Скачать презентацию КЛИФОРДОВИ ОНТОЛОГИИ От математическа структура към формална и Скачать презентацию КЛИФОРДОВИ ОНТОЛОГИИ От математическа структура към формална и

4f3b0b550a89e4af95af3ac594e74c4b.ppt

  • Количество слайдов: 112

КЛИФОРДОВИ ОНТОЛОГИИ От математическа структура към формална и съдържателна онтология КЛИФОРДОВИ ОНТОЛОГИИ От математическа структура към формална и съдържателна онтология

Ще се разгледат: • Философските възгледи на Уйлям Клифорд за двойна реалност и субстанция, Ще се разгледат: • Философските възгледи на Уйлям Клифорд за двойна реалност и субстанция, умо-вещество (mind-stuff) в качеството на онтология • Основната му математическа идея, въплътена в клифордовите алгебри • Очевидната смислова връзка между философските му възгледи и математическите му идеи • С този пример връзката между математическа структура и формална и съдържателна онтология

Освен това пътьом: • Биографични бележки за Клифорд • Прозренията на Клифорд: предугаждането на Освен това пътьом: • Биографични бележки за Клифорд • Прозренията на Клифорд: предугаждането на кривината на пространството като основна физическа реалност – в общата теория на относителността на Айнщайн • Идеите му за ексект (eject), различен от обект и субект, за социален обект, за племенен аз (tribal self) във връзка с тази за умо-вещество • Прозорливостта изобщо като основното качество на философа

Уйлям Кингдън Клифорд (4 май 1845 - 3 март 1879) • Английски математик • Уйлям Кингдън Клифорд (4 май 1845 - 3 март 1879) • Английски математик • Математически физик • Философ

Curriculum vitae От 1860 г. получава образованието си в Кралския колеж, за чийто член Curriculum vitae От 1860 г. получава образованието си в Кралския колеж, за чийто член е избран през 1868 г. През 1871 г. е избран за редовен професор по математика и механика в Университетския колеж на Лондон, а в 1874 г. за член на кралското научно дружество.

CV more… Член е на Лондонското математическо дружество и на метафизическото дружество. В 1875 CV more… Член е на Лондонското математическо дружество и на метафизическото дружество. В 1875 г. се жени за Люси Лейн от Барбадос.

CV end… В 1876 г. настъпва срив на здравето, вероятно поради претоварване: той преподава CV end… В 1876 г. настъпва срив на здравето, вероятно поради претоварване: той преподава и администрира през деня и пише през нощта. Половингодишна почивка в Алжир и Испания му позволява да възобнови изпълнението на задълженията си, след което отново изнемогва. Отправя се в Мадейра да се възстанови, но умира от туберкулоза след няколко месеца, оставяйки вдовица и две деца.

COROLLARY: COROLLARY:

lin er ld ö H WAS BLEIBET, STIFTEN DIE DICHTER! lin er ld ö H WAS BLEIBET, STIFTEN DIE DICHTER!

Единадесет дни след неговата смърт е роден Алберт Айнщайн, който развива геометричната теория на Единадесет дни след неговата смърт е роден Алберт Айнщайн, който развива геометричната теория на гравитацията, предположена преди това от Клифорд

Scientific CV… Повлиян от Риман и Лобачевски, Клифорд изучава неевклидовите геометрии. В 1870 г. Scientific CV… Повлиян от Риман и Лобачевски, Клифорд изучава неевклидовите геометрии. В 1870 г. пише “Върху пространствената теория на материята”, аргументирайки хипотезата, че енергията и веществото са само различни типове кривина на пространството. Тези идеи по-късно играят фундаментална роля в ОТО

ПРОЗОРЛИВОСТТА: “хипотезите, гласящи, че пространството не е хомаидално, че неговият геометричен характер може да ПРОЗОРЛИВОСТТА: “хипотезите, гласящи, че пространството не е хомаидално, че неговият геометричен характер може да се изменя във времето може би е съдено или не е съдено да изиграят голяма роля във физиката на бъдещето, но ние сме в правото си да ги разглеждаме като възможни обяснения на физическите явления. . . ” (В: Альберт Эйнштейн и теория гравитации. М. : “Мир”, 1979, 36 -47. )

ПРОЗОРЛИВОСТ ОЩЕ. . . “Аз смятам, че: 1. Малки участъци от пространството действително са ПРОЗОРЛИВОСТ ОЩЕ. . . “Аз смятам, че: 1. Малки участъци от пространството действително са аналогични на малки хълмове на повърхността, която средно е плоска, а именно: там не са в сила обичайните закони на геометрията. 2. Че това свойство на изкривеност или деформация непрекъснато преминава от един участък на пространството към друг по подобие на вълна.

ОЩЕ ПРОЗОРЛИВОСТ. . . 3. Че такова изменение на кривината на пространството и е ОЩЕ ПРОЗОРЛИВОСТ. . . 3. Че такова изменение на кривината на пространството и е това, което реално става в явлението, което наричаме движение на материята, било тя тежка или етерна. 4. Че във физическия свят не се извършва нищо освен такива изменения, подчиняващи се (възможно) на закона за непрекъснатост” (В: Альберт Эйнштейн и теория гравитации. Москва: “Мир”, 1979, 36 -47. )

ПРИНОС В АЛГЕБРАТА В математиката той днес се помни с “Клифордовите алгебри”, тип асоциативни ПРИНОС В АЛГЕБРАТА В математиката той днес се помни с “Клифордовите алгебри”, тип асоциативни алгебри, които обобщават комплексните числа и кватернионите на

По-късен резултат са октанионите (или би-кватернионите), които използва, за да изучава движението в неевклидови По-късен резултат са октанионите (или би-кватернионите), които използва, за да изучава движението в неевклидови пространства и повърхности, сега известни като пространства на Клайн-Клифорд. Интересува се и от теорията на графите, универсалната алгебра и елиптичните функции, алгебричните форми и проективната геометрия.

ДВОЙНИ ЧИСЛА За да разберем смисъла на клифордовите алгебри, ще използваме възможно най-простия им ДВОЙНИ ЧИСЛА За да разберем смисъла на клифордовите алгебри, ще използваме възможно най-простия им слу-чай - двойните числа: от типа а+be, където а, b са реални числа, а е 2=1. Те много приличат на комплексните числа, които се дефинират по същия начин, с тази 2

ДВОЙНИ И КОМПЛЕКСНИ ЧИСЛА Малката разлика обаче води до огромни последствия: умножението при двойните ДВОЙНИ И КОМПЛЕКСНИ ЧИСЛА Малката разлика обаче води до огромни последствия: умножението при двойните числа не е комутативно, алгебрата на двойните числа съдържа “делители на нулата”, т. е. двойни числа, различни от нула, чието произведение обаче е нула. Фигуративно казано, комплексните числа се много “по-симетрични”

ГЕОМЕТРИЧНО ПРЕДСТАВЯНЕ НА ДВОЙНИТЕ И НА КОМПЛЕКСНИТЕ ЧИСЛА y y 1 (x 1, x ГЕОМЕТРИЧНО ПРЕДСТАВЯНЕ НА ДВОЙНИТЕ И НА КОМПЛЕКСНИТЕ ЧИСЛА y y 1 (x 1, x 2) (x 1, y 1) x 1 x x 2 x

Смисълът на двойните числа, спрямо комплексните, или намек за “клифордови онтологии” При комплексните числа Смисълът на двойните числа, спрямо комплексните, или намек за “клифордови онтологии” При комплексните числа двете измерения на равнината символизират две реалности, отделени с пропаст Това съответствува на духа на аналитичната геометрия, създадена от Декарт (също математик и философ) напълно в духа на картезинството

Смисълът на двойните числа, спрямо комплексните, или намек за “клифордови онтологии” При двойните числа Смисълът на двойните числа, спрямо комплексните, или намек за “клифордови онтологии” При двойните числа двете точки на правата символизират не две реалности, а една двойна реалност Това съответствува на духа на философията на Клифорд, в която дуализмът на ум и протяжност е заменен с

ПРЕДВАРИТЕЛНО ОПРЕДЕЛЕНИЕ НА “КЛИФОРДОВИ ОНТОЛОГИИ” (за да бъде от туй насетне оформяно и разкрасявано) ПРЕДВАРИТЕЛНО ОПРЕДЕЛЕНИЕ НА “КЛИФОРДОВИ ОНТОЛОГИИ” (за да бъде от туй насетне оформяно и разкрасявано) За разлика и от картезианските онтологии, и от монистичните онтологии вместо съответно две реалности или една реалност се полага една двойна реалност

Едно определяне на разликата между онтология и метафизика (следвайки Хайдегеровото тълкувание на “Кантовия тезис Едно определяне на разликата между онтология и метафизика (следвайки Хайдегеровото тълкувание на “Кантовия тезис за битието”) Метафизиката за разлика от онтологията не съдържа в себе си своето полагане (поставяне) и следователно и полагащото (човек, бог или нещо друго) като такова

Следователно метафизиката изисква една мета-реалност отвъд реалността, която (по Кант) не следва да бъде Следователно метафизиката изисква една мета-реалност отвъд реалността, която (по Кант) не следва да бъде обсъждана. Всяка метафизика (по Хайдегер) е и онто-теология (изисква отвъдна реалност) Но гръцкото metav означава не само “след” или отвъд, но и “сред” И тогава

След като в предната серия Лаура изневери на Маурицио. . . то сега. . След като в предната серия Лаура изневери на Маурицио. . . то сега. . . значението на metav като “сред” ни отвежда в клифордови онтологии, които съдържат полагането в себе си. Най-известният пример е фундаменталната онтология на Хайдегер

Типове клифордови онтологии Този тип клифордови онтологии – който съдържа полагането в себе си Типове клифордови онтологии Този тип клифордови онтологии – който съдържа полагането в себе си – ще наричаме самореференциални онтологии Типът клифородови онтологии, които не съдържат своето полагане в себе си ще наричаме клифордови метафизики

ЗАПОВЕД НА На основание на клифордовите онтологии (чл. 6, ал. 9 = 42 като ЗАПОВЕД НА На основание на клифордовите онтологии (чл. 6, ал. 9 = 42 като отговор на въпроса за смисъла по Д. Адамс) 1. Секции “Философия на религията”и “Фило 2. софия на науката” да се обединят под името 3. “Клифордови онтологии” (съотв. : 4. “Самореференциални” и “Метафизики”) 2. След като се преименува в “Онтологии (в т. ч. и клифордови) и епистемологии”, секцията да ги глътне

Да се върнем към математическата структура, а именно “клифордова алгебра” В общия случай клифордовите Да се върнем към математическата структура, а именно “клифордова алгебра” В общия случай клифордовите алгебри се дефинират като алгебри, чиито елементи са вектори (тензори), а умножението между тях не е комутативно. Фигуративно може да се каже, че между съответните компоненти на вектора има някакъв ъгъл ei. ej+ej. ei = 2 aij

Така частни случаи на клифордови алгебри са: 1. Комплексните числа 2. Двойните числа 3. Така частни случаи на клифордови алгебри са: 1. Комплексните числа 2. Двойните числа 3. Кватернионите 4. Алтернионите 5. Грасмановите алгебри

Така както клифородовите алгебри обобщават комплексните числа. . . клифордовите онтологии обобщават картеизианските и Така както клифородовите алгебри обобщават комплексните числа. . . клифордовите онтологии обобщават картеизианските и монистичните по следния начин. . . в клифордовите онтологии има “трети неща”, свързваща реалност, чрез която едната реалност може да премине в другата: “ъгъл” между тях

Частните случаи на клифордови метафизики: • Картезиански метафизики – две напълно различни реалности, “ортогонални” Частните случаи на клифордови метафизики: • Картезиански метафизики – две напълно различни реалности, “ортогонални” помежду си; • Монистични метафизики – две напълно съвпадащи реалности, “нулев” ъгъл между тях; • “Третите неща” на Мамардашвили: разглежда се само преходът между реалностите

Да използваме и Клифордовата идея, чрез която прозря ОТО – тази за “кривината”: Ако Да използваме и Клифордовата идея, чрез която прозря ОТО – тази за “кривината”: Ако разгледаме съвкупност от клифордови алгебри, така че (1) на всяка точка от евклидово пространство съответствува точно една; (2) ъгълът между близките алгебри се изменя плавно - то можем да получи структура, изоморфна на псевдоримановото пространство в ОТО

Ако пренесем същата идея в областта на онтологиите. . . достигаме до идеята на Ако пренесем същата идея в областта на онтологиите. . . достигаме до идеята на Бруно Латур за “Онтологии с променлива геометрия” – глава от “Никога не сме били модерни”. В частния случай на клифордова социална метафизика това предполага да се изследват конкретното взаимодействие на обективно и субективно във всяка точка от континуума на социалната реалност. . .

Достигаме и до някои идеи на. . . • . . . Бурдийо (напр. Достигаме и до някои идеи на. . . • . . . Бурдийо (напр. : “немислените категории на мисленето, които ограничават мислимото и определят мисленото”- Въведение в рефлексивната антропология; “Обективността на субективното” IX глава, I част от Практическия усет) • . . . късния Хайдегер (напр. , според настоящата класификация, за самореференциалната онтология на езика: думата, съдържаща своята етимология в себе си като полагането си, а езикът, едно философско Слово, като полагащото)

А сега да изследваме настоящия доклад като клифордова онтология. . . Дали той съдържа А сега да изследваме настоящия доклад като клифордова онтология. . . Дали той съдържа собственото си полагане (основанията си) вътре в себе си? Дали натрапчивият и дори поради това може би дразнещ паралел между математическа структура (клифордови алгебри) и съдържателни онтологии (монизъм, дуализъм, фундаментална онтология, късен Хайдегер, Мамардащвили, Бруно Латур, Бурдийо и пр. ). . .

Нищо неподозиращият Маурицио все така продължава да обожава своето куче, докато то замисля да Нищо неподозиращият Маурицио все така продължава да обожава своето куче, докато то замисля да се отърве от него. . . Междувременно се оказа, че майка му и Лаура са братовчедки. . .

Докладът съдържа собствените си основания по два начина: • Като единството на възгледите на Докладът съдържа собствените си основания по два начина: • Като единството на възгледите на цялостната личност на Уйлям Клифорд, в която хармонично се съчетават математическите с философските възгледи • Като разполагането на формална онтология между математическата структура и съдържателната онтология

Аналогично: • Ако светът се приема като личност (в този случай обикновено се използва Аналогично: • Ако светът се приема като личност (в този случай обикновено се използва терминът “бог”), то от това произтича единство и на математическите с философските идеи – подход, наложил се още с възникването на философията в древна Гърция • “Троицата” “математическа структура – формална онтология – съдържателна онтология” може на свой ред да се разгледа като клифордова онтология

Формалната онтология като интерпретиращото. . . 1. В математическата теория на моделите интерпретацията се Формалната онтология като интерпретиращото. . . 1. В математическата теория на моделите интерпретацията се тълкува като някакъв изоморфизъм и оттук като тъждество 2. В херменевтиката интерпретиращото е живата връзка на тълкуванието и тълкуваното. Във философската херменевтика тази връзка е разбирането, което е и полагането (битието)

Интерпретацията в математиката и херменевтиката Така както клифордовите онтологии съдържат в себе си дуализма Интерпретацията в математиката и херменевтиката Така както клифордовите онтологии съдържат в себе си дуализма като частен случай, така и математическата теория на интерпретацията може да се разглежда като частен случай на херменевтиката, а именно когато тълкуването и тълкуванието са напълно разделени и паралелни. Тогава интерпретиращото е сведено до “нула” – интерпретацията в този случай е “автоматична”, “формална”, може да се представи като машина на Тюринг, тя е крайна

Въпреки че човешкото същество е крайно, . . . то неговата интерпретация, макар да Въпреки че човешкото същество е крайно, . . . то неговата интерпретация, макар да не е – като всичко човешко – безкрайна, тя не и крайна: тя е некрайна. Некрайност ще рече потенция за безкрайност, безкрайността не като действителност, а като възможност. Така във философията на математиката се различава актуална (действителна) и потенциална (възможна) безкрайност. В някои формализми (напр. нестандартният анализ, квантовият компютър) потенциалната безкрайност се подрежда между крайността и изброимата актуална безкрайност

Терминът “некрайност”, който Хайдегер заимства от Хегел и Шелинг. . . ще използваме и Терминът “некрайност”, който Хайдегер заимства от Хегел и Шелинг. . . ще използваме и в следния формален смисъл: некрайността е потенциална безкрайност, чието кардинално число се постулира като по-голямо от всяко крайно и по-малко от изброимото кардинално число Тъй като на това условие отговаря множеството, чието множество от всички подмножества, е изброимо, то некрайността ще се разбира и като концепция за възможното, при която. . .

Некрайността като концепция за възможното. . . възможното е онова, за което съвкупността от Некрайността като концепция за възможното. . . възможното е онова, за което съвкупността от всички негови възможни части съвпадат с действителността. В този смисъл възможното е основата на действителността. Действителността е на свой ред е пълнотата на всички възможности, произтичащи от възможното. Частта от действителността, за разлика от нейната цялост е само някои възможности, произтичащи от възможното

За да можем формално да определим интерпретиращото в общия случай и по този начин За да можем формално да определим интерпретиращото в общия случай и по този начин и “формална онтология” като интерпретиращо математическата структура в съдържателна онтология Защо обаче са ни тия сложнотии?

. . . само онези всевъзможни интерпретации на математическата структура (възможното), които се отнасят . . . само онези всевъзможни интерпретации на математическата структура (възможното), които се отнасят към онази част на действителността, определена с математическата структура + Възможно Действително = Необходимо Тогава формална онтология е. . .

Формалната онтология е съвкупността от изображения, изобразяващи дадено крайно множество (а именно математическата структура) Формалната онтология е съвкупността от изображения, изобразяващи дадено крайно множество (а именно математическата структура) в крайни подмножества на безкрайно множество (действителността) Казано на математически език. . .

Формална онтология е съвкупността от изображения на подмножества (включително и безкрайни), а именно “действителността”, Формална онтология е съвкупността от изображения на подмножества (включително и безкрайни), а именно “действителността”, в дадено крайно множество, а именно математическата структура “Формална онтология” допуска и друго, различно математическо Какво? определение И защо две?

Без да навлизаме в тънкости, можем да подчертаем, че и при двете математически определения Без да навлизаме в тънкости, можем да подчертаем, че и при двете математически определения на “формална онтология”, тя се разбира като съвкупност от изображения, т. е. като подмножество на декартовото произведение между крайно и безкрайно множество

В случая, обаче, на клифордова формална онтология равнината на декартовото произведение се е “огънала” В случая, обаче, на клифордова формална онтология равнината на декартовото произведение се е “огънала” в двумерна повърхност, описвана от билинейната форма: x f(x) + f(x) f-1[f (x)] = = x. f(x)dx + f(x). f-1[f (x)]df(x) -1(х) F+F* = x. F(х) F*(х). f

Грасиас, която досега никой не не забелязваше, защото не се е появявала в сериите, Грасиас, която досега никой не не забелязваше, защото не се е появявала в сериите, разкрива предателството на Лаура и кучето. Потресен, Маурицио е готов да прости на Лаура, но не и на кучето. . . , което изгонва от дома. Лаура е готова на всичко, за да получи прошка от Маурицио, само не и да се раздели с кучето. . .

Картезианските онтологии съответствуват на периода преди Лаура и Марицио да се запознаят, монистичните – Картезианските онтологии съответствуват на периода преди Лаура и Марицио да се запознаят, монистичните – на медения им месец, клифордоровите – на реалността Заб. : Докато Лаура и Маурицио бяха на сватбеното пътешествие, тъщата гледаше кучето Всъщност тъкмо това е случаят в квантовата механика и информация

Моля, моля!. . . Искам обяснение. . . Нерде е кучето, нерде е квантовата Моля, моля!. . . Искам обяснение. . . Нерде е кучето, нерде е квантовата информация. . . F+F* = x. F(х) F*(х). f-1(х) В квантовата механика: F е ермитов и: F+F* = 2 x. F(х)

Е, добре. . . Ами, квантовата информация? Тъй като F не е непременно ермитов, Е, добре. . . Ами, квантовата информация? Тъй като F не е непременно ермитов, то if F + = x. F(х) F*(х). f-1(х) F+F* F* = x. F(х). e

Изгонено, кучето много скоро си намира приятелка Лаура се завръща при Маурицио, който вече Изгонено, кучето много скоро си намира приятелка Лаура се завръща при Маурицио, който вече й е простил. Кучето също се завръща. Виждайки щастието между него и неговата приятелка, Маурицио прощава и на него. Всички заживели в любов под един покрив

По същия начин квантовата информация е решение на проблемите, които поражда квантовата механика А По същия начин квантовата информация е решение на проблемите, които поражда квантовата механика А какви проблеми поражда квантовата информация все още не е ясно. . . Когато се изяснят, очаквайте новите серии на “Влюбеното куче”

Няколко думи за кучето и неговата приятелка Няколко думи за кучето и неговата приятелка

Клифордовата формална онтология позволява и статистико-механична плюс статистико-термодинамична интерпретация на квантовата информация Клифордовата формална онтология позволява и статистико-механична плюс статистико-термодинамична интерпретация на квантовата информация

В глава VIII и IX на “Основни принципи на статистическата механика” Джозая Гибс въвежда В глава VIII и IX на “Основни принципи на статистическата механика” Джозая Гибс въвежда една и съща величина f по два различни начина: - в глава VIII статистико-механически, чрез производната на фазовия обем на “микроканоничния ансамбъл” на системата спрямо енергията: f=ln(d. V/de); - в глава статистико-термодинамически, като макроентропията на системата F

Наистина не може, защото в първия случай f има измерение на време, а във Наистина не може, защото в първия случай f има измерение на време, а във втория е безразмерна величина (каквито са ентропията и информацията). В първия случай системата се разглежда като съставена от много на брой съвсем дребни части – статистически ансамбъл, докато във втория – като флуктуираща цялост.

Прекъсване за реклами Прекъсване за реклами

Сътрудник на ИФИ се колебаеше на кой доклад да отиде: • Друг доклад (НИТО Сътрудник на ИФИ се колебаеше на кой доклад да отиде: • Друг доклад (НИТО ЗАГЛАВИЕТО МУ, НИТО АВТОРЪТ МУ НЕ СЕ ЧЕТАТ)

Потресаваща история за любов и смърт Спираща мисълта интрига Потресаваща история за любов и смърт Спираща мисълта интрига

Колебащият се сътрудник на ИФИ избра Защото са: (а) по-секси (б) по-куул (в) по-пò Колебащият се сътрудник на ИФИ избра Защото са: (а) по-секси (б) по-куул (в) по-пò

ИЗПРАТИЛИТЕ SMS С ВЕРНИЯ ОТГОВОР (А) ПО-СЕКСИ (Б) ПО-КУУЛ (В) ПО-ПÒ НА НОМЕР НАЙ-СЕТНЕ ИЗПРАТИЛИТЕ SMS С ВЕРНИЯ ОТГОВОР (А) ПО-СЕКСИ (Б) ПО-КУУЛ (В) ПО-ПÒ НА НОМЕР НАЙ-СЕТНЕ ЩЕ ПОЛУЧАТ ПОДОБАВАЩОТО ИМ ПРИЗНАНИЕ

ЧЕ ВРЕМЕТО И ЕНТРОПИЯТА (ИНФОРМАЦИЯТА) СА ЕДНО И СЪЩО И СЕ РАЗЛИЧАВАТ САМО ПО ЧЕ ВРЕМЕТО И ЕНТРОПИЯТА (ИНФОРМАЦИЯТА) СА ЕДНО И СЪЩО И СЕ РАЗЛИЧАВАТ САМО ПО “ГЛЕДНАТА ТОЧКА”: - ВРЕМЕТО: ЦЯЛОТО КАТО СЪСТАВЕНО ОТ ЧАСТИ; -ЕНТРОПИЯТА (ИНФОРМАЦИЯТА): ЦЯЛОТО КАТО ТАКОВА, “AN SICH”

Дали тогава не е възможна клифордова формална онтология, която плавно да преминава от цялото Дали тогава не е възможна клифордова формална онтология, която плавно да преминава от цялото като съставено от части към цялото като такова, респ. от време към информация? Естественият математически модел е да се свържат като две спрегнати векторни пространства, т. е. като ковариантен и контравариантен вектор В най-простия случай това свързване се дава като честотата на вълната на Дьо Бройл: n=F/f= Ent/t

В този най-прост случай двата вектора са “колинеарни” и са еднокомпонентни, т. е. са В този най-прост случай двата вектора са “колинеарни” и са еднокомпонентни, т. е. са реципрочни скалари Според формулата на Айнщайн за фотофекта: Е=h. n и следователно енергията е пропорционална на скаларното (вътрешното) произведение на двата вектора (тензора) Когато векторното пространство и неговото спрегнато са “колинеарни”, съответното общо геометрично пространство е “плоско”, а. . .

. . . метричният тензор, който преобразува контравариантният вектор в ковариантния, т. е. два . . . метричният тензор, който преобразува контравариантният вектор в ковариантния, т. е. два пъти ковариантният тензор, който в разглеждания най-прост случай има измерение на честота и по формулата на Айнщайн му съответства енергия. В общия случай на този метричен тензор съответствува време-пространствен “мост”, който свързва времето и ентропята

Също така време-пространственият мост свързва една “чиста наредба” (ординал без кардинал) и едно хаотично Също така време-пространственият мост свързва една “чиста наредба” (ординал без кардинал) и едно хаотично множество (кардинал без ординал). Самият времепространствен мост тъкмо от това свързване в общия случай е “крив”, “кривото” псевдориманово пространство на ОТО. А то представлява множество, в което ординалът надвишава кардинала. . .

На него дуално му съответствува множество, в което кардиналът надвишава ординала точно с толкова, На него дуално му съответствува множество, в което кардиналът надвишава ординала точно с толкова, с колкото във време-пространствения мост ординалът надвишава кардинала. В резултат на това към наличното (т. е. притежаващото енергия) във времепространството възникват две гледни точки: -(стастистико)-термодинамична и - (статистико)-механична. . .

. . . Термодинамичната. . . Разглежда целостта като такава на наличното и съответно . . . Термодинамичната. . . Разглежда целостта като такава на наличното и съответно за нея тя е нарушение на чистата симетрия (“чистото битие”), респ. тя е редудантността и грешките в кодирането. . . Механичната. . . Разглежда целостта на наличното като съставена от нейните части и съответно за нея тя е нарушение на чистия хаос (“чистото нищо”) - движението на частите във време-пространството. . .

Според последната, редудантността и грешките в кодирането са. . . самият код. И това Според последната, редудантността и грешките в кодирането са. . . самият код. И това е последният щрих в скицата на една клифордова онтлогия, според която битието на наличното (т. е. на притежаващо енергия във времепространство) е мост, “третото нещо”, “ъгълът” между двата компонента на една двойна реалност. Тези компоненти са чистият хаос (ентропията) и чистото подреждане (времето)

И сега най-важното следствие от тази клифордова онтология. . . Самата информация е тази И сега най-важното следствие от тази клифордова онтология. . . Самата информация е тази двойна реалност с два финални ипостаса: хаос и подреждане (ентропия и време), както и с нефиналните ипостаси време-пространствен мост и налично (постоянстващо) вътре в него

В тази онтология величината на информацията не е безразмерна величина, а: . . . В тази онтология величината на информацията не е безразмерна величина, а: . . . А има измерение на честота (честотата на вълната на дьо Бройл за обектите, налични във време-пространството) = негентропия (ентропия с обратен знак) към време. Тук времето трябва да се разбира като интервала, необходим, за да се подреди обектът: колкото е по-къс интервалът, толкова е по-голяма информацията. Ако се приеме, че интервалите са еднакви, което е еквивалентно на валидност на закона за запазване на енергията, то. . .

. . . то преминаваме към частния случай на информация наличното, или класическа информация, . . . то преминаваме към частния случай на информация наличното, или класическа информация, която поради това, че “дължината на интервала на ‘сега’” е приравнена на някаква константа, може да приеме за безразмерна величина (негентропията). В този частен случай клифордовата онтология се “изражда” (в математически смисъл) до картезианска (подреждането и хаосът са независими) във

И сега следствията за квантовата механика и квантовата информация, ако те се разглеждат във И сега следствията за квантовата механика и квантовата информация, ако те се разглеждат във тази онтология Най-важното: картезианската бездна между прибор и микрообект, каквато е налице в квантовата механика (напр. във фон Ноймановото измерване, като постулирано мигновена редукция на вълновия пакет до измерената стойност или в Боровия принцип на съответствието, който изисква макроприбор, подчиняващ се на законите на класическата физика, като необходим за. . .

. . . като необходим за валидното формулиране на квантовата механика) се заменя от . . . като необходим за валидното формулиране на квантовата механика) се заменя от плавен преход между прибор и микообект, описван в явленията на сдвояване и декохеренция, или плавно увеличаване на степента на квантова кохерентност (вълнова суперпозиция, интерференция) при сдвояването и плавното й намаляване при декохеренцията.

Така квантово-механичното измерване се оказва много сложен процес, включвайки сдвояване и декохеренция и протичащ Така квантово-механичното измерване се оказва много сложен процес, включвайки сдвояване и декохеренция и протичащ не мигновено, а за крайно време Така вместо класическия макро прибор на квантовата механика се появяват континуум от прибори, плавно преминаващ от микро в Макросвета и обратно

Величината на този преход много добре се описва от вече споменатата Гибсовата функция f, Величината на този преход много добре се описва от вече споменатата Гибсовата функция f, първоначално така озадачила ни със своята ту появяваща се, ту изчезваща размерност на време. Това нейно смущаващо непостоянство вече се изясни като двата ипостаса на информацията: термодинамическият хаос и безразмерната ентропия и подреждането от механиката във времето

Нещо повече, ако си позволим да съпоставим двата ипостаса – статистико-термодинамичния и статистикомеханичния – Нещо повече, ако си позволим да съпоставим двата ипостаса – статистико-термодинамичния и статистикомеханичния – на тази функция, достигаме до фундаментални уравнения за връзката между ентропия, енергия и информация. Например: е. I=е-f+id. V/d. E, където I e информацията, f e ентропията, а d. V/d. E е производната на фазовия обем V по енергията Е, или векторът на “сега”-то.

В общия си вид величината на информацията ще представлява оператор I, който е функция В общия си вид величината на информацията ще представлява оператор I, който е функция (при това същия несложен аритметичен израз) от операторите на енергията Е, на ентропията Ф и на времето Т, съответни: Е – на време-пространствения мост, Ф – на хаоса, Т - на подреждането. Оказва се, че са свързани в клифордова алгебра: Ф Т+Т Ф=f(E)

Тук с е означено тензорно произведение, а с f(E) – скаларна функция от оператора Тук с е означено тензорно произведение, а с f(E) – скаларна функция от оператора на енергията (билинейна форма). Информацията се дефинира просто по отношение на елементите на тази клифордова алгебра. Същевременно Ф Т + Т Ф = f(E) изразява основното определение на сдвояването, а именно – че хилбертовото пространство на системата не може да се представи като тензорно произведение

. . . от хилбертовите пространства на съставящите я части. Ако сдвояване не съществува, . . . от хилбертовите пространства на съставящите я части. Ако сдвояване не съществува, клифордовата алгебра се ‘изражда’ до грасманова, т. е. f(E)=0. Обратно, на всяко сдвояване съответства някаква енергия. Операторът на ентропията Ф съответства на целостта на системата, този на времето, Т – на съставящите я части, а Е – на взаимодействието между тях в рамките на системата. . .

А що се касае до кучето - |I| (амплитудата на информацията, ако примем, че А що се касае до кучето - |I| (амплитудата на информацията, ако примем, че неговата дама съответства на фазата й, т. е. на енергията), но вече обобщено в операторен вид: 2=Ф. T. E+Е-1. Т. Ф |I|

Операторът (величината) на информацията I показва къде точно се намираме в континуума цяло-част, а Операторът (величината) на информацията I показва къде точно се намираме в континуума цяло-част, а за случая на квантовата механика и информация – в континуума макроприбор – микрообект. Най-сетне, този общ случай отхвърля идеализацията на “прозрачното измерване”. Информацията е “трето нещо” между субект и обект, между измерващо и измервано, между означаващо и означаемо. . .

е собствената “субстанция” на е собствената “субстанция” на

тъй като то определяше техните взаимоотношения тъй като то определяше техните взаимоотношения

Извод: Ако в картезианските онтологии (едно френско изобретение), девизът беше – Шерше ла фам! Извод: Ако в картезианските онтологии (едно френско изобретение), девизът беше – Шерше ла фам! – то в клифордовите онтологии (едно английско изобретение) девизът е “Сърч фор дъ дог!” (или коня в други версии на същия виц)

Някои казват: Маркс не е марксист Други казват: Фройд не е фройдист Възниква въпросът: Някои казват: Маркс не е марксист Други казват: Фройд не е фройдист Възниква въпросът: клифордист ли е Клифорд?

Някои от останалите клифордистки идеи на Клифорд • “умо-веществото” [mind-stuff] • Възникването на енергия Някои от останалите клифордистки идеи на Клифорд • “умо-веществото” [mind-stuff] • Възникването на енергия в мозъчните процеси п • Ексектите [Еjects] • Социалният обект • Племенният аз [the tribal self]

Умо-веществото “Действителната реалност, която лежи в основата на това, което наричаме материя, не е Умо-веществото “Действителната реалност, която лежи в основата на това, което наричаме материя, не е същото нещо както ума, не е същото нещо, както нашето възприятие, но то е направено от същото вещество. За да използваме думите на древните полемисти, можем да кажем, че материята не е от същата субстанция както ума, не е homoousion, но е от подобна субстанция, но е направена от подобно вещество, различно съчетано заедно, homoiousion” (Clifford, W. Three Lectures on Psichology. London: Routledge, 1993: Body and Mind, 43)

И още за умо-веществото. . . “Можем ли да разгледаме вселената или онази част И още за умо-веществото. . . “Можем ли да разгледаме вселената или онази част от нея, която непосредствено ни заобикаля, като обширен мозък и следователно реалност, която лежи в осно-вата като съзнателен ум? Този въпрос е бил разгледан от големия естественик Дюбуа-Раймон и от него е получен отрицателен отговор, който мисля ние също трябва да дадем” (Пак там: 46)

“. . . възможното създаване на енергия в мозъка” (Пак там: 43) “Когато стимул “. . . възможното създаване на енергия в мозъка” (Пак там: 43) “Когато стимул попадне в окото, има определено количество енергия, пренасяна от етера, който изпълва пространството, към този нерв; и тази енергия пътува по ганглия и установява ганглия в състояние на възбуждение, което може да използва известна енергия, преди това запасена в него. Количеството енергия е същото както преди това поради закона за запазване на енергията. Тази енергия се разпространява през известен брой [нервни] влакна, която отива до мозъка и се връща обратно отново и рефлектира оттам. .

“. . . възможното създаване на енергия в мозъка” (Пак там, 43). . . “. . . възможното създаване на енергия в мозъка” (Пак там, 43). . . Може да се предположи, че много малка част енергия се създава в този процес и че докато стимулът обикаля по тази двупроводна линия той получава малък тласък някъде и после, когато се върне към ганглиите, той завършва в мускула, така че той движи крайника. Сега въпросът е, има ли някакво създаване на енергия някъде? Има ли някаква част от физическото протичане, което не може да бъде включено в обичайните физически закони? ” (Пак там, 30 -31)

Обект, субект и ексект: “. . . изведеното съществуване на вашите усещания, на обективни Обект, субект и ексект: “. . . изведеното съществуване на вашите усещания, на обективни групирания сред тях, подобни на онези сред моите усещания, и на субективен ред, в много отношения аналогичен на моя собствен – тези изведени съществувания са по самия акт на извода прехвърлени [threw out] от моето съзнание, разпознати като извън него, не като биващи част от мене. Предлагам, съответно, да наричаме тези изведени съществувания ексекти, неща, прехвърлени от моето съзнание, за да ги различим от обектите, нещата, представени в моето съзнание, явленията. ”

Възникването на социалния обект “Вярата, обаче, в съществуването на друго човешко съзнание, в съществуването Възникването на социалния обект “Вярата, обаче, в съществуването на друго човешко съзнание, в съществуването на ексекти владее всяка мисъл и всяко действие на нашия живот. На първо място, тя дълбоко видоизменя обекта. Тази стая, масата, столовете, вашите тела, всички са обекти в моето съзнание; като прости обекти, те са част от мен. .

Възникването на социалния обект. . . Но аз по някакъв начин извеждам съществуването на Възникването на социалния обект. . . Но аз по някакъв начин извеждам съществуването на подобни обекти във вашето съзнание и те не се обекти за мене, нито даже могат да бъдат наречени така; те са ексекти. Това, бидейки така, свързвам с всеки обект, както той съществува в моя ум, мисълта за подобни обекти, съществуващи в други човешки умове; и оттук формирам сложно понятие ‘тази маса като обект в умовете на хора’. . .

Възникването на социалния обект. . . Това понятие символизира неопределен брой ексекти, заедно с Възникването на социалния обект. . . Това понятие символизира неопределен брой ексекти, заедно с един обект, който понятието на всеки ексект наподобява повече или помалко. Неговият характер е следователно предимно ексективен по отношение на това, което той символизира, но предимно обективен по отношение на неговата природа. .

Възникването на социалния обект. . . Ще наричам това сложно понятие социален обект; то Възникването на социалния обект. . . Ще наричам това сложно понятие социален обект; то е символ на едно нещо (за да се разграничи, може да се нарече индивидуален обект), което е в моето съзнание, и на неопределен брой други неща, които са ексекти и извън моето съзнание. ”

Към “племенния аз” “Сега, възможно е индивидуалният обект, като такъв, никога да не е Към “племенния аз” “Сега, възможно е индивидуалният обект, като такъв, никога да не е съществувал в ума на човек. Понеже има всяко основание да се смята, че ние сме били стадни животни преди да станем собствено така наречените хора. И допускането на ексекта – някакъв вид разпознаване на родствено съзнание в нечие приятелско същество – е очевидно условие за стадно действие сред животни, развити така високо, че изобщо да бъдат наричани съзнателни. .

Към “племенния аз”. . . Езикът, даже в неговите първи наченки, е невъзможен без Към “племенния аз”. . . Езикът, даже в неговите първи наченки, е невъзможен без тази вяра; и всеки звук, който, ставайки знак за моя съсед, става чрез това знак за самия мен, трябва да е по природата на случая знак на социалния обект, а не на индивидуалния обект. .

Към “племенния аз”. . . Но ако не само това понятие за особения социален Към “племенния аз”. . . Но ако не само това понятие за особения социален обект, а всички тези, които са се изграждали извън него, са били формирани в същото време с – и под влияние на – езика, изглежда да следва, че вярата в съществуването на други човешки умове като нашия собствен, но не част от нас, трябва да бъде неразделно асоциирана с всеки процес, чрез който дискретните впечатления се построяват заедно в обект. .

Към племенния аз Разбира се, нямам предвид, че той сам присъства в съзнанието като Към племенния аз Разбира се, нямам предвид, че той сам присъства в съзнанието като различен; но смятам, че в моя ум се формира обект, затвърден навик причинява той да се формира като социален обект и незабележимо въплъщава в себе си отнасяне към умовете на други хора. И това под-съзнателно отнасяне към предположени ексекти е това, което създава впечатлението за външност в обекта, поради което се описва като не-аз.

Към “племенния аз” Във всеки случай образуването на социален обект осигурява основанието за това Към “племенния аз” Във всеки случай образуването на социален обект осигурява основанието за това впечатление за външен свят, без да изисква от мен да допусна някакви ексекти или неща извън моето съзнание освен умовете на други хора. ”

“Племенният аз” (the tribal self) дава ключа към Клифордовите етически възгледи, които обясняват съзнанието “Племенният аз” (the tribal self) дава ключа към Клифордовите етически възгледи, които обясняват съзнанието и моралния закон чрез развитието във всеки индивид на “аз”-а, който предписва такова поведение, което да води към благополучие на племето.

И накрая естествено краят, И накрая естествено краят,

ОСНОВЕН ИЗВОД: ОСНОВЕН ИЗВОД:

Благодарности: На Росен Люцканов, в плодотворни дискусии с когото настоящият доклад можа да узрее Благодарности: На Росен Люцканов, в плодотворни дискусии с когото настоящият доклад можа да узрее и да се отрони. . .