Инсулинови аналози за лечение на захарен диабет Соня

Инсулинови аналози за лечение на захарен диабет Соня Митревска 12 гр. – медици 20 май, 2008 г.

Захарен диабет Видове

• Диабет тип 1(ювенилен- инсулинозависим ИЗЗД) • Диабет тип 2 e инсулинонезависим захарен диабет( ИННЗД)

Инсулин

Инсулинов рецептор

Инсулинова сигнализация

Идеален ефект на базалния инсулин • Да действа подобно на нормалната панкреатична секреция на инсулин • Продължителен ефект- 24 часа • “peakless” профил • Намален риск от нощна хипогликемия • Еднократно прилагане

Лечение с инсулинови аналози

Класификация на инсулиновите аналози • Животински(говежди, свински) • Химически(ензимно) модифицирани • Бързо-действащи(нехексаметрични инсулинови аналози): - Insulin lispro (Humalog®, r. DNA origin)- не образува стабилни хексамери и димери и промотира бърза резорбция - Insulin aspart – освен към инсулиновите рецептори има афинитет и към рецепторите на инсулин-подобния растежен

• Интермедиерно-действащи аналози (NPH-insulin) • Дълго-действащи аналози: - Insulin detemir( Levemir ) - Insulin glargine( Lantus)

Дълго-действащи инсулинови аналози Levemir® (insulin detemir [r. DNA origin] injection)

• Преписва се в няколко различни форми като инжекционни разтвори (Flex. Pen, Inno. Let, Pen. Fill). • Препоръките за употреба: - двукратен прием - еднократен(вечер) подкожно инжектиране и избягване смесването му с друг вид инсулин

Фармакокинетика • Максимална серумна концентрация достига между 6 ти и 8 ми час • Всички образувани метаболити са му неактивни • Плазмен полуживот: средно 5 -7 часа • Абсолютната бионаличност( при подкожен прием) е около 60% • Пренася се по-бавно в периферните таргетните тъканни от интермедиерно-действащите инсулини

Фармакодинамика • Увеличава приема на глюкоза от мускулните и мастните клетки (чрес увеличаване свързването на инсулин с рецепторите му). • Силната само-асоцияция и свързването с албумините на мястото на инжектиране. • Сравнява се с интермедиерно-действащите инсулини като NPH-insulin( Neutral Protamine Hagedorn)- инсулин в комбинация с полипептида притамин.

Чрез GIRmax(Glucose Infusion Rate - mg/kg/min) се сравнява ефекта на insulin detemir с този на NPHinsulin (целта е достигане на ниска и постоянна GIR )

Промени в телесното тегло • Ефектът продьлжава до 24 часа, зависимо от броят на дневни дози. • Сравнено с останалите инсулинови аналози, insulin detemir предизвиква най-малки промени в телесното тегло Study du rat ion Insulin det em ir on ce dai ly Insulin NPH det ins em uli ir n twi ce dai ly Insulin gla rgi ne 20 +0. 7 kg +1. 6 kg +1. 2 kg +2. 8 kg +2. 3 kg +3. 7 kg +4. 0 kg 26 52 we eks

LANTUS® (insulin glargine [r. DNA origin] injection) • Получен чрез рекомбинантна DNK- технология на непатогенни щамове на E. coli. • Дълго -действащ , глюкозо-намаляващ парентерален агент. • Различава се от човешкия инсулин в 3 аминокиселини (Аспаргин в А 21 се заменя от глицин и 2 аргинина са добавени кьм С-края на В-веригата).

Фармакокинетика на insulin glargine

Абсорбция • бавна, но продължителна абсорбция с релативно постоянно отношение концентрация/време през 24 часа. • Сравнено с NPH-инсулина, Lantus поддържа постоянно нивото на глюкоза и има по-продължително действие.

Метаболизъм • Частично метаболизира в С-края на Вверига и формира 2 неактивни метаболити М 1 и М 2. • Няма данни за различия при възрастови, полови и расни групи.

• Lantus намалява риска от нощна хипогликемия

Фармакодинамика • формира микропреципитати от които малки части бавно се освобождават.

Time-activity relationships of insulins Insulin type Onset (hr) Peak (hr) Aspart(Novo. Lo <0. 5 g), Lispro (Humalog) Regular 0. 5 -1 1 Effective duration (hr) 3 -4 2 -6 3 -8 NPH 2 -4 4 -10 10 -20 Lente 3 -4 4 -12 10 -20 Ultralente 6 -10 Dose dependent 16 -20

Вариациите на глюкозната концентрация в кръвта

Сравнение между Lantus® и Levemir®

• Индикации: прилагат се при захарен диабет тип 1 и тип 2 • Дозиране: по схема, подкожно в областа на коремната стена или мишницата • Противопоказания: при свръх-чувствителност на insulin detemir и insulin glargine

• Лекарствени взаимодействия: 1. Лекарства кои намаляват ефекта: ACE-инхибитори, МАО I, не-селективни бета блокери, орални антидиабетични средства 2. Лекарства кои увеличават ефекта: тироидни хормони, тиазиди, глюкокортикоиди, бета-адреномиметици

НЛР Най-чести: • Хипогликемия • Зачервеняване на мястото на инжектиране • Липодистрофия • Оток По-редки: • Алергии(зачервеняване) Редки: • Уртикарии, генерализирана свръх-чувствителност • Ретинопатия • Периферна невропатия

Хипогликемия • Нивото на Кръвната захар е под нормалните Стойности (под 70 mg/d. L или 4 mmol/l).

Признаците са: • Чувство за непреодолим глад • Невротичност • Треперене • Обливане със судена пот • Обърканост • Главоболие

Лечение: • Перорално или венозно приемане на глюкоза. • Инжектиране на глюкагон, ако човек е в безсъзнание и не може да преглъща. • Препоръчват се: сладки бонбони, бучка захар, сокове с много захар.