Детски аутизъм – същност, прояви, проблеми и решения Гл. ас. Красимира Костадинова НЦОЗА, СЕКТОР “ДЕТСКО ЗДРАВЕ”
• През 1943 г. Лео Канер въвежда термина аутизъм в детската психиатрия, като представя 11 случая на деца с отличаващо се поведение. Нарича новия синдром „ранен детски аутизъм” и го характеризира като „неспособност на детето да се свърже с хората по нормалния начин”. • Аутизъм означава усамотяване, самоизолиране и е една от големите загадки на детското аномално развитие. Не е психоза, различно е от шизофрения. Аутизмът е вид генерализирано разстройство на развитието, което засяга развитието на мозъка, оттам и поведението на човека и се появява през първите три години от живота като абнормно развитие със специфични характеристики. • Начало на заболяването – обикновено през първите две години. При деца, които нямат проблем с речта или интелекта, проявите проличават в училищна възраст (като проблеми със социалната адаптация, обикновено към училищните правила или взаимоотношенията с връстници)
• Към разстройствата от аутистичния спектър спадат: -аутизъм (слабо развитие или отсъствие на говор, съпротива на промени, стереотипно поведение, привързаност към предмети и действия с части от тях, впечатляващи отделни умения) - синдром на Аспергер (нормален интелект и говорно развитие, ограничени комуникативни умения, проблеми в социалните взаимодействия, ритуално поведение) - атипичен аутизъм (отделни прояви, поява след тригодишна възраст) • Имат добри изяви в области с логическо мислене и компютърни технологии. Имат особености в разбирането на света около тях, мисленето и емоциите на другите. Затрудняват се в планирането и организирането на дейностите си. Симптомите варират силно при различните индивиди и дори при един и същи човек през различни възрастови периоди.
Основни/общи сфери на изява: • социални взаимодействия (пасивност, индиферентност) • комуникация (разбирането на емоциите и реакциите на другите е ограничено или парадоксално) • ограничени интереси • повтарящо се/стереотипно/ритуално поведение • интелект (от много ниски нива до среден и над среден коефициент на интелигентност) • загубата на вече появили се речеви или социални умения Основни симптоми на разстройството са: • изолация • стремеж към неизменност • невъзможност да общуват и реагират адекватно съобразно ситуацията
Симптоми в кърмаческа възраст: • липса на реакция повдигане на главата при вдигане на детето • липса на адаптиране спрямо тялото на възрастния при носене • липсва контакт „очи в очи” • стереотипно боравене с предметите • привързаност не към другите, а към играчка/предмет • първата усмивка се появява към втория месец и не е адресирана към близкия човек, а сама за себе си • не гукат • не произнасят продължителни срички/бръщолевят • безразличие към обкръжаващите го • няма „комплекс на оживление” (3 -4 м. възраст) • не реагират на присъствие или отсъствие на родителя • не подражава • не произнасят отделни думи (1 г. -1 г. 6 м. ) • не правят изречение (2 г. )
След 2 -год. възраст • не реагират на словесни обръщения на родителите (съмнение, че са глухи или не разбират реч) • при поява на нов човек специфични реакции (викат, плачат, стават тревожни, напрегнати) • задават въпроси, без да чакат отговорите • липсва адекватен контакт с връстници • приемат връстника като предмет/играчка или адресират импулсивни, понякога агресивни действия към тях • играта е стереотипна, стереотипни са и действията с играчките, не по тяхното предназначение • не инициират и не поддържат взаимоотношения с връстниците, сякаш не забелязват съществуването им или ги отбягват • разместването предизвиква болезнено безпокойство и натраплив стремеж към вече установен порядък
Речеви нарушения (зключително разнообразни) • от пълно отсъствие на реч до изпреварващо езиково развитие • речта не служи като средство за комуникация • някои изобщо не проговарят, други проговарят и после губят речта си • някои говорят добре, но имат проблем с разбирането на абстрактни понятия Социални интеракции • понижен или липсващ социален интерес • липса на инициатива за свързване с другите • предпочитание да остане насаме в компанията на другите • липса на имитативна способност • липса на емоционална реакция при среща с познати
Поведенчески нарушения • двигателни стереотипии • особени хранителни навици • агресивно и автоагресивно поведение • необичайни реакции на студ, болка, удар • повишена тревожност • проблеми със съня • агресивно или самонараняващо се поведение Комуникация/общуване • нарушена невербална комуникация • ехолалична реч • невъзможност за поддържане на диалог • нарушения в употребата на реч • невъзможност за овладяване на лично местоимение • нарушена невербална комуникация • втренчен поглед • Жестикулиране Често имат съпътстващи заболявания. Отделни симптоми не са основание за поставяне на диагнозата, както и отсъствието на някои не бива да отхвърля съмнение за наличието й.
• Причини/етимология Научни изследвания (2008 г. ) насочват към различни клинични, генетични, неврологични източници. При над 80% от засегнатите причината остава неразкрита. Само при 10% от случаите е установена специфична причина за заболяването. • Аутистичните симптоми не са локализирани в отделна част на мозъка, а дисфункция на мозъчните връзки. Доказано е, че за аутизма има органични/биологични причини.
Генетичните фактори са важни. Установено е комплексно участие на някои гени. (най-често с разстройствата от аутистичния спектър се свързва синдрома на чуплива Х хромозома, по-висока честота на митохондриални разстройства). Проучване на български екип „Генетична характеристика на пациенти с разстройства от аутистичния спектър”, Д. Авджиева и кол. Показва, че генетичните фактори са комплексни и различни при всеки отделен случай (РАС не се свързва с един общ ген). Показани за генетична консултация са деца с аутизъм, съчетан с умствена изостаналист и/или вродени аномалии.
• Диагностика Засега аутизмът се диагностицира чрез утвърдените диагностични/ класификационни системи – МКБ 10, ДСС (DSM IV). Разработва се нова ДСС (очаква се 2012 г. ), в която се акцентира на развитийните аспекти, невробиологични и генетични източници. Също и СЗО подготвя нова МКБ (до 2014 г. )
• Етапи на диагностиката: - оценка на развитието (психодиагностика – оценка на нивото на психично развитие); история на развитието - оценка на физическото развитие - оценка на рисковите фактори (социална среда, семейна среда, потребности) • При съмнение – специализирана диагностика: две нива – първична (извънболнична помощ - M-Chat, CAST, ESAT) или специализирана извънболнична помощ.
• Modified Checklist for Autism in Toddlers (M-CHAT) Модифициран чеклист за аутизъм при деца до 3 годишна възраст (D. L. Robins, D. Fein, M. L. Barton, J. A. Green Университет Кънектикът) М-СНАТ е разширената американска версия на оригиналния СНАТ от Англия състои се от 23 айтеми с отговори да/не, използван за скрининг при 1076 деца. Не всички деца, които не преминават успешно скрининга покриват диагностичните критерии за диагноза от аутистичния спектър, но трябва да бъдат насочени за оценка от специалист. • Критични айтеми (отговор НЕ) 2 Проявява ли Вашето дете интерес към другите деца? 7 Посочва ли с показалец Вашето дете, за да Ви покаже интереса си към нещо? 9 Вашето дете донасяло ли Ви е предмети (на родителя), за да Ви покаже нещо? 13 Имитира ли Ви Вашето дете? ( напр. Вие правите гримаса - Вашет дете ще я имитира ли ? ) 14 Отговаря ли детето Ви, когато го повикате по име? 15 Ако посочите играчка в стаята, детето Ви поглежда ли към нея?
• Поставянето на диагноза е мултидисциплинарно (от специално обучен екип - лекар, психолог, логопед, специален педагог). Използва се стандартизиран инструментариум. Провежда се наблюдение в различни среди и ситуации. У нас се използва интервю и наблюдение на поведението. • Специализираната диагностика включва: - специализирано изследване за аутизъм; - изследване на когнитивните функции (Векслер, Винеландска скала); - оценка на речевото развитие и социални взаимодействия; - оценка на физическото развитие, медицински изследвания, неврологични, гастроентеролог, кръвни проби (витамини, метаболизъм)
• Клиничната диагноза трябва да бъде основа за създаване на индивидуален терапевтичен план, който да съответства на индивидуалните потребности и потенциал на отделния човек. Семейството и средата да създадат най-добри условия за развитие. • Броят на детските психиатри у нас със специалност „детска психиатрия” е крайно недостатъчен, при неравномерно териториално разпределение (17 практикуващи психиатри). Диагнозата на аутистичното разстройство се поставя при хоспитализация на дневна (дневно стационарна) форма в дневно психиатрично отделение за деца и юноши. Във връзка със световните тенденции, целта е тя да се постави максимално рано (под 3 -годишна възраст) и децата да бъдат насочвани към съответните услуги за стимулиране на развитието. Основните изисквания и правила за поставяне на диагнозата са описани в медицински стандарт „Психиатрия”.
Специализирана диагноза се поставя в следните лечебни структури РБългария, в които е налице детски психиатър и мултидисциплинарен екип: • КДП „Св. Никола”, УМБАЛ „Александровска” ЕАД– гр. София, • Детско-психиатрично отделение – УМБАЛ „Св. Марина”, гр. Варна • Център за детско психично здраве към ЦПЗ – гр. Русе, • Детско-юношески сектор в психиатрично отделение – МБАЛ гр. Търговище, • ЦПЗ – гр. Плевен, • ЦПЗ – гр. Пловдив • МБАЛ Кюстендил – отделение по психиатрични заболявания (разполага с детски психиатър) • При осигурена супервизия диагнозата може да се поставя и в: • УМБАЛ „Св. Георги” – гр. Пловдив • ЦПЗ- гр. Бургас
Терапия • • • Цели основно подобряване на състоянието и функционирането. По-известни терапевтични програми TEACCH "Treatment and Education of Autistic and Related Communication Handicapped Children" - терапевтиране и обучение на деца с аутизъм и подобни комуникативни нарушения. Тя включва семейната среда, обществената адаптация и образованието, придобиване на социални умения, индивидуализирана учебна програма, подкрепа и обучение на родителите и учителите на детето. P. E. C. S. (Picture Exchange Communication System) е система за комуникиране чрез размяна на картини, помага на децата с аутизъм да изградят алтернативна форма на общуване и да инициират такова. Tрудова (Occupational Therapy), поведенческа терапия, музикотерапия Drum терапия ( барабанотерапията)- ритъмът, поднесен на детето по терапевтичен начин, връща детето към първичното, към спокойствието, когато се е намирало в утробата на майката и е било защитено. Изследванията показват, че ритмичната музика е един от ефективните начини за синхронизация на мозъчните вълни.
• Хидротерапия (Плуване) - Един от важните спортове с терапевтична цел • Арт Терапия - работа с глина, моделиране, рисуване за оптимизиране процеса на социализацията на детето; • Хипотерапия ( конна езда) - Принципът е бавният тръст на коня, който създава успокояващият за детето ритъм. • Делфинотерапия- силно въздействие оказва върху аутистичното дете контакта с делфините. Звуците, които издават делфините, поразително напомнят тези, които издава ниско функциониращо аутистично дете. • Пясъчна терапия- в игрови ситуации развива сензитивността и асоциативността, създава близост и възможност за диалог, за себепознаване и себеизразяване.
Приложен Поведенчески Анализ (ППА)- Applied Behavior Analysis (ABA)- модифициране на патологично поведение, усвояване на нови, заместващи поведенчески модели, индуциране на липсващи умения в сферата на когнитивното, емоционалното, социалното и езиковото развитие. Сертификатите издадени от Сертифициращия Съвет на Поведенческите Аналитици са единствените признати в САЩ. Все още са в процес на признаване в няколко държави в Европа. Притежанието му гарантира добра подготовка на терапевта, както и добри професионални и етични стандарти на неговата практика. В доклад Американската Педиатрична Академия (2007) се посочва, че децата от аутистичния спектър, които получават ранна и интензивна ППА интервенция, значително развиват своите езикови, адаптивни, академични и социални умения, повишават коефициента си на интелигентност.
Разпространение/Епидемиология • Епидемиологични проучвания в Европа сред деца показват 0, 9 на 150 или 6 на 1000. По данни на СЗО - от 1 до 6 на 1000. Данни на Autism Society of America - към 2007 г. 1, 5 млн. деца в света страдат от аутизъм. Преди 20 години 1 на 10 000 деца, преди 5 години 1 на 500 деца страдат от аутизъм, през 2008 г. - 1 на 150 деца, през 2010 г. - 1 на 110 деца. От началото на 1990 г. процентът на децата, засегнати от аутизъм се увеличава по целия свят. Статистиката в страни като САЩ, Великобритания и др. показва, че днес 1 на 110 деца страда от аутизъм и броят им продължава да нараства, като са засегнати деца от всички етнически и социални групи, във всички региони на света.
• Данни на ГДПЛПР - честотата на този вид разстройства в световен мащаб е относително постоянна и се движи около 6 на 1000. Около 1 -2 на 1000 е честотата на типичния аутизъм, който се диагностицира рано след раждането; 3, 7 на 1000 е делът на нетипчните аутистични разстройства, при които диагностиката е затруднена; 0, 6 на 1000 са случаите със синдром на Аспергер, който също попада в тази група отклонения.
По данни на Центъра за контрол и превенция на болестите, САЩ, ADDMN, (в доклад от март 2012 г. цитира проучване за 2008 г. , проведено в 14 щата в Америка на деца на 8 годишна възраст – 38253 бр. ) разпространението е 11, 3 на 1000 или 1 на 88 случая, (като варира в различните щати – от 4, 8 на 1000 в Алабама до 21, 2 на 1000 в Юта). По данни на National Survey Сhildren Health, САЩ, 2007 г. , е 11 на 1000 при деца от 3 до 17 години, което потвърждава разпространението. National Health Interview Survey доказва нарастване на случаите от 1997 -1999 до периода 2006 -2008 г. Сравнение между 2006, 2002 и 2008 г. показва нарастване на случаите: 23% (от 9 на 1000 на 11 на 1000 за 11 щата за 2006 г. ) и 78% (от 6, 4 на 1000 на 11, 4 на 1000 за 13 щата за 2002 г. )
• Сравнение по пол: средно за всички включени щати 18, 4 на 1000 (1 на 54) при момчетата и 4 на 1000 (1 на 252) при момичета. Сравнение по пол с 2006 г. за момчетата (от 14, 5 на 17, 9 на 1000 нарастват случаите), при момичетата (от 3, 2 на 3, 8 на 1000). • Великобритания – проучване за 2003 г. при деца 5 -9 години показва при 1% разпространение. Южна Корея – 26, 4 на 1000 при деца 7 -12 г. • Проучването показва, че 21 % от включените не са били диагностицирани преди. Средната възраст на диагностициране е: за аутизъм – 48 м. (4 г. ); ГРР – 53 м. (4 г. 6 м. ); Аспергер – 75 м. (6 г. 4 м. ) • Интелект – при 38% под 70; 24% - 71 -85 (граничен); 38%. - над 85 (среден и над средния); . С интелектуалин дефицит са между 13 и 54%.
В България броят им е неизвестен, тъй като няма такава статистика. По официални статистически данни броят на децата с генерализирано разстройство на развитието е 409 за 2009 г. , 411 за 2010 г. , 436 за 2011 г. (НЦОЗА). Данните за диспансеризирани лица по възрасти за 2011 г. са следните: „Генерализирано разстройство на развитието”- 7 -14 г. : момчета – 305; момичета – 127; 15 -18 г. : момчета – 93, момичета – 62.
Помощ за децата с аутизъм • Предизвикателствата пред общественото здраве, касаещи аутизма се отнасят предимно до ранното му диагностициране и интервенции, стигмата. Пречките за постигане на напредък включват недостатъчната информираност, липсата на изследвания и недостига на качествени услуги. • Глобалната инициатива на общественото здраве за аутизма (ГИОЗА) предлага следното решение: повишаване на информираността, увеличаване броя на проучванията, обучение на специалистите, подобряване на предоставянето на услуги. • На 3. 12. 2010 г. в Тирана министрите на здравеопазването от региона подписват Декларация за аутизма и поставят началото на Мрежата за аутизъм на Югоизточна Европа, която включва Албания, Босна и Херцеговина, Хърватия, Македония и Словения, Черна гора, Косово и България.
Албания - Център „Полет за живот” (създаден през юни 2009 г. ) в Тирана обслужва специфично около 50 -60 деца с персонал двайсет нови членове, с насоченост ранната интервенция. Фондацията на албанските деца (ФАД) функционира от 2008 г. , която работи в подкрепа на децата с РАС и техните семейства е първият партньор на „Аутизмът говори” към ГИОЗА през 2009 г. провела е пилотно скрининг проучване, има споразумение с Министерството на здравеопазването през 2010 г. да се разработи национален план за действие при лица с аутизъм. Регионален център за аутизъм - за лечението на деца с РАС, обучение на специалисти, дейности за повишаване на информираността и образованието, изследователски проекти.
Босна и Херцеговина В Сараево 178 са децата между 0 и 18, засегнати от аутизма, от общо население от около 95 000 деца. В страната стигмата, свързана с психични заболявания, е тежка, семействата не са склонни да приемат на децата да се поставя диагноза аутизъм (неразвита реч или нещо подобно). За терапия се прилага CABAS [(Comprehensive application of behaviour analysis to schooling - производно на ABA (applied behaviour analysis)] стартирана 2011 г. Институциите не се занимават конкретно с аутизъм, а само с общи нарушения в развитието в детската възраст. Пилотен проект "гео-маркиране" (открива районите с поголяма разпространение на аутизма)
Хърватия Предполагаемо разпространение - 2 -3 на 10 хиляди, а 1/1, 000 при деца на възраст 0 -19 години, бележи 2, 6 пъти увеличение на РАС през последните 7 години. Педиатрите използват освен клинична преценка и стандартизирани инструменти (M-CHAT™). Институтът за обществено здраве и регионалните специалисти работят по проект, насочен към диагностичния алгоритъм за аутизъм. Хърватската асоциация за интервенция в ранната детска възраст има няколко проекта за ранна интервенция. Основно ангажименти имат омбудсмана за лица с увреждания, Хърватската асоциация за аутизъм, Център за аутизъм, Министерствата на образованието и социалните грижи, и Хърватския институт за обществено здраве.
Косово по данни до 2007 г. има 130 деца от аутистичния спектър. Център за психично здраве на деца и юноши (ЦПЗДЮ) построен през 2006 г. с персонал двама детски психиатри, 4 стажанти, 1 психолог, една медицинска сестра и един ресурсен учител за обучение по индивидуална програм. Поголямата си част от децата се обучават в общообразователната система. Налице е също така специализирано училище за деца с увреждания ("Perparimi").
Черна гора Педиатричните услуги в първичната медицинска помощ са на разположение за всички деца, работят за ранно откриване на РАС и други нарушения в развитието. Специализирани заведения за деца със специални здравни потребности съществуват и в първичната медицинска помощ. Персоналът включва педиатър, психолог и специални педагози. В клиники по педиатрия има специализирано обслужване за деца с РАС и нарушения в развитието, наречено "консултиране на развитието", с допълнителен персонал двама психолози, двама терапевти по речта и двама специални педагози. Няма специално психичноздравно обслужване за деца и юноши.
България • Регламентирана е в нормативни документи, касаещи човешките права, респективно правата на хората с увреждания: Ратифицирана е Конвенцията за правата на хората с увреждания ( 2012 г. ). ; има Национална стратегия за осигуряване на равни възможности на хората с увреждания 2008 -2015 г.
• Национална програма за гарантиране на правата на децата с увреждания 2010 -2013 г. , със следните оперативни цели: Гарантиране на равен достъп на децата със специални образователни потребности до качествено образование с оглед пълноценното им социално включване; Ранна превенция и диагностика, осигуряване на комплексна медицинска и социална рехабилитация; Развитие на социални услуги за деца с увреждания и техните семейства, изграждане на достъпна архитектурна среда; Превенция на изоставянето и насърчаване на отглеждането на дете с увреждане в семейството; Повишаване на професионалния капацитет и оптимизиране на човешките ресурси; Промяна на нагласите на обществото към децата с увреждания; Създаване и поддържане на информационна система за деца с увреждания.
Закон за здравето, 01. 2005 г. - вменява на държавата, общините и неправителствени организации да организират дейности за опазване на психичното здраве, свързани с: активна профилактика на психичните разстройства, а на общините да осигуряват условия за провеждане на психосоциална рехабилитация и за подкрепа с финансови и материални средства, включително предоставяне на жилища на лицата с психични разстройства. При новооткрито заболяване или отклонение в развитието на детето специалистите от здравните кабинети са задължени да уведомяват родителите, настойниците или попечителите и общопрактикуващия лекар на детето.
• • • Националната политика за психично здраве на Р. България 2004 -2012 г. предвижда подобряване на националната статистическа система за психично здраве и деинституционализация на психично-здравната помощ. С Наредба № 24/2004 г. е приет медицински стандарт „Психиатрия”. Наредба № 39/2004 г. за профилактичните прегледи и диспансеризацията регламентира заболяванията, при които децата подлежат на диспансеризация, посочени в приложение към наредбата, сред тях е и групата «генерализирани разстройства на развитието» . Заболяванията при деца, за които Националната здравноосигурителна каса заплаща дейностите по диспансеризация, посочени в приложение № 6, не включва диагнози с код „F”, респективно разстройствата от аутистичния спектър.
• МТСП: Закон за интеграция на хората с увреждания (ЗИХУ); Закон за социално подпомагане и Правилника за прилагането му (регламентира социалните помощи и социални услуги и начина на получаването им. От 2003 г. има Националната програма „Асистенти на хора с увреждания”; Закон за семейни помощи за деца (ЗСПД) и правилник за неговото прилагане (регламентира подпомагане на семействата с деца с увреждания. Всички видове семейни помощи за деца се отпускат от дирекция „Социално подпомагане“ по постоянен адрес).
Закон за закрила на детето и Правилник за приложението му предвижда специални грижи за децата с увреждания. Дирекция "Социално подпомагане" консултира предприеманите действия съвместно с лекар, психолог, педагог или други специалисти при необходимост съобразно увреждането на детето. Здравните заведения и органите, извършващи експертиза на работоспособността, уведомяват дирекция "Социално подпомагане" за дете в риск в 3 -дневен срок от раждането на детето или от констатирането на увреждането. За децата с увреждания, установени от компетентните здравни органи, към месечната помощ или към средствата, предоставяни за отглеждане и възпитание на детето, се изплаща добавка в размер 75 на сто от гарантирания минимален доход
• МОМН: Национална програма за развитие на училищното образование и предучилищно възпитание и подготовка 2006 -2015; Наредба № 1/ 23. 01. 2009 г. за обучението на деца и ученици със специални образователни потребности и/или с хронични заболявания • Закон за предучилищно и училищно образование - осигурява се втори учител в паралелката, въвежда се комбинирана форма на обучение - дневна и индивидуална по един или няколко учебни предмета от училищния или индивидуалния учебен план. • На 13. 12. 2012 г. МОМН подкрепи учредяването на фонд за терапия на деца с аутизъм от фондация „Стъпка за невидимите деца в България”, „Тацитус” и Национална асоциация на ресурсните учители.
Видове услуги За да са ефективни - коплексни, междуинституционални, дългосрочни, подобряващи качеството на живот, гарантиращи равен достъп, безплатни Социалните услуги в общността за деца: - 71 Дневни центрове за деца с увреждания, с капацитет 1868 места; - 7 Дневни центрове за деца и възрастни с увреждания, с капацитет 378 места; - 26 Центъра за социална рехабилитация и интеграция за деца, с капацитет 1018 места; - 10 Звена "Майка и бебе", с капацитет 75 места; - 88 Центъра за обществена подкрепа, с капацитет 3839 места; Социалните услуги в общността за деца – резидентен тип: - 15 Преходни жилища за деца, с капацитет 126 места; - 90 Центъра за настаняване от семеен тип за деца, с капацитет 1029 места; - 14 Кризисни центрове за деца, с капацитет 140 места; - 5 Приюта за деца, с капацитет 80 места.
2011 г. АСП инициира създаване на иновативната социална услуга „Център за ранна интервенция” за деца от 0 до 7. Разкрити такива има към ДМСГД (напр. в гр. Стара Загора е разкрит Център за ранна медико-социална интервенция); Център за ранна интервенция е разкрит към ЦСРИ „Карин дом” – Варна. Социални услуги за деца с аутизъм с делегирани от държавата дейности: • Център за социална рехабилитация и интеграция на лица с проблеми от аутистичния спектър – гр. София, бул. ”Ал. Стамболийски” 168, с капацитет 60 потребители. Услугата е разкрита през 2007 г. и се предоставя от общината. Ред за предоставяне на услугата: След среща по предварителна заявка със специалисти на Центъра, родителите подават молба и приложени документи в Дирекция „Социално подпомагане” по местоживеене - ОЗД извършва социална оценка на потребностите на лицето и издава Направление за ползване на социална услуга по чл. 20, ал. 2 от Правилника за прилагане на Закона за закрила на детето. Необходими документи за прием на деца в Центъра: Направление за социална услуга; Медицинска документация – епикриза; Копие от Акт за раждане; Копие от лична карта на родител/ настойник; Договор; Молба; Копие от решение на ЛКК, ТЕЛК, НЕЛК, ако има такова; Копие от социална оценка, ако има такава; Снимка. • Център за социална рехабилитация и интеграция – гр. Габрово, к-с „Хр. Ботев”, ул. ”Ивайло” 13, с капацитет 20 потребители. Услугата е разкрита през 2011 г. и се предоставя от общината. • Дневен център за деца с аутизъм във Велико Търново, Пловдив.
Услуги, които се предоставят от МОМН, РИО: ресурсните центрове за подпомагане на интегрираното обучение и възпитание на деца и ученици със специфични образователни потребности (консултативна, образователно-възпитателна, рехабилитационна и координираща функция).
Услуги за хора, страдащи от аутистично разстройство предоставяни от НПО (особено гражданските сдружения на родители и семейства на деца/лица с аутизъм – напр. Гражданско движение „Помощ на лица с проблеми в развитието” – неформално обединение на 7 НПО: Сдружение „Център за развитие и обучение на деца и юноши „Разковниче”, Сдружение „Асоциация Аутизъм” (основана през месец май 2003 г. ), Център за социална рехабилитация и интеграция на лица с проблеми от аутистичния спектър) - центрове за психо-социална рехалибитация на деца с ментални проблеми/аутизъм (напр. Център за комплексно подпомагане и социална интеграция на деца с аутизъм и други специални образователни потребности на сдружение „Тацитус” -гр. София; Гражданско движение „Помощ на лица с проблеми в развитието” и Сдружение „Асоциация Аутизъм”, с лиценз от 2010 г. , разкрива ресурсни центрове за деца с аутизъм; Гражданско сдружение „Алтернатива 55”- Семеен център за консултиране, обучение и подкрепа на деца в риск/ментални увреждания и родителите им за индивидуална и групова работа - гр. Стара Загора и др. ) - центрове за обществена подкрепа (фондация „За нашите деца”; Фондация „И аз мога”, Студентси град, София предоставя услуги за 230 деца и лица с увреждания месечно, предимно от чуждестранни специалисти).
„Асоциация Аутизъм”, Европейският Софтуерен Институт- Център Източна Европа и Българската Асоциация на Софтуерните Компании – БАСКОМ реализират проект „Модел за обучение и заетост на хора с разстройства от аутистичния спектър в ИКТ сектора” От 20 -те младежи с проблеми от аутистичния спектър, участващи в проекта 4 младежи са придобили международни сертификати, 8 младежи са започнали стаж в реална трудова среда, 3 -ма са получили предложения за постоянна работа.
• Фондация Стъпка за невидимите деца в България съвместно с Център за обучение, психологическо консултиране и психотерапия Джи Ей Ант и Институт по психорама, индивидуална и групова психотерапия Бернхард Ахтерберг, с подкрепа на МОМН и партньорството на Ресурсните центрове в страната и РИО стартира проект за провеждане на групово-динамични тренинги, предназначени за родители на деца от аутистичния спектър в осем града на страната: София, Варна, Пловдив, Благоевград, Габрово, Ловеч, Перник, Ст. Загора. • НПО организират обучения за специалисти – логопеди, психолози, учители, специални педагози, ресурсни учители и др. .
Сдружение „Тацитус”, регистрирано 2010 г. Център за комплексно подпомагане и социална интеграция на деца с аутизъм и други специални образователни потребности /СОП/. Организира курсове на обучение в САЩ по програмата SONRISE, занимаващи се с коригиране на биохимичния дисбаланс при хората с аутизъм и методите на биохимичния подход за лечение и борбата с аутизма.
• • • „У нас до диагноза се достига трудно, защото педиатрите и общопрактикуващите лекари не са обучени да разпознават ранните симптоми, информираността сред обществото е незначителна и суеверието «Да не дърпаме дявола за опашката» или надеждата, че «Детето ще израсте проблема» , заедно с факта, че много често, до определена възраст то се е развивало напълно нормално и промяната е настъпила изведнъж, ни карат да стоим безучастни, и застинали в надежда и да пропускаме ранната интервенция, която е ключов фактор за успешното развитие на детето с аутизъм. В България няма сертифицирани специалисти по наложилите се в света успешни програми за работа с деца от аутистичния спектър. Наличната специализирана грижа, освен че не е на необходимото ниво, за да помогне на децата ни да развият максимума от потенциала си, е и твърде скъпа за повечето български семейства и по тази причина много деца биват лишени от терапия”. (сдружение “Тацитус”) По инициатива на ГДПЛПР и НЦОЗА, МЗ сформира работна група, която разработи мерки за подобряване на грижите за хора с проблеми от аутистичния спектър и техните семейства.
Благодаря за вниманието!
Скачать презентацию Детски аутизъм същност прояви проблеми и решения
5abafa1be46b8ce48c4fa59881ac00ba.ppt