Древна история на компютрите Най-древните инструменти за смятане

Древна история на компютрите Най-древните инструменти за смятане Беда Достопочтени Най-древният инструмент за смятане, който cамата природа е предоставила на разположение на човека, е неговата собствена ръка. Добре била известна пръстовата система в Рим. В средневековна Европа пълно описание на пръстовото смятане съставил ирландецът Беда Достопочтени. От древността се употребява още един вид инструментално смятане - с помощта на дървени плочки с нарези (зъбчета). В средните векове те се използвал за отчитане и събиране на данъци. Други народи - китайци, перси, индийци, перуанци - използвали за представяне на числата и смятане връвчици с възелчета. Всички тези „инструменти” не можели да удовлетворят нарастващите във връзка с развитието на търговията потребности от средства за смятане. Ето защо било наложително да се изобретят нови и по-ефективни уреди за по-бързо и лесно смятане.

Абак се наричала дъска, на която с остър предмет се изработвали улеи и в тях се поставяли някакви предмети (пулове, камъчета), разполагани в получените колонки на позиционен принцип Той бил изработван от бронз, камък, слонова кост и цветно стъкло Абак Римска Абак Суанпан Китайската разновидност на абака - суанпан – се появила през VI век от н. е. Съвременния тип на този прибор за смятане бил създаден по-късно, вероятно през XII столетие. Суанпанът представлявал правоъгълна рамка, в която паралелно един до друг били прокарани жлебове или пилончета за числа до девет и повече; перпендикулярно на това направление суанпанът бил преграден на две неравни части. В голямото отделение ("земя") на всяко пилонче били нанизани по пет топчета, в малкото ("небе") - по две. Пилончетата съответствали на десетичните разряди.

Линийка на Уат Линийката на Уат е първата универсална логаритмическа линийка, способна да извършва различни инженерни пресмятания. Тя била конструирана през 1779 година от английския механик Дж. Уат. Тя получила името "сохолинийка", по името на местност близо до Бирмингам, където работел Уат. От средата на XVII век с неголям промеждутък били създадени Аритметическата машина на Паскал, машината на Бабидж. През 1834 година англичанинът Чарлз Бабидж изобретява аналитическата машина. Тя се състояла от "склад" за съхраняване на числата, "мелници" - за производство (извършване) на аритметическите действия над числата ("аритметическо устройство"), устройство, управляващо в определена последователност операциите на машината ("устройство за управление"), устройство за вход и изход на данни. В аналитичната машина били предвидени три различни начина за извеждане на получените резултати: печатане на едно или две копия, изготвяне на стереотипен отпечатък, пробивки на перфокарти. Аналитичната машина на Бабидж е първия първообраз на съвременните компютри.

1623 г. Немският учен Вилхем Шикард създава първата механична изчислителна машина. Нарича я “Изчисляващ часовник”. Тя умножавала и деляла 7 -значни числа. Имала специален звънец, който предупреждавал за препълване. Между другото, 120 години преди Шикард, Леонардо да Винчи измисля подобна машина, но за нея научаваме едва през 1967 г.

На 18 години Блез Паскал създава “Паскалин”, за да помогне на баща си, който събирал данъци. Това е била петразрядна машина, която не можела да дели.

Машина на Хил През 1857 година американецът Томас Хил създава първата многоразрядна машина. Машината на Хил била двуразрядна и във всеки разряд имала по девет разположени вертикално колонки с клавиши и зъбчато колело (на рисунката заради нагледността са показани само шест клавиши във всеки разряд). Машината на Хил била изложена в Националния музей във Вашингтон, но конструктивните й недостатъци и малката разрядност не позволили по-нататъшното й разпространение.

1801 г. Жозеф Мари Жакард ф-Мари нският мисля соб акард ач Жакард кач за автоматичен контрол на нишките - перфокартите.

Шарл Ксавие Томас де Колмар създава “Аритмометър”, първият масово произвеждан калкулатор. Той можел да умножава по метода на Лайбниц и чрез косвени методи с него можело да се дели. Конструкцията била изключително удачна и най-надеждната за времето си. Това е найдълго произвежданата изчислителна машина на света. Последните бройки са били продадени в началото на 20 век!

Mechanical Calculator

1871 г. Ада Лавълс Бабидж разработва механични прототипи на процесор и печатащо устройство. На него дължим много идеи в изчислитената математика, архитектурата на компютрите, програмирането с 1822 г. Чарльз Бабидж създал механична изчислителна машина, смятаща с точност до шестия знака, която можела да изчислява производни от втори ред

Джордж Бул 1844 г. излиза труда на Джордж Бул г. описващ основите на алгебра на логиката.

1889 г. Херман Холерит "Звездният час" на изчислитените машини. Херман Холерит прилага перфокарти при обработка на резултатите от преброяването на населението на Америка. Обработката на предишното преброяване отнела 7 години. Холерит се справил за 6 седмици и преброил 62 милиона човека. Запомнете това име!

Факторизация на цели числа 1932 г. Дерек Хенри Лемер конструира машина за факторизация на цели числа, на основата на 19 велосипедни вериги. После заменя веригите с кинолента и първият мехаично-оптично-електрически калкулатор достига 5000 операции в минута! 1935 г. IBM 601 - Корпорацита IBM представя на света IBM 601 – машина, на която аритметическото устройство е направено от релета и може да извършва операцията умножение за 1 секунда. Небивалата по това време скорост и мощност и донася огромна популярност сред учените и бизнесмените. Продадени са повече от 1500 броя.

1937 г. Алан Тьюринг издава научен труд, решаващ много математически проблеми за построяването на компютри. Появява се понятието "Машината на Тюринг". С. А. Лебедев 1959 г. БЭСМ-2 използвана при пускането на първият изкуствен спътник на Земята Джон фон Нойман, 1945 г. Основни принципи на съвременните компютри

1937 г. Джон Атанасов разрабатва принципите на работа на първия електронно-цифров компютър. 1939 г. Джон Атанасов и Клифърд Бери построили прототип на 25 -битов суматор. Джон Атанасов Клифърд Бери 1941 г. Естествено, българин – Джон Атанософф и Бери завършват първият компютър: ABC (Atanasoff-Berry Computer). На демонстрацията АВС решила 29 уравнения с 29 неизвестни за един час. Предишният рекорд е бил 381 часа.

Мариан Ржевски Между другото. Първото “хакване” започва още през 1938 г. Поляка Мариан Ржевски създава “Бомба” – машина, използваща електромеханична логика за да разбие кода на немската шифроваща машина “Енигма”.

1943 г. Макс Нюман и Вин-Уилямс в Блетчли Парк завършват машина за разбиване кода на новите германски шифри, известна под кодово име “Риба”. Машините от серията Colossus са използвани от британските криптографи-аналитици по време на Втората световна война за дешифриране на съобщенията на германците. Colossus е проектиран от Томи Флауърс в Post Office Research Station с помощта на математика Макс Нюман и групата от Блечли Парк. Прототипът, Colossus Mark I е демонстриран през декември 1943 -та и влиза в действие в Блечли Парк през февруари следващата година

Мокли, Экерт и фон Нойман завършват ENIAC (Electronic Numerical Integrator and Computer). Никаква механика. Машина имала 18 000 вакуумни лампии повече от 80 000 други компоненти, тегло над 30 тона и площ повече от 300 m 2. При работа консумирала около 150 k. W/h. Тактова честота 100 k. Hz. Въвеждането на програмата ставало със специални превключватели и отнемало около седмица. При демонстрацията за ефектност и сложили панел с множество разноцветни лампички. ENIAC е бил 1000 пъти по-бърз от Mark-1 (300 операции/сек. )

1947 г. Айкен завършва Mark II. Молец в машината довежда до грешки при операции с плавающа точка. Техника, който го открива, записва в лабораторния дневник: “Днес е намерен първия истински Бъг”

1952 г. IBM 701 1954 г. Появляват се първите матрични принтери и прототип на първия уинчестер диск - IBM 305 RAMAC

1963 Дъглас Енгълбарт създава мишка в Станфорд. 1959 Ксерокс въвежда първата комерсиална копирна машина.

1947 г първият транзистор 1960 г. DEC започва да продава PDP-1, първият търговски миникомпютър (с размери на автомобил). Първа интегрална схема Електронна лампа диода на Флеминг

ASCII двоични кодове Американският Национален Институт за Стандарти приема кодировката ASCII. 1963 г. ASCII определя еднозначно съответствие между двоични кодове и писмени знаци (глифи), правейки възможно обмяната на текстова информация между отделни цифрови устройства, както и нейното съхраняване в тези устройства. Да вземем за пример главната латинска буква A - нейният двоичен код е 0100 0001 или 65 в десетичен код. В един обикновен текстов файл в ASCII код тя ще бъде представена именно с този код - 65. ASCII е 7 -битов код, което означава, че може да представи 128 символа. Често той е допълван до 8 бита добавяйки една или повече допълнителни азбуки (освен латинската).

INTEL - Integrated Electronics 1968 г. От Fairchild Semiconductor напускат Роберт Нойс и Гордон Мур. Отначало те мислели да нарекат новата компания Moore Noyce, но името звучало като “Повече шум”. Затова те избрали Intel (Integrated Electronics). Но за беда, това име вече било заето от верига хотели. Наложило се да купят правата и останали почти без пари. Въпрос с повишена трудност: скоро и Джери Съндерс напуска Fairchild. Коя компания основава? ( AMD! ). По това време мастит инженер от IBM възкликва по повод микрочиповете: “И за какво са нужни? "

1969 г. Завършен е военният проект ARPANet. Най-куриозното в историята на интернет е факта, че началния тласък за създаването му дават руснаците с изстрелването на своя пръв спътник "Спутник". Това амбирица американците и те отговарят на предизвикателството като създават ARPA (Advanced Research Projects Agency) през 1957 година. Нейната цел е да обедини усилията на американските учени за постигане на превъзходство в областа на научните изследвания. Историята продължава през 1960, когато Паул Баран и Rand Coprporation решават проблема как мрежата да работи дори и когато нейните сървъри са засегнати от ядрена атака. Решението идва с обединяването на информацията и пътя до получателя в един пакет. Т. е, ако един сървър е засегнат и не е "в час", пакетът преминава по друг (по-дълъг, но за сметка на това действащ път! През 1983 г. се налага като стандарт протокола "TCP/IP. Тази година се счита за рождена дата на МРЕЖАТА) През 1990 г. ARPANET прекратява своето съществуване, за да се възроди като птица феникс в INTERNET

1970 г. Денис Ритчи и Кенет Томсън пускат първата версия на Unix. Доктор Код публикува първата статия, посветена на релационните модели бази данни. С получава изключително голямо разпространение, като за него съществуват компилатори за многобройни операционни системи и компютърни платформи. Много от днешните операционни системи са написани главно на C. Популярният език C++ е разширена обектноориентирана версия на езика С, която в основната си част е съвместима със С, като се изключат някой гранични случаи. C++ е основа на Java, този език пък е основа на C#. С е език от средно ниво и с него могат да се създават както ядра на операционни системи, така и приложения за тях. С езици от по-високо ниво, например от рода на BASIC, това не е възможно или практично. Код, написан на С, може много лесно да се използва на различни платформи, стига да е в стандартен вариант на езика: ANSI C или остарелия KNR.

I 4004 1971 г. Рей Томлисън пуска първото електронно писмо. Неговият предшественик Морз в първото писмо пише: "What hath god wrought!" (Което ще застави бог да потрепери!) а Томлинън си изпратил съобщението "QWERTYUI". Intel разработва първият микропроцесор в света - Intel 4004.

SCELBI Altair 1974 г. Появява се първият персонален компютър SCELBI на базата на Intel 8008. Но главно събитие става персоналният компютър Altair, построен на новия чип на Intel - 8080. Altair е първия масов персонален компютър. Продавал се е по принципа "Направи си сам" и струвал $400. Имал 256 байта памет.

1976 г. На 1 април започва историята на Apple. Стива Возняк и Стив Джобс създават своя първи компютър Apple 1. За финансиране на разработката партньорите разпродават: Джобс своя "фолксваген", а Возняк програмируемия калкулатор. Естествено, заради добрият тон, компанията работела в гараж. За десет месяца успяват да продадат около 200 броя при цена $666

Между другото. . За всеки компютър е необходим софтуер. Ед Робертс – създателя на Altair се обрънал към двама програмисти: Бил Гейтс и Пол Алън. Те за 6 седмици му написват интерпретатор за BASIC. Тогава възникнал проблем: продукта изисквал 16 пъти повече памет отколкото имал Altair. На Робертс му се наложило да разработи допълнителна приставка с памет. Както виждате, тогава се изковават традициите. Между другото, приставката имала доста технически проблеми и довела до фалита на Ед Робертс. Уилям Хенри Гейтс ІІІ (по. Пол Алан и Билл Гейтс известен като Бил Гейтс) е американски програмист и бизнесмен, съосновател на компанията „Майкрософт“. Днес притежава около 1, 1 милиарда от акциите и? , което се равнява на около 41 милиарда американски долара и е около 10% от основния капитал на фирмата. Бил Гейтс е роден на 28 октомври 1955. Семейството му е заможно и има дълги години опит и връзки в бизнеса и политиката неговият прадядо е бил кмет, дядо му е бил вицепрезидент на националната банка, а баща му Хенри Гейтс е известен адвокат. Гейтс показва своите възможности още в началното училище, където изненадва преподавателите си със своите научни познания и особено с математическите си възможности.

Родителите му виждат неговия талант и решават да го пратят в частното училище „Лейксайд“, като искат той да развие своята заложба там. Тази тяхна стъпка има голямо значение за Бил Гейтс, защото именно там той се среща за първи път с компютрите. През 1968 година преподавателите в „Лейксайд“ решават да запознаят учениците си с компютърната материя. По това време компютрите били доста големи и доста скъпи за финансовите възможности на едно училище. Компютърът, който се намирал в „Лейксайд“, бил „DEC PDP-10“, собственост на General Electric. Бил Гейтс, Пол Алън и няколко други ученика от „Лейксайд“ (много от тях по-късно са назначени в „Майкрософт“ за програмисти) веднага станали неразделни с компютъра. Те стояли в залата, в която се намирала машината, цели дни и нощи, като пишели програми, четели компютърна литература и правели всичко, което да увеличи познанията им в компютърната наука. Но това скоро започнало да им създава проблеми — те не пишели домашните си работи, понякога не влизали в час и прекарвали цялото си свободно време пред компютъра в сградата на училището. (Имало точно определено време, което се давало от дадена фирма, през което даден компютър можел да се използва от училището учениците изразходвали това време само за няколко седмици. ) В края на 1968 в Сиатъл била създадена „Компютър Сентър Корпорейшън“.

Тази фирма предоставила на училището още време, през което може да се използва компютърът. Но скоро това и донесло проблеми, защото учениците започнали да тестват сигурността на системата, като по този начин предизвиквали нейното забиване няколко пъти. Те дори променяли файла, който показвал колко време оставало на училището да използва компютъра. Именно заради това Computer Center Corporation прекъснали достъпа за няколко седмици. През 1968 Бил Гейтс и Пол Алън основали Лейксайд Програмърс Груп. Те искали да намерят начин да използват компютърните си умения в реалния свят. Тяхната първа възможност била резултат от причината, заради която били изхвърлени от списъка на „Компютър Сентър Корпорейшън“. Компанията видяла, че има доста пропуски в сигурността и стабилността на системите си и затова решила да наеме Бил Гейтс и приятелите му да тестват сигурността на системите, а като отплата щели да получат неограничено време, през което можели да използват училищния компютър. През 1969 „Компютър Сентър Корпорейшън“ започнала да изпитва финансови проблеми, като фалирала през март 1970. Затова „Лейксайд Програмърс Груп“ трябвало да намерят друг начин да си осигурят още време, през което можели да използват компютъра. Младите ученици искали да намерят начин да продължат да развиват таланта си. Възможността им дошла с „Информейшън Сайънс Инкорпорейтид“, които наели учениците да направят разплащателна програма. Като награда им се предоставя още време за ползване на училищния компютър и за първи път получават доходи.

Същевременно те работят и върху програма, която представлява училищен каталог. Младите програмисти търсели всяка възможност да изкарат някакви доходи от програмиране Още един техен успех бил с компанията TRW, която наема Бил Гейтс и Пол Алън да оправят бъг в системата им, който бил подобен на този в „Компютър Сентър Корпорейшън“. От този момент те двамата започнали да се утвърждават като сериозни програмисти и вече искали да създадат своя собствена софтуерна компания. През 1973 г. Бил Гейтс бил приет в Харвардския университет. Започнал да учи, но отново, както в Лейксайд, след като открил компютърния център в „Харвард“, забравил за учението. Бил и Пол поддържали връзка дори далеч един от друг. Те обсъждали често идеята да създадат своя компания. След края на първата учебна година в „Харвард“, през лятото двамата започнали да работят в „Хъниуел“. След края на лятото Пол Алън започнал все повече да настоява да създадат софтуерна компания, но Бил Гейтс не можел да бъде достатъчно сигурен в техния успех, за да прекъсне обучението си в „Харвард“. През декември 1974 Алън бил на път към Гейтс, когато се спрял в един магазин. Това, което видял вътре, променило техния живот завинаги. На корицата на списание „Популар Електроникс“ имало снимка на „Altair 8800“ и заглавие под него „Първият комерсиален микрокомпютър“. Той занесъл списанието на Гейтс и те видели в този микрокомпютър своя голям шанс, знаейки, че той щял да има нужда от програми, с които да работи. След няколко дни Гейтс се обажда на MITS („Микро Инстрюментейшън Енд Телеметри Систъмс“), създателите на „Altair 8800“

Той им казал, че двамата с Пол са създали версия на BASIC, която може да работи на техните компютри. Това било лъжа, те дори нямали написан един ред с код, защото не притежавали „Altair 8800“, но MITS не знаели това и били доста заинтересовани от тяхното творение. Затова Бил и Пол започнали да работят върху BASIC, както били обещали. Съставянето на кода било поверено на Бил Гейтс, а Пол Алън подготвял емулация на „Altair“ на „PDP-10“. След осем седмици те били готови и Алън трябвало да отиде до MITS, за да тества творението им. Когато Пол сложил програмата в „Altair“, той за първи път се докосвал до този компютър. Ако емулаторът, който той бил направил, или част от кода на Гейтс не работела, тяхното начинание щяло да завърши с провал. За негова радост това не се случило, защото програмата работела перфектно. Първо компютърът извел съобщението „memory size? “ Пол въвел „ 7 K. “ след това написал „Print 2+2. “ и за негова радост компютъра изписал „ 4“. MITS решили да купят правата върху BASIC от двамата програмисти. В този момент Бил видял, че има доста големи възможности в софтуерния бизнес, и прекъснал обучението си в „Харвард“. Той и Пол Алън създали компанията „Майкрософт“ през лятото на 1975, когато Бил Гейтс бил едва на 19 години. През 1977 г. ръководството на Харвардския университет удостоява Бил Гейтс с диплома „поради неговите особени заслуги“.

През март 1976 г. фирмата Cray Research е пуснала на пазара уникалния суперкомпютър Cray-1 с производителност достигаща 130 милиона операции с плаваща запетая за секунда 1985 г. Суперкомпютърът Сray 2 достига производителност милиард операции в секунда. 1

1977 г. Apple II - с цветен дисплй. Цена - $1298 1980 г. Гейтс прави първата крачка към световно господство. През юли той се среща с представители на IBM, на които им трябва операционна система за техния нов персонален компютър. Гейтс се опитва да им продаде своя BASIC, но Microsoft нямат операционна система. Представителите IBM се обръщат към Гери Килдъл, автор на най-популярната ОС по това време - CP/M. Но Килдъл им отказва среща, защото имал партия голф, и "синия гигант" се обръща отново към Гейтс. Бил, без да губи време, купува от компанията Seattle Computer за $50 000 QDOS, създаден от Тим Патерсън. Гейтс също се договаря с IBM за възможността да разпространява преименувания MS-DOS отделно от компютрите на IBM. Освен това, през тази година е създаден първият 64 К модул памет. Motorola пуска 68000. Появява се първата настолна база данни Dbase II.

Разработването на първият български микрокомпютър започва през 1979 г. от ИТКР. Първите бройки са произведени в София през 1980 г. Съкращението ИМКО означава Индивидуален Микро. КОмпютър. От този модел са произведени около 50 броя. Аналог на Apple II Plus ИМКО 1 инж. Иван Василев Марангозов (14. 08. 1925 г. ), човека, разработил първия български персонален компютър

Правец 8 М ИМКО-2 Правец 82 Вторият произведен в България микрокомпютър и първият модел с който започва масово производство на микрокомпютри в България. Аналог на Apple II Plus. Първоначално се произвежда с черно-бял монитор - модифицирана версия на телевизора София-31 (но обърнат на обратно, като високоговорителят е отгоре), но има и изход за цветен монитор Подобрена версия на Правец-82, включващ повече памет и 2 микропроцесора. Разширителната платка позволяваща работа с CP/M е интегрирана на дънната платка. Няма директен аналог на Apple. Изцяло нов дизайн на кутията, много модерен за времето си. При работа със 6502 може да се ползва ДОС или Про. ДОС, а при работа с Z 80 може да се ползва модерната за времето си операционна система CP/M.

Правец 8 М за военни нужди Правец 8 А/8 Е. Новото при този модел е че за първи път при производството му се използва българският процесор СМ 630, който е аналог на 6502. Също така чипсета на дъното е също произведен в българия (СМ 631).

Първоначално създаден като проект с името ИМКО-4. Аналог на IBM PC/XT с 16 битова архитектура. Пуснат в производство само една година след пускането на пазара на IBM PC/XT. Първият модел Правец с 16 битова архитектура. В началните години на производството си Правец 16 се е ползвал като професионален компютър, заради високата си цена и по-добрите си качества, като например възможност за включване на ко-процесор 8087

Създаден е първият портативен компютър - Osborne 1 с тегло 12 кг. , 5 инчов монитор за $1 795. първите флопита

1981 г. IBM PC - Intel 8088 4, 77 МГц, 16 Кбайт RAM, FDD 160 К с ченобял мониторза $3000 и цветен за $6000. Въпреки цената, още първата година са продадени 136 000 броя. Списание Тайм обявява персоналният компютър за "човек на годината". Фраза на годината: "640 К са достатъчни на всеки за всичко" (Бил Гейтс). IBM PC 5150 1982 г. IBM продава 3, 2 милиона IBM PC.

1983 г. Персоналните компютри започват да добиват човешки вид, когато Apple пуска новият модел Lisa – първият персонален компютър с графичен интерфейс. Компютъра е бил на основата на 32 -битов процесор Motorola 68000, имал 1 МВ памет, петинчово флопи и 5 МВ диск, мишка и графичен интерфейс. Изумителна машина за времето си. Software Digger

1985 г. Излиза Windows – пълна скръб в сравнение с Apple. 1987 г. Първa релизaция на операционната система OS/2, разработена съвместно от IBM и Microsoft.

Windows 3. 0 1990 г. Microsoft пуска операционната система Windows 3. 0. Първият успешен графичен 1989 г. Тим Бернер-Ли разработва интерфейс. Впрочем, Apple, виждайки на пазара концепцията WWW. нещо подобно на Lisa, предлага на Microsoft да се договорят. Бил Гейтс охотно се съгласява и страните подписват договор, според който Microsoft не само получава право да използва находките на Apple във Windows 1. 0, но и във всички свои бъдещи пакети! Как този пункт е бил пропуснат от юристите на Apple е непонятно и до днес. Когато през 1987 г. Microsoft пуска втората версия на Windows, още повече 1989 г Creative Labs пуска приличаща на Mac OS, Apple губи търпение и звуковaта карта Sound Blaster завежда дело. Но с "индулгенцията", подписана от Apple, Microsoft печелва делото.

1991 г. Студента Линус Торвалд обявява че започва да разработва нова ОС и призовава всички желаещи да се присъединят. Logitech продава 10 -милионната мишка. Публикуван е стандарта WWW, разработен от физика Тим Бърнърс-Ли. 1998 г. i. Mac Intel Pentium Pro 200. Съдържа 9200 процесора Pentium Pro на 200 МHz, Производителност 1, 34 Терафлоп (1 Терафлоп равен 1012 операции с плаваща запетая в секунда), има 537 GBт памет и диск с обем 2, 25 ТB. Системата тежи 44 тона (охладителите и тежат 300 т. ) и потребява мощност от 850 k. W.

Памети Rambus DRAM (RIMM) (отгоре) (Dual-In-line Memory Module — модул памети с две разположения на микросхемите). DIMM (отдолу) Интегрална схема BIOS и CMOS

• SRAM (Static RAM), • DRAM (SDRAM). • Постоянна памет ROM, Read Only Memory • Перепрограмируема постоянна памет (Flash Memory • CMOS RAM - > BIOS (Basic Input/Output System ) • Видеопамет (VRAM)

Информационни носители HDD — Hard Disk Drive Повърхност на магнитния диск CD-ROM (Сompact Disk Read-Only Memory

магнито-оптичен компакт-диск СD-MO (Compact Disk — Magneto Optical) tape streamer – Магнитни ленти

Графична карта

Течни кристали – пасивни матрици Сензорен екран Активна матрица -