87a31aeab774660a037816aba994522b.ppt
- Количество слайдов: 26
д-р арх. Любинка Стоилова, ст. н. с. арх. Петър Йокимов 3 СОФИЯ минало и настояще РАСТЕ, НО НЕ СТАРЕЕ
Кризата след Първата световна война е придружена в София от безпрецедентен недостиг на жилища вследствие притока на огромен брой селско население и бежанци от бившите български територии. Градът се разраства екстензивно с нови 18 периферни жилищни района. Най-често там се изграждат малки еднофамилни къщи. Масовото заемане на общински терени принуждава Общината да ускори жилищното строителство чрез разпределение на парцели, кредитиране и организиране на кооперативни (Пищачев, T. , 1926; KИБА, 1965; Желева-Мартинс, Д. , 2004) обединения. Между двете световни войни
В. Дебеляннов, Б. Бояджиев, 1928; Кооперативни апартаментни сгради В централната част на града кооперативният начин на строителство на многоетажни апартаментни и доходни сгради е един от най-прилаганите. Георги Апостолов, 1926 K. Гечев, 1929 -30
От средата на 1920 -те г. кооперативното строителство се разпространява през 1930 те и променя видимо градския пейзаж и мащаба. Бул. “Витоша” Ул. “Трапезица” Стъпка по стъпка се формират ансамбли по протежение на централните улици и около площадите.
Композиционното единство на центъра се контролира от специална комисия към общината. Така проектирането на отделни сгради се превръща в комплексна художествена задача и елемент от София”, ж. кооп. “Св. градското Парашкеванов, . 1927 -29 планиране Л. Кооп. апартаментна сграда “Слънце”, Г. Гинева-Петрушева, 1929 -30 Развитието на града се определя със серия от закони. София е разделена на 4 строителни зони – всяка със специфична височина на застрояване, нарастваща от периферията към централната част в рамките на ринга.
Между двете световни войни Спорадичната поява на 53 нови квартали в периферните зони Картината през 1924 е твърде красноречива – градът е загубил яснотата на уличната мрежа иизработването на серия през периода 1912 -34 налага компактната си форма; цялото му развитиечастични регулационни планове, е продиктувано от случайността Необходимост които просто отразяват да се механичния преодолее растеж чрез тежката криза добавяне на чрез един нови бъдещ правоъгълни подробен квартали. устройствен (Горанов, T. , 1953; план на. П. , 1972; Taшев, града Желева-Maртинс, назрява сред Д. , 2004). професиона. На изток и юг листите в се присъединя дискусията за -ват целите на съседните професията села. през 1920 те г. План на Иван Празе, 1924
Между двете световни войни Строителният подем завладява историческия център от средата на 1920 те г. Г. Фингов, Д. Ничев, Г. Aпостолов, Застрахователно дружество “Феникс”, 1925 -26 С икономическата стабилизация израстват множество значими държавни и частни административни сгради и банки. В. Aнгелова, Министерство на обществените сгради, пътищата и благоустройството, 1926 -30
Между двете световни войни Интензивно строителство на хотели и офис сгради оформя уличните фронтове с ъглови акценти на кръстовищата. Хотел “Одеон”, K. Николов, 1927 Хотел “Империал”, K. Маричков, 1920 -23
Между двете световни войни В стилистичен аспект архитектурата зависи от генерацията, към която принадлежат проектантите. БНБ (стара), Н. Занков и др. , 1924 -30 БИАД, T. Горанов & Б. Русев, 1924 -30
Между двете световни войни По-възрастните архитекти все още се придържат към сецесионови изразни елементи, но постепенно възприемат лексиката на Ар Деко до 1930 г. Н. Koстов, M. Пушкаров, 1931 -33
Между двете световни войни Публикуваните две нови книги от български урбанисти (Благоустройствен наръчник от Г. Ненов, 1924 и Moдерлният град от T. Tрендафилов, 1925), показват степента, в която модерните европейски идеи са проникнали местните професионални виждания. (Желева-Мартинс, Д. , 2004). Промяна на стилистичната парадигма настъпва и в архитектурното проектиране. Необходимостта от бързо икономично жилищно строителство и земетресението от 1928 г. налагат приложението на съвременни строителни технологии и материали (стоманобетонови скелетни конструкции, технически новости – асансьори, подвижни платформи, сенници) и въвеждането на модерните идеи за рационално типизирано проектиране на сгради от масова употреба (апартаментни, училища, болници, други обществени и промишлени съоръжения).
Между двете световни войни За периода 1920 -1934 г. са осъществени редица урбанизационни мероприятия като прокарване на водопроводна система от Рила планина до София и на канализа- Електроснабдяването е подобрено. ционна мрежа Трамвайната мрежа от 1911 г. е разширена (1925 -33). три пъти. Броят на градините и парковете в града нараства от 11 през 1918 г. на 60 през 1938 г.
Между двете световни войни По-младите архитекти, обучавали се в чужбина през втората половина на 1920 те г. споделят модернистичните идеи и се опитват да ги интерпретират със специфичен регионален маниер. Й. Йорданов, Болница, 1934 -35 Същевременно, техните творби носят влиянията на архитектурните школи в Централна и Западна Европа, които са завършили. M. Захариева, С. Босолов, Офис сграда, 1929 -30
Между двете световни войни Хотел “Славянска беседа”, A. Mихайловски, 1933 -35 За краткия период от края на 1920 те до края на 1930 те г. архитектите преминават към рационално проектиране с гъвкави пространства, равни недекорирани фасади и категорично изрязани обеми. Хотел “България”, С. Белковски & И. Данчов, 1934 -39
Между двете световни войни Р. Радославов, K. Джангозов, апартаментна кооперация “Урумов”, 1938 -39 Х. Берберов, Апартаментна кооперация, 1939
Между двете световни войни Типичните модерни похвати са хоризонтални лентовидни прозорци, плоски покривитераси, липсващи ъглови конструктивни елементи по фасадите. Италианска застрахователна компания, “Generali’ A. Mихайловски, 1938 -40 Апартаментна кооперация, В. Василев, 1940
Между двете световни войни През 1931 г. е назначена специална комисия, която да подготви юридически условията за разширяване на София и да състави програмата за бъдещ градоустройствен конкурс. През 1932 -33, се изготвя проектозакон, успоредно с текущи дискусии и конференции, оформили професионалните виждания за целите и критериите на работа. В резултат на тази подготовка, един предварителен цветен план (1933) включва всички новоприсъединени територии и съседни селища на обща територия от 57 кв. км. Той е трябвало да послужи като подробна основа за по-нататъшно планиране като са подчертани основните булеварди и зони с различни условия на застрояване. Общият брой на населението по онова време е 287, 976 жители. (Желева-Мартинс, Д. , 1998; 2000, 2004).
Между двете световни войни Новият Софийска През 1934 план, изработен от колектив от български община кани видни градостроители под професори-урбанисти от ръководството на А. Франция - е представен на Мусман, Анри Прост, Жан Роа, Алфред-Дона Агаш, от Столичния общински Германия края на ноември съвет в – Херман Янсен, 1937 г. Адолф Паул Бонац, и одобрен със специален закон Мусман и от Италия – на 12 април 1938. Марчело Пиячентини да Негова основна цел е направят оферти за бъдещ превръщането на София градоустройствен проект в модерен и социално на София. добре урбанизиран град с След втори градски ринг и година Общината хигиенна жилищна поръчва градоустройстзастройка, на Голяма вения проекторганизирана съгласно принципите София на А. Мусман - на градовете-градини, професор в Дрезденскатас клиновидни озеленени политехника. проникващи територии, от периферията към центъра на града.
Териториална структура: m 1 -ва зона - център /ядро Още с появата си на града в рамките на ринговия булевард; “Планът Мусман” £ 2 -ра компактна зона – в предизвиква рамките на втория ринг; несъгласия ¡ критики сред наречена и 3 -та зона, – с икономични “социална” населението. жилища; ¢ индустриална зона – на С и около жп гарите; ¢ 4 -та жилищна зона – вили Порадиподножието на на ЮИ в началото на Втората световна планината Витоша ; ¢ 5 -та той не е войназона от съседните селища напълно селскостопанска m външна реализиран, зона. но някои от неговите ¢ Зелена трайно идеи са система, разположена радиално, заложени ви тангенциално концентрично структурата на София по цялата територия. Специално грижа и днес. и я определятсе отделя на отдиха и спорта на ЮИ. Три нови парка – З, С, Ю се прибавят към този на И.
Успоредно с Между двете световни войни това, опити за търсене на архитектурна идентичност чрез националната традиция се обединяват в движението “родна архитектура” от 1919. То изразява носталгията на интелектуалци те по разбитите национални идеали през A. Toрньов, църквата “Св. Параскева”, 1921 -30 войните. През 1920 -те год. се разработва специфичен набор от изразни средства при проектиране на православните църкви, който доразвива предвоенната нео-византийска стилистика.
Между двете световни войни Макар да е консервативно по характер, това направление успява да развие новаторски подход на диалектична интерпретация на модерната стилистика чрез традиционни строителни материали и форми. Ив. Васильов, Д. Цолов, църквата “Св. Неделя”, 1927 -30
Между двете световни войни Стремежът към национална идентификация чрез архитектура се засилва с настъплението на националистичните идеи в България успоредно с утвърждаване на егалитарните тенденции в Европа след 1933 г. M. Сапарева, 1935 -37
Между двете световни войни Установеният авторитарен режим в страната след държавния преврат от 1934 г. покрай останалите последствия води и до постепенно синхронизиране на стилистичното развитие в Д. Цолов, Л. Наследникова, 1935 -44 архитектурата и градоустройството, доминирани от държавата. Това веднага повлиява на композиционните принципи.
Между двете световни войни През втората половина на 1930 -те год. архитектите се обръщат към помощни нео-класически форми и симетрични фасадни композиции проектирането на важни обществени сгради. Ив. Васильов, Д. Цолов, Българска народна банка, 1934 -39 Г. Овчаров, МВР, 1936 -40
Между двете световни войни С. Белковски, телефонна и телеграфна палата, 1936/1939 -46
Изводи София става столица на България едва през 1879 г. , когато след дълъг период на упадък се е превърнала в малко изостанало селище. По време на българската политическа независимост и свободна икономическа инициатива градът се развива в тясно икономическо сътрудничество с останалите части на Европа. До началото на ХХ в. чужди и български архитекти работят едновременно в София , което поражда еклектичен градски пейзаж на съжителстващи нео-ренесанс, нео-красицизъм, нео-барок и нео-византийски стилистични направления. Още на прага на ХХ в. съвременните идеи в градоустройственото и архитектурното проектиране са внесени от българските урбанисти и архитекти, които се обучават в чужбина поради липсата на висше архитектурно училище в страната. Архитектурното и градоустройственото развитие на града между двете световни войни дава тласък на европейската стилистична еволюция на Ар деко през 1920 -те г. и на Модерното движение през 1930 -те год. с постоянни търсения на местна идентификация чрез архитектурата. Градът е придобил европейски характер и своя специфика.
87a31aeab774660a037816aba994522b.ppt