ИНФЛАЦИЯ и БЕЗРАБОТИЦА Анти-инфлационна политика Политика на заетостта

ИНФЛАЦИЯ и БЕЗРАБОТИЦА Анти-инфлационна политика. Политика на заетостта.

ИНФЛАЦИЯ Определение: повишаване на ценовото равнище ¢ Чиста инфлация: цените на стоките и разходите за производството растат в еднаква степен ¢ Дефлация : понижаване на ценовото равнище ¢

Пари и Инфлация Реалното парично предлагане (М/Р) е: номиналното парично предлагане М разделено на ценовото равнище Р М/Р = L (Y, r) Y- реален доход r - лихвени проценти L(Y, r) – реалното парично търсене ¢

Пари и Инфлация ¢ Релации: А. Номинални РЗ : Цени (в краткоср. и дългосрочин период) Б. Лихвени проценти (номинални, реални), заетост, цени

Пари и инфлация Според количествената теория на парите: промените в номиналното парично предлагане водят до промени в ценовите равнища, но няма ефект върху произведения продукт и заетостта. MV = PY M- номинална парична маса V – скорост на парично обръщение PY – номинален доход ¢

Пари и инфлация Според школата на монетаристите: промените в цените предизвикват промени в номиналното предлагане на пари. Според М. Фридмън инфлацията е монетарен феномен, т. е. поражда се от увеличение на номиналната парична маса. Следователно, ако се ограничи печатането на пари, то инфлацията ще бъде обуздана: “Извадете кислорода и пожарът ще угасне”.

Зависимости между номинални пари, цени, реални пари и реален доход Номинални пари и цени, 2000 г (1962 г = 100) Япония Франция Англия ____________________ Номин. пари 3021 1477 5039 Реални пари 474 730 1198 Реален доход 1290 235 ---------------------------------Източник: МВФ

Инфлация ¢ Инфлацията може да бъде представена и като разликата между (а) растежа на номиналните пари и (б) растежа в търсенето на реални пари (в проценти). ¢ Реалният лихвен процент и реалният доход се променят незначително в период до една година, т. е. според Количествената теория реалните променливи се променят бавно.

Инфлация и лихвени проценти Хипотеза на Фишер: високата инфлация води до адекватно високи номинални лихвени проценти. ¢ Реална лихва = Номинална лихва – инфлацията. Пример: ако номиналната лихва е 15 %, а инфлацията е 12 %, то реалната лихва е 3 %. ¢

Инфлация и лихвени проценти ¢ Бързият растеж на номиналните пари води едновременно до висока инфлация и високи номинални лихви. Това намалява търсенето на реални пари, което обуславя различната динамика в движението на парите и цените докато предлагането на реални пари се изравни с търсенето на реални пари.

Инфлация и лихвени проценти Пример: Хиперинфлацията в Германия (01. 1922 = 1) Пари Цени РПари Инфл/ ¢ мес _______________________ 01. 1922 1 1. 00 5 07. 1923 354 2021 0. 18 386 09. 1923 227 777 645 946 0. 35 2532 10. 1923 20 201256 191 890 0. 11 29 720 -------------------------------------

Инфлация и лихвени проценти ¢ “Бягство от налични пари” (flight from cash) – е колапсът на търсенето на реални пари при висока инфлация и високи номинални лихви. Причината е, че става прекалено скъпо да се държат пари в наличност, поради бързото им обезценяване.

Инфлация, пари и дефицити ¢ ¢ ¢ Високата инфлация изисква растеж на парите в обръщение. Печатането на пари за финансиране на бюджетния дефицит поражда или стимулира инфлацията. Следователно, ограничаването на дефицита чрез рестриктивна фискална политика е средство за ограничаване на инфлацията. Друг инструмент е финансирането на дефицита с ДЦК вместо с касови кредити.

Инфлация, пари и дефицити ¢ При хиперинфлация (над 500% годишно) фискалната политика е вън от контрол. Понеже никой не би дал заеми на правителството при такива условия, то единствения възможен източник за финансиране на дефицита е печатането на все повече пари. Увеличаването на паричната маса още повече подклажда инфлацията.

Инфлация, пари и дефицити Сеньоражът е реален доход за правителството чрез “печатането на пари”. Търсенето на реални пари М/Р расте с увеличението на реалния доход. Дългосрочният растеж на реалния доход позволява да се увеличават парите в обръщение без да предизвикват увеличение на цените. Инфлационен данък: растеж на реалния доход на правителството поради намаляването на реалната стойност на номиналния държавен дълг. ¢

Инфлация, пари и дефицити Но може ли увеличаването на реалния доход за правителството да расте безкрайно чрез инфлацията? Не, защото при бързо увеличение на паричната маса данъчната база се свива по-бързо отколкото увеличението на данъчната ставка. ¢

Про-инфлационни фактори А. Причинена от увеличение на търсенето (demand pull inflation) ¢ Б. Причинена от повишение на производствените разходи (цени на суровини, енергия, труд и т. н. ) ( cost-push inflation) ¢

Видове инфлация (1) Пълзяща (2) Галопираща (3) Хиперинфлация – над 500 или над 1000 % годишно

Джон Тейлър (роден 1946 ) Професор, Stanford University

Джон Тейлър (Нео-Кейнсианска школа) ¢ ¢ Има сериозен принос за провеждане на стабилизационна монетарна политика, известен като “Правилото на Тейлър” – формулира “променливите номинални заплати” (staggered nominal wages) или така наречените ценови договори (price contracts). Предлага номиналните лихви винаги да са с 1% по-високи от инфлацията, т. е. високите лихви се разглеждат като основно антиинфлационно средство. Всъщност, това прилича много на “политиката на скъпите пари”, лансирана от монетаристите през 80 -те години. Прилага моделите на зависимост между производствена цена – пазарна цена – търсене-инфлация за различни страни, съответно в краткосрочен и дългосрочен период, и прави изводи за такана наречената “авторегресионна зависимост” между номиналните цени и обема на производството, т. е. Между ценовите равнища и предлагането.

Джон Тейлър ¢ Предлага използването на краткоскрочните номинални лихвени проценти (паричните агрегати) като регулативен инструмент за поддържане на съотношението между цените и работната заплата. ¢ Счита производствените цени за определящ фактор за динамиката на инфлацията.

Инфлация : Безработица ¢ Кривата на Филипс (на името на проф. Филипс, London School of Economics), който през 1958 г извежда обратната зависимост между годишната инфлация и годишната безработица. ¢ A W H Phillips, "The Relationship Between Unemployment and the Rate of Change of Money Wage Rates in the United Kingdom, 1861 -1957', Economica NS, vol. xxv (November, 1958), 283 -99

Проф. Филипс

Крива на Филипс NAIRU: Non-Accelerating Inflation Rate of Unemployment

Крива на Флипис В дългосрочен период: вертикална. Също като предлагането, което в дългосрочен период не зависи от движението на цените (икономическите агенти се адаптират към тези ценови промени). ¢ По същият начин Кривата на Филипс е вертикална, тъй като равновесната безработица е независима спрямо инфлацията. ¢

Крива на Филипс В краткосрочен период: високата безработица е свързана с по-ниска инфлация. Височината на кривата на Филипс отразява очакваната инфлация. ¢ Тя приема същата форма, както и кривата на търсене в краткосрочен период и има низходяща форма. ¢

Изводът на Филипс не се потвърждава (Великобритания 1981 -2000 г)

Инфлация : безработица САЩ, по времето на Президента Труман

СТАГФЛАЦИЯ ¢ Определение: свиване на БВП, съпроводено с висока инфлация, причинено от неблагоприятен шок в предлагането.

Ефекти от инфлацията ¢ ¢ ¢ Фискална спирачка – инфлацията води до увеличение на номиналните доходи, което от своя страна тласка облагането към по-високи ставки (при по-големи доходи) По-голям реален данък и върху доходите от дивиденти (допълнително облагане на капитала) Преразпределение на доходите за сметка на победните домакинства Обедняване на вложителите и обогатяване на кредито получателите Икономически диспропорции

Заетост и безработица Безработица: Безработицата е социалноикономическо явление, при което част от активната работна сила желае да работи, но не може да намери работа. Точният признак, по който се определя безработицата, зависи от законодателството на съответната държава. В България за безработни се смятат лица от 16 г. до пенсионна възраст, които са регистрирани в бюрата по труда.

Естествена безработица или пълна заетост ¢ Милтън Фридман и Едмънд Фелпс, през 60 -те години, аргументират тезата, че причината за естествената безработица е несъотвествието между движението на пазарните цени на другите стоки и негъвкавата политика на реалната РЗ (т. е. виновни са профсъюзите, непозволяващи понижение на РЗ); ¢ Това разбиране е отрицание на постановката на Кейнс, че причина за естествената безработица е недостатъчното съвкупно търсене. Не “работи” вече и позната зависимост между инфлация и безработица: кривата на Филипс ¢

Безработица: Видове ¢ ¢ ¢ Структурна - определя се от несъответствието между квалификацията на наличната работна сила и сво-бодните работни места; Циклична - появява се при спад и рецесия на икономиката, когато работните заплати и търсенето на труд започват да спадат едновременно Фрикционна- дължи се на смяна на работата, преквалификация или сезонна заетост Скрита – частична заетост, която не осигурява достатъчно доходи за съществуване “Естествена” – до 3 – 3. 5%, необходима за

Защо има безработица? При идеален пазар, заплатите биха се балансирали с търсенето и предлагането на труд, т. е. ще се осигури пълна заетост ( не изключваща естествената безработица) ¢ Четири причини, които правят пазара “неперфектен”: ¢ l l Закона за минималната РЗ Профсъюзите Ефективни заплати (поддържани над равновесните, за да се стимулира ПТ) Търсенето на работа

Закон за минимална РЗ P/труда S PM Минимална РЗ: води до rзлишък на труд D QD QS Q/труд

Безработица Свят 2008 г (предкризисна) Развиващи се страни: безработни или частично заети – 30 %; Безработни в развитите индустриални страни: от 4 до средно 12% ; Бразилия и Аржентина: 7. 9 % Гърция, Унгария, Словакия и Чили – 7. 7 -7. 8 %, Чехия 5. 4 %, Япония и Китай 4%, Ю. Корея 3. 2, Сингапур 2. 2 %

Страни с най-висока безработица (в %, 2009 г) 1. ХНаити 90 2. Либерия 85 3. Зимбабве 80 4. Туркменистан 60 5. Острови Кокос Киилинг 60 6. Джибути 50 7. Източен Тимор 50 8. Замбия 50 9. Сенегал 48 10. Лесото 45 http: //www. indexmundi. com/g/r. aspx? c=xx&v=74

Страни с ниска безработица (в %, 2009 г) ¢ ¢ ¢ Дания 3. 8 Норвегия 3. 5 Великобритания 2. 4 Литва 3. 7 Естония 4. 5 Швеция 5. 6 Германия 7. 1 Чили 7. 8 Япония 4. 1 САЩ 4. 8 България 6. 3 2008 г и 7. 7 2007 г Румъния 4. 4 2008 г

Икономически ефекти от безработицата Макро икономически: Закон на Оукън (Okun’s Law) - 1% безработица води до 2% загуба на БВП Mикро равнище: социални проблеми, понижено жизнено равнище

Структура на заетостта в % 2009 г Агро ¢ ¢ ¢ ¢ ¢ Индустрия Услуги БВП/ч PPP Румъния: 29. 7 23. 2 57 $12200 България 7. 5 35. 5 47 $12900 Чехия 4. 1 37. 6 58. 3 $25900 Германия 2. 8 33. 4 63. 8 $35400 Франция 4. 1 24. 4 71. 5 $33200 Япония 4. 6 27. 8 67. 7 $34400 САЩ 0. 6 22. 6 76. 8 $46900 Индия 60 12 28 $ 2900 Китай 43 25 32 $ 6000

България: Заетост по сектори Общо Обществен Частен сектор 2 177 226 680 084 1 497 142 ¢ Селско, ловно, горско и рибно стопанство 69 983 10 363 59 620 ¢ Добивна промишленост 29 349 11 236 18 113 ¢ Преработваща промишленост 606 660 17 241 589 419

България: почасово заплащане на труд в лева/ по сектори Общо Обществен Частен сектор 3. 12 4. 15 2. 67 САЩ (Federal Law) : $5. 85/час (2007), $6. 55 (юли 2008) и $7. 25 (от 25. 05. 2009 г) ¢ Забележка: има различия в МРЗ по щати, например: Georgia and Wyoming $5. 15, Minnesota $6. 15, Connecticut, Nevada and Illinois $8. 25, Washington $8. 67, etc. По-ниските или по-високите ставки се прилагат само за фирми, за които не действа федералният закон. http: //en. wikipedia. org/wiki/List_of_U. S. _minimum_wages

Минимална месечна РЗ в евро (предкризисната 2008) Гърция: 605 Франция: 1154 Холандия 1249 Ирландия: 1073 Португалия: 416 Великобритания: 1105 Естония: 138 Словения: 451 Чехия: 199 ¢ Source: Eurostat

България: безработица в % ¢ ¢ ¢ ¢ ¢ 2011 (май) 12. 5 2008 6. 3 2007 7. 7 2006 9. 1 2005 10. 7 2004 12. 2 2003 13. 5 2002 16. 3 2001 18 http: //www. stat. bg/indicator. html? lang=1&id=609 http: //www. cia. gov

Крива на равнището на безработицата в България 20012008 г

Брой заети в България, хил

Карта на безработицата в България

Политики на заетостта Увеличение на съвкупното търсене: А. Експанзивна фискална политика – намаление на данъците и увеличение на бюджетните разходи Б. Експанзивна монетарна политика – намаление на основния лихвен процент и изкупуване на ДЦК ¢

Политика на заетостта в България ¢ ¢ ¢ Основен инструмент на политиката по заетостта е Националния план за действие по заетостта, приеман ежегодно от Министерски съвет по предложение на министъра на труда и социалната политика. Националният план за действие по заетостта определя: проектите, програмите и мерките, които ще се реализират през плановата година и видовете стимули за работодателите и безработните лица; целевите групи, към които ще бъде насочена приоритетно активната политика по заетостта през плановата година: безработни младежи; безработни лица с ниска степен на образование и без специалност и професия; обезкуражени лица; продължително безработни; безработни хора с увреждания; безработни лица над 50 -годишна възраст.

Агенцията по заетостта предлага на активно търсещите работа лица: А) информиране и консултиране относно предлаганите услуги; Б) посредничество за намиране на работа; В) психологически консултации; В) професионално ориентиране; Г) включване в подходящи програми и мерки за заетост; Д) квалификационно и мотивационно обучение; Е) посредничество на български граждани за работа в чужбина. ¢