ИСТОРИЯ НА ЛАПАРОСКОПИЯТА В БЪЛГАРИЯ Д-р Атанас Цонев Проф. Стефан Иванов Доц. Емил Ковачев
Определение Лапароскопията е ендоскопски диагностичен метод. Чрез него органите в малкия таз и в голямата коремна кухина се оглеждат директно — in vivo. В хода на лапароскопията може да се вземе материал за хистологично изследване или бактериологично изследване, както и да се извършат редица оперативни интервенции.
Първата лапароскопия в България Първата лапароскопска операция – холецистектомия, в България, а и въобще на Балканите е извършена на 11 март 1992 г. в ОБ-София от Тома Пожарлиев. Роден е на 20 септември 1942 г. Завършва Медицинския университет в София и работи в хирургическото отделение на Районната болница в Пирдоп. От 1972 година работи в хирургическа клиника на бившата Окръжна болница-София. Там става доцент, след това и професор, а от 1980 е началник на клиниката.
Само година по-късно след първата лапароскопия, тази операция вече се прилага в повече от десет болници в страната и се налага като рутинен оперативен метод. Лапароскопската оперативна техника бързо печели привърженици, развива се и се разпространява в множество хирургически клиники и отделения в страната. През следващите няколко години са въведени различни други лапароскопски оперативни методи – при остър и хроничен апендицит, при перфорирала дуоденална язва, при ингвинални хернии и други. Разработени и защитени са различни научни трудове с тематика в лапароскопската хирургия.
През 1995 г. е учредена “Секция по минимално инвазивна хирургия към Българското хирургическо дружество” и през следващата 1996 г. е проведена “Първа национална конференция по миниинвазивна хирургия”. В календара на БХД е заложено провеждане на такива конференции на всеки четири години, като в последствие са проведени още две национални конференции с международно участие.
Обучението по лапароскопска хирургия навлиза в медицинските университети у нас. В програмата по специална хирургия за обучение на студенти е включен лекционен курс, а в програмата на СДО са включени индивидуални курсове за следдипломно обучение, като са определени референтните за това клиники в медицинските университети.
Развитието на лапароскопските методи Сътрудничеството между медицинската наука и съвременните технологии създава предпоставки за усъвършенстване и увеличаване на различните видове ендоскопски апарати и инструменти. Непрекъснато се усъвършенстват оптичните апарати и техния образ, като бяха създадени монитори и камери с висока резолюция, възможности за архивиране, дигитален пренос на образ, “замразяване” на образ при програма на монитора РР (картина в картина). Усъвършенстват се източниците на студена светлина, лещите на лапароскопите, създадени бяха високодебитни инсуфлатори на СО 2 с темпериране на газа и високодебитни аспирационно-иригационни системи. В практиката навлязат ултразвуковите апарати за хирургична резекция и хемостаза и апарати за слепване на кръвоносни съдове посредством високочестен ток, апарати за интраоперативна ултразвукова диагностика и оптични апарати за интраоперативна ендоскопска диагностика Всичко това изключително улеснява развитието на лапароскопската хирургия и разшири възможностите за разработване на нови и нови оперативни техники.
Бурното развитие на дигитал-ните информационни технологии, телекомуникациите и ендоскопската хирургия през 80 -те и 90 -те години на ХХ век предизвикаха революционни промени в хирургията. Благодарение на роботик технологиите Стана възможно извършването на оперативни интервенции от дистанция. Разработени са няколко робот-системи (Da Vinci, AESOP, ZEUS и др. ) със специално хирургическо предназначение.
Роботизираната система da Vinci S Роботизирана система da Vinci S се състои от три основни компонента: - Конзола (console)-мястото, от което хирургът извършва същинската операция. Хирургът седи на конзолата в удобна за него позиция, позволяваща максималната му концентрация. Той контролира работните ръце на робота и е в постоянен контакт с операционния и анестезиологичния екип. - Кула към пациента (patient cart)-на която са разположени четирите ръце на робота. Едната ръка „държи” оптичната камера, а на останалите три се поставят инструментите, с които се оперира. - Кула за визуализация (vision cart)-където се намират източниците за светлина и системите за управление на оптичната камера. Към тази част на робота са свързани конзолата, мониторите в залата, както и архивиращата компютърна система.
Роботизирана хирургия в България От месец януари 2008 г. в Клиника по Онкогинекология, Медицински Университет Плевен функционира първата за България роботизирана система da Vinci S. Това става възможно след като е била оборудвана специална операционна зала за минимално инвазивна хирургия и телемедицина. Обучен е и сертифициран екип от специалисти за работа с робота.
Роботизирана система da Vinci S в Клиниката по Онкогинекология при УМБАЛ „Д-р Георги Странски” - Плевен се използва основно за оперативното лечение на доброкачествени и злокачествени заболявания на женската полова система. От 2010 г. след сертифицирането на втори екип за работа със системата, се извършват и урологични операции. От 01. 2008 г. до 01. 2011 са извършени 304 оперативни интервенции с роботизирана система da Vinci S.
Втори робот "Да Винчи" за България бе открит официално на 19 февруари тази година в болница "Доверие" в София. Веднага с него са направени две операции - първата - за отстраняване на жлъчен мехура, а втората - гинекологична. Апаратът е от по-ново поколение. Показва мястото, където се работи, с увеличение 10 пъти и като 3 D изображение.
Ендоскопските оперативни методи навлизат във всички оперативни специалности, след гинекологията и общата хирургия, лапароскопията навлиза в гръдната хирургия, урологията, ортопедията, неврохирургията, кардиохирургията. Разработват се все по-нови апарати и оперативни техники с минимална инвазивност.
Скачать презентацию ИСТОРИЯ НА ЛАПАРОСКОПИЯТА В БЪЛГАРИЯ Д-р Атанас Цонев
a30a6f2bf62738474ccb5e87c6060abf.ppt