Софийски университет Св Климент Охридски Философски факултет Сексуалност

Софийски университет „Св. Климент Охридски“, Философски факултет Сексуалност, идентичност и любов в литературата и изкуството на 20 век Приносът на психоанализата и мястото на жените в развитието й. Ерос и Танатос Преподавател: ………проф. Миглена Николчина…. .

• Приносът на Зигмунд Фройд (1856 – 1939) се свързва с концепцията за несъзнаваното, анализа на сънищата, ролята на сексуалността в психическия живот на индивида, както и с изработването на специфични клинични техники (диалог, свободни асоциации, пренос) за лечение на психически проблеми. Идеите му оказват влияние далече извън сферата на клиниката и оставят дълбок отпечатък върху философията, хуманитарните науки и всички сфери на изкуството и културата през 20 век.

• Сам Фройд вижда делото си като сравнимо с делото на Коперник и Дарвин, които нанасят тежък удар върху самочувствието на човека като център на вселената и първородно божие творение. Фройд доказва, че човекът не е “господар в собствената си къща”. Тази идея би могла да бъде илюстрирана със следния пасаж в разказа на Леонид Андреев от 1902 година “Мисълта”:

• “Най-страшното, което изпитвах, беше съзнанието, че не познавам себе си и никога не съм се познавал. Докато моето „аз” се намираше в моята ярко осветена глава, където всичко се движи и живее в закономерен порядък, разбирах и познавах себе си, размишлявах за характера и плановете си и бях, както си въобразявах, господар. Сега осъзнах, че не съм господар, а роб, жалък и безсилен. Представете си, че живеете в дом с много стаи, обитавали сте само една стая и сте си мислили, че владеете целия дом. И внезапно научавате, че там, в другите стаи, някой живее. Да, живее. Живеят някакви загадъчни същества, може би хора, може би нещо друго, и домът принадлежи на тях, Искате да разберете кои са те, но вратата е заключена и през нея не се чува нито звук, нито глас. И все пак знаете, че именно там, зад тази безмълвна врата, се решава съдбата ви. ”

• За хората на изкуството от началото на 20 век неговото влияние се преплита с влиянието на Артур Шопенхауер (1788 – 1860), Фридрих Ницше (1844 -1900) и Ф. М. Достоевски (1821 -1881), Общото, което привлича у тях, е навлизането в ирационалните, стихийни, “дионисиевски” дълбини на човека. Това навлизане носи ново познание и обещава отключване на нови творчески енергии. Заедно с това то носи рискове, граничи с лудостта и смъртта.

• Откритието на Фройд тръгва от хистерията и от неговото запознаване с работата върху хистерията на френския невролог Жан Шарко (1825 -1893). Хистерията е заболяване, при което (несъзнаваните) психични проблеми придобиват соматичен израз, т. е. изразяват се като симптом: парализа, загуба на реч, зрение и пр. Със средствата на хипнозата Шарко зрелищно демонстрира (запазени са впечатляващи изображения на неговите демонстрации), че в тези случаи не става дума за физиологични нарушения, тъй като под въздействието на хипноза пациентите правят онова, което иначе не могат: ходят, говорят и изваждат недостъпни иначе спомени.

• През 1899 година излиза “Тълкуване на сънищата” – от тук насетне известността на Фройд постоянно ще нараства. Той е заобиколен от все по-голям брой последователи, което дава основание да се говори за “психоаналитично движение”. Някои от тези последователи по-късно ще основат сови собствени школи – сред тях са Карл Густав Юнг, Вилхелм Райх, Мелъни Клайн и др.

• Често пъти учениците на Фройд за започвали като пациенти, преди да се превърнат в изследователи на свой ред. Всъщност психоанализата настоява върху необходимостта всеки анализиращ да бъде най-напред анализиран. Тъй като първоначалният тласък за метода на Фройд идва от изследването на хистерията, а тя е засягала предимно жени (дълго дори се е смятало, че засяга само жени), много от тези пациентки са оставяли своя отпечатък върху развитието на теорията.

• Такъв е случаят с Анна О. , млада жена с тежки симптоми – частична парализа, смущения в зрението, говора, слуха, неспособност да пие вода, халюцинации, загуба на съзнание. Случаят е всъщност на колегата на Фройд Йозеф Бройер. Анна О. (истинското й име е Берта Папенхайм) допринася активно в лечението си и е авторка на понятието the talking cure (говорещо лечение – на английски, тъй като тя изгубила способността си да говори на родния си немски език).

• Филмът “Опасен метод” (режисьор Дейвид Кроненбърг) дава добра представа за активната роля на пациентите, както и за интерактивния начин на изработване на психоаналитичните схващания. Подзаглавието, добавено от българските разпространители (“Фройд и Юнг”) по характерен начин забравя жената във филма – Сабина Шпилрайн – чиято работа върху разрушителното начало (Шпилрайн е първата жена, защитила дисертация с психоаналитична ориентация) предшества Фройдовата концепция за смъртния нагон и благодарение на която психоанализата прониква в Съветския съюз.

• Идеите на Фройд се развиват и обогатяват в този контекст на научен обмен и (нерядко) конфликти, и винаги във връзка с работата му с пациенти. Наред с другите си качества и въпреки – деликатното и все пак несъмнено предпочитание към Юнг – филмът на Кроненберг очертава точно и лаконично насоките, която носи психоанализата. Всеки от основните персонажи очертава една тенденция в бъдещето развитие на психоанализата, която намира социална и културна реализация през 20 век.

• На първо място е, разбира се, Фройд. Той си е поставил за цел да разкрие и превърне в метод знанието си за тъмните, съмнителни, двусмислени, скрити за съзнателния аз аспекти на човешката психика. Въпреки това той продължава да бъде в тези си търсения човек на науката и класически, типичен за 19 век рационалист. Според филма – това, разбира се, подлежи на дебатиране – той остава прекалено предпазлив, прекалено внимателен спрямо опасния си обект и прекалено много “мъж” – вкопчен в собствения си авторитет, в правилата, в желанието да контролира всичко.

• Обикновено премълчаван е фактът – филмът също го премълчава – че когато ракът на устата, който се появява за пръв път през 1923 година, се появява отново през 1939 и не подлежи повече на опериране, Фройд предпочита да се оттегли с летална доза морфин. Стоическата му натура остава в контрол до края. Подобно на Сократ, Фройд вижда като цел на своя “опасен метод” не продънването в ирационалното и стихийното, а поголямата яснота и контрол на разума. Дори над смъртта.

• На второ място ще спомена един персонаж, който остава поепизодичен, но който типологически е изключително важен. Това е Ото Грос (1877 – 1920), един от ранните пациенти и ученици на Фройд, по-късно анархист, участник в различни утопични и артистични начинания, включително дадаизма. Принципното му разминаване с Фройд е по отношение на необходимостта от някаква мяра и форма от изтласкване (репресия) на нагоните.

• Според Фройд цивилизацията е продукт на енергията, която се отклонява от обектите на своите непосредствени желания – тази енергия няма откъде другаде да дойде. Ото Грос е привърженик на утопичната идея, че, напротив, реализирането на непосредствените желания без задръжки би могло да върне изгубения златен век на човечеството. В това отношение той е повлиян от идеите за матриархата на Бахофен и предчувства идеите на Херберт Маркузе (ще се върнем към тези автори понататък).

• Утопизмът на Ото Грос, съчетан с пълна сексуална освободеност и употреба на наркотици, го нарежда сред един от предтечите на сексуалната революция на 1960 те. Умира на 43 години в резултат на пневмония, глад и измръзване, след като е намерен на улицата в Берлин.

• Важен принос на “Опасен метод” е възкресяването на фигурата на Сабина Шпилрайн (1885 -1942). Ако Шпилрайн е била почти напълно забравена от историците и теоретиците на психоанализата, това се дължи не толкова на това, че е жена, колкото на драматичните исторически водовъртежи, в които попада.

• Шпилрайн е показана във филма като жена, която в хода на лечението си намира кураж да се вгледа в най-нелицеприятните, деструктивни и неподлежащи на лесно класифициране и контрол страни на човека. Тя при това е готова да ги види не само у другите, но и в себе си. Идеите й за бисексуалността на човешката психика и за изначалната преплетеност на жизнените и смъртния нагон имат важни по-нататъшни следствия в мисленето на Фройд и Юнг.

• Според късния Фройд психическият живот е определян от два нагона – жизнен и смъртен. Важно е да се разбере, че под “нагон” (Trieb) той не разбира “инстинкт”: нагонът описва пресата, упражнявана от тялото върху психическия живот и не може да бъде сведен до унаследяван животински инстинкт.

• Жизненият нагон се проявява като либидо (от латински – “желание”). Либидото може да се вложи по два начина навън, към еротичен обект, и навътре, към себето, като самосъхранение. • Смъртният нагон, Танатос, е безмълвна сила, която се стреми да ни върне към покоя на неорганичното. Не всички последователи на Фройд приемат концепцията за наличие на смъртен нагон.

• Фройд често пъти е бил обвиняван в “пансексуализъм”. Всъщност неговата концепция за либидото би могла да бъде проследена философски до платоновото разбиране за Ероса.

• Връщайки се към “Опасен метод”, бихме могли да кажем, че Шпилрайн е показана като най-последователна и безкомпромисна, най-честна както в житейските, така и в научните си решения.

• Това, което филмът не показва, е, че куражът й може би отива прекалено далече в готовността си да се сблъска с (казано с термина на Жак Лакан) “реалното”. Сабина Шпилрайн се омъжва и завръща в новосъздадения Съветски съюз, където става една от пионерските фигури в психоанализата (истинско чудо е, че това въобще е било възможно).

• През 1937 -8 година тримата й братя, математик- член на Съветската академия на науките, биолог- декан на Биологическия факултет на Ростовския университет и психолог-лингвист са разстреляни от режима на Сталин по време на така наречения Голям терор http: //ru. wikipedia. org/wiki/%D 0%91%D 0%BE%D 0%BB%D 1%8 C%D 1%88%D 0%BE%D 0%B 9_%D 1 %82%D 0%B 5%D 1%80%D 0%BE%D 1%80. • Сабина Шпилрайн успява да оцелее, но няколко години по-късно Ростов-на-Дон, където се намира, е превзет от нацистите и тя е разстреляна с двете си дъщери.

• Тук е може би редно да се напомни, че Фройд умира като изгнаник, намерил в Англия убежище от хитлеристите.

• В този контекст Юнг – подобно на страната си, Швейцария – е показан като човек на готовността да се посрещнат предизвикателствата на новото и непознатото, но и човек на компромиса. Той е човек на златната среда, на средния път. Способен е на женствена рецептивност – на, бихме могли да кажем, смирение спрямо сили, които не се поддават толкова лесно на контрол. Фройд, Грос и Шпилрайн са по различен начин твърде самонадеяни.

• Древните гърци са наричали тази самонадеяност “хюбрис” – арогантно престъпване на предписаните предели.

• Юнг приема слабостта на човека, в това число своята. Това смирение обаче не означава отказ надмогващите ни сили да бъдат разбрани.

МИНИСТЕРСТВО НА ОБРАЗОВАНИЕТО, МЛАДЕЖТА И НАУКАТА Схема BG 051 PO 001 -4. 3. 04 „Развитие на електронни форми на дистанционно обучение в системата на висшето образование“ Проект BG 051 РО 001 -4. 3. 04 -002 Усъвършенстване и развитие на вътрешната система за електронна форма на дистанционно обучение във Философски факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ Този учебен ресурс е създаден с финансовата подкрепа на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“, съфинасирана от Европейския социален фонд на Европейския съюз.