5171d27010f89e54558a17c4c70b33bf.ppt
- Количество слайдов: 12
“Казусът КТБ”
Колко и чии пари има в КТБ? Ø Ø Ø На вложители физически лица – 4, 15 мрлд. ; На фирми – 1, 23 мрлд. ; На институционални инвеститори – 0, 7 мрлд. ; Бюджет – 0, 11 мрлд. ; Други – 0, 17 мрлд. ; На акционерите – 0, 52 мрлд. ; Извод: КТБ се е финансирала главно със средства от дребни вложители. (Източник: КТБ – Доклад за текущо състояние на квесторите към 25. 07. 2014 год. )
Къде са инвестирани парите на вложителите? Ø Налични средства и краткосрочни финансови активи – 0, 24 млрд. ; Ø Кредити – 5, 54 млрд. ; Ø Финансови активи – 0, 7 млрд. ; Ø Други активи – 0, 42 млрд. Извод: Парите на вложителите са инвестирани основно в кредити към частни фирми. (Източник: КТБ – Доклад за текущо състояние на квесторите към 25. 07. 2014 год. )
Кои са тези фирми? (ТОП 150 на длъжниците на КТБ = 97% от всички кредити)
от които: Ø Без нито един служител са 59 Фирми, които дължат общо 2 320 432 347 лв. ; Ø С до 10 служители са 59 Фирми, които дължат общо 1 650 273 992 лв. ; Ø На загуба през последните 2 година са 64% от всички длъжници; Ø С отрицателен капитал са 40% от длъжниците.
Какво знаем за тези фирми? Ø Според прокурор Иван Гешев и следовател Иванов от екипа, разследващ КТБ (пред в-к « 24 часа» от 19. 07. 2014 год. http: //www. 24 chasa. bg/Article. asp? Article. Id=4200407 ) 90% от кредитите са към свързани лица (около 5 млрд. лв. ); Ø Според действащото законодателство, ограничението за максимален размер на кредити към свързани лица е 10% от собствения капитал (около 60 млн. лв. ).
Каква е вероятността тези кредити да се изплатят? Ø Не голяма. Според Димитър Костов, подуправител на БНБ, на пресконференция на БНБ в парламента, очакваната загуба е между 20 и 60% за проблемните кредити. Това прави между 1 и 3 млрд. загуба за портфейла от кредити към свързани лица.
Трябва ли такава банка да бъде спасена с пари на данъкоплатците? Ø РБ е категорично против. Дребните вложители са използвани като жив щит на различни задкулисни интереси, с цел да се принуди държавата да плати с публични средства. Ø Няма нужда данъкоплатците да плащат. Над две трети от българите са против да се използват държавни пари за спасяването на КТБ (според проучвания на АФИС и Алфа рисърч). Ø Такова решение изисква нов държавен дълг, който ще се изплаща от следващите поколения. Ø Подобна стъпка би стимулирала и други участници на пазара да имат безотговорно отношение към парите на вложителите.
Може ли банката да бъде спасена с пари на акционерите? Ø Бромак - собственост на Цветан Василев, със запорирано имущество; Ø ВТБ - в забранителния списък на САЩ и ЕС; Ø т. н. Омански фонд - няма такъв акционер. Акционер е люксембургската “Бългериън Акуизишън Къмпани II” С. а. р. Л, която според официалното разрешение на БНБ (http: //www. corpbank. bg/news_170. html ), публикувано в сайта на КТБ, е косвено контролирано дружество от Фонда на Оман. Какво значи косвено контролирано? Ø Според бившия посланник на САЩ в България Джеймс Уорлик по БНТ : «собствеността в КТБ не е съвсем прозрачна» . (http: //www. dnevnik. bg/bulgaria/2010/05/19/903646_uorlik_iznenadvashto_e_che_povech e_ot_50_sa_v_malka/)
Какви са възможностите? Ø За да бъдат изплатени парите на всички вложители и кредитори, в КТБ трябва да бъдат наляти 6 млрд. лв. Няма икономически смисъл това да бъде направено. Ø Осигуряването на достъп на дребните вложители до парите им зависи от незабавното прилагане на директива 94/19 б. EO относно схемите за гарантиране на депозити. отнемането на лиценза на КТБ и пристъпването към процедурата по изплащане по Закона за гарантиране на влоговете. Ø Изплащането ще се извърши от Фонда за гарантиране на влоговете. Ø Фондът е в добро състояние, разполага с 2 млрд. лв. , а за необходимата разлика има предвидени в закона начини за допълване на недостига чрез набиране на заемни средства както от пазара, така и от държавата. Включително и чрез увеличаване на размера на премията на банките до 1. 5% от депозитната им база.
РЕШЕНИЕТО ЗА КТБ Разкриване на истината за “Досиетата КТБ” Незабавен достъп на хората до парите им Ø Изолиране на причинителите на кризата от справедливото решение на проблема чрез възлагане управлението на процеса на разследване на авторитетна международна компания с опит във финансовите измами; Ø Осигуряване на публичност от резултатите на международното разследване. Ø Проследяване на паричните преводи и блокиране на закупените с тях активи. Ø Незабавно прилагане на директива 94/19 EO; Ø Изплащане на гарантираните влогове от Фонда за гарантиране на влаговете в срок от 20 работни дни от датата на задействане на европейската директива; Ø Предприемане на незабавни действия от международната компания, разследваща измамите в банката по осребряване на активите и изплащане на негарантираните влогове по реда на закона. РБ счита, че начело на КТБ трябва да бъде поставена авторитетна международна компания, с опит в разкриването на финансови измами и проследяването на пари.
Как да няма нов „Казус КТБ“? Ø Промяна в Закона за кредитните институции, задължаваща търговските банки да възлагат и публикуват международен кредитен рейтинг на всеки 3 месеца; Ø Реформа на финансовите регулатори – БНБ и КФН и промяна в ръководствата им; Ø Членство в Банковия съюз на ЕС; Ø Пътна карта за членство в Евро-зоната. Кризата с КТБ стана възможна, защото независимите финансови регулатори – БНБ и КФН бяха подчинени на корупционни и политически интереси. В същото време, за да няма външен контрол, България се отказа от преследването на двата си основни приоритета във финансовата сфера – Членство в Банковия съюз и Членство в Евро-зоната.
5171d27010f89e54558a17c4c70b33bf.ppt