Майстори в социалната психология I Психоаналитичен подход на

Майстори в социалната психология: I. Психоаналитичен подход на Зигмунд Фройд Проф. Толя Стоицова, д. пс. н. Нов български университет

Основни понятия l Агресия или агресивност – нападателност, социално обусловено качество на личността и поведението, което се характеризира с използването на сила (физическа или психичен тормоз) с цел нанасяне на вреда на хора и/или предмети. l Склонността към агресивност е вродена у всеки човек.

Агресивност l Агресивната реакция в обществен план в известен смисъл е противоположна на социалната адаптация. l Колкото по-добре е социализиран човек, т. е. , колкото повече спазва социално приетите норми, толкова той е по-малко агресивен. l Нормите (правилата) са тези, които потискат човешката агресивност.

Основни понятия l Емоции – от лат. emoveo, което означава вълнувам се. l Емоциите са особен вид психични процеси и състояния, свързани с определени инстинкти и потребности, които представляват непосредствени преживявания на значимостта на явления и ситуации в живота на индивида.

Емоции l Емоциите са интензивни и относително краткотрайни състояния. l Емоциите могат да бъдат положителни и отрицателни, от което зависи и ефектът им върху собствената личност. l Първичните емоции са малко – 6 + 1: щастие; очакване, изненада; мъка; гняв; яд; интерес. l Всички останали емоционални състояния са производни на първичните или представляват смесица от тях.

Основни понятия l Импулс – термин от биологичните теории в психологията, чийто съвременен еквивалент е мотив. l Докато импулсът е неосъзнат, мотивът е напълно съзнателен. l Като механизъм, и импулсът, и мотивът подтикват индивида към действие.

Мотивация l Мотивацията е субективна, вътрешна определеност на човешкото поведение, която отговаря на въпроса защо се извършва дадена активност. l Мотив за постижение (мотив за успех) – относително устойчив стремеж у човека за успех в различни видове дейности и в живота изобщо.

Основни понятия l Избор – свободен избор на основата на информираност; информиран избор. l Личен опит – за разлика от информацията, личният опит е и емоционално преживяване. Така личният опит се превръща в част от личността на човека.

Зигмунд Фройд и психоанализата Зигмунд Фройд (1856 – 1939) Той е известен още като “лекарят от Виена”. Фройд е австрийски невролог и психоаналитик, създател на първото и може би най-известното направление в психологията – психоанализата.

Зигмунд Фройд l Роден е във Фрайберг, град, който се намира в днешна Чехия в еврейско семейство. Той е само на 4 г. , когато семейството му се премества да живее във Виена. l Фройд получава дипломата си по медицина от Виенския университет.

Зигмунд Фройд l По-късно специализира лечение на умствени заболявания в световно известната болница в Париж – Салпетриера, при Жан Шарко. l След навлизането на хитлеристките войски през 1938 г. в Австрия, Фройд емигрира в Лондон. Там умира през 1939 г. , както се оказва от тумор след дълго боледуване. Болестта му датира от 1922 г.

Психоаналитичният подход на Фройд l През 1913 – 1914 г. Фройд измества психоанализата (медицинско разбиране) по посока на социалната наука като все повече мисли за социалното приложение на теориите си. l Психоаналитичният подход търси причините за социалното поведение във вътрешните емоционални сили на индивида.

Психоанализата като социален подход l Така както в семейството бащата е притегателен емоционален център за членовете на семейството, в социалната група се извършва подобен тип заместване. Ролята на бащата се поема от лидера. l Пример, който дава Фройд: Млади жени около един харесван пианист. Борейки се за вниманието му, “вместо да се хванат за косите, те действат като обединена група…”

Агресията според Фройд l Вродената агресия се контролира от цивилизацията и в този смисъл застрашава личното щастие като развива у хората чувството за вина. l Фройд пише: ”Цената, която ние плащаме за напредъка на цивилизацията е загубването на щастието чрез задълбочаване на чувството за вина. …Тази вина до голяма степен е неосъзната, проявява се като неудовлетвореност, за която хората търсят друга мотивация”. “Masters of Social Psychology”, 1978, с. 124 и с. 139.

Основа на психоанализата l Според Фройд, човешката психика основно се изгражда от 3 части, които той нарича инстанции – То, Аз и Свръх Аз. l То – терминът е въведен от Георг Гродек, но възприет от Фройд.

“То” Според Фройд тази част от психиката е резултат от: l Вродените и наследствени черти на индивида като агресивност и сексуалност; l Нереализираните и потиснати импулси на човека; l Главната функция на То е да налага неотложните нужди на индивида като глад, жажда, сексуално желание.

“Аз-ът” l Аз-ът е центърът на личността. Той е изцяло съзнателен. Най-общо, Аз-ът е цялостната представа и преценка на личността за себе си. l По-късно, други изследователи доразвиват разбирането за Аз-а като го разделят на социален и личен като всеки от тях може да бъде реален и идеален.

“Свръх Аз” l Този термин е въведен от Фройд чрез неговото учение за психоанализата. Изписва се и с тиренце като Свръх-аз, и много по-рядко се замества от друг термин – Супер Его. l Свръх Аз-ът е носител на социалното у човека. Той предполага познанието и спазването на социални норми. Или, Свръх Аз-ът изпълнява рестриктивни функции по отношение на поведението на човека в обществото.

Цел на психоанализата l Една от най-важните цели на психоанализата е да помогне на човек в усилията му да разбере и успешно да разреши вътрешните си конфликти. l Психоанализата подпомага психичното развитие на индивида, способността за творчество, работа и удоволствие.

Същност на психоанализата l Психоанализата подпомага справянето с проблемите и изграждането на личността в здраве и в болест, в моменти на благополучие и в криза. l Ние вярваме, че умението да познаваме чувствата и мотивите си и да управляваме изборите си, признавайки човешките си желания и страсти, изгражда основата на пълноценния човешки живот.

Неофройдизъм l Неофройдизмът приема Фройдиската теория за инстинктите като скелет за разбиране същността на човека. l Карен Хорни, Ерих Фром, Хари Съливън, Ейбръм Кардинер са неофройдисти, които намират теорията за инстинктите за неадекватна по отношение описването на социалното поведение на човека.

Неофройдизъм l Неофройдистите продължават да използват централните идеи от Фройдовата психоанализа. Те приемат централността на подсъзнателните емоционални сили; динамиката на потискането; важността на личния опит от детството.

Ревизионизъм l Ревизионистите оспорват възможността биологичната теория на Фройд да бъде адекватна основа за организиране на социалния опит. l Истинската природа на човешкото Аз е посоциална и културно обвързана, отколкото е било възможно да си представи Зигмунд Фройд в неговото време. l Джордж Мийд – предлага алтернативен подход към формулирането на централната динамика на социалното поведение.

Благодаря за вниманието! Координати за връзка: tstoitsova@nbu. bg