МЕДИЦИНСКИ ЦЕНТЪР ЗА АСИСТИРАНА РЕПРОДУКЦИЯ ВАРНА ООД ГЕСТАЦИОННОТО

МЕДИЦИНСКИ ЦЕНТЪР ЗА АСИСТИРАНА РЕПРОДУКЦИЯ “ВАРНА” ООД ГЕСТАЦИОННОТО СУРОГАТСТВО – ГРЯХ, КАПРИЗ ИЛИ НЕОБХОДИМОСТ Козовски И. , Е. Ковачев, К. Александров, Ст. Кисьов, В. Маркова Медицински център за асистирана репродукция „Варна” ООД Управител: Проф. д-р Иван Козовски

Гестационно сурогатство (заместваща бременност, заместващо майчинство) е това, при което заместващата майка използва своята матка и яйцеклетка (библейско, традиционно, естествено, частично сурогатство) или приема ембрион, с който тя няма генетична връзка (пълно сурогатство) и ражда дете, което се предоставя на възложителите - социални майка и баща (Commissioning Couple).

Освен по естествен начин, заместващата майка може да предостави своята яйцеклетка и чрез овариална пункция, т. е. частичното сурогатство също може да се реализира чрез IVF – процедура. Генетични майка и баща могат да бъдат двамата възложители, само един или нито един от тях (20, 26). Считаме, че поне един от възложителите трябва да има генетична връзка по права линия с детето.

Първото документирано, успешно, гестационно сурогатство е извършено от Utian, W. H. , Sheehan, L. , Goldfarb, J. M. и Kiwi R. през 1985 г. (21, 24, 28). В България тази процедура не е забранена чрез закон, а само с подзаконова наредба. В Раздел III „Асистирана репродукция” от Закона за здравето се определя, че тя включва дейности, свързани с вземане на яйцеклетка от една жена и нейното поставяне в тялото на друга жена (4). Това означава, както отношение донор – реципиент, като новороденото принадлежи на реципиента, така и възложител – заместваща майка, като новороденото се предоставя на възложителя.

С изменение и допълнение на Наредба 28/ 2007 г. , т. 14, Гл. 3, Раздел IV на Министерство на здравеопазването за дейности по асистирана репродукция, „постигането на сурогатни бременности не се разрешава” (13). В същото време Народното събрание разглежда законопроекти за изменение и допълнение на Закона за здравето и Семейния кодекс, с които се предлага гестационното сурогатство да се разреши, като се регламентира (9, 11, 12, 14).

Становището на основните религии е, както следва: Ø Православна църква В случаите на хетероложно оплождане (матка носител) нека вече стане ясно, че нищо такова няма да получи съгласието на църквата (7). Ø Протестантска църква Сурогатството ни изправя пред множество медицински и социални проблеми, които най-добре е да бъдат избягвани (7, 10).

Ø Религиозна общност на евреите Разрешава се сурогатство при условие, че заместващата майка е сама, поръчителите имат брачен съюз, като се изисква и разрешение от Министерството на здравеопазването (3, 6, 17). Ø Католическа църква Позволяват се само техники, визиращи елиминирането на препятствия за естествено оплождане (7, 15).

• Ислямска религия Гестационното сурогатство се смята за прелюбодеяние, поради което не се позволява в ислямското право (7). • Хиндуизмът и Будизмът разрешават гестационното сурогатство (18).

Няма единодушие за заплащането, което е комерсиално и „некомерсиално”, но с „разумни”, „приемливи”, „допустими” и други евфемистични определения за компенсиране разноските по процедурата, определени от 10 000 до 35 000 щатски долара, от 7 000 – 15 000 английски лири, от 10 000 до 25 000 евро и т. н. (11, 18, 19, 20, 21, 24, 25, 26, 27, 29). Алтруистичното гестационно сурогатство обикновено е между роднини по права или съребрена линия (22). Няма единодушие и за семейния статус на заместващата майка: омъжена или сама (неомъжена, разведена, вдовица), с дете или без дете (12, 20, 22, 24, 25, 26, 27). Считаме, че необходимо да се изисква определен семеен статус на заместващата майка.

От Библията е известно, че Сара, жената на Авраам, която е на 76 г. го изпраща при египетската им слугиня Агар да „придобие чадо чрез нея”. Агар ражда Исмаил („Битие”, Гл. 16).

През 1978 г. архиепископът на Кентърбъри, заяви: „Едуардс и Стептоу обслужват дявола, защото да създаваш изкуствен живот, означава да се бъркаш в Божиите дела” (23). Въпреки това във Великобритания гестационното сурогатство е разрешено и регламентирано през 1985 г. (25, 26, 27), а първото раждане е през 1989 г. До 2009 г. са извършени над 600 успешни процедури (19, 20).

Гестационното сурогатство е разрешено в Обединеното кралство, Белгия, Дания, Франция, Испания, Португалия, Аржентина, Бразилия, Украйна, Чехия, Русия, Израел, Канада, Унгария, САЩ, Австралия, Гърция, Холандия, Хърватска, Армения, Исландия, Румъния, Перу, Индия, Южна Африка, Колумбия, Грузия, Нова Зеландия, Еквадор, Ирландия, Латвия и др. (7, 16, 18, 21, 22, 25, 26, 27, 29).

Гестационното сурогатство не е разрешено в Австрия, Германия, Финландия, Швейцария, Швеция, Латвия, Турция, Тунис, Коста Рика, Китай, Тайван, Виетнам, Словения, Италия, Япония, Норвегия, Полша и други страни с преобладаваща католическа или ислямска религия (7, 22, 26, 27). Значителен е броят на държавите без законово регулиране на гестационното сурогатство (22, 26, 27, 29). Правилата за тази процедура много трудно ще бъдат унифицирани, даже само в Европейския съюз (20, 22).

Някои неправителствени организации в България се противопоставят на гестационното сурогатство и по този начин оказват влияние върху изпълнителната и законодателната власт да отлагат разрешаване и регламентиране на тази дейност. Аргументите на тези организации са: „бебета се раждат, а не се правят; децата са подарък, а не право; детето може да има две и повече майки; третиране на детето като биологичен продукт е зловещо; при осиновяване на детето се предлага нещо добро, а в другия случай детето се създава, за да даде добро; създава се хаос в семейното огнище; сурогатното майчинство не може да се справи с демографските проблеми и създава стотици други проблеми; търси се най-доброто за възрастните, а не за детето, както е при осиновяване и т. н. ” (Справка в. „Доктор”, 7 -14, 11, 2011, стр. 16 -17).

Смятаме, че гореизложените доводи са несъстоятелни, а някои от тях – смехотворни. Наша анкета на студентки от IV-ти и V-ти курс по медицина показа, че 83% от тях одобряват гестационното сурогатство (7). Многократно сме изразявали становището, че гестационното сурогатство по медицински индикации трябва да бъде разрешено и регламентирано (5, 6, 7, 8, 9). За целта не е необходима законова, а само подзаконова наредба, т. е. ново изменение и допълнение на Наредба 28/2007 г. за дейности по асистирана репродукция на Министерство на здравеопазването.

По този начин ще се разреши проблемът на поставените в неравностойно положение семейни двойки, при които съпругата не може да забременява поради причини, отразени в нашето предложение за регламентиране на гестационното сурогатство. Ще се ограничи и номадството (cross border patients) към страни с по-либерални законодателство и подзаконови наредби. Осиновеното, въз основа на договор преди началото на процедурата, дете ще има генетична връзка по права линия поне с един от възложителите.

Гестационно сурогатство не трябва да се извършва от „удобство”, каприз или други подобни съображения (5, 6, 7, 8, 9, 12, 20, 25, 26, 27, 29). Предлагаме проект за нов раздел към Наредбата за дейности по асистирана репродукция на Министерство на здравеопазването, както следва:

1. Разрешава се гестационно сурогатство (заместващо майчинство) при следните медицински индикации на възложителката: 1. 1. агенезия на матката или малформации на гениталиите, които са причина за стерилитет; 1. 2. след хистеректомия; 1. 3. резистентни на лечение вътрематочни адхезии и други деформации на матката; 1. 4. заболяване, при което бременността е противопоказана или след трансплантиране на вътрешен орган; 1. 5. повече от 3 спонтанни аборта.

2. Възложителите и заместващата майка трябва да отговарят на следните изисквания: 2. 1. възложителите имат брак или съвместно съжителство; 2. 2. заместващата майка и поне един от възложителите са с българско гражданство; 2. 3. поне един от възложителите има генетична връзка по права линия с детето; 2. 4. възраст на възложителката от 21 до 55 г. , а на зам. майка – от 21 до 40 г. ; 2. 5. възложителите или заместващата майка не са поставени под запрещение; 2. 6. възложителите и заместващата майка са в добро психично здраве и не са наркозависими; 2. 7. няма кръвосмешение; 2. 8. заместващата майка няма заболяване, при което бременността е противопоказана и не е с трансплантиран вътрешен орган; 2. 9. заместващата майка разполага със здравна застраховка и застраховка „Живот”.

3. Здравословното състояние на възложителите и заместващата майка се преценява от медицински екип, определен от Министерството на здравеопазването. 4. Заместващата майка има право само на една успешна процедура, завършила с раждане на жизнеспособен плод. 5. При всеки опит се трансферират не повече от 2 ембриона. 6. Прекъсване на бременността се разрешава само по медицински показания. 7. Заместващата майка, ако има брак и нейният съпруг, сключват с възложителите договор по образец, който се одобрява в съда преди началото на процедурите. Предлагаме следния проект за договор между възложителите и заместващата майка:

Долуподписаната, . . . . . като заместваща майка се задължавам да износя бременността и родя детето (децата) на възложителите: . . . . . . . . . и да спазвам всички медицински изисквания по време на бременността за нормално развитие на плода. Задължавам се да посещавам редовно женската консултация и да извършвам всички необходими прегледи и изследвания или лечение. Веднага след раждането на детето (децата) се задължавам да го предоставя (да ги предоставя) на възложителите за осиновяване.

Вариант 1. Възложителите се задължаваме да възстановим всички разходи на заместващата майка, свързани с процедурите по гестационното сурогатство, бременността, раждането и следродилния период до 42 -я ден след раждането. Вариант 2. Възложителите се задължаваме да изплатим парично възнаграждение на заместващата майка, както следва:

1. при документирана ехографски, начална бременност – 1 000 лв. 2. при навършване на трети, съответно пети месец на бременността – по 1 500 лв. 3. при навършване на седми месец на бременността – 2 000 лв. 4. след раждане на жизнеспособен плод и предоставянето му на възложителите за осиновяване – 3 000 лв. Запознати сме с раздела „Гестационно сурогатство” в Наредбата на Министерството на здравеопазването за дейности по асистирана репродукция. Заместваща майка: Съпруг на заместващата майка: Съгласен съм с условията на договора. Дата: Възложители:

Книгопис 1. 2. 3. 4. 5. 6. 7. 8. 9. 10. 11. 12. 13. 14. 15. Банкова В. Която ражда, тя е майката. в. „Труд”, 18. 10. 2010, стр. 19. Библия или Свещеното писание на Стария и Новия Завет. Придв. печатница, „Битие”, стр. 13, София, 1924 г. Джераси Р. Становище на религиозната общност на евреите в България, 2009 г. Закон за здравето, раздел 3 – „Асистирана репродукция”, публ. ДВ, бр. 71, 2006 г. Козовски И. в. „Труд”, 12. 07. 2010, стр. 11. Козовски И. в. „Труд”, 24. 08. 2010, стр. 21. Козовски И. , Е. Ковачев, К. Александров и сътр. Донорство на яйцеклетки, ембриони и сурогатство. Религиозни, медико-социални, етични, финансови и правни проблеми. Акуш. и Гинекол. , 2, 2010, 49, 43 -46. Козовски И. в. „Народно дело”, 28. 11. 2008, стр. 9. Козовски И. Предложение за изменение и допълнение на Закона за здравето и Семейния кодекс до предс. на НР, Комисия по здравеопазване на НР и К. Крумова. 20. 10. 2011 г. Комитет за християнския възглед за човешкия живот, Калифорния, САЩ, 10 -12. 4. 1994 г. Крумова К. Законопроект за изменение и допълнение на Семейния кодекс, внесен в НС на България на 20. 07. 2011 г. http: //parlament. bg/bg/bills/D/13655 Крумова К. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравето, внесен в НС на България на 29. 07. 2011 г. http: //parlament. bg/bg/bills/D/13655 Наредба № 28/20. 6. 2007 г. за дейности по асистирана репродукция (ДВ, бр. 55, 06. 07. 2007 г. ), изменена и допълнена (ДВ, бр. 58, 2011 г. , стр. 34). Петрова М. Някои аспекти на заместващото майчинство в България според проекта на Закона за изменение и допълнение на Семейния кодекс. сп. „Наука” на СБЖ, 4, 2012, 68 -71. Синтез на инструкция по някои въпроси на биоетиката. Католическа Никополска Епархия, 2008 г.

16. 17. 18. 19. 20. 21. 22. 23. 24. 25. 26. 27. 28. 29. Тенчева Д. Договор спира рекет от майки под наем. в. „Труд”, 08. 07. 2010, стр. 20. Филипова Л. Такива бебета се осиновяват най-лесно. в. „ 24 часа”, 25. 03. 2006, стр. 14 и 15. Benshushan A. J. , G. Shenker. Legitimizing surrogacy in Israel. Hum. Repr. 12, 8, 1997, 1832 -34. Brindsen, P. R. et al. Treatment by IVF with Surrogacy: Experience of one British centre. BMJ 320, 2000, 924 – 29. Gibbs R. Surrogacy: medical, ethical and legal issues. Web site: www. surrogacyuk. org. Goldfarb J. M. , C. Austin, B. Peskin et. al. 15 years experience with IVF surrogate gestational pregnancy programme. Hum. Repr. 15, 2000, 1075 -78. Fertil Steril. Vol. 81, Sup. 4, ps 39, 2004, vol. 82, Sup. 1, ps 217, 2004, vol. 1, ps 550, 2007. Petschull J. Ein Mann für alle Umstände. „Stern”, 32, 1978, 50 -H. Raziel A. 8 years experience with IVF surrogate gestational pregnancy programme. Reprod. Biomed. 11, 2, 2005, 254 -58. Surrogacy UK. Web site: www. surrogacyuk. org. Surrogacy arrangements act. www. surrogacyact 1985. pdf. Surrogacy law by countries. http: //www. surrogatebaby. com (blog), 2012/11/27 surrogacy. laws-by-country/ http: www. kaylegalsurrogacy. com/morecountries. html# enlist. Utian W. H. , Sheehan, L. Godfarb, J. M. и Kiwi R. et. al. Successful pregnancy after IVF-ET from an infertil woman to a surrogate. New Engl. J. of Medicine 313, 1985, 1351 -1352. Verney S. , Should surrogate mothers be legalized? http: //www. zue 89. com.

Заместващото майчинство е необходимост!