Емануил Андреев Ненов VIII г клас Природоматематическа гимназия

Емануил Андреев Ненов VIII г клас Природоматематическа гимназия „Нанчо Попович“ Гр. Шумен

Митове се наричат поетичните разкази за раждането, живота и делата на античните богове, полубогове и герои. По-точно разказите за делата на героите се наричат легенди. Митовете и легендите са създадени от античния човек при наблюдението му на творческите сили на природата и при обяснението на събития от живота на обществото и личността.

Първичните богове в гръцката митология са наричани "протогенои". Те са основните компоненти на Вселената, които са се появили веднага след нейното създаване. Това влючва Земята, небето, морето, водата, подземния свят, тъмнината, нощта, светлината, деня, времето и др.

Великите богове в гръцкия пантеон са познати като Олимпийци. Те управляват всеки аспект на човешкия живот.

Зевс е върховен гръцки бог, неограничен владетел на небето и земята, на боговете и хората, бог на всички небесни или атмосферни явления, от които зависи плодородието – праща росата, дъжда, снега и вятъра, мята мълниите, въдворява ред и хармония сред природата, застъпник на божествената справедливост в държавата и семейството. Син е на Кронос и Рея. Неговите братя са Посейдон, който получил морето, и Аид – получил подземното царство. Негови сестри са Деметра и Хера. Родното място на бога бил остров Крит. Според тамошния мит бил отгледан тайно от Кронос и от жреците – курети и кърмен от нимфите Адрастея и Ида с млякото на козата Амалтея. Сестра и съпруга на Зевс е Хера. Художествено изобразяване на младия Зевс, кърмен от козата Амалтея

Хера е дъщеря на Кронос и Рея, сестра на Деметра, Аид, Хестия, Посейдон и Зевс, с него съчетана в „свещен брак“, майка на Арес, Хеба, Хефест, Илития. Като женско съотвествие на Зевс царица на олимпийските богове, властница над небето, повелителка на облаците и бурите, на мълниите и гърма, богиня на брака и съпружеската любов, вярна покровителка на омъжените жени и помагачка на бременните и родилките. Пример на съпружеска вярност, неумолимо строга спрямо престъпилите светостта на брака. Художествено изобразяване на Зевс и неговата съпруга Хера

Атина Палада е едно от главните божества на античността. Родена без майка, любима дъщеря на Зевс, изхвръкнала с пълно въображение от главата му. Раждането й било придружено от земни трусове, вълните се надигнали със страшен рев, богът на слънцето, изумен, спрял колесницата си. Почитана особено в гр. Атина, но покровителка в мир и война и на други градове затова „Полиада“. Като богиня на победоносната война, закрилница на смелите и разумни герои, като Херакъл и Ахил, Диомед и находчивия Одисей, в кентавромахията – на Тезей. Атина Палада. Мрамор. 2 в. пр. Хр. "Лувър", Париж

Арес е гръцкият бог на необузданата войнственост, на кървавите и опустошителни битки, изобщо на войната. Син на Зевс и Хера, баща от Афродита на Ерос и Антерос, на Хармония, на тракиеца Диомед и на Кикън, противника на Херакъл, на много герои и амазонки. Негови неделими спътници са Фобос, Деймос („Страхът“), керите и Енио. Изобразява се в колесница с огнени коне, в медна броня, с развята грива на шлема, дълго копие и кожен щит. Слабост на Арес била красивата Афродита. Статуя на Арес, бог на войната

Афродита първоначално е богиня на плодородието, отъждествена с финикийската Астарта: според Омир дъщеря на Зевс и титанката Диона, според Хезиод и гръцките поети след него родена от морската пяна (древните извеждали името и от грц. афрос – пяна), оттук произлиза епитетът и Анадиомене – „изплуваща от морето“. У гърците „златната“, „дивновенчаната“, „ласкаво усмихнатата“ богиня на любовта и красотата е въплъщение на творческата сила на природата. Раждането на Афродита от морската пяна

Аполон е син на Зевс и Лето, брат-близнак на Артемида, роден заедно с нея в планината Кинт на о. Делос, баща от Коронида на бога–лечител Асклепий, на прочутите певци Орфей и Лин и на много гадатели и герои. Найразпространеното божество на – красив млад бог на светлината, чийто култ бил пренесен още в предисторическо време от Мала Азия. Първоначално е гледач на дивеча и пазач на стадата, изобретател на изкуството на лъка, предводител на музите, бог на светлината, слънцето и чистотата. Атрибутите на златокъдрия бог са: егида, лък, колчан и стрели, лавър и палмово клонче. Аполон е идеалният образ на младежката мъжественост. Рисунка върху ваза на Аполон, бог на светлината

Артемида е дъщеря на Зевс и Лето, сестра– близнак на Аполон, родена заедно с него на остров Делос; целомъдрената богиня на лова, луната и светлината, покровителката на родилките. Господарка на живота и мъртвата природа и богиня на лова с епитета Диктина („ловуваща с мрежи“). Облечена в къса до коленете туника без ръкави, опасала пояс, придружена от сърна или мечка, носи копие, лък и колчан със стрели, броди през гори и планини заедно с планинските нимфи, които са обрекли на нея обичта и детството си. Артемида, богиня на лова

Деметра е дъщеря на Кронос и Рея, както Хера сестра на Зевс, майка от него на Персефона, от Ясион – на Плутос, идентична с римската Церера. Отначало богиня на плодната земя и земеделието, затова по-късно покровителка на брака, приятелка на мира, богиня на правовия ред и законите. Возила се на колесница с впрегнати два дракона. Нейният дар е житото и хляба. Косите й са руси като цвета на зрелите класове. Свещена за Деметра е дъбравата, в която извисявал клони нейният многогодишен дъб. Деметра, богиня на земеделието

Персефона е дъщеря на Зевс и Деметра, богиня на плодородието и пролетния цъфтеж на природата, също царица на подземният свят и на сенките на мъртвите. Когато веднъж беряла цветя на една ливада, из земята изскочил Хадес, царят на подземния мрак. От пръв поглед той се влюбил във красавицата и я отвел на огнената си колесница в своето царство. Деметра се втурнала да търси дъщеря си с два факела, които запалила от вулкана на планината Етна. Търсила я девет дни и девет нощи и едва на десетия ден научила от Хелиос – Слънцето, кой я похитил и къде я отвел. Персефона, Хадес и Деметра

Хермес е син на Зевс и плеядата Мая, внук на Атлант, роден в пещера на планината Килене в Аркадия, затова киленец, килениец, баща на Пан и Хермафродит. Няколко часа след раждането си изобретил лирата, като опънал струни върху бронята на костенурка, и възпял на нея любовта на Зевс и Мая. Още същия ден откраднал кравите на несъщия си брат Аполон и превърнал скала Бат, когато той издал новото им скривалище на техния стопанин. Първоначално аркадски бог на ветровете и дъжда, затова вестител на Зевс и олимпийските богове. Статуя на Хермес от 4 в.

Хефест – гръцкият бог на огъня, на кова-ческото изуство и на всички занаяти, за които е нужен огънят. Син на Зевс и Хера. Когато се родил, Хера, отвратена от грозотата му, го хвърлила от Олимп в океана. Там на дъното му го поели и спасили нереидите Евринома и Темида, но останал куц и с двата си крака. По-късно се върнал на Олимп, където строил красивите дворци на боговете. В „Одисея“ – съпруг на найкрасивата, но невярна богиня Афродита, а в „Илиада“ – на Харите. Хефест, бог на огъня

Дионис е първоначално тракийско божество, още в дълбока древност, проникнало в Гърция. За гърците – син на Зевс и Кадмовата дъщеря Семела. Оженил се за дъщерятя на критския цар Минос Ариадна, която намерил изоставена от Тезей на о. Накос. Най–напред бог на плодородието, после на виното и лозарството, на музиката, предимно шумната, и на драматическата поезия: от култовата му песен дитирамба произлязла античната драма; бог на мистичната и екстатична насока в религията. Дионис, бог на виното

Хадес е син на Кронос и Рея, брат на Зевс и Посейдон, мрачният, меланхолен и тайнствен бог на подземния свят, получил го при подялбата на света между тримата братя. Приемал в тъмната земна утроба всеки без разлика, според Омир – най-омразният от всички богове, според Сенека „има образа на Юпитер, но на гърмящия Юпитер“. В Гърция не се издигали негови храмове, в изобразителното изкуство рядко е представян. А когато бил представян, получавал чертите и осанката на Зевс. Хадес и съпругата му Персефона

Посейдон е бог на моретата и водите, син на Кронос и Рея, според Омир – по-млад брат на Зевс и втори след него по мощ, брат на Аид, Хера, Деметра и Хестия, съпруг на нереидата Амфитрита, с която живеел в дворец на морското дъно сред свита от нереиди, тритони и други морски чудовища. Баща на много герои, великани и фантастични същества: Орион, Тритон, Амик, Антей, Сарпедон, Скирон, От, Ефиалт и Бузирис. Посейдон, бог на водата

Гея е майката-земя, богинята на земните недра, една от най-старите съзидателни сили, неродена от бог, а произлязла от Хаоса, която ражда и кърми растенията, животните и хората. Майка на Уран (звездното небе), на планините и Понт (шумното безплодно море). Тя и Уран са първата двойка в света, техни деца са циклопите, хекатонхейрите и могъщите титани, още Кронос, на когото предрекли, че ще го погуби собственият му син. Гея, богиня на земята

Уран е най-старото гръцко върховно божество, родено от Гея, в орфическата теогония – от Нощта, в негово име се произнасяли клетви. Встъпил в брак с майка си Гея и родил хекатонхейрите, циклопите и титаните, олицетворение на природните сили. Понеже се боял, че те ще му отнемат властта, ги хвърлил в бездънната дълбочина под земята. Уран и Гея

Рея е богиня, от която тече всичко, според някои тълкуватели името и означава „земя“. Дъщеря на Уран и Гея, в орфическата теогония на Протогон – сестра и съпруга на Кронос, като майка на олимпийските богове начело със Зевс, се отъждествявала с малоазийската богиня Кибела – „великата майка на боговете“. Нейни постоянни спътници и свещени животни са лъвовете, те теглили колесницата й. Рея, богинята- майка на боговете

Кронос е най-младият от титаните, син на предревната двойка Уран и Гея, съпруг на сестра си Рея и баща на Хестия, Деметра, Хера, Аид, Посейдон и Зевс, както и на кентавъра Хирон. Скопил с острия сърп, който му дала Гея, и свалил от престола баща си, но бил прокълнат от Уран да загине от собствения си син. Рея подава на Кронос камък вместо Зевс

Атлас е титан от древногръцката митология. Той син на Япет и океанидата Климена, брат на Прометей. Отличава се с голяма сила. Един от титаните, наказан от Зевс да крепи на раменете си небето, защото участвал в бунта на титаните срещу боговете. Трябвало да крепи небето на Запад, в близост до градините на хесперидите, затова океанът там получил името Атлантически. Mит разказва, че Персей превърнал Атлас в скала, като му показал главата на Медуза. Дъщеря на Атлас е нимфата Калипсо, държала във властта си Одисей 7 години. Негови дъщери от океанидата Плейона са седемте плеяди. Статуя на Атлас дворец Линдерхоф, Германия

Прометей Синьото небе се оглеждало във водите, пълни с риба. Във въздуха летели птици, а по поляните пасели стада. Тъжен ходел по земята Прометей, потомъкът на божествения род на титаните, и напразно търсел живо същество, което да ходи изправено и да прилича на него. Навсякъде виждал кална земя, която давала живот на тревите и на дърветата, и дъждове, които ги напоявали. Дъждовната вода поддържала живота в природата, защото там, където на валяло, дърветата умирали, умирали и храстите - и всичко се превръщало в пустиня. Когато разбрал силата на земята и водата, Прометей смесил пръстта с дъждовна вода и създал първия човек. Той приличал на боговете. Атина Палада, богинята на разума и мъдростта, вдъхнала живот на мъртвата статуя. Така Прометей създал първите хора. Дълго време те не знаели как да използват душата си - този дар от Атина Палада. Живеели като малки деца. Виждали, но не познавали, слушали, но не разбирали, и ходели по земята като насън. Не умеели да пекат тухли, да дялат греди и да строят къщи. Като мравки се движели по земята и в тъмните пещери под нея. Те не знаели даже, че след лятото идва есента, след есента -зимата, а след зимата - пролетта. Боговете на Олимп

Тогава Прометей отишъл сред хората и започнал да ги учи да строят къщи, да четат, да пишат, да смятат и да разбират природата. Научил ги да впрягат животните в каруци, за да не носят товарите на гръб. Показал им как да си правят лодки. Посочил им скритите в дълбините на земята богатства. Прометей ги научил как да приготвят лечебни балсами. Показал на хората всички изкуства и те с отворени очи възприемали и на всичко се учели. Боговете, събрани на Олимп, гледали с недоверие на хората, населили земята, които се научили на труд, на наука и изкуство от Прометей. Владетелят на всички богове Зевс ставал от ден на ден по-недоволен. Той извикал Прометей и му казал: -Ти си научил хората да работят и да мислят, но не си им показал как да почитат боговете, как да им принасят жертви и как да им се кланят. Ти знаеш, че от боговете зависи дали годината ще бъде плодородна, дали на земята ще има мор или благоденствие. Боговете владеят съдбините на хората. Аз самият хвърлям своите светкавици там, където поискам. Кажи на хората как да принасят жертви за нас, иначе върху тях ще се стовари нашият гняв. - Хората трябва да принасят жертви на боговете - отговорил Прометей, - но ти, Зевсе, трябва да избереш това, което ще ти принесат в жертва. Прометей, похитителя на огъня

Прометей убил вол и месото му скрил в кожата. На друга купчина поставил костите, които покрил с бяла лой, така че те да не се виждат. Зевс усетил приятната миризма на жертвеното животно и се спуснал от небето на земята. Прометей казал на Зевс да избере тази част, която повече му харесва. Зевс разбрал, че Прометей иска да го измами, и затова нарочно избрал купчината с бялата лой. Прометей пристъпил към купчината и отделил мазнината. Отдолу се показали костите. Когато отмахнал търбуха на вола, се видяло чистото месо. Оттогава хората принасяли в жертва на боговете кости и мазнина, а месото оставяли за себе си. Зевс не оставил ненаказан Прометей и взел от хората огъня. Поръчал на облаците да се превърнат в дъжд и да угасят всички огнища. Хората не могли вече да пекат хляб или да готвят, ковачниците запустели. През хладните дни и мразовитите нощи нямало къде да се стоплят. Прометей виждал нещастието на хората и страдал заедно с тях. Той знаел, че в двореца на Зевс денонощно гори силен огън. Използвал нощта и незабелязан от никого, взел малко огън от огнището на Зевс. Скрил го в кухото стъбло на тръстика и зарадван се върнал при хората. Донесъл им това, което те толкова много искали. Прометей краде огъня от Зевс

Отново лумнали пламъци в огнищата на хората и в техните работилници и ароматът на варените ястия и на печеното месо се разнесъл чак до небето, достигнал до носа на господаря на боговете. Зевс погледнал към земята и видял дим, който излизал от комините. Разгневил се с гнева на боговете. Веднага избрал ново наказание за хората. Извикал при себе си Хефест, който бил изкусен ковач, и му поръчал да направи прекрасно момиче. Хефест се съгласил и скоро сътворил най-красивата девойка, която някога светът бил виждал. Зевс й вдъхнал живот. Богиня Атина Палада й дала прекрасна наметка, бяла дреха и блестящ колан, Афродита я дарила с неземна красота. Хермес вложил в устата й приятни думи и съблазнителен глас. Зевс положил в ръцете й златна кутия и й дал името Пандора - тази, която получава дарове. Коварният Хермес отнесъл Пандора при Прометеевия брат - Епиметей. Много пъти Прометей предупреждавал брат си да не приема дарове от боговете. Но при вида на красивата Пандора Епиметей забравил за това предупреждение. Той любезно я приел в своя дом заедно с кутията. Бил любопитен какво му изпращат боговете и помолил девойката да повдигне капака й. Болестите и злото дошли при хората, а след тях идвала и смъртта, а надеждата оставала затворена в кутията на Пандора

Гневът на Зевс се изсипал върху Прометей. Той изпратил Хефест да прикове непокорния Прометей с вериги към една висока скала в Кавказ. Високо над пропастта, в царството на мъглите, Прометей висял между небето и земята, но не се покорил и не помолил Зевс за милост. Когато Зевс видял, че Прометей не се разкайва, изпратил на Кавказ огромен орел. Орелът долитал всеки ден и с острия си клюн разкъсвал черния дроб на Прометей. През нощта дробът отново пораствал и орелът всяка сутрин имал своята плячка. Изминали столетия, но Прометей не се подчинявал. Дълги години прикованият към скалата герой живял в мъки и самота, докато бил забелязан от Херакъл. Точно тогава долетял орелът за своя кървав пир. Херакъл обтегнал лъка си и пронизал злия орел. След това разбил оковите на Прометей и му подарил свободата. Но за да се смири Зевс, Прометей трябвало да носи железен пръстен, в който е сложен камък от кавказката скала. Така той трябвало да остане завинаги прикован - според волята на Зевс. Оттогава хората носят пръстени с вградени камъни, които да им напомнят делото на Прометей. Носят ги и днес, когато вече са забравили за Прометей, който не искал да се покори на боговете и останал верен на хората. . . Прикованият Прометей

Римският пазар Университетът Фотографии от Атина Националната академия Акрополът

Кое е най-старото Гръцко върховно божество? А) Уран; Б) Кронос; В) Зевс.

Кое е родното място на Зевс? А) о. Крит Б) Атина В) Олимп

Коя е богинята на любовта и красотата? А) Атина; Б) Афродита; В) Артемида.

Как се нарича съпругата на Хадес? А) Хера; Б) Рея; В) Персефона.

Кой е богът на светлината? А) Аполон; Б) Посейдон; В) Арес.

Коя е богинята на лова? А) Артемида; Б) Персефона; В) Хера.

Арес е бог на… А) занаятите; Б) войната; В) плодородието.

Кой е откраднал огъня от боговете? А)Посейдон; Б) Прометей; В) Хефест.

Артемида и Аполон са деца на Зевс и… А) Лето; Б) Персефона; В) Хера.

Коя е муза на историята? А) Ерато; Б) Клио; В) Ефтерпа.

Виж своята оценка. Виж верните отговори на теста.

Отговори: 1. Кое е най-старото гръцко върховно божество? – Уран 2. Кое е родното място на Зевс? – о. Крит 3. Коя е богинята на любовта и красотата? – Афродита 4. Как се нарича съпругата на Хадес? – Персефона 5. Кой е богът на светлината? – Аполон 6. Коя е богинята на лова? – Артемида 7. Арес е бог на… - войната 8. Кой е откраднал огъня от боговете? – Прометей 9. Артемида и Аполон са деца на Зевс и… - Лето 10. Коя е музата на историята? - Клио

http: //www. dreamsofgaia. com http: //greekgods. tk http: //greekmythology. ifastnet. com Дияна Николова, Светла Черпокова, “От разказа към мита”, “Хермес”, 1997 година Ø Николай Кун, “Старогръцки легенди и митове”, „ПАН“, 1992 година Ø Георги Батаклиев, “Антична митология – справочник”, София, „Д-р Петър Берон“, 1985 година Ø Ален Беле и колектив, Митове и легенди от цял свят, „Рийдър Дайджест“, 2010 година Ø Ø