Как да се справим с тормоза и насилието

Как да се справим с тормоза и насилието на училищно ниво МЕТОДИЧЕСКО УКАЗАНИЕ ЗА ДИРЕКТОРИ

ВЪВЕДЕНИЕ Ø Ø Ø Без значение на различните видове на изразяване, видовете тормоз могат да бъдат групирани в 3 основни категории: вербален – включва дразненето, злонамерените забележки, прякорите и заплахи; физически – най-познатата форма, която съдържа удряне, ритане, плюене, блъскане, отнемане на лични вещи; психологически – включва разпространяване на слухове, манипулиране на социалните взаимоотношения и ангажиране в социалното изключване, изнудване или сплашване.

СТРАТЕГИЧЕСКА РОЛЯ НА ОСНОВНИТЕ УЧАСТНИЦИ В СИСТЕМАТА НА ПРЕВЕНЦИЯ НА НАСИЛИЕТО И ТОРМОЗА В УЧИЛИЩАТА Ø Ø Ø Училищните директори; Учителите и останалия персонал в училище; Психолозите; Учениците; Родителите

ДИРЕКТОРЪТ В БОРБАТА С НАСИЛИЕТО И ТОРМОЗА Най-важният фактор при справяне с насилието и тормоза е цялостната училищна политика по дефиниране на ценности, въз основа на разнообразието и разглеждане на индивидуалните нужди на всеки ученик. Изграждането на такава политика трябва да включва цялата училищна общност и нейната ефективност трябва да се следи и преразглежда регулярно. Училището трябва да има ефективна политика за справяне с насилието и тормоза и да я сведе до знанието на служители, ученици и родители.

Стъпка по стъпка при борбата с насилието и тормоза Ø Ø Ø Оценка на училищната превенция – колко ефективна е тя и какви усилия за намеса има върху поведението на учениците; Оценка на тормоза в училище – анализ на честотата и размера на случващия се тормоз в училището; Оценка на слабите страни в политиката на училището; Провеждане на вътрешноучилищна квалификация, с цел запознаване на персонала в училището с правилата и политиките на училището по темата и изграждане на умения за последователна и адекватна намеса в случаи на насилие и тормоз; Разработване на разяснителна кампания сред учениците, родителите и членовете на общността, с цел създаване на климат на нетърпимост и неприемане на явленията тормоз и насилие в конкретното училище;

Учителите в борбата с насилието и тормоза Ø Ø Ø Създаване на основни правила – разработват се правила с учениците, така че те да определят свой собствен климат на уважение и отговорност; Налагане на правилата – чрез собствения пример и система за поощрение и порицание /но не обществено/; Ефективна обратна връзка с учениците – изграждане на кръг на доверие и система за получаване на обратна връзка вътре в класа.

Учениците в борбата им с тормоза и насилието в училище “Хулиганите се създават, не се раждат такива” Тормозът може да се случи навсякъде и във всички видове училища. Децата трябва да се научат как да разпознават предупредителните знаци, че някой е засегнат от тормоза - тормозен е или тормози други деца. Разпознаването на предупредителните знаци е важна първа стъпка при предприемането на действия срещу тормоза. Важно е да се говори с децата, които показват признаци на тормоз или тормозят други. Тези предупредителни знаци също може да посочат и други проблеми като депресия или злоупотреба с неразрешени вещества.

Родителите в борбата с насилието и тормоза Ø Ø Персоналът на училището може да направи много в борбата с тормоза и насилието, но не може да се справи без адекватното включване на родителите; Ефективен начин за включване на родителите в мерките за превенция на насилието и тормоза е залагане на общи дейности в плановете на комисиите; Включването на родителите подпомага ефективността на училищните мерки и дава допълнителна сигурност на децата; Родителите най-бързо могат да разпознаят признаците на дете, жертва на тормоз и насилие или на дете, което тормози другите.

Някои признаци, че детето е тормозено Ø Ø Ø Ø Ø необясними наранявания; изгубени или унищожени дрехи, книги, електроника или бижута; често главоболие или болки в стомаха, гадене или симулиране на заболяване; промени в навиците на хранене като внезапно пропускане на хранене или склонност към преяждане; трудно заспиване или чести кошмари; понижаване на успеха в училище, загуба на интерес към училището или нежелание да ходят на училище; внезапно отчуждаване от приятелите и избягване на социални контакти; чувство на безпомощност и занижена самооценка; саморазрушително поведение като бягане от дома, самонараняване или разговори за самоубийство;

Някои признаци, че детето тормози други деца Ø Ø Ø Ø често влизат във физическа или вербална битка; движат се в обкръжението на деца, които тормозят другите; често проявяват агресия; притежават пари и вещи с неизяснен произход; често обвиняват останалите за проблемите си; не поемат отговорност за своите действия; държат на своята репутация и популярност, не търпят конкуренция

Практически съвети за училищни директори 1. 2. Ø Ø Ø При разработването на училищен механизъм за справяне с насилието и тормоза в училище е важно да се: формулира единно и ясно, приемливо определение за тормоз; осигури политика за борба с тормоза: ясно да се изрази позицията на училището срещу тормоза; кратко и ясно определяне на тормоза, с илюстрации; изготвяне на декларация за правата на физическите лица в училищната общност – право на свобода от тормоз; изготвяне на декларация за отговорност на всички, които са свидетели на тормоз; първично анкетиране на учениците, с цел мониторинг и оценка на насилието и тормоза в училището; провеждане на кампания за повишаване информираността сред ученици, учители и родители относно тормоза и насилието

Нормативна база за превенция с насилието и тормоза в училищата От 2010 година функционира “Координационен механизъм (КМ) за взаимодействие при работа в случаи на деца, жертви на насилие или в риск от насилие и за взаимодействие при кризисна интервенция. Целта на координационния механизъм е да се обединят ресурсите и усилията на професионалистите и органите на закрила за осигуряване на ефективна система за взаимодействие. Със заповед № РД – 09 – 611/ 18. 05. 2012 г. министъра на образованието, младежта и науката утвърждава Механизъм за противодействие на училищния тормоз между децата и учениците в училище.

Нормативна база за справянето с насилието и тормоза в училищата Ø Ø Ø По силата на този КМ всяка ситуация на насилие трябва да бъде регистрирана и описана в единен регистър на училището. Добре е регистърът да съдържа кратко описание на всяка ситуация, кога се е случила, кои са участниците и какви мерки са били предприети. Регистъра се съхранява на достъпно място в учителската стая. При регистриране на случай на насилие се уведомяват всички участници в мултидисциплинарния екип, а именно – отдел “Закрила на детето” към Д”СП”, Регионална дирекция “Социално подпомагане”, МКБППМН и РУП – по местоживеене и по местонахождение на училището. Виж: блоксхема Съгласно Закона за закрила на детето, чл. 7, ал. 1 “Лице, на което стане известно, че дете се нуждае от закрила, е длъжно незабавно да уведоми дирекция “Социално подпомагане”, Държавната агенция за закрила на детето или Министерство на вътрешните работи”

Нормативна база за справянето с насилието и тормоза в училищата Ø Ø Ø Към Държавна агенция за закрила на детето функционира Национална телефонна линия за деца 116 111. В училището трябва да се създаде училищен координационен съвет за справяне с насилието, чиито функции и отговорности да са ясно разписани. Съветът да се ръководи задължително от заместник-директор и да включва училищен психолог (педагогически съветник, главен учител), учители, ученици и родители. Регулярно извършване на мониторинг и оценка на тормоза и насилието в училището – тази оценка се извършва поне два пъти – в началото и в края на учебната година по въпросника на Пламен Калчев. На база обобщението на тази оценка се набелязват цели и задачи и се изготвя план за дейността на КМ. При съмнение случай на тормоз или насилие може да се приложат и чек листи за откриване на деца, жертви на тормоз и насилие.

Чек листове Ø Ø Ø чек лист за съмнение за наличие на насилие (риск от насилие) върху дете; чек лист за съмнение за наличие на физическо насилие върху дете; чек лист за съмнение за наличие на емоционално насилие върху дете; чек лист за съмнение за наличие на сексуално насилие върху дете; чек лист за съмнение за наличие на неглижиране на дете;