Филип Николов Извори за историята на Рациария

Филип Николов Извори за историята на Рациария

Рациария Римската колония Рациария (при с. Арчар, Р България) е основана в 106 г. сл. Хр. Вероятно цивилното селище към воения лагер е издигнато в колония след победната Втора дакийска война на император Траян срещу даките, когато североизточната граница на Римската империя е преместена от Долен Дунав в Карпатите. Цялостното име на града е: Colonia Ulpia Traiana Ratiaria. То е засвидетелствувано за първи път в надпис от 125 г. сл. Хр. Общоприето е, че името произхожда от латинската дума за вид речни кораби ”ratis". Тя е дедуктивна колония, която възниква от цивилното селище край римски лагер и не наследява по старо тракийско селище. Освен ветерани, основателите на Рациария са били колонисти от Италия и преселници от други римски провинции.

Писмени източници 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 Дион Касий Римска история Луций Анней Флор Публий Овидий Назон Писма от Понта CIL. V. 1838 CIL, III, 14499 Клавдий Птолемей - "География“ Приск Тракиец. Откъси Певтингерова карта Пътеводител на император Антонин Списък на служебните рангове Теодосиев кодекс Неизвестен автор от Равена Юстинианов кодекс Хиерокъл. Пътеводител Прокопий Кесарийски За строежите Теофилакт Симоката. История Δίων Κάσσιος Κοκκηϊανός Ρωμαϊκή Ιστορία Lucius Annaeus Florus Publius Ovidius Naso „Epistulae ex Ponto” Κλαύδιος Πτολεμαίος Γεωγραφικὴ Ὑφήγησις Excerpta e Prisco Tabula Peutingeriana Itinerarium Antonini Augusti Notitia dignitatum Codex Theodosianus Ravennatis anonymi Codex Iustiniani Hieroclis Synekdemos Procopii Caesariensis De Aedificiis Theophylacti Simocattae. Historiae

Δίων Κάσσιος Κοκκηϊανός Ρωμαϊκή Ιστορία

Дион Касий Кокцеян от Никея (155 – 235 г. ) – Римска история Дион Касий — живял около 150— 235 г. от н. е. , най значителният гръцки историк през императорската епоха. LI 23, 2 27, 2. Марк Крас, изпратен в Македония и Елада, воювал срещу даките и бастарните. Казахме вече кои са даките и защо са станали неприятели на римляните. Бастарните пък, които се считат основателно за скити, преминали тогава Истър, покорили лежащата срещу тях Мизия, и след това и съседните й трибали и дарданите, които живеят в тяхната земя. И така, докато вършели това, те не влезли в стълкновение с римляните. Но когато преминали Хемус и опустошили частта от Тракия, която принадлежи на дентелетите и била съюзна на римляните, тогава Крас, било за да помогне на Ситас, слепия цар на дентелетите, било че се страхувал особено много за Македония, излязъл насреща им. Той ги изплашил само с приближаването си и ги изгонил от страната без бой. След това ги преследвал като се оттегляли, завладял така наречената Сегетика, навлязъл в земята на мизите и я опустошил. А когато се доближил с предните си отряди до една силна крепост, претърпял поражеине, защото мизите сметнали, че тия отряди са сами излезли от крепостта и ги нападнали. Но Крас се притекъл на помощ с цялата си войска, отблъснал ги и с обсада превзел крепостта. Марк Лициний Крас (младши) римски пълководец, който през 29– 27 г. пр. Хр. провежда мащабна военна кампания в днешните български земи.

Луций Аней Флор Lucius Annaeus Florus Флор — римски ретор (втората половина на I в. — първата половина на II в. от н. е. ), написал школско помагало върху историята на Рим, съставено предимно по труда на Тит Ливий. XXVIII. Daci montibus inhaerent. Inde Cotisonis regis imperio, quotiens concretus gelu Danuvius iunxerat ripas, decurrere solebant et vicina populari. Visum est Caesari Augusto gentem aditu difficilem summovere. Misso igitur Lentulo ultra ulteriorem perpulit ripam; citra praesidia constituta. Sic tum Dacia non victa, sed summota atque dilata est. XXIX. Sarmatae patentibus campis inequitant. Et hos per eundem Lentulum prohibere Danuvio satis fuit. Nihil praeter nives pruinasque et silvas habent. Tanta barbaria est, ut nec intellegant pacem. Флор: 18 „Даките живеят в планините. Оттам под водителството на цар Котисон, колкото пъти Дунав замръзвал и лед свързвал двата бряга, те слизали и опустошавали съседните земи. 19 Цезар Август решил да прогони тоя народ, до който достъпът бил необикновено труден. И тъй той изпратил Лентул, който ги отблъснал зад отвъдния бряг. На отсамния бряг поставил гарнизони. Така тогава даките не били победени, но били прогонени и възпрени“ [Flor. , II, 28; ИТМ, 282]. XXVIII. Дакийская война (18) Даки засели за горами. При царе Котисоне, когда Данувий, затвердев от стужи, соединял берега, они обычно совершали набега и опустошали окрестности. (19) Цезарь Август задумал отбросить этот неуловимый народ. Отправив Лентула, он прогнал их на другой берег реки. По эту сторону были установлены сторожевые посты. Дакия, таким образом, не была побеждена, вернее, победа над ней Корнелий Лентул, консул 14 г. пр. н. е. Датта на експедицията зад Дунав не е точно установена; възможно отодвинута, отложена е между 9 г. до пр. н. е. и 6 г. след новата ера.

Publius Ovidius Naso Овидий — римски поет (43 г. пр. н. е. — 17 г. от н. е. ), живял в изгнание в Томи от 9 г. от н. е. „Epistulae ex Ponto” IV, 7, 21 -24 VІІ. Vestali Non negat hoc Hister, cuius tua dextera quondam puniceam Getico sanguine fecit aquam. 20 Non negat Aegisos, quae te subeunte recepta sensit in ingenio nil opis esse loci. Nam, dubium positu melius defensa manune, urbs erat in summo nubibus aequa iugo. Sithonio regi ferus interceperat illam 25 hostis et ereptas uictor habebat opes, donec fluminea deuecta Vitellius unda intulit exposito milite signa Getis. 12 г. Легатът Вителий, с легион натоварен на кораби, се спуска до делтата на Дунав и превзема Егисос IV, 9, 75— 80 ІХ. Graecino Praefuit his, Graecine, locis modo Flaccus et illo 75 ripa ferox Histri sub duce tuta fuit. Hic tenuit Mysas gentis in pace fideli, hic arcu fisos terruit ense Getas. Hic raptam Troesmin celeri uirtute recepit infecitque fero sanguine Danuuium. 15 г. Луций Помпоний Флак завладява Трезмис

Овидий Писма от Понта 7. Весталису Помнит Дунай, как сильной рукой ты в пурпур недавно 20 Воды окрасил его, с гетскою кровью смешав. Помнит мятежный Эгисс, как его усмирил ты — и ложен Был тот смелый расчет на неприступность горы: За облака вознесен, не так в оружии город Видел надежный оплот, как в положенье своем 25 Дерзкий враг отобрал Эгисс у царя ситонийцев И, отобрав, держал взятое в цепких руках; Но по реке на судах пришел Вителлий и грозно Против гетских рядов выстроил свой легион 9. Грецину 75 В этом году здесь начальствовал Флакк, и в его управленьe Берег истрийский забыл грозы и беды свои. В мире держал он, Греции, племена беспокойных мисийце Гетский лук устрашил верным двуострым мечом. Тресмий, взятый врагом, возвратил он доблестью быстрой, 80 В русло Дуная пролив варварской крови поток. • • Весталис Адресат на писмото – офицер от ІV скитски легион взел участие в завоюването на град Егисос в долното течение на Дунав. Егисос е бил завладян от гетите, но след това отвоюван с помощта на римляните и съюзените с тях тракийски племена. Грецин Помпоний Грецин Адресат на писмото –назначен от май 16 г. за котсул Овидий Назон, Публий Скорбные элегии. Письма с Понта М. 1978 с. 145, 151

CIL. V. 1838 Надгробен надпис от времето на император Клавдий (41 – 54) C. BAEBIUS P. F. CLA. ATTICUS C. Baebio P. f. Cla. Attico, II vir. i. [d]. , primopil. leg. V Macedonic, praef. c[i]vitatium Moesiae et Treballia[e, prajef. [cijvitat. in Alpib. maritumis, t[r]. mil. cob. VIII pr. , primopil. iter. , procurator. Ti. Claudi Caesaris Aug. Germanic! in Norico, civitas Saevatum et Laiancorum. C. BAEBIUS P. F. CLA. ATTICUS е бил префект на градовете в Мизия и Трибалия

CIL, III, 14499 • L(ucio) Vitr[asio] Flamin)[ino], leg(ato) Aug(usti) [pr(o) pr(aotore)] Moesia[e Supe] rioris. [col(onia)] |UIp(ia) Tra(iana) [Rat(iaria)] d(ecrcto) [d(ecurionum)]. • 125 г. В ндапис се споменава за първи път пълното име на града Colonia Ulpia Traiana Ratiaria (CIL, III, 14499).

Клавдий Птолемей "География" Клавдий Птолемей — гръцки учен (II в. от н. е. ), написал географски труд. Moesia Superior 3. 9. 3 Πόλεις δέ εἰσι [μεσόγειοι], πρὸς μὲν τῷ Δανουβίῳ ποταμῷ· Σιγγί[ν]δουνον (ἢ Σιγίνδουνον) Τρικόρνιον παρ' ἣν ἐκτρέπεται Μόσχιος ποταμός, Οὐιμινάκιον, λεγίων Τανάτις Ἔτητα Δορτικόν Ῥαιτιαρία Μυσῶν Oraşele [din interior], mai întâi cele de la fluviul Danubius, sunt: Singi[n]dunon [Sigindunon] 45 30 44 30 Trikornion lângă care râul Moschios face un cot, Uiminakion, legiunea Tanatis Eteta [=*Egeta] Dortikon Raitiaria Mysilor 46 46 30 47 47 15 48 49 44 30 44 20 44 43 40 43 30

Приск Панийский Приск Панийски (още известен като Приск Тракиец) е късноантичен византийски софист и историк, живял през 5 век. През 448 той придружава Максимин, посланик на Теодосий II в двора на Атила. Приск е автор на исторически труд (Византийска история), вероятно обхващащ периода от идването на власт на Атила до това на Зенон (433– 474). Атила и византийският посланик Приск. Живописна творба Мор Таун

Приск Панийский 5. De petitione Attilae de trdnsfugis reddendis

Приск Панийский 5. Искане на Атила за връщане на бегълците. . По време на императора Теодосий Млади, хунският цар Атила събрал своята войска и, като изпратил писмо до императора относно бегълците и данъка, които не му били предадени под предлог, че имало война, настоявал да му бъдат изпратени в най скоро време. [Той изисквал също] да се явят при него пратеници, за да преговарят относно определянето на бъдещия данък, [като добавил], че ако се бавят или се впуснат във война, то и той ще престане вече да възпира скитската войска. Когато прочели това, приближените на императора заявили, че по никакъв начин не ще предадат избягалите при тях лица, но заедно с тях ще посрещнат нападението, обаче ще изпратят пратеници, които да разрешат споровете. Когато на Атила било известено решението на ромеите, той се разгневил, опустошил ромейската земя, сринал някои крепости и нападнал голямата и многолюдна [крепост] Рациария. . .

Приск Панийский 10. De itinere Maximini.

Приск Панийский 10. Пътуването на Максимин. . . Когато настана ден, отидохме при Онигизий и казахме, че трябва да ни освободят, за да не губим напразно време. А той каза, че и Атила искал да ни отпрати. Като се отдалечи малко, той се посъветва с други първенци относно онова, що беше решил Атила, и състави писмото, което трябваше да бъде предадено на императора. Присъствуваха писарите и Рустикий, мъж произхождащ от Горна Мизия, пленен през войната и поради своето отлично образование използуван от варварина за съставяне на писма. Когато [Онигизий] излезе от съвета, ние го помолихме да освободи съпругата на Сила и нейните деца, които били пленени при завземането на Рациария. Той не отказа да ги освободи, но поиска за откупването им много нари. Ние го помолихме да се смили над тяхната съдба, като си спомни за предишното им благополучие. Тогава той отиде при Атила и освободи жената срещу 500 жълтици, а децата изпрати като дар на императора. . ГИБИ – 1, с. 116 119.

Певтингерова карта Римска карта пътеводител (Itinerarium), която е назована по името на нейния откривател хуманиста Конрад Пойтингер – Tabula Peunteingeriana. Прототипът на пътеводителя е изготвен най вероятно във II в. , а достигналото до наши дни копие от XIIІ в. е сериозно редактирано и коригирано през IV в. сл. Хр. от неизвестен автор за военните, административните, а и търговските нужди на Римската империя.

Певтингерова карта Tabula Peutingeriana 10. Път от Белград до Цариград по брега на Дунав 10. Via a Singiduno usque ad Constantinopolim per ripam Danubii Singiduno XIV Tricornio XII Monte aureo XIV Margum fl. X Viminatio XIII Punicum XI Vico cuppe XIIAd novas X Ad scrofulas XV Faliatis VIII Gerulatis VI Unam VI Egeta IX Clevora IX Ad aquas XXIV Dortico XXV Ad Malum XVI Ratiaris XII Remetodia IV Almo IX Pomodiana IX Camistro [XII][ Regianum] VI Augustis XX Pedonianis XI Esco XIV Сингидунум Трикорниум Ауреомонт Река Маргус Виминациум Пинкум Викус. Купе Нове Адскрофулас Талиата Герулата Уна Егета Клевора Акве Дортикум Адмалум Рациария Реметодия Алмус Помодиана Камиструм, Цебрус Регианум Августа Педониане (Белград), 14 мили до (при Ритопек), 12 мили до( Орешац, източно от Гроцка), 14 мили до (Ораше при Дубравица), 14 мили до (Костолац), 13 мили до (Велико Градище), 11. мили до (Голубац), 12 мили до (при Бръница), 10 мили до (при Добра), 15 мили до (Милановац), 8 мили до (Мироч), 6 мили до (на р. Речка), 6 мили до (Бръза Паланка, 9 мили до (може би Каменица до Праово или самото Праово), 9 мили до (Видровац при Неготин), 24 мили до (Раковица на устието на р. Тимок), 25 мили до (близо до Видин или самият Видин), 16 мили до (Арчар, Видинско), 12 мили до (Орсоя, източно от Арчар), 4 мили до (Лом), 9 мили до (Малтепе при Лабец), 9 мили до (Горни Цибър, Ломско), 12 мили до (вероятно при Козлодуй), 6 мили до (Хърлец, Оряховско, при устието на р. Огоста), 20 мили до (при Остров, Оряховско), 11 мили до

Певтингерова карта Tabula Peutingeriana Vio IX Anasamo XVII Securispa XIII Dimo XVI Ad novas IX Latro XVI Trimamio XII Pristis IX Tegris XIV Appiaris XIII Trasmarisca XII Nigrinianis XIII Tegulicio XI Durostero XVIII Sagadava XII Sucidava XVII Axiopolis XVIII Calidava XVII Carsio XXV Bereo XXI Troesmis IX Arubio XXVI Noviodum XLI Salsovia XXIV ЛИБИ – 1 с. 14 16 Утус Асамус Секуриска Димум Нове Ятрус Тримамиум Сексантаприста Тегра Апиария Трансмариска Нигриниане Тегулициум Дуросторум Сагадава Сукидава Аксиопол Калидава Карсиум Вероя Тресмис Арубиум Новиодунум Салсовия (Гауренско градище при с. Милковица), 9 мили до (при Мусалиево, южно от ус тието на р. Осъм), 17 мили до (Черковица, Никополско), 13 ми ли до (Белене, Свищовско), 16 мили до (м. Стъклен, до гр. Свищов), 9 мили до (Кривина, Свищовско, при устие то на р. Янтра), 16 мили до (при Пиргово, западно от Русе), 12 мили до (Русе), 9 мили до (Мартенско кале на р. Дунав), 14 мили до (Ряхово, Русенско), 13 мили до (Тутракан), 12 мили до (Кадъкьойско градище), 13 ми ли до (Ветренско кале, Силистренско), 11 мили до (Силистра), 18 мили до (неуточнено), 12 мили до (Осеник или Сатуново), 17 ми ли до (Хиног при Черна вода), 18 ми ли до (Калакьой, сега Калидава), 17 ми ли до (Хърсово), 25 мили до (Валя Ходжий), 21 мили до (Иглица), 9 мили до (Мачин), 26 мили до (Исакча), 41 мили до (Махмудия), 24 мили до …. .

Певтингерова карта Tabula Peutingeriana 16. Път от Леш (Алесио) до Арчар, Видинско, през Ниш 16. Via a Lisso per Naissum usque ad Ratiariam Lissum XXX Adpicaria XXX Creveni XVII Gabules XXX Theranda XXV Viciano [XII] [Veclanum] XIX Vindenis XX Ad fines XX Hamraeo 5 VI Ad herculem XIV Naisso XXVII Timaco. Maiori X Timaco. Minori XXVII Conbustica XXVII Ratiaris ЛИБИ – 1 с. 22 23 Лисус Адпикария Кревени Габулес Теранда Вицианум Векланум Виндене Адфинес Хамеум Адхеркулем Наисус Тимакум майус Тимакум минус Конбустика Рациария (Леш, Алесио), 30 мили до (Пуке, в областта на Дукагин), 30 мили до (Спас на р. Дрин), 17 мили до (неуточнено), 30 мили до (Дуле, при Призрен), 25 ми ли до (Липлян), 12 мили до (край Прищина), 19 мили до (Подуево), 20 мили до (Куршумлия), 20 мили до (край Прокупле), 6 мили до (край Курвинград или Бресто вица), 14 мили до (Ниш), 27 мили до (Княжевац), 10 мили до (Равна), 27 мили до (при Кладоруп в долината на р. Арчар), 27 мили до (Арчар), Видинско.

Пътеводител на император Антонин Itinerarium Antonini или Итинерариум на Антонин (Itinerarium provinciarum Antonini Augusti) е списък на най важните римски пътища, който показва и селищата. Създаден е вероятно през началото на 3 век сл. н. е. Даденото име Антонин в заглавието е по личното име на император Каракала. Съществуващият ръкопис е до към края на 3 век по времето на Диоклециан. Итинерариум Антонини обхваща 17 пътни плана през Римската империя. Показани са също и многобройни допълнителни пътища и имената на много римски селища. За разлика от Пойтингеровата карта (Tabula Peutingeriana) Итинерариум Антонини не съдържа карти. 4. Път от Костолац до Цариград 4. Via a Viminatio usque ad Constantinopolim Отново, по брега 217, 5 Item per ripam а от Виминациум Viminatio до Никомидия 6. Nicomediam m. p. XI LXII 3 sic : Викус. Купе 7. Cuppe m. p. XXIIII 218, 1 Нове Novas ra. p. XXIIII Талиата 2. Talia m. p. XII Егета 3. Egeta m. p. XXI Акве 4. Aquis m. p. XVI Дортикум 219, 1 Dortico rn. p. X Бонония 2. Bononia m. p. XVII 3. Ratiaria leg. XIIII GG m. p. XVIII Рациария XIV двоен легион Алмус 4. Almo m. p. XVIII (Костолац) до (Никомидия) 1162 мили по следния начин: до(Голубац) 24 мили, до(край Бръница) 24 мили, до(Долни Милановац) 12 мили, до(Бръза Паланка) 21 мили, до(Видровац при Неготин) 16 мили, до(при Раковица до устието на р. Тимок) 10 мили, до(Видин) 17 мили, до(Арчар, Видинско) 18 мили, до(Лом) 18 мили,

Пътеводител на император Антонин 220, 1 Cebro rn. p. XVIII 2. Augustis m. p. XVIII 3. Variana m. p. XII 4. Valeriana m. p. XII 5. Оеsco leg. V Mac. m. p. XII 221, 1 Uto m. p. XIIII 2. Securisca m. p. XII 3. Dimo m. p. XII 4. Novas leg I Ital. G m. p. XVI 222, 1 Scaidava m. p. XVIII 2. Trimammio m. p. VII 3. Sexantapristis m. p. XII 4. Tigra m. p. VIIII 5. Appiaria m. p. XIII 223, 1 Transmariscam m. p. XVI 2. Candidiana m. p. XIII 3. Teclitio m. p. XII 4. Dorostoro leg. XI CI m. p. XII Цебрус Августа Вариана Валериана Ескус — мак. легион Утус Секуриска Димум Нове I Италийскилегион Скаидава Тримамиум Сексантаприста Тегра Апиария Трансмариска Кандидиана Тегулициум Дуросторум XIКлавдиев легион до(Горни Цибър, Ломско) 18 мили, до(Хърлец, Оряховско, при устие то на р. Огоста) 18 мили. до(Селановци, Оряховско) 12 мили, до(при Долни Вадин, Оряховско)12 мили, до(Гиген, Никополско) 12 мили, до(Гауренско градище при Милковица, Никополско) 14 мили, до(Черковица, Никополско) 12 мили, до(Белене, Свищовско) 12 мили, до(м. Стъклен до Свищов) 16 мили, до(между Батин, ок. Бяла, и Мечка, Русенско) 18 мили, до(при Пиргово, западно от Русе)7 мили, до(Русе) 12 мили, до(Мартенско кале на р. Дунав)9 мили, до(Ряхово, Русенско) 13 мили, до(Тутракан) 16 мили, до(градището при Попина, Силистренско) 13 мили, до(Ветренско кале) 12 мили, до(Силистра) 12 мили, до

Списък на служебните рангове Notitia dignitatum (ND) e документ от епохата на късната Римска империя (края на IV или началото на V век), съдържащ списъци на длъжностите. В документа са записани няколко хиляди длъжности от дворцовите до провинциалните длъжности на Западната и Източната Римска империя. Notitia dignitatum I. Notitia dignitatum omnium, tam civilium quam militarium, in partibus Orientis. 2. Praefectus praetorio Orientis. 3. Praefectus praetorio Illyrici. . 38. Duces tredecim. . 54. Per Illyricum II: 55. Daciae ripensis. 56. Moesiae primae. . . 79. Praesides XL: . . . . 117. Per Illyricum octo: 118. Thessaliae. 119. Epiri ueteris. 120. Epiri nouae. 121. Daciae ripensis. 122. Moesiae primae. . . . Списък на служебните рангове І. Списък на служебните рангове: по гражданското и военното ведомство в областите на Изтока 2. Управител на префектура Ориент 3. Управител на префектура Илирик. . . 38. Тринадесет дуксове. . 54. Двама в Илирик 55. в Крайбрежна Дакия 56. в Първа Мизия. . 79 Четиридесет президи. . 117. осем в Илирик 118. в Тесалия 119. в Стари Епир 120. в Нови Епир 121. в Крайбрежна Дакия 122. в Първа Мизия. . . . Резиденция на административния управител (praeses) и на военния управител (dux)на провинция Крайбрежна Дакия (Not. Dign. Or. , І, 55, 121)

Списък на служебните рангове Notitia dignitatum • • • 3. Sub dispositione viri illustris magistriofficiorum: 18. Fabricae infrascriptae: 31. Thraciarum duae: 32. Scutaria et arinorum, Hadrianopoli Haemimonti. 34. Scutaria et arinorum, Marcianopoli. 35. Illyrici quatuor : 36. Thessalonicensis. 37. Naissatensis. 38. Ratiarensis. 39. Scutaria Horreomargensis. . . . 3. Под разпореждането на светлейшия началник на ведомствата 18. Долуозначените оръжейни работилници 31. Две в Тракия 32. За щитове и оръжия в Адрианопол, Хемимонт. 34. За щитове и оръжия в Марцианопол 35. Четири в Илирик 36. В Солун 37 в Ниш 38 в Рациария 39 в Хореум Марги за щитове. . . В Рациария се намира една от шестте военни работилници на Балканския полуостров. (Not. Dign. Or. , XLІІ , 38)

Списък на служебните рангове Notitia dignitatum Dux Daciae Ripensis Дукс на Крайбрежна Дакия 54. Per Illyricum ІІ: 54. Двама в Илирик 55. Daciae ripensis

Списък на служебните рангове Notitia dignitatum XLII. Dux Daciae ripensis. 30. Item Legiones: 31. Praefectus legionis quintae Macedonicae, Variniana. 32. Praefectus legionis quintae Macedonicae, Cebro. 33. Praefectus legionis quintae Macedonicae, Oesco. 34. Praefectus legionis tertiaedecimae geminae, Aegeta. 35. Praefectus legionis tertiaedecimae geminae, Transdrobeta. 36. Praefectus legionis tertiaedecimae geminae, Burgo Novo. 37. Praefectus legionis tertiaedecimae gemmae, Zernis. 38. Praefectus legionis tertiaedecimae geminae, Ratiaria. 39. Praefectus legionis quintae Macedonicae, Sucidava. 40. Tribunus cohortis secundorum reducum, Siosta. 41. Tribunus cohortis novae Sosticae. . . 42. Praefectus classis Histricae, Aegetae. 43. Praefectus classis Ratianensis.

Списък на служебните рангове Notitia dignitatum XLII. Дукс на Крайбрежна Дакия 30. Още и легионите: 31. префектът на Пети Македонски легион — във Вариниана. 32. префектът на Пети Македонски легион — в Цебрус, 33. префектът на Пети Македонски легион — в Ескус. 34. префектът на Тринадесети двоен легион — в Егета. 35. префектът на Тринадесети двоен легион — в Трансдробета 36. префектът на Тринадесети двоен легион — в Бургусновус 37. префектът на Тринадесети двоен легион — в Зерна 38. префектът на Тринадесети двоен легион — в Рациария 39. префектът на Пети Македонски легион — в Сукидава. 40. трибунът на Втора кохорта от възвърнати войници — в Сиоста, 41. трибунът на Нова состийска кохорта, 42. префектът на истърската флотилия —в Егета. В Рациария са предислоцирани основните части на ХІІІ Двоен легион (Gemina). Този легион принадлежи към 43. префектът на рациарийската флотилия. т. н. limitanei т. е. към граничните войски (Not. Dign. Or. , XLІІ , 38) Поделение (classis Ratiarensis) на римската дунавска флота е базирано в Рациария (Not. Dign. Or. , XLІІ , 43

Теодосиев кодекс 15. 1. 13 Idem aa. Tautomedi duci Daciae Ripensis. In limite gravitati tuae commisso praeter eas turres, quas refici oportet, si forte indigeant refectione, turres administrationis tempore quotannis locis opportunis extrue. Quod si huius praecepti auctoritatem neglexeris, finita administratione revocatus in limitem ex propriis facultatibus eam fabricam, quam administrationis tempore adiumentis militum et impensis debueras fabricare, extruere cogeris. Dat. XIII kal. iul. Mediolano divo Ioviano et Varroniano conss. (364 [? ] iun. 19). XV. I, 13. Същите императори [Валентиниан 4 и Валент], августи, до Тавтомед, дукс на Крайбрежна Дакия. По лимеса, поверен на твое благородство, освен тия кули, които трябва да се поправят, ако се нуждаят от поправка, построявяй ежегодно през времето на службата си [нови] кули на удобни места. А ако проявиш небрежност към авторитета на това нареждане, след изтичане на службата ти ще бъдеш повикан обратно на лимеса и ще бъдеш принуден да издигнеш на собствени средства този строеж, който е трябвало да извършиш по време на службата си с помощта на войниците и с [обществени] средства. Издаден в Мед(иоланум) на 19 юни (364), през консулстването на божествения Йовиан и на Варониан.

Надпис от Рациария + ANASTASIANA RATIARIA SEMPER FLOREAT + Anastasiana Ratiaria semper floreat Анастасиева Рациария винаги да процъфтява Велков, В Археология, 1984, бр. 2 3, с. 92 – 94.

Равенски аноним (VII в. ) Anonymi Ravennatis Cosmographia IV 7 Augusti Regiano Ciambron Cumodina Remotodion Ratiaris Malum Dorticum Aquas Clebora Egeta Luna Gerbiatis Taliatis Scrofulas Novas Vico. Cuppe Punicum Августа (Хърлец, Оряховско) Регианум (Козлодуй) Цебрус (Горни Цибър, Ломско) Кумодина (Малтепе при Лабец) Реметодия (Орсоя, изт. от Арчар) Рациария (Арчар, Видинско) Малум (при Видин или Видин) Дортикум (Раковица на Тимок) Акве (Видровац при Неготин) Клевора (Каменица до Праово или самото Праово) Егета (Бърза Паланка) Луна (на р. Речка) Гербиатис (Мироч) Талиата (Долни Милановац) Скрофулас (при Добра) Нове (при Бърница) Вико. Купе (Голубац) Пинкум (Велико Градище).

Юстинианов кодекс Codex Iustiniani CJ. 4. 33. 5: Imperatores Diocletianus, Maximianus Traiecticiae quidem pecuniae, quae periculo creditoris mutuo datur, casus, antequam, ad destinatum locum navis perveniat, ad debitorem non pertinet, sine huiusmodi vero conventione infortunio naufragii non liberabitur. * diocl. et maxim. aa. et cc. pullio iuliano eucharisto. * CJ. 6. 59. 8: Imperatores Diocletianus, Maximianus Antequam scriptus cuiuscumque portionis capax repudiet hereditatem vel alia ratione quaerendae facultatem amittat, ei qui testamentum reliquit intestato nemo succedit. igitur perspicis, quod testamentariae successionis spe durante intestati bona defuncti non recte vindicentur. * diocl. et maxim. aa. et cc. . Tae. * CJ. 8. 13. 21: Imperatores Diocletianus, Maximianus Res obligatas exterus debito soluto liberando datum petere, non earum dominium adipisci potest. * diocl. et maxim. aa. et cc. vito. *