Р БЪЛГАРИЯ МОН РИО В ТЪРНОВО 08

Зарегистрируйтесь, чтобы просмотреть полный документ!

Р БЪЛГАРИЯ, МОН, РИО – В. ТЪРНОВО 08. 06. 2016 г. ИНТЕРАКТИВНА ЛЕКЦИЯ “ОГРАМОТЯВАНЕ НА БЪЛГАРСКИЯ УЧЕНИК – ТРАДИЦИИ И ИНОВАЦИИ” НА ПРОФ. Д. П. Н. М. МАНДЕВА

В ПАРТНЬОРСТВО СЪС СЪМИШЛЕНИЦИ ПО ПЪТЯ КЪМ “ГОЛЯМОТО ДЕТСКО ЧЕТЕНЕ”: § § г-жа З. Чакалова – старши експерт по начално образование д-р Д. Гаджева – помощник-директор на ОУ “П. Р. Славейков”, В. Търново и учител по български език и литература в началния образователен етап г-жа Р. Минчева - учител в началния образователен етап; докторант - ВТУ “Св. св. Кирил и Методий”, Педагогически факултет, катедра “Начална училищна педагогика” Н. Трифонова – студентка, специалност “Предучилищна и начална училищна педагогика”, ВТУ “Св. св. Кирил и Методий”, Педагогически факултет

§ УЧИТЕЛИТЕ, ПРИСЪСТВАЩИ ДНЕС В ТАЗИ ЗАЛА

АКАДЕМИЧЕН И “ЛИЧЕН” РАЗГОВОР ЗА: І. ЕЗИКОВАТА ГРАМОТНОСТ (LITERACY) – ИНСТРУМЕНТ ЗА ЛИЧЕН И ОБЩЕСТВЕН ПРОСПЕРИТЕТ В ПРОМЕНЯЩИЯ СЕ СВЯТ ІІ. ОГРАМОТЯВАНЕ НА УЧЕНИКА – ЕТАП ОТ ПРОДЪЛЖИТЕЛЕН И НЕПРЕКЪСНАТ ПРОЦЕС ІІІ. МЕТОДИ НА ОГРАМОТЯВАНЕ – МЕЖДУ ТРАДИЦИЯТА И МОДЕРНОСТТА ІV. ЧЕТЕНЕТО –”КЛЮЧ” НА ДЕТЕТО КЪМ ПИСМЕНОСТТА V. ДРУГИ ПРОБЛЕМИ НА ОГРАМОТЯВАНЕТО НА БЪЛГАРСКИЯ УЧЕНИК VІ. “СВЯТ НА НОВИ ГРАМОТНОСТИ” – “МИШКАТА” И КНИЖКАТА МОЯТ ВЪПРОС Е… - ДИСКУСИОНЕН ФОРУМ, ИЗВОДИ

І. І. ЕЗИКОВАТА ГРАМОТНОСТ (LITERACY) – ИНСТРУМЕНТ ЗА ЛИЧЕН И ОБЩЕСТВЕН ПРОСПЕРИТЕТ В ПРОМЕНЯЩИЯ СЕ СВЯТ § Необикновена нова цивилизация, “цивилизация на знанието” (P. F. Drucker) § От “знаещия човек” към “човека, работник на знанието” (Т. Truman, E. P. Dutton) § Non scholae, sed vitae discimus. Учим не за училището, а за живота.

І. ЕЗИКОВАТА ГРАМОТНОСТ (LITERACY) – ИНСТРУМЕНТ ЗА ЛИЧЕН И ОБЩЕСТВЕН ПРОСПЕРИТЕТ В ПРОМЕНЯЩИЯ СЕ СВЯТ § Главна ценност в цивилизацията на знанието е грамотността. § Грамотност в широк смисъл – езикова грамотност (literacy), математическа грамотност (numeracy), грамотност в областта на природните науки и технологиите, дигитална, емоционална и пр. грамотност, т. е. комплекс от грамотности § Грамотност в тесен смисъл – т. е. езикова грамотност (literacy)

І. ЕЗИКОВАТА ГРАМОТНОСТ (LITERACY) – ИНСТРУМЕНТ ЗА ЛИЧЕН И ОБЩЕСТВЕН ПРОСПЕРИТЕТ В ПРОМЕНЯЩИЯ СЕ СВЯТ § В “свят на нови грамотности” (Warlick, 2008: 12) езиковата грамотност (literacy) запазва ролята си на първа, най-важна грамотност. § Тя е в основата на всеки образователен процес. Чрез нея се придобиват знания, опит и култура. § Езиковата грамотност (literacy) изисква компетентности по: четене и писане на родния (първия) език или на езика, официален за дадена страна, но също така и преди всичко и други компетентности – по слушане и по говорене. Те са първооснова за “влизане” в писмеността. § В цивилизацията на “човека-работник на знанието” очертаваща се тенденция е: насърчаване на ползване на четенето и писането за социални цели от ранните етапи на овладяване на писмеността.

І. ЕЗИКОВАТА ГРАМОТНОСТ (LITERACY) – ИНСТРУМЕНТ ЗА ЛИЧЕН И ОБЩЕСТВЕН ПРОСПЕРИТЕТ В ПРОМЕНЯЩИЯ СЕ СВЯТ § “Преведено” на езика на методиката, това означава: ограмотяване, “потопено” в живота, в ситуации, стойностни за малкия ученик. § ДЕТЕТО “ПРАВИ НЕЩА” ЧРЕЗ ЧЕТЕНЕТО И ПИСАНЕТО В РАЗНООБРАЗНИ СИТУАЦИИ ОТ СВОЯ ЖИВОТ, ИЗРАСТВА ЛИЧНОСТНО И СОЦИАЛНО

ІІ. ОГРАМОТЯВАНЕ НА УЧЕНИКА – ЕТАП ОТ ПРОДЪЛЖИТЕЛЕН И НЕПРЕКЪСНАТ ПРОЦЕС § Придобиването на езикова грамотност (literacy) е „продължителен и непрекъснат процес на обучение и/или учене, който позволява на човека да постигне целите си, да развие знанията си и потенциала си, както и да участва пълноценно в общността и в обществото, към което принадлежи” (Национална стратегия, 2014). § Основите на системното, целенасочено овладяване на писмеността се поставят през първите години на училищното обучение. § Начално ниво на ограмотяване на ученика – “влизане” в писмеността (четене, писане) § Напреднало ниво на ограмотяване на ученика – стабилизиране и подобряване на уменията за четене и писане (а и за слушане и говорене!)

ІІІ. МЕТОДИ НА ОГРАМОТЯВАНЕ – МЕЖДУ ТРАДИЦИЯТА И МОДЕРНОСТТА § Проблемът за адекватния метод, по който да се извършва ограмотяването на ученика, е актуален от възникване на писмеността до наши дни. § По тази причина съществуват множество варианти на ограмотяване, които ще представя в синтезиран вид така: - традиционни варианти на ограмотяване; - нови/алтернативни варианти на ограмотяване. § За да се ориентираме в многообразието от варианти, включени в посочените две групи, е нужно да ги подредим в система.

ІІІ. МЕТОДИ НА ОГРАМОТЯВАНЕ – МЕЖДУ ТРАДИЦИЯТА И МОДЕРНОСТТА § От средата на ХХ век във връзка с особеностите на писмените системи, по които се извършва ограмотяването на ученика, образователните практики се преориентират към две големи групи методи: (1)звукови (фонетични, сублексикални) методи, при които в началото на обучението усилията са фокусирани върху декодиращите умения при четене; (2) глобални („по цели думи”, лексикални) методи, при които акцентът е върху разбирането при четене. § Напоследък в англоезичната литература се говори за: балансиран метод. § Важният за нас въпрос всъщност е… Как да ограмотим съвременния български ученик, поставени в ситуация на избор между традицията и модерността?

ІІІ. МЕТОДИ НА ОГРАМОТЯВАНЕ – МЕЖДУ ТРАДИЦИЯТА И МОДЕРНОСТТА § „Трябва да внимаване с ненужните нововъведения” (Йонг, 2011: 55). Така е и в образователната сфера. § От друга страна, всяка образователна система е в известна степен консервативна, но това не означава да остане неизменна и затворена за новото. § Изводът е: да търсим разумен баланс между традицията и модерността.

ІІІ. МЕТОДИ НА ОГРАМОТЯВАНЕ – МЕЖДУ ТРАДИЦИЯТА И МОДЕРНОСТТА § “За българското училище, за усвояване на българската грамотност най-подходящо е звуковото обучение, реализирано през последните двадесет години чрез усъвършенстван вариант на звуковия аналитикосинтетичен метод” (Георгиева, Йовева, Здравкова, 2011: 26). § Интересът към звуковата проблематика нараства и в англоезичните страни, в които поради особеностите на писмените системи се предпочита глобалният метод на обучение по четене. Разработват се техники за „фонологично разпознаване” и „графична и звукова кореспонденция” (Преподаване на четене в Европа. Контекст, политики и практики, 2011).

„Достойнствата на предпочитания у нас… аналитико-синтетичен метод са безспорни и той следва да се при ІІІ. МЕТОДИ НА ОГРАМОТЯВАНЕ – МЕЖДУ ТРАДИЦИЯТА И МОДЕРНОСТТА § Разбирането ми, невлизащо в конфликт с концепцията, заложена в новата Учебна програма по БЕЛ за първи клас, е: Първо: „Достойнствата на предпочитания у нас… аналитикосинтетичен метод са безспорни и той следва да се приеме, особено в последните му варианти… поради: съответствието му с особеностите на писмената ни система, характеризираща се с висока корелация между букви и звукове; поради развиващия му ефект по отношение на детето в общ и в лингвистичен план; поради отчитането на връзката между четенето и писането, от една страна, и фонемната осъзнатост, от друга, … осигуряващи висока степен на грамотност и способност… за самостоятелно напредване в четенето” (Здравкова, 2013: 50).

ІІІ. МЕТОДИ НА ОГРАМОТЯВАНЕ – МЕЖДУ ТРАДИЦИЯТА И МОДЕРНОСТТА Второ: Прилагането на техники, насърчаващи глобалното четене, обогатява възможностите на звуковата технология, утвърдена у нас, и позволява формиране на детските умения за четене като единство на декодиране и разбиране. Усилието е: Да намерим разумен баланс между полезната българска традиция и модерните идеи, прилагани в световен план, за да ограмотим удовлетворително и устойчиво НАШИТЕ ДЕЦА! Накратко казано: БАЛАНСИРАНА ТЕХНОЛОГИЯ (МЕТОД). КАК ОБАЧЕ ДА РАЗБИРАМЕ ТОВА?

ІV. ЧЕТЕНЕТО –”КЛЮЧ” НА ДЕТЕТО КЪМ ПИСМЕНОСТТА § Четенето е базисно умение, необходимо за успешен живот в съвременния свят. То е нещо повече от владеене на писмен код. Четенето е в основата на всеки образователен процес. То строи „мост” към знания, опит и култура. Четенето е “изключително средство” (J. Delors) за духовно развитие и усъвършенстване на човека. § Четенето е рецептивно речево поведение. То е категория, свързана с комплексни множества от умения - някои са когнитивни, други са отношения, трети са манипулации. § Ще поставя акцент върху онези негови характеристики, които имат определящо значение за формирането на умения за четене в процеса на ограмотяване на ученика, конкретно – начално ниво (в първи клас).

ІV. ЧЕТЕНЕТО –”КЛЮЧ” НА ДЕТЕТО КЪМ ПИСМЕНОСТТА § Съществуват различни модели на четенето: йерархичен модел („From the bottom to the top”/„От дъното към върха”); психолингвистичен модел (“From the top to the bottom”/“От върха към дъното“); смесен модел, наречен още интерактивен, тъй като обяснява четенето чрез единодействие на другите два модела (Шопов, 1998). § Независимо от различните акценти при характеризиране на четенето, е неоспоримо, че то: (1) изисква разпознаване на езикови елементи; (2) е активен, интерактивен и продуктивен процес, при който читателят конструира/съконструира значения – прилага общите си познания за света и изгражда и проверява хипотези за значението на четивото.

съзнателността се определя като цел на обучението, а техниката на четене като средство за постигане на целта. ІV. ЧЕТЕНЕТО –”КЛЮЧ” НА ДЕТЕТО КЪМ ПИСМЕНОСТТА § На практика процесите на декодиране и разбиране протичат успоредно. § От това произтича методически значимият извод: Уменията за декодиране (техника на четене) и за разбиране (съзнателност при четене) се градят синхронно от найранните етапи на обучението, тъй като, само ако тези умения се изпълняват в интегрирано цяло, четенето съществува като дейност. § Изследвания доказват, че декодирането е своеобразна предпоставка за разбиране (Eysenck, 1990). § Методическият “превод” е: Съзнателността е цел на обучението по четене, а техниката на четене - средство за постигане на целта.

ІV. ЧЕТЕНЕТО –”КЛЮЧ” НА ДЕТЕТО КЪМ ПИСМЕНОСТТА § Ще разгледам диференцирано (1) формирането на умения за декодиране (техника на четене) и (2) формирането на умения (съзнателност при четене) за разбиране единствено с аналитична цел.

ІV. ЧЕТЕНЕТО –”КЛЮЧ” НА ДЕТЕТО КЪМ ПИСМЕНОСТТА (1) ФОРМИРАНЕ НА УМЕНИЯ ЗА ДЕКОДИРАНЕ (ТЕХНИКА НА ЧЕТЕНЕ) Декодиране (техника на четене)- същност § Извършва се преход от графичната форма на думата в звукова, разпознава се думата като смислова единица. Този преход се нарича декодиране, тъй като се работи с две знакови системи – буквена и звукова, и се овладяват умения за преход от едната в другата. § Декодирането се основава на: 1) буквите; 2) последователността им в думите; 3) правилата за съотношението между звукове и букви; 4) граматическите и семантичните особености на думите.

ІV. ЧЕТЕНЕТО –”КЛЮЧ” НА ДЕТЕТО КЪМ ПИСМЕНОСТТА Трудности при формиране на умения за декодиране § § При грамотния човек декодирането е автоматизирано. При детето, което се учи да чете, това не е така. Вниманието е погълнато от техническата страна на четенето. Четенето е бавно. Поради неукрепналостта на уменията за ползване на смислова догадка, често се допускат грешки по отношение на правилността. Разбирането е след прочитането, „дума по дума”. § Основни бариери за “влизане” в четенето са: (1) Между звуковия образ на думата и и графичното й означение няма еднозначно съответствие – различните варианти на дадена фонема се бележат с една и съща буква, т. е. да трябва да се обогати представата за отношенията между звук и буква с цел да се “влезе” успешно в писмеността (2) Основна единица на графичния образ на думата е буквата. У детето е налице естествен стремеж за възприемане на буквата с отделен обхват на вниманието. Но основна произносителна единица е сричката. Налице е конфликт „буква - сричка”, който, ако не се преодолее своевременно, ще доведе до неправилно (побуквено) четене.

ІV. ЧЕТЕНЕТО –”КЛЮЧ” НА ДЕТЕТО КЪМ ПИСМЕНОСТТА Формиране на умения за декодиране (техника на четене) – от теорията към практиката § Първо: “преподаване” на любов към четенето (B, F. Skinner) - мотивация за четене § Въпросът, над който трябва да мислим с предимство, е: Как да предпазим детето от демотивация за четене, породена от възникващите затруднения от техническо естество ? § Отговорът е: Четенето трябва да бъде щастливо приключение както за детето, така и за учителя: това е педагогика на успеха (Р. Коен). § Как да постигнем това? § Пример от практиката Да осигурим на детето “Сцена за четене” (букросинг зона, кът за четене в класната стая, а и извън нея и т. н. ) “четене” чрез слушане, разглеждане и “игра” с четивото (чрез рисуване на идея, рисуване-писане, устно съчиняване, литературни игри, вкл. предложени и/или намислени от първокласниците); кооперирано учене/четене (с учителя, съученици, гости на класа и др. )

ІV. ЧЕТЕНЕТО –”КЛЮЧ” НА ДЕТЕТО КЪМ ПИСМЕНОСТТА § Второ: звукова и звуко-буквена методическа грижа § Изследвания (Stanovich, 1986) доказват, че определяща роля за преодоляване на трудности, свързани с декодирането, има изграждането на съзнателно отношение към фонемното ниво на речевия поток, способност да се отделят категориални единици (фонеми) от звуковия (текстовия) поток, да се възпроизвеждат и натоварват със смислоразличителни функции. Това е изключително важно за придобиване на читателски способности при началното обучение по четене. Индивидуалните различия при формирането й водят до успехи на едни деца и до по-малки успехи на други деца. Това силно влияе върху следващите читателски постижения на учениците. Декодиращите добре по -бързо автоматизират процеса, разбират все повече, добиват мотивация и започват да четат по-дълго време и повече книги, натрупват опит и стават активни читатели. Децата, които изостават с декодирането, четат трудно и изразходват много психическа енергия, разбират все по-малко, демотивират се и още повече изостават.

ІV. ЧЕТЕНЕТО –”КЛЮЧ” НА ДЕТЕТО КЪМ ПИСМЕНОСТТА § На “езика” на методиката това означава: Формиране на фонологична и фонемна компетентност като “ключ” за влизане в писмеността. § Фонологичната компетентност касае звуковата структура на думата - думи, състоящи се от срички, чиито съставни единици са фонемите. § Фонемната компетентност се развива на базата на фонологичната компетентност. Тъй като фонемите се представят графично чрез буквите, фонемната компетентност спомага разбирането на алфабетичния принцип в съответната система от писмени знаци.

ІV. ЧЕТЕНЕТО –”КЛЮЧ” НА ДЕТЕТО КЪМ ПИСМЕНОСТТА § Пример от практиката § Дидактична игра : Картина избери, мястото на звук в дума определи, нова дума със звука състави Избери една от картините, поставени във „вълшебната кутия” на класа: Изговори тихо думата и определи последния звук. Намисли нова дума, в която този звук е в началото.

ІV. ЧЕТЕНЕТО –”КЛЮЧ” НА ДЕТЕТО КЪМ ПИСМЕНОСТТА § Пример от практиката § Дидактична игра : Модел на дума по картина направи, мястото на звук определи, буквата на звука в модела постави Направи модел на думата със сини и червени жетони. Определи на кое място се намира звук [н]. Изговори и жетона вдигни. Защо избра жетон в такъв цвят? Докажи. Намери буквата на звук [н]. Постави я на мястото й в модела. Докажи отговора си.

ІV. ЧЕТЕНЕТО –”КЛЮЧ” НА ДЕТЕТО КЪМ ПИСМЕНОСТТА § Трето: “влизане” в сричката и насърчаване на глобално четене от старта на ограмотяването § “Влизане” в сричката Четивният материал градира плавно по трудност: ГС, СГ, СГС…. АМ МА МАМ РА ГРА § Сричка СГ - ключова в началното обучение по четене Позиционно четене – “механизъм на изпреварването” (Н. И. Жинкин) М А Ъ О У Е И о мила и

ІV. ЧЕТЕНЕТО –”КЛЮЧ” НА ДЕТЕТО КЪМ ПИСМЕНОСТТА § Насърчаване на ограмотяването глобално четене от старта на Възприемане на сричката на фона на думата и плавно разширяване на четивното поле: ма-ма мама Ограничаване на сричането на глас: „Прочети наум думата на срички: ма-ма. А сега прочети на глас цялата дума: мама

ІV. ЧЕТЕНЕТО –”КЛЮЧ” НА ДЕТЕТО КЪМ ПИСМЕНОСТТА § Четвърто: Четене на изречения и текст § Четене на изречение Мама мие Мими. |______. Наблюдаване на изречението, тихо четене, въпроси върху смисъла на изречението, четене на глас

ІV. ЧЕТЕНЕТО –”КЛЮЧ” НА ДЕТЕТО КЪМ ПИСМЕНОСТТА § Четене на текст Постепенното усложняване на букварното четиво, синхронно с укрепването на четивните възможности на детето Започва се със зрително възприемане на текстове, в които по-трудните за четене думи са представени с неезикови средства (предметни картини, схеми-модели на думи). Ключова роля има умението на учителя да работи адаптивно с букварното четиво, в унисон с равнището на читателски възможности на конкретните деца - увеличаване на броя предметни картини при четивни затруднения, включване на думи с неизучени букви при по-бърз напредък. Умения за декодиране се градят устойчиво и удовлетворително по един начин - чрез много упражнения в декодиране. За да се съхрани интересът на детето към многократното четене на букварния текст: се ползват разнообразни и интересни за ученика техники на обучение, напр. интерактивни техники като: игра, завъртане/кръг, светофар, светкавица и др. ; се въвежда допълнителен четивен материал, свързан с темата, вида и целите на урока.

ІV. ЧЕТЕНЕТО –”КЛЮЧ” НА ДЕТЕТО КЪМ ПИСМЕНОСТТА (2) ФОРМИРАНЕ НА УМЕНИЯ ЗА РАЗБИРАНЕ (СЪЗНАТЕЛНОСТ ПРИ ЧЕТЕНЕ) Разбиране при четене – актуалност на проблема „Обучението у нас е ориентирано към запаметяване и възпроизвеждане на информация и не допринася за… осмисляне и използване на писмен текст за постигане на конкретни цели; обучението не предпоставя овладяването на метакогнитивни стратегии, т. е. на модели как да се учи, как да се подхожда при решаване на определен проблем…. ; все още се приоритизира оценяването на количество знания, а не усвоените умения и компетентности” (Национална стратегия, 2014: 12). Казано по друг начин: Все още училищното образование у нас е фокусирано върху „знаещия човек”. Как да се формира „работникът на знанието”, за да се отговори адекватно на потребностите на съвременния български ученик за настоящето и за бъдещето?

ІV. ЧЕТЕНЕТО –”КЛЮЧ” НА ДЕТЕТО КЪМ ПИСМЕНОСТТА Трябва да се има предвид, че: Обучението по начално четене не се свежда до преподаване по „твърди правила” на механичен набор от умения. Изградената техника на четене не би имала смисъл в живота на детето, ако не е обвързана с разбиране на прочетеното. В методически план това означава: извеждането на смисловото начало от ранните етапи на формиране на умения за четене. Учебна практика, при която първокласникът „потъва” в декодирането, е погрешна по няколко причини: губи се смисълът на четенето като комуникативен процес; формира се неправилна стратегия на четене – внимание върху декодиране, лишено от разбиране; стихват интересът към четенето и удоволствието от него. .

ІV. ЧЕТЕНЕТО –”КЛЮЧ” НА ДЕТЕТО КЪМ ПИСМЕНОСТТА Разбиране при четене – същност, видове В процеса на четене се извършва преработка на графически закодираната информация. Реципиентът е активен участник в цялостен, системен, интерактивен процес. Отделните равнища на читателска способност си влияят, като четящият не само извлича дадени, съхранявани в текста значения, а също така активно ги съконструира (Spivey, 1989). Разграничават се четири вида разбиране при четене (Burns, 1988): Буквалното разбиране се свързва с възприемане на експлицитните идеи в четивото. Интерпретативното разбиране изисква „четене между редовете” – откриване и тълкуване на информация, която не е директно изразена в текста. Критичното разбиране предполага оценка на прочетеното - сравняване на идеите в материала с познати стандарти и достигане до изводи за правилността, адекватността, навременността на прочетеното в определен социокултурен контекст. Творческото разбиране се обвързва с пораждането на прозрения, нови идеи, оригинални конструкти.

ІV. ЧЕТЕНЕТО –”КЛЮЧ” НА ДЕТЕТО КЪМ ПИСМЕНОСТТА Формиране на умения за разбиране при четене – от теорията към практиката Първо: от самото начало на обучението декодирането се обвързва с търсене на смисъла. Примери от практиката: § Редичка от вълшебни срички ма мъ мо му ме ми Коя сричка е на пето място в редичката? Покажи. Прочети. Част от коя дума е тази сричка? Свържи сричката с картинката. ме

ІV. ЧЕТЕНЕТО –”КЛЮЧ” НА ДЕТЕТО КЪМ ПИСМЕНОСТТА § Разбъркани думи Прочети думите: мие Мими Лили Коя дума се е объркала и не се е подредила правилно в изречението? Помогни си с модела: |______. Прочети изречението.

ІV. ЧЕТЕНЕТО –”КЛЮЧ” НА ДЕТЕТО КЪМ ПИСМЕНОСТТА § Второ: при четене на текст се насърчават и четирите вида разбиране при четене. § Примери от практиката “Поли и Моли” – запознаване с нов звук и буква и упражняване в четене Буквално разбиране Кого помоли Поли? Прочети. Интерпретативно разбиране Нарисувай с думи Моли. Помагай си с думите от текста. Прочети: наперен, не пее, не умее. Ползвай и свои думи. Критично разбиране Познаваш ли хора като Моли? Какво правят те? Разкажи. Какво ще посъветваш тези хора? Творческо разбиране Направи илюстрация по текста “Поли и Моли” (домашна работа)

ІV. ЧЕТЕНЕТО –”КЛЮЧ” НА ДЕТЕТО КЪМ ПИСМЕНОСТТА “На Пирин” - затвърдяване на знанията за звук и буква и упражняване в четене § Задълбочават се критичното и творческото разбиране при четене Например: словесно рисуване; Игра „Думи сестрички” (разпознаване на рими: мури – бури); съотнасяне на песни („Роден край”, „Планинец”) към съдържанието на текста, поместен в буквара; изразително четене и др.

ІV. ЧЕТЕНЕТО –”КЛЮЧ” НА ДЕТЕТО КЪМ ПИСМЕНОСТТА СИНХРОННО ФОРМИРАНЕ НА УМЕНИЯ ЗА ДЕКОДИРАНЕ И ЗА РАЗБИРАНЕ Пример Прочети: хо хор Бо-би пе-е в хор. Боби пее в хор. Коя картина отговоря на прочетеното?

ДРУГИ ПРОБЛЕМИ НА ОГРАМОТЯВАНЕТО НА БЪЛГАРСКИЯ УЧЕНИК § Формиране на уменията за устно общуване (слушане, говорене) и за писмено общуване (четене, писане) на официалния български език като единно речево поведение § Ограмотяване на официалния български език като първи език и като втори език – диференциация в обучението § Споделен опит: насърчаване на детското четене чрез интеграция на училищни и извънучилищни културнообразователни ресурси – неформално образование и самостоятелно учене

СПОДЕЛЕН ОПИТ

“СВЯТ НА НОВИ ГРАМОТНОСТИ”- “МИШКАТА” И КНИЖКАТА Споделен опит: д-р Д. Гаджева

МОЯТ ВЪПРОС Е… ДИСКУСИОНЕН ФОРУМ ИЗВОДИ

ПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА § Основна литература: Василева, Ем. Съвременното начално училище – реалност и предизвикателства. София: УИ „Св. Климент Охридски”, 2004. Георгиева, М. , Р. Йовева, Ст. Здравкова. Обучението по български език и литература в началното училище. Второ допълнено и преработена издание. Шумен: УИ „Епископ Константин Преславски”, 2011. Здравкова, Ст. Начални стъпки в четенето. Книга за учителите на подготвителна група и на началните класове. В. Търново: Знак 94, 2009. Здравкова, Ст. Съвременният образователен процес за овладяване на четенето – иновационни проекции. - Традиции и иновации в началното образование. София: УИ „Св. Климент Охридски”, 2013. Коен, Р. На шест години не е ли вече късно? Ранното обучение по четене. София: Народна просвета, 1989. Кьосев, А. Караниците около четенето. София: Ciela, 2013. Мандева, М. , Д. Гаджева. Начално ограмотяване в променящия се свят. В. Търново: УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 2016. Радев, Пл. Енциклопедия на науките за образованието. Пловдив: УИ „Паисий Хилендарски”, 2013.

ПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА § Допълнителна литература: Амонашвили, Ш. Школа жизни. Москва: Дом Ш. Амонашвили, 2000. Ангелова, Т. Четенето и читателската култура: PIRLS. София: Просвета, 2011. Василева, Ем. Ценностно ориентираният образователен подход – предизвикателство и потребност. - Традиции и иновации в началното образование. София: УИ „Св. Климент Охридски”, 2013. Виденов, М. За обучението и учебниците по български език. – Българският език и съвременното езиково обучение. Смолян: Издателство на ПУ „Паисий Хилендарски”, Филиал Смолян, 2015. Георгиева, М. Обучението по български език в условия на билингвизъм. Шумен: УИ „Епископ Климент Преславски”, 2004. Делор, Ж. , и др. Образованието – скритото съкровище. (Доклад на МКО на ЮНЕСКО). София: Свят 2001, 1996. Димчев, К. Методика на обучението по български език. Реалност и тенденции. Велико Търново: Знак 94, 2010. Егоров, Т. Г. Психология овладения навыков чтения. Москва: Академии педагогических наук РСФСР, 1953. Жинкин, Н. И. Психологические основы развития речи. В защиту живого слова. Москва: Мысль, 1966.

ПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА Иванов, Ив. Проблеми на педагогическата работа в мултиклтурната класна стая. - Многообразие без граници. В. Търново: Фабер, 2008. Иванова, Н. Формиране на умения за четене с разбиране в началния етап на основната образователна степен – проблеми и перспективи. -Грамотността в началното училище. В. Търново: УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 2015. Игнатова, Д. Четенето и специфичните му нарушения. Теоретични аспекти и социални перспективи. София: Парадигма, 2009. Йонг, Р. Личността. Как да отключите скритите си силни страни. София: Сiela, 2011. Макиариело, Дж. А. Питър Дракър, представен от Дж. А. Макиариело. Дракър за всеки ден. 366 дни в проникновения и мотивация за вършене на правилните неща. София: Класика и Стил ООД, 2013. Мандева, М. Днешните ни решения за насърчаване на детското четене. – Образование, 2016, № 1. Мандева, М. (За четенето, писането и езиковото образование на настоящето и бъдещето (І – ІV клас). - Педагогика, 2015, № 4, Мандева, М. За езиковите ситуации, в които децата изучават българския език като втори език – „доклад” по един „ненаписан доклад”. - Образование, 2014, № 6. Мандева, М. , П. Кънева. За четенето и езиковото образование на утрешния ден (І – ІV клас). - Български език и литература, 2015, № 1. Маслоу, Е. Мотивация и личност. София: Кибеа, 2001.

ПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА Петрова, Св. Училище за утрешния ден. Резултати от участието на България в Програмата за международно оценяване на учениците PISA 2009. София: ЦКОКУО, 2010. Радев, Пл. Научна употреба на понятието „грамотност”. – Грамотността в началното училище. В. Търново: УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 2015. Родари, Дж. Граматика на фантазията. Увод в изкуството да измисляме истории. София: Наука и изкуство, 1986. Стойчева, М. и др. Езикови политики. България – Европа. София: УИ „Св. Климент Охридски”, 2011. Стоянова, Ю. Психолингвистични изследвания. София: „Веда словена – ЖГ”, 2006. Танкова, Р. Алтернативи по пътя към грамотността. София: Просвета, 2012. Тофлър, А. Новата цивилизация. Политиката на третата вълна. София: Военно издателство, 1999. Цветкова, М. Младото четене срещу библиотеката. – Електронно списание Liter. Net, 04. 2008, № 4 Шопов, Т. Вторият език. София: УИ „Св. Кл. Охридски”, 1998. Шопов, Т. Педагогика на езика. Наръчник по комуникативно преподаване и учене на английски език. София: УИ „Св. Климент Охридски”, 2013.

ПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА Якобсон, Р. Лингвистика и поэтика. Структурализм: „за” и „против”. Москва: Прогресс, 1975. Burns, P. Teaching Reading in Todays Elementary Schools. 1988. Eysenck, M. W. Cognitive Psychology: a Student`s Handbook, Lawrence Erlbaum Ass. Ltd. (Ed. ), 1990. Salkunen, S. Text Authenticity in International Reading Literacy Assessment. Focusing on Pisa 2000: University of Jyväskylä, 2007. Snow, C. E. Racionals for native language instruction in the education of language minority children: Evidence from research. - Bilingual education: Issues and strategies, Newbury Park, CA: Sage, 1990. Spivey, Ch. Construing Constructivism: Reading Research in the United States. - National Center for the Study of Writing and Literacy Occasional Paper, 1989. Stanovich, K. Matthew Effects in Reading: Some Consequences of Individual Differences in the Acquisition of Literacy. – Reading Research Quarterly, Vol. 21, No. 4 (Autumn 1986). Truman, T. , E. P. Dutton. Managing for Future. New York: NY, 1992. Vernon, M. D. Reading and its difficulties. London: Cambridge University Press, 1986. Warwick, D. Curriculum Structure and Design. Lomdon: Cambridge University Press, 1975.

ПОЛЗВАНИ ДОКУМЕНТИ Закон 2015: Закон за предучилищното и училищното образование. – Държавен вестник, 13. 10. 2015, бр. 79. Национална стратегия 2014: Национална стратегия за насърчаване и повишаване на грамотността (2014 – 2020). МОН, 2014. - <www. mon, bg> (05. 06. 2016). Национална стратегия за учене през целия живот 2014: Национална стратегия за учене през целия живот за периода 2014 - 2020 година. МОН, 2014. - <www. mon. bg> (05. 06. 2016). Преподаване на четене в Европа 2011: Преподаване на четене в Европа. Контекст, политики и практики, 2011. <http: //eacea. ec. europa. eu/Education/eurydice/documents/thematic_reports/130 BG. pdf> (05. 06. 2016). Становище 2010: ЕС. Становище на Комитета на регионите относно „Борба с малограмотността”. Изготвяне на амбициозна европейска стратегия за предотвратяване на изключването и насърчаване на личната реализация, 2010. - <www. eulaw. egov. bg/Document. Display. aspx? ID=302908> (05. 06. 2016). Стратегическа рамка 2009: Стратегическа рамка за европейско сътрудничество „Образование и обучение 2020“, 2009. - <http: //ec. europa. eu/education/policy/strategicframework/index_bg. htm> (05. 06. 2016). Учебна програма 2016: Учебна програма по БЕЛ за първи клас. МОН. София. <www. mon. bg> (05. 06. 2016).

НЕКА ДОНКИХОТОВЦИТЕ В ОБРАЗОВАНИЕТО НИ НЕ СВЪРШВАТ! Когато се свършат донкихотовците, ще се затвори и Книгата на историята! В нея няма да има какво повече да се чете… И. С. Тургенев

БЛАГОДАРЯ ЗА ПРИВИЛЕГИЯТА ДА РАБОТИМ ЗАЕДНО! Prof. Mariana Mandeva, DSc St. Cyril and St. Methodius University of Veliko. Tarnovo, Faculty of Education - Veliko Tarnovo, Bulgaria Е-mail: mandeva_m 26@abv. bg

Скачать презентацию Р БЪЛГАРИЯ МОН РИО В ТЪРНОВО 08

0267d3fced2872ceac282cfbc4315f22.ppt

Количество слайдов: 52