Изработил: Невена Иванчева, ХІ а, ПГСАГ гр. Пловдив под ръководството на г-жа Светла Топалова
Българио на живи и на мъртви, Българио с безброй Баташки църкви, Със гробища и с паметници светли, Със този жертвен въздух, който свети Над тебе вечно, като вечен огън … Не милее за своя народ оня, който не пази в сърцето си спомена за неговите страдания
За да предвидим бъдещето трябва да знаем миналото Миналото на всеки народ е извор с живителна сила за поколенията. Има с какво да се гордеем с историята на нашия народ. Ние сме следовници на един духовен народ. Опитите да бъде покорен са се оказали все безуспешни. Защото е притежавал преди всичко възвишеност на Духа.
Балканите през 1832 г. • В края на 14 в. се унищожава самостоятелността на Втората българска държава. При управлението на царете Иван Шишман и Иван Срацимир, България пада под османско владичество. • Така българския народ загубил своята свобода, политическа и духовна. • Тежките условия на двойното иго възпрепятствали неговото културно и политическо и развитие. • Мнозина били насилствено помохамеданчвани, преселвани и избивани от османските завоеватели. Откарване на българи в робство гравюра Ф. Каниц
• С поробването на българското население се стоварва и още една беда - Унищожава се самостоятелността на Българската православна църква /БПЦ/. • През 1394 г. последния български патриарх - Св. Ефтимий Търновски е заточен в Тракия, в бачковския манастир. • През 1767 г. е унищожен и последния бастион на родната ни църква – Охридската архиепископия. "Сетен благослов" – стенопис от катедралния храм "Рождество Богородично" във Велико Търново.
• Тежък бил ударът и върху българската църковна организация, подчинена на Цариградската патриаршия. • Фенерското духовенство провеждало асимилаторска политика. • Българско духовенство било заменено с гръцко, което служело в храмовете и проповядвало на неразбираем за народа език. • Измъчения български народ копнеел за църковна и политическа свобода и се борил срещу поробителя. "Защитата на черквата" худ. Сашо Рачев
През тази изключителна епоха Църквата се оказала най-добрия бранител на праотечествената вяра, пазител на народния дух и възпитател в дух на родолюбие. Църквата "Св. Никола" с. Царевец
Нито Османската колонизация, нито феодална експлоатация и подтисничество, и етническа дискриминация успяват да сломят духът на българина и да унищожат православната му вяра, За опазването на българската вяра огромна заслуга има най-вече БПЦ. Мисията на църквата в това направление, чрез множество свещеници и някои архиереи, се е проявила в две насоки: Възраждане на народностното съзнание чрез просветителска и просветна дейност Подбуждането и съдействие в разгарянето на национално - освободително революционно движение Вярна излиза поговорката: “Свещениците са там, където е народът”.
• За съхранение на вярата и насърчение към запазването ѝ много българи са отдали живота си. • Един от тях е и Екзарх Антим I Негови са думите: "Ще бъда блажен, ако с моята саможертва възкръсне България за нов свободен живот!"
Биографични данни Лозенград † Антим I • Лозенград на картата на Регион Мармара • Роден 1816 в Лозенград, Източна Тракия (днес в Турция) Светско име Атанас Михайлов Чалъков Образование: • През 1837 г. приема монашество в Хилендарския манастир • Завършва Халкинското богословско училище през 1848 г. , • Одеската семинария и • Московската духовна академия (1856), с блестящ успех и получава титлата “кандидат по богословие” • От Русия се завръща в Цариград и Патриаршията го удостоява с архимандритско достойнство Хилендарски манастир
1850 Руското посолство в Цариград Граф Николай Павлович Игнатиев - руски генерал и дипломат (1832 -1908 г. ) † Антим I • Служи като духовник в Руското посолство в Цариград и със своето рядко красноречие, печели симпатиите на всички, включително и на генерал граф Игнатиев. • В духовната семинария на остров Халки, като професор, • по-късно ректор на богословското училище, • преподава църковна история, руски и славянски. • Има големи успехи в църковните проповеди и против инославянските пропаганди в Малкотърновско, Кукушка епархия, Видинско и Мала Азия. • Гърците го наричали, заради речите му на гръцки, “нов Златоуст”
Българския Великден • 3 април 1860 г. Великденската акция в българската черква в Цариград, при която е отхвърлено върховенството на Цариградската патриаршия. • История, в която нашият народ с невероятна упоритост отстоява правото си да се моли, както и да учи децата си на свой език. • Наричат събитието Българския Великден – извървяване на национална Голгота, с която българите възкръсват за духовен и социален живот Иларион Макариополски – деец на църковно - националното движение; светско име Стоян Михайловски. (1812 – 1875)
† Антим I • През 1861 г. е назначен за Преславски митрополит. • През 1868 г. става Видински митрополит. • Същата година подкрепя цариградските българи в борбата им за самостойна Българска църква и отхвърля каноническото Катедрала “Св. В. М. Димитър” подчинение на Вселенската Строежът на първия храм с това патриаршия. име започва през ХVII в. Той бил дървен и съществувал около 2 века. • Член е на Привременния На 6 декември 1868 г. в него синод на Българската видинският митрополит Антим екзархия и участва в обявил откъсването на видинската Църковно-народния събор митрополия от Цариградската от 1871 г. патриаршия.
Създаване на Екзархията • На 28 февруари 1870 г. с ферман на султан Абдул Азис е създадена Ферманът, с който е учредена Българската екзархия - По силата Българската екзархия на султанския ферман и екзархийския устав, изработен от църковния събор, свикан в Цариград през 1871 г. , • Българската екзархия е първата официално призната българска институция след близо 500 години османска власт. • Според фермана за създаването й екзархията теоретично покрива всички земи, населени с етнически българи - историческите области Мизия, Тракия и Македония. Карта на Българската екзархия (1870 -1913)
Създаване на Екзархията • Свиканият на 12 февруари 1872 г. Временен съвет на Екзархията избира за пръв български екзарх митрополит Иларион. • Този избор обаче не е одобрен от Високата порта и на 16 февруари същата година Иларион Ловчански подава оставка и на негово място е избран видинският митрополит Антим I. • Вселенската патриаршия е против създаването на екзархията и на 16 септември 1872 г. я обявява за схизматична. Делегатите на Първият църковно-народен събор (Цариград, 1871)
† Антим I Екзарх Български • На 16 февруари 1872 г. е избран за пръв екзарх на новоучредената Българска екзархия. • Развива активна дейност срещу униатската пропаганда. • Играе съществена роля за изграждане на Екзархията и за културно-просветното издигане на българския народ.
Желязната църква в Цариград — катедрален храм на Българската екзархия до 1913 година • Избран за екзарх, той проявява твърдост и такт, които правят чест на българския народ. • Пътуването му от Видин до Цариград, през Русе и Варна, и посрещането му в столицата извикват нескончаема верига от възторжени привети и навред делегации от градове и села му припомнят, да не отстъпва от фермана. На приветствената реч на архимандрит Григорий в Цариград (17. 03. 1872) Антим отговаря с “Аз видях старци белокоси, които плачеха от радост; видях мъже, жени и деца, които възпяваха освобождението си от гръцкото иго; и навред ми заръчваха да пазя фермана и да не отстъпвам от него ни на йота”.
• Екзарх Антим I подпомага морално и материално освободителното движение за освобождаване от турското иго. • В екзархийския дом в Цариград той се среща с Христо Ботев, Иваница Данчов и др. революционери (есента 1875 г. ), дава им пари (100 сребърни меджидии) за подготовката на Априлското въстание и ги благославя с думите: "Бъдете блaгословени, Вие бългaрски чедa. Когaто се върнете при Вaшите другaри във Влaшко, предaйте им, че от високия екзaрхийски престол, нa който ни постaвихa, кaкто Вие достойни чедa нa Бългaрия, aз не ще престaнa дa бъда носител нa духa нa нaродa си и с нaй-буден поглед и твърдо постоянство ще вървя към постигaне нa великaтa неговa нaционaлнa зaдaчa (освобождението). "
Априлското въстание и жестокото му потушаване. . . Антони Пиотровски Баташкото клане. 1892
• След Априлското въстание, жестокото му потушаване и Баташките кланета през 1876 г. , екзарх Антим I изпраща в Батак и Перущица Георги Муравенов и Васил Манчев да съберат доказателства за турските жестокости. • Представя ги заедно с доклад на посланиците на великите сили в Цариград, искайки закрила за българите. Марко Балабанов Драган Цанков Отделно изпраща в Западна Европа Марко Балабанов и Драган Цанков на свои разноски правителствата им, за да ги запознаят с турските зверства, а сам оглавява делегация до турското правителство в защита на българския народ. Така българският въпрос става международен, което довеждa до свиквaне нa Цaригрaдскaтa послaническa конференция през декември 1976 г.
Цaригрaдскa послaническa конференция – ХII. 1976 г. • Външният министър Сафет паша поисква от Екзарх Антим I чрез личното си присъствие или чрез благодарствено писмо от името на българския народ до султана и конференцията да изрази голямата благодарност на българите от дадените им свободи. • Екзарх Антим I отказва с думите: "Не можем дa блaгодaрим нa прaвителство, което коли, беси и угнетявa нaродa!" През януари 1877 г. Антим I проваля специално свикано "Велико народно събрание" в Цариград, като нарочно се "подхлъзва" в Цариградската баня. Единствена цел на събранието е била екзарх Антим да се отрече публично турските кланета.
Героичната защита на Шипка, худ. П. Ковалевски РУСКО - ТУРСКАТА ВОЙНА 1877– 1878 г. И ОСВОБОЖДЕНИЕТО НА БЪЛГАРИЯ • С помощта на Петербургския митрополит Исидор, председател на Руския Св. синод • Екзарх Антим I изпраща писмо до руския император Александър II, в което описва тежкото положение на българския народ и моли царя да се застъпи за България. • Четенето на този знаменит документ трогва и днес: " …Ако Русия не се застъпи за жестоката съдба на българския народ, нека тогава българите да бъдат заличени от числото на славяните и православните…” Прочитайки го, Александър II се просълзил и написал на него: "Да се освободи България!"
† Антим I Екзарх Български • Турското правителство не могло да прости тези действия на екзарха. Съдбата му била решена. • На 14 април 1877 г. с везирска заповед екзарх Антим I e свален от екзархийския престол. • След кратък съд Мидхат паша го осъжда на смърт за държавна измяна, заради неговата патриотична дейност и проявени симпатии към Русия. • След скорошен преврат в отоманската империя, присъдата е заменена със заточение. • На 17 юни 1877 г. екзарх Антим I е изпратен на заточение в Анкара, Мала Азия.
Тук са се провели разпитът на заловения Левски - 1872 г. , Първото Велико Народно събрание - 1879 г. , признаването на Съединението на България - 1885 г. Търново, Общината Търново, Бившия конак • През март 1878 г. , след освобождението от турско робство, в резултат на обща амнистия екзарх Антим отново заема екзархийския си пост и взема дейно участие в изграждането на новата българска държава. • С нищо не може да се сравни ентусиазмът и въодушевлението на народните представители, когато княз Дондуков се приближил към дядо Антим, благоговейно целунал ръката му и поискал благословия да пристъпи към великото дело на откриването на Учредителното събрание в Търново. В тази зала Учредителното събрание приема Търновска конституция - 1879 г. Тук е избран първият български княз Александър Батенберг
От 14. II. до 16. IV. април 1879 г. екзарх Антим I е председател на Учредителното народно събрание, което избира подкрепяния и от него проект за конституция. Търновската конституция Княз Александър І Батенберг От 17. IV. до 26. VI. 1879 г. председателствува Първото Велико народно събрание в Велико народно събрание Търново, което избира княз Батенберг за първи български княз. Екзарх Антим е избран и за председател на Първото обикновено народно събрание, но откaзвa.
Българските депутати под председателството на Антим I, обсъдили и постановили за своето време този тъй важен документ – Търновската конституция, заслужават вечна признателност от поколенията за това велико дело.
• Придружен от двама митрополити, Антим I отслужил молебен на легендарната Шипка и положил основния камък за издигане паметник на героите, паднали за свободата на България. Император Александър II • По решение на НС дядо Антим застава начело на делегация, която заминава за Русия, за да изкаже благодарност и вечна признателност на Царя-Освободител Александър II от името на българския народ. Император Александър II с гвардията си при обсадата на Плевен – 1877 г.
През 1878 -1879 г. екзарх Антим I се включва активно и в комитетите "Единство", подкрепя и дава голяма материална помощ на Кресненско. Разложкото въстание. Великотърновският комитет “Единство” - 29. VII. 1878 г. - на преден план Олимпи Панов; на първия ред от ляво на дясно: Цани Гинчев, Л. Каравелов, Стефан Стамболов и др. След Берлинския конгрес през лятото на 1879 г. Антим I организира масово събиране на подписи във Видинската и Врачанската епархия срещу решението за разпокъсване на Санстефанска България според Берлинския конгрес 1878 г.
либералите: Петко Р. Славейков Драган Цанков Ст. Стамболов П. Каравелов "Вие ни освободихте от турците, чудя се, кой ще ни освободи от Вaс? ", За разлика от повечето русофилски настроени политици и иереи, Антим I отстоява неизменно българските национални интереси. Когато разбира, че руските империалистически интереси ги застрашават, той подкрепя либералите в лицето на Стефан Стамболов и Петко Каравелов, с които е и дългогодишен приятел. попитал Антим I княз Дондуков през 1879 г. , на банкет по повод неговото изпращане в Търново. Антим I се обявява рязко против преврата, свалил на 9 юли 1886 г. княз Александър Батемберг, и подкрепя Стамболов и Регентството.
• Минало се още едно десетилетие в труд и грижи за своето видинско паство. • На 1. ХII. 1888 г. той мирно се преставил в Господа. Екзарх Антим І умира на 1 . XII. 1888 г. Мавзолеят му се намира в двора на Видинската св. митрополия. Мавзолеят е проектиран от арх. Илия Попов и е построен през 1934 г. Завещава цялото си състояние за построявaнето на катедралата "Св. Димитър", за изграждането на читалище и за развитие на просветното дело във Видин и построява голяма двуетажна прогимназия (която носи днес името му).
Достоен живот, изпълнен с любов по Бога, човека и България, достоен за подражание от всички чеда на майка България, е животът на дядо Антим – мъченика за вярата, правдата и истината, който обгърна България със сърцето и душата си и дори за миг през всички моменти на изпитания не се поколеба да страда, запазвайки себе си като орел, който бди и пази децата си.
Той бе истинския пастир, комуто подобава да го помним, да го обичаме и да му подражаваме. Паметник на екзарх Антим I в София
На изложбата В НИМ по повод Деня на народните будители се показват за първи път църковни одежди, носени от екзарх Антим І. Сред изложените реликви са архиепископска митра, жезъл, водосветен кръст и други църковни предмети.
Паднаха борци безчет за народа наш любим, майко, дай ни мъжка сила пътя им да продължим.
• Днес се обръщаме към миналото от позициите на хора от най- новото време. Когато се взираме в делата на достойните си предци, трудно приемаме, сякаш, призивите им за свобода, просвета и култура. Но заветите и традициите, създадени от тези свети люде, ще пребъдат като България и винаги ще предизвикват преклонение и вълнение. • Имената им – известни или по- малко известни, ще бъдат винаги много задължаващи. А делата им - забравени или незабравени, нашите БУДИТЕЛИ ще будят винаги надеждата на всички поколения - българи.
Използвани материали • • • • История на българската православна църква http: //www. pravoslavieto. com/books/history_bpc/index. htm Официален сайт на Св. Синод на българската православна църква http: //www. bgpatriarshia. bg/news. php? id=25225 http: //bg-patriarshia. bg/index. php? file=exarch_antim_1. xml Екзарх Антим І (1816 -1888) Българската екзархия http: //bg. wikipedia. org Православна младеж http: //www. pravmladeji. org/node/810 Православие БГ http: //www. pravoslavie. bg/ Достойни архиереи на БПЦ http: //synpress-classic. dveri. bg/24 -2003/e. Antim. htm Тракийско дружество “Антим Първи” гр. Бургас http: //www. meridian 27. com/trakia/v 5. htm Биографии http: //212. 39. 92. 39/e/prosveta/istoria_11/29. 3. html М. Арнаудов “Иларион Макариополски и българският черковен въпрос” “Църковен вестник” - брой 23 за 2004 година Здрaвко Дaскaлов, в-к "Мaкедония", брой 3, 20 януaри 1999 г. История на България за всички http: //kandidatstudent. blogspot. com/ “Българският Великден или страстите български” 1975 г. , Тончо Жечев Ретро България http: //retrobulgaria. com/main. html Пейо Колев 2011 © Изгубената България 3701 фотографии от българската история http: //www. lostbulgaria. com/index. php? cat=15&paged=4 “Най-страшният жребий, който небесата могат да отредят на цял народ е безпаметството. Гений трябва да е бил хилендарският монах. Или свише да му е дошло прозрението, че народ без памет не е народ, а презряна народна тълпа. ”
Изработил: Невена Иванчева, ХІ а, ПГСАГ гр. Пловдив под ръководството на г-жа Светла Топалова nevena. ivancheva@abv. bg skype: d_q_v_o_l_4_e-f
Скачать презентацию Изработил Невена Иванчева ХІ а ПГСАГ гр Пловдив
2cd11ff644a44471c6a572185a7c0f05.ppt