Озеленените сгради в контекста на екологичното строителство Green

Озеленените сгради в контекста на екологичното строителство Green Buildings in the context of ecological constructions

Озеленяването на сградите е обичайна строителна практика в напредналите страни от десетилетия насам. Популярността му в цял свят става още по-голяма през последните години във връзка с концепцията за екологизиране на строителството.

Екологично строителство. Същност, терминология, тенденции. Смята се, че началото на движенията за повече здраве и екология в строителството е положено през 70 -те години. Най-важните цели са били формулирани по следния начин: § Здраве = редуциране на рисковете; § Екология = намаляване на натоварването на природата. Дефинирането на екологичната сграда днес също съответства на тези два основни аспекта: тя е сграда, която създава комфортна и здравословна среда за обитаване; има ниски експлоатационни разходи и следователно не натоварва природата.

Технологии за озелeняване на сградите. Видове, терминология, същност. Покривно озеленяване § Интензивно - отъждествява се с традиционното наземно озеленяване с дървеснохрастова и тревисто-цветна растителност – покривна градина. § Екстензивно - с дебелина от 2 до 12 (15) сm. Неговата конструкция е максимално олекотена и опростена. § Преходни типове – полуекстензивно, обикновено интензивно. Вертикално озеленяване § Tехнология за покриване или “опаковане” на различни строителни обеми с лиани. “Вертикална градина” § Най-новият вид технология за озеленяване на сградите.

Технологии за озелeняване на сградите. Видове. Покривна градина Екстензивно озеленен покрив

Технологии за озелeняване на сградите. Видове. Фасадно озеленяване “Вертикални градини”

Озеленените сгради и концепцията за екологично строителство Причините, поради които озеленените сградите се разглеждат като част от концепцията за екологизиране на строителството са следните: § Имат положителен санитарно-хигиенен ефект върху жизнената среда и положително въздействие върху микроклимата на население места. § Подобряват редица технологични и експлоатационни качества на сградите. § Подобряват енергийната ефективност на сградите. § Имат значение за запазване и увеличаване на биоразнообразието.

Положителен санитарно-хигиенен ефект за жизнената среда Фиксиране на финия прах, йонизиране и овлажняване на въздуха, намаляване емисиите на CO 2 и обогатяване с кислород. Значение за доброто психическо здраве на населението. Факти от европейската практика: § Чрез изграждане на зелени покриви във Виена от 2003 год. насам е планирано редуциране съдържанието на фин прах с 20%. Зелен покрив с площ 100 m 2 годишно може да филтрира 200 kg прах от въздуха. § Измерено е прахозадържане при вертикално озеленяване в Германия – от 5 до 16 g/m 2 листна повърхност в зависимост от текстурата на листата. Смята се, че чрез вертикално озеленяване е възможно пречистване на въздуха до 90%.

Положително въздействие върху микроклимата Озеленените сгради имат огромен капацитет за въздействие срещу прегряване повърхностите на сградите и решаване на проблема “топлинни острови” в големите населени места. § Вегетативните площи преобразуват повече от 80% от излъчванията в изпарение на вода, докато запечатаните повърхности преобразуват над 90% от излъчванията в топлина. Зеленината по повърхностите на сградите има огромен капацитет за въздействие срещу тяхното прегряване. От една страна листната маса редуцира пряката и дифузната слънчева светлина. Вторият положителен ефект е изпарението. § Конкретни измервания са направени от Института по метеорология, климатология и дългосрочно прогнозиране при Университета в Базел. Установено е, че чрез озеленяване на наличните плоски покриви, количеството на така наречените зони с неблагоприятни условия, които в същия момент са били 18% от общата площ на града, биха могли да се редуцират на 6% или даже да изчезнат. § Положителният ефект на покривното озеленяване върху климата зависи от възможностите на субстрата да акумулира и изпарява вода, както и от вида на растенията. Поради установения сравнително малък капацитет на задължителното в Швейцария от 2002 год. тънкослойно покривно озеленяване, през втория етап на кампанията за увеличаване площите на покривната зеленина в гр. Базел, започнал през 2005 год. , минималната дебелината на вегетативния пласт е увеличена на 10 сm.

Положителен ефект върху технологичните и експлоатационните качества на сградите Oсигуряват се по-добри експлоатационни условия за хидроизолацията и мазилката. Увеличава се тяхната дълготрайност, тъй като растителността елиминира влиянието на ултравиолетовите лъчи, предпазва от механични повреди и подобрява температурно-влажностния режим. § Познати са примери, при които след 20 -25 години не са установени дефекти по хидроизолацията под покривно озеленяване. Съществуват също и примери за неповредени мазилки при вертикално озленяване след 60 -70 години. § Озеленяването на покривите и фасадите подобрява техните звукоизолационни качества. За стени с вертикално озеленяване е измерено намаляване силата на шума в помещения с 15 DB. Подобряването на звукоизолацията като свойство на покривното озеленяване е важно най-вече за едно- и двуетажните сгради, както и за леките покривни конструкции. § Много важна характеристика на зелените покриви е способността им да задържат дъждовната вода. Ефектът е особено голям, когато те са повече на брой и обединени в зелена система. Доказано е, че различните видове покривно озеленяване задържат от 15 -20 % до 60 -70% от валежното количество, а при инсталиране на оборотна напоителна система - до 100 %.

Ефект на водозадържане при озелените покриви Отток (l/s/ha) Неозеленен покрив Озеленен покрив Време (часове)

Положителен ефект върху енергийната ефективност на сградите Нуждата от намаляване на енергия за отопляване и охлаждане стана сериозен аргумент за масовото използване на технологиите озеленяване на сгради в редица европейски страни. § § § за В сравнение с обичайното покритие от чакъл (16/32), който пропуска топлината почти безпрепятствено, покривното озеленяване, в зависимост от дебелината на вегетационния пласт и вида на зеленината, подобрява топлоизолацията с 3– 10%. За еднофамилна къща чрез озеленяване на покрива може да се постигне намаляване на нуждите от газ за един отоплителен сезон със 100 m 3. Същевременно се намалява емисията на CO 2 с 275 kg. При изграждане на зелени покриви по системата Floratherm D 100, се постига подобрение на топлоизолирането с 40%. Изолиращият ефект на елементи от пакет за покривно озеленяване с дебелина от 6, 5 до 18 сm може да се сравни с ефекта от обичайната топлоизолация с дебелина 2, 5 до 6, 5 сm. Установена е зависимост между топлопроводимостта и вида на използвания субстрат и растителност. Препоръчва да се използват светли субстрати с голяма порьозност и поголяма дебелина. При избора на растения да се даде приоритет на вечнозелените растения и многослойната структура на вегетативното покритие. Енергоспестяващият ефект на озеленените сгради е по-добър през горещите месеци. § През 2003 год. при тропическите условия на Сингапур, където целогодишно се използват климатици за охлаждане на сградите, за многоетажните сгради е установен 15% енергоспестяващ ефект. Чрез симулационен модел Сузана Алказар и Brad Bass през 2005 год. са установили особено голям ефект от 25% за подпокривните етажи.

Покривното и фасадното озеленяване имат значение за запазване и увеличаване на биоразнообразието. В качеството си на вегетативни площи, озеленените покриви и фасади, особено в големите населени места, имат важна екологична роля като заместващи хабитати не само за растения, но и за животински видове и насекоми. В тази насока специалистите подчертават, че ефектът от всеки отделен обект е най-добър, когато неговото място е внимателно подбрано според предварително разработен общ план за цялото населено място. Такива планове в някои европейски държави вече се реализират.

Нормативната и законодателна база в полза на озеленените сгради. Чуждестранната практика показва, че задължително условие за реализиране на технологиите за озеленяване на сгради е регламентирането им чрез нормативната и законодателна документация. § В САЩ изграждането на покривни градини е законен начин да се изпълнят изискванията за минимално количество зелени площи. Понякога този вариант е предпочитан, защото се спестяват скъпоструващите наземни терени. § В Германия и Швейцария днес изграждането на екстензивни покривни градини върху сградите с плосък покрив е задължително и професионално подплатено с правила и норми. § От юни 2006 год. за парцелите в Париж, които се намират в районите с голяма гъстота на застрояване, задължителните 20% вегетативни площи върху естествен терен се допълват с 15% друга зеленина, включително покривно и фасадно озеленяване.

Финансова подкрепа Елементът на задължителност в много градове се съчетава с различни варианти на подпомагане от страна на общините или други инстанции. § Така например по данни на Немската асоциация на градинарите (ZVG), Организацията на парковите администратори на немските градове (GALK) и Организацията за изследване и развитие в областта на ландшафтното строителство (FLL), 43 % от немските градове предлагат финансова помощ при изграждането на покривно озеленяване, 37 % предлагат финансова помощ за озеленяване (включително покривно) и 17% предлагат финансова подкрепа при покривно озеленяване, осигурени от “Програма за управление на водите”. От 193 големи градa, 29 дават директна финансова подкрепа за строеж на покривни градини в рамките на 25 до 100% от цената. В 41 града покривното озеленяване се възприема като мярка за балансиране на отрицателното екологично влияние на сградите, която е задължителна според Германския Федерален Акт за Опазване на Околната Среда. В 27 града се издава разрешително за строеж, само ако проектът включва покривно озеленяване.

У нас Първият повод за въвеждане на елемента на задължителност за тази практика и в България са изчерпаните възможности за осигуряване на необходимото количество зелени площи в гъсто застроените зони на големите населените места. § Първите стъпки са направени с Наредбата за изграждане, поддържане и опазване на зелената система на Столична община от 11. 10. 2007 г. Според Чл. 25 (3) в устройствени зони с плътност на застрояване над 60% озеленените площи върху тераси, покривни градини и над подземни сгради и съоръжения се включват в общата озеленена площ на имота, ако според конструктивния проект и проекта за вертикално планиране е осигурен почвен пласт повече от 0, 6 m. При по-малък почвен слой (но не по-малко от 0, 3 m) площта им се умножава с коефициент 0, 8. § Този акт като цяло може да се оцени положително. Без да се подценява капацитета на покривното озеленяване обаче, посочените коефициенти на тежест са много завишени, както спрямо традиционните зелени площи, така и в сравнение с възприетите коефициенти в другите страни. В приетия през юни 2006 год. Устройствен план на Париж за покривни градини с дебелина на субстрата 80 сm този коефициент е 0. 5, за озеленени покриви и покривни тераси с по-малка дълбочина – 0. 3, за озеленени стени, зидове и др. вертикални повърхности – 0. 2.

Възможности за приложение на покривното и фасадното озеленяване в България Възможности за приложение на покривно и вертикално озеленяване съществуват, както при новостроящи се сгради, така и при саниране на стари жилищни, административни, промишлени и други постройки. § Съществуват теоретична база и познания на регионално ниво за внедряване на технологиите за озеленяване на сгради. § Българският пазар също вече предлага голям асортимент от материали.

Начини за популяризиране и масовизиране § Промяна в нормативните документи в съответствие с технологичните особености на типовете сградно озеленяване и европейската нормативна база. Приемане на наредби, регламентиращи озеленяването на сградите във всички големи градове на страната. § Популяризиране на полезния ефект чрез пилотни екологични проекти за покривно и вертикално озеленяване на сгради с обществено значение; разработване на проекти, проучващи ползите (екологични, енергоспестяващи и т. н. ) в конкретни условия. § Създаване на професионално дружество, което да стане член на европейските подобни сдружения.

Благодаря за вниманието!