Фармакотерапия на болестта на Алцхаймер Иван Желязков Тодоров I група, III курс Медицински факултет Медицински университет София 2011
Лекарят, описал заболяването, и пациентът с първия документиран случай на БА: Д-р Алоис Алцхаймер (1864 – 1915 г. ) Аугуста Детер (1850 – 1906 г. )
Определение Болестта на Алцхаймер (БА) е органично психично разстройство, дължащо се на прогресивна дегенерация на мозъка.
• • • БА е най-често срещаната форма на деменция в развитите страни. Две форми – фамилна и спорадична Най-важни фактори: – β-амилоид прекурсорен протеин (APP) и α-, β- и γ -секретази – пресенилин-1, пресенилин-2, Apo. E ε 4 и tau протеините – α-2 -макроглобулин Хроничният прием на някои лекарства като естрогени, НСПВЛ и статини намаляват риска за развитие на БА.
Патогенеза Амилоидната хипотеза дегенеративните промени се дължат на формирането на амилоидни плаки Тау-хипотезата - формирането на неврофибриларни неразтворими конгломерати в невроните, които увреждат структурни протеини
Клиника Водещ симптом е деменцията – прогресивно влошаване на когнитивните функции до степен, непозволяваща изпълнение на рутинните дейности Прогресивна загуба на памет, пространствена дезориентация, афазия, апраксия и агнозия, апатия или възбудимост, халюцинации Средно около 10 години след началото на болестта настъпва летален изход
Прицелни точки за терапевтична интервенция
Лечение До момента БА е нелечима. Лечението е симптоматично и забавя, но не спира развитието на болестта. Терапията бива първична и вторична. Първичната цели да стабилизира основните симптоми. Вторичната третира възбудата, депресията, безсънието. Макар и съществуващите до момента данни да не подкрепят най-старата холинергична хипотеза, според която болестта се дължи на недостиг на ацетилхолин, съвременната симптоматична медикаментозна терапия е основана именно на подобряващия до известна степен клиничен ефект на холинергичните активатори.
Лекарствени препарати Разработени са пет терапевтични стратегии във връзка с етиологията и патогенезата на БА: компенсаторна терапия, повлияваща количеството и/или ефектите на невромедиаторите в ЦНС, невропротективна терапия, включваща лекарства с клетъчно протективни ефекти спрямо невроните в ЦНС, вазоактивна терапия за подобряване на кръвоснабдяването в ЦНС, противовъзпалителна терапия и хормонална терапия.
Централни антихолинестеразни средства • Donepezil – селективен, обратим и неконкурентен инхибитор на ензима ацетилхолинестераза – добра СЧ-резорбция, СПП 96%, t½ е 70 h – НЛР: повишена стомашно-кисела секреция, гадене и повръщане, безсъние • Galantamine – ацетилхолинестеразен инхибитор, възбужда никотиновите рецептори, свързвайки се алостерично с тях – подобрява когнитивните функции, ежедневните дейности и поведенческите симптоми – НЛР: гадене, повръщане, диария, нарушение на съня • Rivastigmine – инхибира обратимо ензимите ацетил- и бутирил-холинестераза – добра СЧ-резорбция, преминава добре през ХЕБ, СПП 40% – НЛР: гадене, повръщане, анорексия, диспепсия, астения и загуба на тегло
Антихолинестеразните средства имат благоприятен ефект, ако се приемат в началото на заболяването, но те предизвикват често странични ефекти.
• Memantine • неконкурентен рецепторен антагонист на възбудната аминокиселина N-methyl-Daspartate (NMDA) • абсорбира се 100% в СЧТ, СПП 45% , t½ е 60 -100 h • НЛР : главоболие, сомнолентност, обстипация, замаяност, объркване, халюцинации, гадене, нарушение в походката, колапс • циклизирани деривати на ГАМК Piracetam • Pramiracetam подобряват консолидацията на паметта и повишават бързината на мисловните процеси при човека, повишават оползотворяването на кислорода и глюкозата в исхемичните зони на мозъка, подобряват взаимодействието между двете полукълба и засилват коровия контрол върху подкоровите структури притежават специфични реологични свойства, изразяващи се в намаляване на вискозитета на кръвта, следствие което се подобрява кръвооросяването на мозъка
Selegiline и Vitamin E се използват като клетъчно-протективни средства, чрез намаляване на невроналната дегенерация като резултат от техните антиоксидантни ефекти.
• Extractum Ginkgo bilobae – фитопродукт, стимулира освобождаването на NO и разширява артериолите, повишава способността за запаметяване като подобрява мозъчния кръвоток. • За терапия на депресията – Citalopram, Paroxetine, Sertaline - SSRI и Mitrazapine – третичен антидепресант, както и други aнтидепресанти. • За терапия на тревожността – Buspiron – анксиолитик с допаминергична, норадреналинергична и серотонинмодулираща активност и Clonazepam – бензодиазепинов анксиолитик.
Бъдещи насоки Ваксина срещу БА. Работи се за създаване на модификации на β-амилоид, които да подпомагат изработватването на необходими антитела в човешкото тяло, но да не са токсични за него. Надежди се възлагат и на терапията със стволови клетки.
Скачать презентацию Фармакотерапия на болестта на Алцхаймер Иван Желязков Тодоров
b6bdbef6bf9d1ecd43ed23992465cd56.ppt