Международна оценка на резултатите от реформата на системата

Международна оценка на резултатите от реформата на системата за грижа за децата 20052012 г. в 11 държави Представяне на основните акценти София, 24 февруари 2015 г.

Обща информация v Наследена институционална рамка, която възлага отговорността за грижата за децата на държавата, с много ограничени алтернативни начини за закрила на децата в риск. v Идеологията, в която държавата замества семейството, комбинирана с липса на инвестиции в благосъстоянието на детето, фактически е довела до неглижиране. v Данните на УНИЦЕФ (Trans. MONEE) сочат, че в региона ЦИЕ/ОНД все още е голям делът на децата, които растат в системата за грижа. v УНИЦЕФ все повече се фокусира върху интегриран подход към грижата за деца, на основата на системна рамка.

Цели на оценката v Цел 1: Да оцени степента, в която е настъпила промяна (въздействие) в живота на децата в резултат на реформата на системата за грижа и промените в социалните норми. v Цел 2: Да оцени как благодарение на промените в системите и в социалните норми се е стигнало до получените резултати и да установи кои стратегии и подходи са били найефективни за постигане на промяната в живота на децата. v Цел 3: Да оцени приноса на УНИЦЕФ към тези промени в системите и в социалните норми, за които се приема, че са довели до промяна в живота на децата.

Обхват и методика Период, разгледан в оценката: 2005 – 2012 г. v 11 държави: AZ, BY, BG, HR, GE, MD, ME, RO, SR, TR и UA v Фирма, провела проучването: Плуриконсулт ООД v Методика: – рамка за оценка, въз основа на критериите за оценка на Дирекцията за подпомагане на програмите за развитие на ОИСР (уместност, ефективност, ефикасност, устойчивост и въздействие) – комбинация от преглед на документи, количествено проучване на персонала в системата за грижа, качествени интервюта на длъжностни лица, представители на НПО, родители и деца, служители на международни организации, фокус групи с НПО и персонала на системата за грижа. – 6 посещения в държавите. v

Фокус върху справедливостта Групи, предвидени да Групи, реално бъдат оценени включени в оценяването Деца с увреждания Да Пол Да Деца до 3 -годишна възраст Да Деца в селски и Не необлагодетелствани райони Деца от ромски произход и от Не други малцинствени групи Деца, напускащи системата за Не грижа

Най-важни констатации

Промяна в дела на децата в резидентна грижа и в приемна грижа в 11 -те държави, включени в оценката (на 100 000 детско население на възраст 0 -17 г. ) BG RO HR ME SR BY MD UA AZ GE TR Източник: База данни на Trans. MONEE 2014 г. , с изключение на Турция, за която данните са осигурени от Дирекцията за услугите за деца, Министерство на семейството и социалната политиката. Данните за Хърватия, Черна гора и Сърбия са за 2006 вместо 2005, 2008 вместо 2007 и 2010 вместо 2009; данните за Сърбия са за 2011 вместо 2012

Промени в живота на децата v Забележимо намаляване на дела на децата в резидентна грижа и нарастване на дела на децата в алтернативна грижа. v За България: сходен модел; няма намаление на общия брой деца в системата за грижа. v Във всички оценявани страни цялата система за грижа се приема от бенефициентите като съобразена в поголяма степен с децата, което дава основание да се твърди, че децата могат повече да се ползват от правата си, отколкото преди. Цялостното им благосъстояние в повечето случаи може да се окаже свързано по-скоро с въпросите на материалното състояние, отколкото с услугите.

Промяна в живота на децата: намаляване на неравенството Брой деца с увреждания в публична резидентна грижа (всички видове институции), в края на годината 2005 2006 2007 2008 2009 2010 2011 2012 Промяна [1]България 1310 1193 1115 1039 956 871 768 652 -50, 2% [2]Румъния 7100 10108 9808 9297 8802 8747 8303 16, 9% [3]Хърватия 3283 3695 2206 -32, 8% [4]Черна гора 247 238 251 221 207 -16, 2% [5]Сърбия 3612 3153 1543 1485 -58, 9% Беларус 10179 8808 7807 7162 6712 6275 5976 5621 -44, 8% Молдова 5316 4974 4674 4460 4272 3655 3288 2881 -45, 8% [8]Украйна 7475 7304 7158 7125 6937 6879 6888 6799 -9, 0% [9]Азербайджан 3213 3051 4290 2810 2939 2804 2459 3035 -5, 5% [10]Грузия 2400 Турция Източници на данни: База данни на Trans. MONEE 2014 г. Промяната е изчислена по следната формула: (L-F)/F*100, където L е стойност на показателя за 2012 г. или за най-близката преди 2012 г. , за която има данни, а F е стойност на показателя за 2005 г. или за първата година, след 2005, за която има данни.

Промяна в живота на децата: намаляване на неравенството Брой деца на възраст 0 -2 години в домове за бебета в края на годината 2005 2006 2007 2008 2009 2010 2011 [1]България 2472 2250 2161 1840 1481 1294 [2]Румъния 446 348 542 568 575 641 687 Хърватия 133 98 92 79 101 111 Черна гора 13 25 21 19 9 24 11 Сърбия 204 109 83 51 84 [6]Беларус 1185 1074 893 970 969 994 1331 [7]Молдова 185 172 147 181 Украйна [9]Азербайджан 156 142 105 124 122 143 153 Грузия 67 101 91 Турция - 2012 Промяна 1120 -54, 7% 678 52, 0% -16, 5% 12 -7, 7% -58, 8% 1016 -14, 3% 156 -15, 7% 168 7, 7% 35, 8% - Източници на данни: База данни на Trans. MONEE 2014 г. , с изключение на Черна гора, за която данните са осигурени от Министерството на труда и социалната политика Промяната е изчислена по следната формула: (L-F)/F*100, където L е стойност на показателя за 2012 г. или за най-близката преди 2012 г. , за която има данни, а F е стойност на показателя за 2005 г. или за първата година, след 2005, за която има данни

Промени на системно ниво

Благоприятна среда v Социалните норми на населението, специалистите и политиците се променят бавно и даже проявяват резистентност в краткосрочен и средносрочен план. v Липсата на ясна информация за промените във финансовите потоци и бюджетите сама по себе си е показател за една от главните спирачки на реформата. v Институционалният статут на органа, който отговаря за реформата на системата за грижа за децата, е важен за успеха на реформата. Агенцията, която получава този мандат, трябва да разполага с действителни правомощия (както формални, така и неформални) и действителна легитимност.

Предлагане v Общата картина, която се оформя, не представлява цялостен континуум на гъвкава алтернативна грижа, който да е в състояние да отговори на широк кръг от потребности, а по-скоро колебливо създаване на нови видове услуги, които могат да предложат само ограничена подкрепа на децата и семействата. v Бързото разширяване на малките групови домове (МГД) може да допринесе както за включване, така и за повторна институционализация или за трансинституционализация. Когато МГД вземат значителен дял от бюджета за грижа за децата, има опасност развитието на услугите в общността да бъде оставено за по-късен етап на реформата. v Въпреки напредъка, който е постигнат в повечето от страните в развитието на услуги за превенция, именно този елемент на реформата все още изглежда най-слабо развит.

Търсене v Подобряването на достъпа до услуги в голяма степен зависи от намаляването на регионалните различия в страните. v Във всички страни, включени в оценяването, има сериозни разлики в достъпа до услуги между градските и селските райони. v Колкото по-уязвими са семействата, толкова по- трудно им е да търсят услуги (липса на информираност и капацитет) – семейства, до които се достига трудно и невидими деца.

Мнения на персонала по отношение на напредъка при достъпа на уязвимите семейства до услуги (% на м-ро равнище) В: През последните десет години, как се промени положението по отношение на достъпа на уязвимите групи до следния вид услуги за подкрепа на децата и семействата в [СТРАНА]? Брой включени в извадката лица - общо 438

Качество v Главни предизвикателства: - липса на необходимите данни, липса на подходящи изходни данни, няма последователност в източниците на данни; - липса на капацитет (ноу-хау, човешки ресурси) за установяване и използване на механизми за осигуряване на качеството; - практиката при управлението на случаите е разнородна и понякога е повече формална и бюрократична, отколкото гъвкава и ориентирана към услуги

Основен принос на УНИЦЕФ

„Независим глас“ за децата и юношите Консултиране и участие на децата при изготвянето на стратегически документи v Повишаване на осведомеността и чувствителността на лицата, вземащи решения и специалистите v Наблюдение и оценка Национални анализи и/ или оценки на напредъка на реформата в системата за грижа за децата v Подобряване на събирането на данни по основните показатели за грижата за децата, включително Trans. Monee v

Консултации по политиките и техническа помощ Подкрепа за промените в политиката, законодателството и стандартите на услугите v Привличане на техническа експертиза за планиране на реформата, остойностяване и финансиране на услугите и т. н. v Моделиране/ апробиране v Разработване и укрепване на услуги в общността, заместваща семейна грижа, превантивни дейности с децата и семействата в риск и превенция на институционализацията

v Привличане на средства от публичния и частния сектор Национални инициативи: привличане на ресурси от публичния и частния сектор чрез провеждане на стратегически диалог с международните партньори, които подкрепят реформата (ЕС, СБ, НПО), предоставяне на информация при изготвянето на ключови стратегически документи (Докладите на ЕС за напредъка на присъединяващите се страни) и привличане на средства от фондове. Подпомагане на националния диалог за приемане на социални норми, съобразени с децата v Събиране на държавата, частния сектор и гражданското общество за обсъждане на въпросите на реформата в системата за грижа за децата

Приложимост Приоритет на УНИЦЕФ е подкрепата на семействата и прехода към процес на постепенна деинституционализация v Синхронизиране на деинституционализацията и развитието на алтернативна грижа (BY, BG, GE, HR, ME, MD, UA) v Реформа на цялата система, включително преструктуриране на помощите за семействата и децентрализиране на услугите (RO, SR и по-отскоро BG, GE, TR и UA). v Дейностите на УНИЦЕФ понякога са не само специално съобразени с потребностите на най-уязвимите семейства и деца, но също така са помогнали и за откриването на нови категории уязвимост, а наскоро – и множествена уязвимост. v

Устойчивост Стабилността на реформите на системата за грижа във всички страни винаги е зависила и продължава да зависи от политическата ангажираност на най-високо равнище. v Не във всички страни политическият ангажимент е непременно придружен и с финансов ангажимент и структурни промени в системата. v Препоръката на Комисията от 2013 г. Инвестициите в децата — изход от порочния кръг на неравностойното положение, е важен инструмент за бъдещо влияние по отношение на ЕС. v Рискове и уязвимост: липса на координационни механизми, социални норми, резистентни към промяна, глобална икономическа и финансова криза, политическа нестабилност и чести смени на правителствата в условията на криза, междуетнически и военни конфликти, екологични рискове, свързани с природни бедствия. v

Заключения

Заключения (1) 1. 2. 3. 4. 5. Основната стратегия за реформа в системата за грижа за децата еволюира от подобряване на формите на грижа за децата, лишени от родителска грижа към предотвратяване на разделянето на семейството. Резултатите за децата са повлияни от недостатъчно целенасочените инвестиции в децата и закрилата на детето. Има тенденция децата с увреждания да остават найдълго в системата за грижа. Услугите за деца до тригодишна възраст изостават, което има негативни последствия върху развитието им. Дискриминацията срещу малцинствени групи (напр. роми) води до свръхпредставяне на тези деца в институционалната грижа.

6. 7. 8. 9. 10. Заключения (2) Качеството на грижата е тясно свързано с развитието на социалната работа. Въпреки че в някои страни (BG, HR и RO) елементи на координирани мулти-секторни мерки са в процес на разработване, те никъде не са напълно институционализирани. Само частично се работи за насочени към детето социални, културни и професионални норми Продължава да преобладава медицинският модел на увреждането; значителен дял от медицинския персонал, и по-конкретно лекарите, продължават да вярват, че за децата с увреждания е по-добре да са в институция. Реформите са насочени по-скоро към краткосрочните потребности, отколкото към дългосрочно развитие на децата.

Заключения (3) Публичните разходи за деца и за реформата на системата за грижа за децата не са равномерни: помалко за по-бедните райони и провинции; по-малко за превантивни услуги в общността. 12. Продължава да има пропуски в активното ангажиране и пълноценното участие на децата и семействата във вземането на решенията, които ги засягат (особено при най-уязвимите деца и семейства). 13. Системите за грижа за децата са сериозно затруднени от икономическата криза, природните бедствия и военните конфликти. 14. Измерването на въздействието на системите за грижа за децата по един сигурен, последователен, сравним, навременен и точен начин представлява голямо предизвикателство. 11.

Препоръки

Основни препоръки (1) Необходимост от нов консенсус, който да преориентира реформите в системата за грижа за деца към предотвратяване на разделянето на семейството; ще трябва да се определят нови показатели за измерване на напредъка 2. Правителствата трябва да разгледат инициативи, свързани с определянето на бюджет за децата и да подобрят финансовите пакети и потоци в интерес на децата. 3. Необходим е по-силен, системен фокус върху децата с увреждания и другите най-уязвими деца. Проучвания, измерване, данни, действия, наблюдение. 4. По-цялостен фокус върху децата до тригодишна възраст (вкл. обучение по родителство, политики и програми за ранно детско развитие, патронажни сестри). 1.

Основни препоръки (2) 5. 6. 7. 8. Документиране и работа за преодоляване на стигматизацията и свръхпредставеността на малцинствените групи (роми и други) в институционалната грижа. Последователно и достатъчно инвестиране в социалните работници. Правителствата трябва да гарантират, че междусекторната координация и програмиране са приоритет, както при разработването на политики, така и в практическата работа. Работата за промяна на социалните норми/ поведение трябва да бъде част от изпълнението на ключови социални политики. Тя трябва да се провежда на национално равнище (кампании в медиите, ангажиране на политически лидери, професионални сдружения) и на местно равнище (ангажиране на местното гражданско общество).

Основни препоръки (3) Повишаване на информираността на представителите на медицинските професии по въпросите на закрилата на детето и правата на детето. 10. Трябва да бъдат разработени средства и подходящи показатели за измерване с цел по-добре да се установи въздействието на реформите върху качеството на живот на засегнатите деца и семейства. 11. Правителствата трябва да се ангажират с ефикасни инвестиции в децата и грижата за децата на всички етапи на бюджетната процедура на национално и местно равнище, включително ангажимент за многогодишно бюджетиране, за да се гарантират по-добри резултати за децата. 12. Националните системи за грижа за децата трябва да включват по-силни и по-добри функционални механизми за подаване на оплаквания и обжалване. 9.

Основни препоръки (4) Националните и регионалният офис на УНИЦЕФ трябва да се стремят да работят с властите в конфликтните и пострадалите от природни бедствия райони, не само за гарантиране на оцеляването на децата, но също и за полагането на усилия за поддържане или укрепване на системите за закрила на детето. 14. Подобряване на събирането на данни е основен компонент в реформата на грижата за деца/ социалната закрила. Картографирането на териториалните неравенства в разпределението на услугите трябва да бъде разработено като инструмент за планиране. 13.

Благодаря!