Производителност на труда Същности и значение Измерване Фактори

Производителност на труда. Същности и значение. Измерване. Фактори. Подходи и методи за повишаване на производителността на труда. (Въпроси 16 и 17 от въпросника)

Производителността на труда заема централно място в Системата за националните сметки и винаги е била основна тема в ежедневието, в политиката, в икономическата наука и в частност в икономическата статистика. На национално равнище производителността се определя чрез съпоставяне на брутния обществен (вътрешен) продукт на разходите на труд в рамките на отчетната година. Подобна пропорция е показателна за производителността на труда и по отрасли. територии и предприятия. При такъв подход обаче възникват редица въпроси. Трябва например да се изясни каква част от произведената продукция е новосъздадена стойност, в резултат на вложения през отчетния период труд (жив труд), и каква е пренесената стойност от използвания капитал (овеществен в миналото труд) – сгради, машини и съоръжения, употребени суровини и материали, енергия и т. н. Съгласно Системата за националните сметки живият труд трябва да се мери като изработени часове (човекочасове), като различните му производни показатели като работни места, брой на заетите и др. се считат за неудовлетворителни заместители. Но дори и при най-перфектния показател за вложения през отчетния период труд възниква въпросът доколко производственият резултат се дължи на продължителността на работното време и доколко на използваната квалификация на работещите. Вън от съмнение е, че с по-висока квалификация би се получил и по-висок резултат, дори и за пократко работно време. Постигането на по-висока квалификация обаче означава труд в миналото – за придобиване на повече нови знания, за натрупване на опит и изграждане на съответни навици и работна култура. С други думи, използваният човешки капитал е фактор за производителността на труда, не по-малко важен от самото работно време. Така че може да се говори за пренесена стойност в самия жив труд от приложената квалификация. Но няма как това да се включи в сметките, тъй като човешкият капитал не е капитал в пълния, истинския смисъл на думата. Няма как това да бъде отразено в показателите за производителността на труда под формата на някакви разходи. Влиянието и ефекта от човешкия капитал взаимно се преплита с това на неодушевения, обичайния капитал. По-висока квалификация обикновено става неизползвана, ако технологията, а и цялата организация, не е на съответно ниво. Както и обратното, съвременните технологични и въобще производствени процеси изискват съответна квалификация и липсата на такава не може да се компенсира с никакво работно време, нито с удължаване на работния ден, нито с привличане на повече работна ръка за същата продължителност на работния ден.

Производствени функции В миналото е имало по-широки възможности за заместване на капитал с труд, на овеществен с жив труд или обратното и въобще на различни комбинации на производствени фактори с оглед постигането в стопанската практика на един и същ резултат по най-изгоден начин. Особено по времето, когато капиталът се е свеждал предимно до веществените форми и идеята за човешкия капитал е била доста далечна. Във връзка със съчетаването на такива фактори в икономическата теория се разглеждат т. нар. производствени функции. При тях се поставя въпросът доколко продукцията като количество е в зависимост и се определя от размера на използваните производствени фактори като труд и капитал. Такава производствена функция може да се представи като: където Q е обемът на продукцията, а K и L са размерът на приложения капитал и труд, като с се моделира въпросната връзка. На тази тема има богата научна и учебна литература. Много разгърнато и задълбочено представяне на производствените функции в икономическата теория се намира у Samuelson, P. (1983). Foundations of Economic Analysis, Cambridge, Mass. : Harvard University Press.

Обемът на продукцията би трябвало да нараства (най-малкото да не намалява) с разширяване на ангажирания труд и капитал, заедно или поотделно, така че първите производни на относно факторите трябва да имат неотрицателна величина: и за всички равнища на K и L. Показателите f. K и f. L представляват пределната (маржиналната) производителност на факторите и разкриват в каква връзка се намира темпът на растежа на продукцията със съответните темпове за факторите. Съгласно закона за намаляващата пределна възвръщаемост всяко следващо нарастване на някой от факторите, при неизменно равнище за другия, води до допълнителен, но намаляващ прираст в продукцията. Предвид това трябва да е изпълнено: и

Изокванти • Изоквантите показват с какви комбинации от фактори може да се получи един и същ резултат • Ако се търси по-висок резултат, съответните изокванти ще се преместят нагоре и надясно, свидетелстващо за необходимост от допълнителни фактори K Q = 30 Q = 20 L

Възможността за заместване на едни фактори с други, т. е. субституция на факторите, за постигането на един и същ обем на продукцията би означавало да се определят възможните комбинации на труд и капитал така че: Тези комбинации образуват изоквантата на производствените фактори, съответно на константния обем на продукцията в дясната част на горното условие. Геометричното място на изоквантите са криви в равнината, съдържаща всички допустими възможности за K и L. От горното условие се получава: от което и представляващо пределната (маржинална) степен на техническа субституция на факторите – заместване на труда с капитал в случая. Величината на този показател е отрицателна (или нула), което отговаря на негативната корелация между двата производствена фактора при зададен обем на продукцията. Реципрочната стойност на величината в последната формула пък се отнася за заместването на капитала с труд.

Еластичност на субституцията на факторите Най-разпространеният показател за еластичност на субституцията на факторите е: и разкрива доколко е възможно заместване на единия производствен фактор с другия. Неговата величина може да се изменя (от 0 до +∞) с различните равнища на факторите, но е тясно свързана с кривината на изоквантите. Колкото по-висока и тази кривина, толкова по-стеснени са възможностите за заместване на труда с капитал или обратното.

Производствени функции на фон Нойман В зависимост от формата на производствената функция f може да се получат различни варианти на еластичност на заместването на факторите. При следния вариант: (където α и β са константи, съобразени с мерните единици и скалите на факторите) има неограничени възможности за заместването на факторите и се оказва, че s = +∞. При този модел изоквантите са прави линии. Подобни производствени функции изглеждат доста далече от действителността, тъй като представляват ситуация, при която може да се получи някакъв резултат само с труд без никакъв капитал или само с капитал без никакъв труд.

Изокванти производствените функции на фон Нойман Капиталът и трудът за взаимно заменяеми. Няма ограничения при субституцията на един фактор с друг s= K Q 1 Q 2 Q 3 L

Производствени функции на Леонтиев Противоположният вариант е производствената функция на Леонтиев: ( α и β също са константи, съобразени със скалите на факторите), при който s = 0 и няма никакви възможности за субституция – веднъж определена производствената технология, с това и размерът на ангажирания капитал, съществува единствено съчетание с труда, без което не би могло да функционира производството. При производствената функция на Леонтиев изоквантите представляват прави ъгли. Лесно се отрива, че при нея увеличаването на кой да е от факторите не води до повишаване на продукцията, въобще по-висок резултат, и представлява просто преразход на ресурси. Върхът на правите ъгли (техните координати в равнината на факторите) показва най-изгодната (минималната) комбинация от фактори за постигане на търсения резултат.

Изокванти производствените функции на Леонтиев Никаква субституция на единия фактор с другия не е възможна s=0 K Q 3 Q 2 Q 1 L

Може да се мисли, че в информационния век, наситен с компютри, роботи и автоматизирани системи, машините може да изместят човека. Логично е да се чудим защо да пращаме хора на планетата Марс, като един робот би могъл да свърши много повече работа, да се постигнат всички цели, при това без рискове. Само че някой трябва да изобрети своевременно такъв робот. Друг пример. Нима високата производителност на Интел се крие в огромните му заводи в Коста Рика? Категорично не! Тя се намира в изследователските му лаборатории в Силиконовата долина, където се изобретяват интегралните схеми и новите процесори. А заводите, изнесени в чужбина са само едно далечно ехо на такава производителност на човека. По всичко личи, че цивилизацията се движи в посока от производствените функции на фон Нойман към тези на Леонтиев, където субституцията на производствените фактори става все поограничена и се засилва мястото, ролята, значението и неотменимостта на човешкия фактор.

Производствени функции на Коб-Дъглас Има много междинни варианти между горните два. Такава е например показаната вече производствена функция на Коб-Дъглас, при която еластичността на субституцията е константа. Съществуват и други производствени функции с постоянна еластичност на субституцията. При тези варианти изоквантите са доста гладки линии с по-плавна и по-равномерна кривина.

Други приложения на производствените функции • Идеята за производствените функции се използва и при моделиране на потреблението. В този случай факторите би могло да бъдат различните стоки и услуги, а резултатът – агрегатното потребление или по-скоро полезността или задоволеността от потреблението на една или друга комбинация на стоки и услуги 1. Използват се и за моделиране на вноса на стоки от различни източници 2. Субституцията на факторите при такива модели означава заместване на едни стоки и услуги с други или със същите, но от други източници, така че да се получи желания краен резултат. • Субституцията в потреблението е обичайната реакция на населението при инфлация. 1 Armington, P. (1969). A theory of demand for products distinguished by place of production. IMF Staff Papers, том 16, стр. 159 -178. Learner, E. , R. Stern (1972). Quantitative International Economic, Boston: Alien and Bacon Inc, Глава II; Laird, S. , Yeats, A. (1986). The UNCTAD Trade Policy Simulation Model. A note on the methodology, data and uses. Geneva: UNCTAD, GE. 86 -57273. 2

Производителност и интензивност на труда Във връзка с подобни разглеждания често се прави разлика между производителност и интензивност на труда. Интензивността се определя от напрегнатостта на работата, от приложените усилия или концентрация, от непосредственото разходване на умствена и физическа енергия. Интензивността на труда и квалификацията като компоненти на производителността на труда са в някаква степен заменяеми – липсата на достатъчна квалификация може да се компенсира донякъде с по-висока интензивност на труда в рамките на едно и също работно време като човекочасове. По-високата интензивност на труда само сгъстява работното време, докато по-високата квалификация го и обогатява. Съвременните технологии налагат по-строги норми за интензивността на труда и изисквания към квалификацията, така че значително се ограничава възможността за подобна субституция. В Системата на националните сметки терминът интензивност се среща в смисъла на разходоемкост (capital intensive и labour intensive) и не е възлово понятие.

Технико-икономически анализ на производителността на труда • Статистическото изучаване на условията и факторите, влияещи върху равнището и динамиката на производителността на труда се счита за една от най-важните задачи на организацията и управлението на персонала и производството. • Приоритетите обикновено са насочени към определянето на икономическите и финансовите фактори като промените в обема на производството и номенклатурата на продукцията, използването на работната сила по различните звена на производството и управлението, разходите на работно време и фондовете за заплащане на труда, финансовите резултати като печалба, рентабилност, пазарната кондиция на предприятието и др. • Друга група са повече технически фактори, отразяващи технологичното равнище на производството и оборудването на работните места, капиталоемкост и енергоемкост на продукцията, амортизация, складовите наличности, доставки и дистрибуторна мрежа и т. н. Към тях би могло да се причислят и фактори, свързани със сигурността на работните места и безопасността на труда.

Методи на технико-икономическия анализ на производителността на труда • Съществуват разнообразни подходи и методи за техникоикономическия анализ на производителността на труда. В този извънредно широк спектър от разнообразни възможности може да се намерят ергономични проучвания и анализ на работната среда, хронометражни наблюдения на работещите с техните действия, движения и поведение, мониторинг за сигурност и безопасност на работните места с цел разкриване на рискове и опасности за здравето, цялостни и интегрирани в технологичния процес системи за автоматизиран контрол на качеството и много други. Целта на подобни търсения е разкриването на условията и факторите за производителността на труда и пътищата за нейното повишаване. • Някои от използваните методи са съвсем непосредствени и се опират на техниката на икономическите индекси. Други са посложни и с основание може да се причислят към иконометричното моделиране. Най-напред да се спрем на първата група с използване на икономическите индекси.

Използване на икономическите индекси • • • Фактическите данни в приложената таблица показват увеличение на продукцията през отчетния период с 3. 7% в сравнение с базисния. От данните може да се остане с впечатление, че този растеж до голяма степен се дължи на увеличение с 1. 6% на вложения труд и 2. 1% на производителността на труда. С изкуствено заместване на данни от отчетния период със съответните от базисния се установява, че повишението на производителността на труда е само с 0. 9%, а видимото 2. 1% се дължи на преструктуриране на предприятието със съкращаване на поделенията II и III, които значително отстъпват на поделението I, което от своя страна е претърпяло определено разширение. Подобна реорганизация в предприятието предполага финансови възможности за разширяване на първото поделение като капитал и достатъчно допълнително наемен труд или преквалификация на заетите от поделенията II и III, така че да се използват в поделение I. Чистият ефект от реорганизацията в предприятието е 2. 4% като увеличение на продукцията или 0. 8% като повишение на общата производителността на труда

Иконометрични модели на факторите за производителността на труда • На следната таблица са показани резултатите от приложението на един елементарен регресионен модел, при който се търси връзката между дневната изработка Y от една страна и изразходваното на работното време X 1 и квалификацията на работещите X 2, от друга. • Втората и третата страница на таблицата разкриват, че разходите на труд (работното време) са фактор за дневната изработка, но не и квалификацията. До такъв извод може да се стигне като се съди по стойността на показателя R 2 (коефициент на детерминация) и съответната значимост на дисперсионното отношение F. • Същият извод се потвърждава и когато двата фактора се разглеждат със съвместното им действие (третата страница). Стандартната грешка при втория фактор е толкова висока в сравнение с първия, че ефектът от квалификацията на работещите просто се губи с хода на работното време. • Като общо впечатление може да се каже, че разглежданото производствено звено не блести с висока технологичност и използването на интелектуалната част на човешкия капитал на работещите е на ниско ниво.

Производствена сфера • Производствената сфера често се схваща като онази част от икономиката, където трудът е производителен. Обикновено за такава се счита материалната сфера, т. е. където се създават материални ценности. С други думи, трудът на лекарите, учителите, артистите и т. н. не е производителен. Такова схващане идва от Адам Смит и се среща и днес. Всъщност още меркантилистите са считали, че производителният труд е само в селското стопанство, но не и в търговията, примерно. По тяхно време обаче едва ли са се забелязвали някакви обособени отрасли в икономиката и делението на труда е било в общи линии в начална фаза. • Съгласно Системата за националните сметки, всеки труд, създаващ доход, е производителен. Това е политикономическото разбиране за производителния труд. Но технико-икономическият поглед може да разкрие някои важни особености:

Материалната сфера е съществувала откакто се е появил човекът с разнообразните си дейности. А материята и природата – много преди това. Човекът от античността е създавал материални (и нематериални) ценности, някои от които ни учудват и до днес, но едва ли имаме основание да кажем, че ги е произвеждал. За производство може по-скоро да се говори когато:

• • Създаваните ценности (материални или духовни) са предназначени за пазара, като кой ще ги ползва и употребява няма значение, стига да ги купи. Това означава, че пазарът е заел централно място в обществените отношения. Производството е характерно с използването на машини, производствени линии, масова продукция и т. н. , а през последните десетилетия компютри, роботи и цялостни автоматизирани производствени системи. Производствените потребности предизвикват ускорено развитие на физиката, химията, инженерните науки и т. н. Време е и икономическата наука да се огледа докъде е стигнала. В производството е ангажиран наемен труд – оформя се икономическата роля и се утвърждава социалното значение на работодателите и наемните работници. Възниква и се разширява пазарът на труда. Задълбочава се разделението на труда и специализацията, по-ясно се очертават икономическите отрасли, занятията и професиите, отделните направления в науката и т. н. Утвърждава се предприемачеството. Инвестициите, капиталът и много др. разширяват своето място на пазара. Дори и отделният човек се явява предприемач за своето бъдеще като изгражда човешкия си капитал. Всичко това не би било възможно, ако човешката свобода не е поставена на първо място в обществените отношения. Така че едва ли посочените по-горе белези на производствената сфера би могло да се наблюдават на по-ранна фаза от историческото развитие.