да изглеждат днес идеите на Мил – той е бил наясно с бурните реакции, които ще предизвикат.

• Скандалът е един от белезите на епохата.

• Английските писателки, може би взели поука от примера с Мери Уолстънкрафт, се съсредоточават върху творчеството и приемат на практика девиза, който при други обстоятелства и друг вид рискове е бил приписван на Рене Декарт – “живей незабележимо”. Понякога те дори се скриват – или поне правят такъв опит – зад мъжки псевдоним, както е в първата книга на сестрите Бронте или в случая с Джордж Елиът.

• Френската писателка Жорж Санд (1804 -1876), въпреки мъжкия си псевдоним, поема в посоката на публичното предизвикателство с начина си на живот – поредица от любовници, сред тях може би една жена, мъжко облекло, лула…

• Това, което примерът на Жорж Санд (в къстните си години тя минава на силно консервативни позиции, това е друга тема) илюстрира, е търсене на еманципация едновременно през творческата реализация и житейската трансгресия, която включва игра с мъжки идентификации. Тя дава израз на едно послание, което по-късно психоанализата ще потвърди и наложи – еманципацията на жената неизбежно включва разкрепостяване на сексуалността.

• И до днес не е сигурно дали скандалната репутация на Жорж Санд обаче не й е изиграла лоша шега. За редица от най-крупните писатели на 20 век тя е голяма писателка – сред тях са Гюстав Флобер и Достоевски. В други случаи обаче личният скандал предизвиква критика и отхвърляне както на жената, така и на творчеството й. Точното й оценяване продължава да бъде проблем и събужда въпроса дали благоразумният пиар на Джейн Остин като целомъдрената стара мома не се е оказал по-успешна стратегия за оцеляването й като писателка.

• Във всички случаи трябва да имаме предвид тези процеси – в политическите движения, теоретичното мислене и стила на живот – когато се опитваме да разберем творби като “Куклен дом” на Хенрик Ибсен (1828 -1906) или поезията на първите български поетеси, чийто бунт се вписва в кадъра на общоевропейските тенденции.

• Премиерата на “Куклен дом” е през 1879 в Копенхаген. Финалът на пиесата предизвиква скандал, тъй като в него героинята Нора напуска съпруга и трите си деца, за да намери себе си. За премиерата в Германия Ибсен е принуден да промени този финал – след като заявява на съпруга си Торвалд, че го напуска, Нора влиза в детската стая и при вида на децата си припада.

• Ибсен е бил крайно недоволен от тази промяна, която възприема като насилие спрямо творбата си. При все това той настоява, че никога не е смятал да прави пропаганда в полза на женското движение, и че е искал просто да се занимава с общочовешки проблеми.

• Въпреки това пиесата се възприема като манифест на новата жена и името Нора придобива огромна популярност, включително в България.

• В пиесата Нора си тръгва с гордо вдигната глава от един съпруг, който се е оказал дребнав и малодушен и който никога не се е отнасял към нея сериозно (откъдето и заглавието – за него тя е кукла, играчка). .

• Реалният случай, на който се базира сюжетът на Ибсен, е доста по -заплетен.

• В реалния случай, когато съпругът разбира, че жена му тайно е взела заем, той се развежда с нея и я затваря в лудница. Две години по-късно по негово настояване тя се връща при него и децата си и успява да направи кариера като писателка…

МИНИСТЕРСТВО НА ОБРАЗОВАНИЕТО, МЛАДЕЖТА И НАУКАТА Схема BG 051 PO 001 -4. 3. 04 „Развитие на електронни форми на дистанционно обучение в системата на висшето образование“ Проект BG 051 РО 001 -4. 3. 04 -002 Усъвършенстване и развитие на вътрешната система за електронна форма на дистанционно обучение във Философски факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ Този учебен ресурс е създаден с финансовата подкрепа на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“, съфинасирана от Европейския социален фонд на Европейския съюз.