Компютърни архитектури Дигиталният фотоапарат не се различава

Компютърни архитектури

Дигиталният фотоапарат не се различава много от аналоговия. В основата са обективът и светлочувствителната електронна матрица. Видове камери Østill камери – имат висока резолюция и качеството на снимките е достатъчно високо, така че после да се използват за вестник или списание; в зависимост от свободната памет с такъв фотоапарат могат да се направят от дузина до стотина снимки Øвидео камери - направени са за заснемане на филми по дигитален път; могат да заснемат около 30 кадъра в секунда, но нямат нужда от висока резолюция и повечето от тях снимат при 640 x 480, могат да действат като still камерите, защото поддържат т. н. single-shot mode Øweb камери - повечето имат неподвижен фокус и леща без възможност за Zoom и саподходяща главно за нуждите на предаване по Интернет и видео съобщенията, с тях също могат да се правят единични снимки, с качество, подходящо за хостване в уеб-сайт

Памет Обектив Матрица Дисплей и визьор

Обективът се нарежда по важност непосредствено до CCD матрицата и е най-скъпият компонент в един дигитален фотоапарат. Параметри Фокусното разстояние се обозначава на самия обектив в милиметри по следния начин f=6 mm, f=8 mm или когато обективът е варио (zoom) с диапазон примерно от 7 до 21 mm се изписва просто 7 -21 mm Светлосилата е важен параметър, защото от него зависи доколко ще можете да използвате фотоапарата си при неблагоприятни светлинни условия. Обикновено на самият обектив има обозначение в относителни единици за максималната му светлосила в следния вид : 1: 2. 8, 1: 4, 1: 5. 6 и т. н. Колкото е по-малка стойността в знаменателя на това означение, толкова обективът е по-светлосилен и съответно апаратът по-пригоден за получаване на качествени снимки при лоши светлинни условия.

При цифровите фотоапарати, ролята на светлочувствителната лента се изпълнява от специален чип със CCD (Charge-Coupled Device) матрица, която съдържа милиони миниатюрни елементи, преобразуващи светлината в електрически сигнали. Впоследствие тези сигнали се обработват и трансформират в цифрово изображение с определен размер. Някои от евтините модели все още използват CMOS (Complementary Metal. Oxide Semiconductor) сензори. CMOS сензорите са много по-евтини за производство и консумират до 100 пъти по-малко енергия при работата си. Те могат да се окажат добър вариант, когато търсите ниска цена и дълъг живот на батериите Размерът на сензора е от значение за качеството на изображението. Професионалните фотоапарати, които използват сензор, с размер близък до филма, се нуждаят от големи и много скъпи обективи, с висока разделителна способност. Най-разпространените CCD матрици, използвани в компактните фотоапарати от любителския клас са с размер на диагонала съответно 1/2. 7"; 1/2. 5" ; 1/1. 8" и 2/3".

Снимката се записва в тази памет във вид на компютърен файл в различен формат, като по-късно може да се презапише на компютърния ви харддиск, на CD, DVD или друга медия. Някои фотоапарати имат вградена памет, която е достатъчна за запис на 40 -50 снимки със средна резолюция и компресия. Тя обикновено е недостатъчна и за тази цел фотоапаратите са снабдени със специален слот, в който може да се постави карта с по-голям капацитет. През последните години се появиха карти с капацитет дори над 1 GB. За любителският ви фотоапарат едва ли ще е нужна точно такава карта, освен ако той не е снабден с функция за заснемане на видео с VGA резолюция и 25 кад/сек. В този случай наистина ще имате нужда от карта над 1 GB, за да запишете повече от 30 мин. висококачествено видео Различните марки и модели използват различен тип карти. Най- разпространени са CF (Compact Flash) SD (secury digital), MS (memory stick), SM (smart media), XD picture card и др.

Една от основните разлики между аналоговия и дигиталния фотоапарат е наличието на специален TFT дисплей. Този малък (между 1. 5" и 2. 5") екран ни дава най-голямото предимство при фотографиране с дигитален фотоапарат, а именно да наблюдаваме обекта по време на заснемането във вид, в който би се получила снимката, както и по късно да прегледаме вече заснетите кадри и да преценим, кои си струва да оставим и кои не са сполучливи и трябва да изтрием. При някои модели е възможно дори да нанесем известни редакции още в самия фотоапарат, ползвайки вградения софтуер и малкия екран като монитор. Чрез този дисплей се работи и с менюто на фотоапарата, представящо възможност за десетки настройки според предпочитанията ни. Размерът на дисплея се колебае между 1. 5" и 2. 5" в зависимост от модела. По-големият дисплей дава повече удобства. По-лесно се фокусира и по-лесно се работи преглеждане и редакция на снимките. В същото време е добре да се знае, че големият дисплей при дълга работа отделя повече топлина и повишава нивото на шум в снимките. В това отношение най-добър е въртящият се дисплей, който е отделен от тялото на фотоапарата и топлинното му излъчване не оказва влияние на CCD матрицата.

Край