Проучване на европейски практики при централизираното топлоснабдяване Елена Гоцева София, 30. 09. 2013 Този продукт е изготвен с финансовата подкрепата на Столична община Програма Европа, 2013 г. и се реализира в подкрепа на кандидатурата на София и Югозападен регион за Европейска столица на културата – 2019 г. Проект: Европейски измерения на топлоснабдяването на София
Европейски практики в областта на централизираното топлоснабдяване Проучването е осъществено от сдружение “Активни потребители” в рамките на проект “Европейски измерения за топлоснабдяването на София”. С финансовата подкрепа на Столична община по Програма Европа 2013 и се реализира в подкрепа на кандидатурата на София и Югозападен регион за Европейска столица на културата – 2019 г.
Обхват и цел на проучването Обхват: • цени на топлинната енергия, • нормативната рагламентация в страни от ЕС, • измерването на потребената топлинна енергия, фактурирането, • взаимоотношенията с клиентите и др. Цел на проучването: Идентифициране на успешни европейски подходи и практики.
Цени на топлинната енергия Държава Дания Швеция Германия Словакия Чехия Литва Франция Норвегия Естония Латвия Словения Финландия Румъния Австрия България Полша Унгария Исландия Средна цена на Gj в Евро без ДДС (2011) 27, 80 20, 63 20, 28 20, 14 19, 70 18, 60 18, 28 16, 00 15, 40 15, 05 14, 80 14, 54 14, 00 10, 70 9, 30 3, 14
Енергийна бедност • Няма единна европейска дефиниция Според Асоциация Активни потребители основна слабост на българската практика: • ценовите политики не са обвързани с мерки за уязвимите и енергийно бедни потребители -> отказване от услугата и ниска ефективност на системата. • съществуващите мерки често подпомагат използване на най-неефективни методи за отопление (напр. електрическа енергия), вместо да се обвържат с осигуряване възможности за реализиране на мерки за енергийната ефективност.
Европейска регулация Закон за енергетиката § 1 а. Допълнителна разпоредба - въведени са изискванията на Директива 2004/8/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 г. относно насърчаване на комбинираното производство на енергия. . . . Предстои да се транспонират изискванията на: ДИРЕКТИВА 2012/27/ЕС относно енергийната ефективност, за изменение на директиви 2009/125/ЕО и 2010/30/ЕС и за отмяна на директиви 2004/8/ЕО и 2006/32/ЕО. Други директиви – относно емисии, измерване, данъчни аспекти и др.
Регулиране на цени. Тарифи. Няма възприет единен европейски ценови модел В по-голяма част от страните в ЕС цените са регулирани. Има и страни без регулация – пример Италия, Германия и Швеция. Във Франция цените се регулират на местно ниво от самата община. Съществува разнообразие в начина на формиране на цените и тарифните модели. В много страни тарифните модели включват два компонента: – компонент за постоянните разходи на топлофикационните дружества (например такса мощност) и – компонент, свързан с потреблението на енергия (променливи разходи).
Системи за измерване • Уреди за измерване – топломери, водомери и уреди за дялово разпределение (с ръчен отчет вкл. самоотчет, с дистанционен отчет) – да отговарят на европейски стандарти за тези уреди. Няма разлика с уредите, които се ползват в България. • Смарт измерване (чрез интернет или телекомуникационно, напр. – Топлофикация Тампере, Финландия). Сочи се като добра европейска практика, но се с уговорката, че въвеждането на такива системи е свързано с по-големи инвестиции, за което също трябва да се държи сметка.
Методи на отчитане Срещат се следните методи: - Ръчно: с отчет от доставчика или самоотчет от клиентите – по поща, телефон или интернет (клиентът получава готова форма, която попълва и връща); - Дистанционно: радио отчет или онлайн в реално време периодично или при поискване.
Колко често се отчитат уредите Срещат се и практики, при които се прави ежемесечен отчет и такива, при които уредите се четат веднъж годишно. Честотата на отчетите е в зависимост от вида на уредите и договорите с клиентите. В някои държави законодателството изисква клиентът да бъде информиран предварително, че четенето на уредите ще се извършва. Това е особено наложително в случаите, когато ще се налага достъп до помещенията на клиента.
Кой е клиент на топлофикационното дружество В някои европейски страни клиентът е един – било собственик на цялата сграда или юридическо лице – доставчик или асоциация на собствениците. Това е или изискване на закона (напр. Полша, Норвегия) или в съответното населено място процентът на сгради етажни собственостти (СЕС) и собственици и наематели на имоти в СЕС е значителна по-малък. В случаите на клиент-юридическо лице, европейската и националната регламентация за защита на потребителите е неприложима в отношенията между топлофикационното дружество и клиента.
Как се формира сметката на клиента В редица държави сметката се формира като сбор от: • фиксиран процент за постоянните разходи, • потребената енергия (променливите разходи) по отчета на уредите. Има различие в методиките. Няма препоръчан единен европейски модел.
Комуникация с клиентите Приема се за добра практика за комуникация с клиента, да се предоставя кратка, ясна и разбираема информация за неговата сметка, преди всичко чрез дизайна на фактурата, както и по друг начин – например чрез сайта на съответната компания. Пример за добра практика за комуникация с клиенти и предоставяне на информация чрез сайт – френската компания CYEL - www. cyel. fr
Енергийна ефективност в сградите Повечето стари сгради пилеят енергия! Трябва да се стимулират собствениците в СЕС да предприемат мерки за енергийна ефективност като държавата и общините насочат усилията си за подпомагане на енергийно бедните хора в тази насока.
Кражби на топлинна енергия Основен нерешен проблем в България! Решения: 1. Криминализиране? 2. Административни санкции – как да се прилагат ефективно?
Изводи и препоръки Основен извод: Регулацията и Практиката в България по отношение на централизираното топлоснабдяване непозната или коренно различна от тази в други европейски държави. Особеност е, че въвеждането на системата за дялово разпределение бе наложено със законово задължение, което доведе до множество негативни нагласи.
Изводи и препоръки Препоръки: 1. Подобряване на комуникацията с клиентите – яснота, опростяване на информацията; 2. Решение на въпроса с кражбите и нулевите прогнозни дялове; 3. Подобряване на енергийната ефективност в сградите; 4. Да се предоставят възможности за избор на клиентите във връзка разпределението на разходите за отопление и топла вода в сградите (напр. определяне разходите за сградна инсталация и др. )
Благодаря за вниманието! Мненията или заключенията, изразени в този материал, не представляват официално становище на Столична община. Елена Гоцева Българска национална асоциация Активни потребители Тел. 02/9890106 egotseva@aktivnipotrebiteli. bg www. aktivnipotrebiteli. bg
Скачать презентацию Проучване на европейски практики при централизираното топлоснабдяване Елена
ec360bf0cef82a0aebc4c1b93fbfa6a5.ppt