Скачать презентацию ЧЕРЕПНОМОЗЪЧНИ ТРАВМИ ФРАКТУРИ НА ЧЕРЕПА Когато се говори Скачать презентацию ЧЕРЕПНОМОЗЪЧНИ ТРАВМИ ФРАКТУРИ НА ЧЕРЕПА Когато се говори

0ba653adc39bac9cded6d1c4434c418b.ppt

  • Количество слайдов: 51

ЧЕРЕПНОМОЗЪЧНИ ТРАВМИ ФРАКТУРИ НА ЧЕРЕПА Когато се говори за черепно-мозъчни травми (ЧМТ) се имат ЧЕРЕПНОМОЗЪЧНИ ТРАВМИ ФРАКТУРИ НА ЧЕРЕПА Когато се говори за черепно-мозъчни травми (ЧМТ) се имат предвид пораженията на анатомичните структури на мозъчния отдел на главата и техните функции от механични фатори. За съчетана травма говорим, когато освен ЧМТ има увреждане и на други органи и системи на организма (гр. кош, корем, крайници и др. ) Комбинираната травма – предполага въздействие на няколко увреждащи фактора – механично с термично, химическо или лъчево.

Острите ЧМТ представляват важен проблем в съвременната клинична медицина поради няколко съществени момента: 1. Острите ЧМТ представляват важен проблем в съвременната клинична медицина поради няколко съществени момента: 1. Показват непрестанен ръст: – За период от 5 г – от 20 на 40% - 2 пъти – За 10 г период – четирикратен ръст 2. Основна причина за смъртност при травмите: – Общ леталитет между 5 -10% - при травмите – На ЧМТ се падат от 10 -60% – От тежките ЧМТ – 70 -90% смъртност – При мъжете – трикратно по-висок леталитет 3. Отнасят се към най-разпространения вид поражения: – 30. 40% от всички травми – 70% от транспортните травми 4. При съчетаните травми ЧМТ маскират и усложняват диагностиката и протичането на другите поражения. 5. Те представляват важен социално-икономически проблем. 6. Създават чести съдебно-медицински проблеми.

Основни причини за ЧМТ са: 1. Пътно-транспортни произшествия – транспортни травми. 2. Битови травми. Основни причини за ЧМТ са: 1. Пътно-транспортни произшествия – транспортни травми. 2. Битови травми. 3. Производствени травми. 4. Спортни травми.

Класификация на ЧМТ Термините “сътресение”, “контузия” и “притискане на мозъка” са въведени от Boirel Класификация на ЧМТ Термините “сътресение”, “контузия” и “притискане на мозъка” са въведени от Boirel (1677 г) и Littre (1705 г). Френският хирург J. L. Petit (1674 -1750) дава найподробно описание на клиничната картина на ЧМТ. Класификацията на ЧМТ от Petit, публикувана през 1774 г (24 г. след смъртта му) включва: Commotio cerebri; Contusio cerebri; Compressio cerebri; (хематоми + импресионни и депресионни фрактури)

Според общохирургичния принцип за състоянието на мекотъканните черепни покривки ЧМТ биват: 1. Закрити – Според общохирургичния принцип за състоянието на мекотъканните черепни покривки ЧМТ биват: 1. Закрити – запазена цялостта на меките тъкани 2. Открити – нарушена цялост на меките тъкани – наранявания.

1. 2. 3. 4. 5. I Закрити ЧМТ. Мозъчно сътресение (Commotio cerebri) Мозъчна контузия 1. 2. 3. 4. 5. I Закрити ЧМТ. Мозъчно сътресение (Commotio cerebri) Мозъчна контузия (Contusio cerebri) а) Лека степен (gr. laevis) б) Средна степен (gr. medius) в) Тежка степен (gr. gravis) Мозъчна компресия (Compressio cerebri) а) Епидурален хематом б) Субдурален хематом в) Интрацеребрален хематом г) Субдурален хигром д) Пневмоцеле (травматично) Фрактури на черепните кости: а) Фрактури на черепия свод: – линейни фрактури – единични и множествени – импресионни, депресионни и експулсионни – раздробени (отломъчни, полифрагментозни) б) Фрактури на черепната основа – на предна черепна ямка (ПЧЯ) – на средна черепна ямка (СЧЯ) – на задна черепна ямка (ЗЧЯ) в) Смесени фрактури (на свода и основата) Въздушна контузия (взривна вълна)

1. 2. 1. 2. 3. II Открити ЧМТ. А) Непроникващи – ненарушена dura mater 1. 2. 1. 2. 3. II Открити ЧМТ. А) Непроникващи – ненарушена dura mater Б) Проникващи (през дурата) Неогнестрелни: а) контузни б) порезни в) прободни Огнестрелни: а) тангенциални б) слепи в) пробивни г) рикошетни III Тежки ЧМТ. Синдром на декортикация Синдром на стволова смърт Синдром на мозъчна смърт

Съгласно тази класификация, тежестта на травмата се определя като: • Лека ЧМТ: – Мозъчно Съгласно тази класификация, тежестта на травмата се определя като: • Лека ЧМТ: – Мозъчно сътресение – Мозъчна контузия – лека степен • Средна ЧМТ: – Мозъчна контузия – средна степен • Тежка ЧМТ: – Мозъчна контузия тежка степен (с директна или индиректна травма на мозъчния ствол) (Точково определяне по GCS – 14 -15; 8 -13; 3 -7) Според механизма на травмиране уврежданията при ЧМТ биват: • Директни – (преки): движест се обект се удря в неподвижна или слабоподвижна глава (ударно натоварване). • Индиректни – (непреки): съприконсовение на движеща се глава с неподвижен предмет (импулсивно, инерционно натоварване) дифузна аксонална травма.

ПАТОГЕНЕЗА НА ЧМТ Диагностиката и клиничната оценка на ЧМТ е била изучавана още в ПАТОГЕНЕЗА НА ЧМТ Диагностиката и клиничната оценка на ЧМТ е била изучавана още в древността. Въпреки последвалите задълбочени научни изследвания, включително и експериментални патогенезата на ЧМТ все още не е напълно изяснена. Съществуват множество теории в тази област. 1. Petit (1774) – вибрационна теория – молекулярни колебания функционални изменения в клетките на мозъчната тъкан. 2. Bergmann (1880) – оприличавайки гл. мозък на “гъба - с шапка и краче” – изместване на мозъка в чер. кухина на мястото на прегъване. 3. Duret (1878) – теория за “шока на ликворната вълна” – точков кръвоизлив около аq. Sylvii. 4. Busch (1874) Bruns (1889) Kocher (1901) – теория за “хидростатичното” действие на удара внезапно пивишаване вътречерепното налягане (Паскал – несвиваемост на течностите).

5. Krehl (1918); Henchen (1927) “Травматична асинапсия” – нарушени междуневронни връзки”. 6. Gross (1958) 5. Krehl (1918); Henchen (1927) “Травматична асинапсия” – нарушени междуневронни връзки”. 6. Gross (1958) “Противоударна кавитазитационна теория” експериментално - зони с понижено налягане “кухини и мехурчета” – структурни нарушения паравентрикуларно. 7. Holbourn (1943) “Ротационна теория” - наличие на две основни групи сили: – На линейно ускорение – На ротационно ускорение Последващо: – Въртене и плъзгане на мозъка – Травмиране около костните и фиброзни образувания Причиняват: – Субдурални хематоми (нарушени мостови вени) – Шийни фрактури – тип “камшичен удар”

МОЗЪЧНО СЪТРЕСЕНИЕ (Commotio cerebri) Най-леката степен на закрита ЧМТ. Представя се чрез функционално-динамични разтройства МОЗЪЧНО СЪТРЕСЕНИЕ (Commotio cerebri) Най-леката степен на закрита ЧМТ. Представя се чрез функционално-динамични разтройства на мозъчните функции, отзвучаващи правилно лечение от 1 до 3 седмици. Не се установяват последствия за здравето на болния. То е последица на леката степен на дифузно аксонално увреждане. Макроскопски не се установяват морфологични промени. Смъртен изход като последица на МС не може да настъпи. Съгласно възприетата у нас класификация не се приема разделянето на степени при МС.

КЛИНИЧНА КАРТИНА При МС водеща е общомозъчната симптоматика. Промените в съзнанието са лекстепенни – КЛИНИЧНА КАРТИНА При МС водеща е общомозъчната симптоматика. Промените в съзнанието са лекстепенни – от обнубилираност до повърхностна кома. Загубата на съзнание от секунди до 20 -30 минути. Пациентите се оплакват от главоболие, главозамайване, гадене и повръщане, дразнене от светлина и шум, лесна уморяемост, емоционална лабилност. При наличие на амнезия тя е за кратък период от време (~мин. до 1 -2 ч. ) Не се наблюдава огнищна неврологична симптоматика Нарушените вегетативни функции се свеждат до: Промяна на пулсовата честота. Вазомоторна лабилност – ортостатична лабилност, повишена потливост.

ДИАГНОСТИКА Не се откриват рентгенови или клинични белези за фрактури на черепните кости. Ликворното ДИАГНОСТИКА Не се откриват рентгенови или клинични белези за фрактури на черепните кости. Ликворното изследване показва: – Нормален биохимичен и клетъчен състав на ликвора – Възможни са промени в ликворното налягане – лекостепенни и бързопреходни. ЕЕГ промените намят специфичен характер – отзвучават за 1 -2 седмици. ЛЕЧЕНИЕ Строг лечебно-охранителен режим Симптоматични препарати: аналгетици, противовертижни и леки седативни средства, при ликворна хипотенсия – рехидратираща терапия.

МОЗЪЧНА КОНТУЗИЯ (Contusio cerebri) Представлява по-тежка степен на увреждане на мозъка от сътресението. Наред МОЗЪЧНА КОНТУЗИЯ (Contusio cerebri) Представлява по-тежка степен на увреждане на мозъка от сътресението. Наред с функционално-динамичните прояви се установяват и първични травматични морфологични промени на главния мозък: 1. Дифузна аксонална увреда – Множество хеморагични/исхемични зони (515 мм) – Засяга се бялото мозъчно вещество > на границата с кората – Оток/набъбване на мозъка 2. Огнищна увреда – Корова контузия – Увреда на базалните ганглии – Първични стволови увреди – Кръвоизливи-субарахноидни, паренхимни (хеморагична контузия), стволови, интравентрикуларни. – Изместване на срединните структури – мозъчно херниране – Може да се съчетае с фрактури

Клинично мозъчната контузия протича по-тежко от мозъчното сътресение. • Помраченоста на съзнанието е по-дълбока Клинично мозъчната контузия протича по-тежко от мозъчното сътресение. • Помраченоста на съзнанието е по-дълбока и попродължителна – придружава се често от разтройство на дишането, сърдечния ритъм и кръвното налягане. • Амнезията обхваща по-голям период от време. • Освен общомозъчна, често се установява огнищна симптоматика. • Наблюдава се синдром на менинго-радикулерно дразнене (травмена САХ)

Според тежестта на клиничните прояви МК се разделя на три степени – лека, средна Според тежестта на клиничните прояви МК се разделя на три степени – лека, средна и тежка (gr. Laevis, medius, gravis). МК Лека степен – Общомозъчни и огнищни симптоми – слабо изразени, отзвучават до 3 месеца при адекватно лечение. МК Средна степен – След острия стадий огнищните симптоми са по-изявени • Подължават повече от 3 месеца • Наблюдава се клиника на травмена церебрастения, травмена енцефалопатия, посттравмена епилепсия. МК Тежка степен – Освен общомозъчните и огнищни синмтпоми са налице нарушения на основните витални функции – дишане, гълтане, сърдечна дейност, обмяна. Характерни са проявите на децебрационна ригидност. Последиците са: травмена енцефалопатия, травмена епилепсия, деменция, паркинсонизъм, диенцефален синдром - инсипиден диабет, адипозогинетален синдром.

Диагностика на МК. Краниографско изследване: – Диагностициране или изключване на черепни фрактури – Проникване Диагностика на МК. Краниографско изследване: – Диагностициране или изключване на черепни фрактури – Проникване на въздух във вътречерепната кухина – пневмоцефалия – Наличието на черепна фрактура – определя диагн. МК КТ: – Позволява диагностицирането на контузионни огнища – Мозъчен оток, дислокация на моз. структури – Интракраниални хематоми Ликворно изследване: – Наличие на кръв в ликвора (травмат. САХ) – също определя диагнозата МК ЕЕГ изследване: – В началото дифузни промени, по-късно огнищни.

Лечение на МК. А. Основна цел на консервативното лечение се явява въздействие върху патогенетичната Лечение на МК. А. Основна цел на консервативното лечение се явява въздействие върху патогенетичната верига на ЧМТ и повлияване проявите на увредите от съчетаните травми. 1. Осигуряване пълноценно дишане 2. Стабилизиране на хемодинамиката 3. Контрол и корекция на повишеното ВЧН 4. Контрол и корекция на другите витални показатели: – Нормотермия – Кръвни параметри – Корекция на алк. -киселинното равновесие Б. Хирургично лечение 1. Отстраняване на съпътствуващите интракраниални хематоми 2. Лечение на контузионните моз. увреждания Когато контузионно-хеморагичната зона действа като обемен процес с дислокация на срединните структури – вътрешна декомпресия чрез аспирация на контузионното огнище.

ТЕЖКИ ЧЕРЕПНОМОЗЪЧНИ ТРАВМИ Непосредствено след злополуката се манифестират със: 1. Коматозно състояние 2. Разтройство ТЕЖКИ ЧЕРЕПНОМОЗЪЧНИ ТРАВМИ Непосредствено след злополуката се манифестират със: 1. Коматозно състояние 2. Разтройство на функциите на мозъчния ствол. Наблюдават се три основни синдрома: 1. Синдром на декортикация с прояви на: а) пълна липса на реакция към околната среда б) блуждаещ поглед в) липса на реакция на словесни и болеви дразнители г) запазени вегетативни функции

2. Синдром на стволова смърт с прояви на: а) дълбоко коматозно състояние б) парализа 2. Синдром на стволова смърт с прояви на: а) дълбоко коматозно състояние б) парализа на дишането в) липса на стволови рефлекси – корнеални, зенични, окуловестибуларен, окулоцефален, кашличен 3. Синдром на мозъчна смърт: а) изчезване на всички реакции на дразнене б) пълна арефлексия в) генерализирана хипотония г) мидриаза д) артериална хипотония е) пойкилотермия При неповлияване от терапия, отрицателни апноична и атропинова проби след 12 -24 h пострадалият може да бъде донор за вземане на органи за присаждане.

ФРАКТУРИ НА ЧЕРЕПА Фрактурите на черепа (Fracturа cranii) се делят на: І. Фрактури на ФРАКТУРИ НА ЧЕРЕПА Фрактурите на черепа (Fracturа cranii) се делят на: І. Фрактури на черепния покрив (Fracture calvariae cranii) 1. Линейни фрактури (начупени двойни линии) а) единични б) множествени 2. Отломъчни (фрагментни) а) неразместени б) разместени – Импресионни V— – Депресионни – Експулсионни 3. Фрактури на черепните шевове > ламбдовидния шев 4. Растяща черепна фрактура – известни са като посттравмени лептоменингитни кисти (до 1 -3 год. възраст) – Съчетание на фрактурна линя с разкъсване на дурата и арахноидеята и сформиране на пулсиращи ликворни кисти

ОПЕРАТИВНОТО ЛЕЧЕНИЕ ВКЛЮЧВА: – Остеокластичен способ – Повдигане (елевация) на фрагментите > при деца ОПЕРАТИВНОТО ЛЕЧЕНИЕ ВКЛЮЧВА: – Остеокластичен способ – Повдигане (елевация) на фрагментите > при деца

ІІ. ФРАКТУРИ НА ЧЕРЕПНАТА ОСНОВА (Fracturа baseos cranii) Разделят се на три групи: 1. ІІ. ФРАКТУРИ НА ЧЕРЕПНАТА ОСНОВА (Fracturа baseos cranii) Разделят се на три групи: 1. Фрактури на основата в предна черепна ямка с характерни: а) кръвотечение от носа и носоглътката + ликворея б) с-м на очилата (кръвонасядане на клепачите) /+ субконюнктивен кръвоизлив (след интервал от няколко часа – периорбитален хематом) 2. В средна черепна ямка с прояви на: а) кървене/ликворея от външен слухов отвор (хемотимпан) б) през евстахиевата тръба – назоликворея и от носоглътката в) периферна пареза на н. фациалис 3. В задна черепна ямка с прояви на: а) кръвонасядане около proc. mastoideus (с-м на Battle) б) увреда на каудалната група ЧМН

ЛЕЧЕНИЕТО ВКЛЮЧВА: 1. Профилактика на възпалителни усложнения 2. Прекратяване на ликвореята – Отбременителни лумб. ЛЕЧЕНИЕТО ВКЛЮЧВА: 1. Профилактика на възпалителни усложнения 2. Прекратяване на ликвореята – Отбременителни лумб. пункции – Дехидратираща терапия – Евент. оперативно пластично закриване на дефекта на дурата и костта.

ЕКСТРАКРАНИАЛНИ КОЛЕКЦИИ 1. Caput succedaneum – при родова травма: колекция на кръв или серозна ЕКСТРАКРАНИАЛНИ КОЛЕКЦИИ 1. Caput succedaneum – при родова травма: колекция на кръв или серозна течност в подкожна тъкан на скалпа, разлята неограничено. Резорбира се и отзвучава спонтанно.

2. Кефалхематом: натрупване на кръв под периоста на черепните кости; най-често в париетална област, 2. Кефалхематом: натрупване на кръв под периоста на черепните кости; най-често в париетална област, линейни фр. • Пелвокефална диспропорция при първо раждане • Употреба на форцепс • Цезарово сечение – след като е започнало раждането Подутината е твърда, в границите на една кост – ограничена от шевовете: • Циркулярно тварди ръбове – псевдодепрес. ф-ри • Анемия – билирубенемия • Без огнищна неврологична симптоматика • В късна възраст – калциран кефалхематом на Shuller. Спонтанно се резорбира за 2 -3 седмици. Не се аспирира. Операция – при вторично инфектиране и осифициране.

3. Субгален хематом: кръв между галеята и периоста. – По-чест от кефалхематома – Разпространява 3. Субгален хематом: кръв между галеята и периоста. – По-чест от кефалхематома – Разпространява се дифузно – до 250 сс – анемия, шок – Причини: вакуум екстракция, интензивно раждане, леки травми на главата – Резорбира се за няколко седмици – Рядко се налага аспирация, инцизиястегната превръзка 4. Субгален хигром: мека, флуктуираща подутина след фрактура на черепа /линейна/ с разкъсване на дура матер и арахноидея. Изчезва спонтанно за около 2 седмици. Рядко се налага оперативно затваряне на дуралния дефект. Хоризонтално положение + дехидратиращи средства.

2. Кефалхематом: натрупване на кръв под периоста на черепните кости; най-често в париетална област, 2. Кефалхематом: натрупване на кръв под периоста на черепните кости; най-често в париетална област, линейни фр. • Пелвокефална диспропорция при първо раждане • Употреба на форцепс • Цезарово сечение – след като е започнало раждането Подутината е твърда, в границите на една кост – ограничена от шевовете: • Циркулярно тварди ръбове – псевдодепрес. ф-ри • Анемия – билирубенемия • Без огнищна неврологична симптоматика • В късна възраст – калциран кефалхематом на Shuller. Спонтанно се резорбира за 2 -3 седмици. Не се аспирира. Операция – при вторично инфектиране и осифициране.

КТ образ на мозъчен оток. Виждат се стеснени вентрикули и хиподенсност на двете мозъчни КТ образ на мозъчен оток. Виждат се стеснени вентрикули и хиподенсност на двете мозъчни хемисфери

Мозъчна смърт Вляво- заличен мозъчен рисунък и тромбозирали съдове. Вдясно- спиране на кръвния ток Мозъчна смърт Вляво- заличен мозъчен рисунък и тромбозирали съдове. Вдясно- спиране на кръвния ток до сифона. Изпълване на а. сarotis externa.

Сontusio cerebri При контузии в челната област на главата преобладават контузионните огнища в близост Сontusio cerebri При контузии в челната област на главата преобладават контузионните огнища в близост с мястото на удара (81, 8%), следвани от множествени контузиеонни огнища (6, 8%).

Сontusio cerebri При страничен удар на главата най-чести са контузионните огнища получени по coup Сontusio cerebri При страничен удар на главата най-чести са контузионните огнища получени по coup и contre coup механизъм – 37, 9%. Контузиите, получени поотделно, по coup и cntre coup механизъм се срещат с почти еднаква честота.

Сontusio cerebri При контузии в тилната област на главата преобладават контузионните огнища, получени по Сontusio cerebri При контузии в тилната област на главата преобладават контузионните огнища, получени по contre coup механизъм (71, 4%).

Сontusio cerebri Контузии по contre coup механизъм. Тилна травма. Сontusio cerebri Контузии по contre coup механизъм. Тилна травма.

Сontusio cerebri Дълбоки контузионни огнища в челните лобове и в слепоочния лоб. Сontusio cerebri Дълбоки контузионни огнища в челните лобове и в слепоочния лоб.

Сontusio cerebri Контузионни огнища в челните дялове, получени по contre coup механизъм. Сontusio cerebri Контузионни огнища в челните дялове, получени по contre coup механизъм.

Сontusio cerebri Контузионни огнища. Вляво предимно с хиподенсни участъци. Вдясно- с преобладаване на хиперденсни Сontusio cerebri Контузионни огнища. Вляво предимно с хиподенсни участъци. Вдясно- с преобладаване на хиперденсни участъци.

Субарахноидна хеморагия Масивна травмена субарахноидна хеморагия, блокираща всички базални цистерни. Субарахноидна хеморагия Масивна травмена субарахноидна хеморагия, блокираща всички базални цистерни.

Линейни фрактури Симптом на просветляване и на раздвояване Линейни фрактури Симптом на просветляване и на раздвояване

Линейни фрактури На теменна и слепоочна кост. На теменна кост. Линейни фрактури На теменна и слепоочна кост. На теменна кост.

Многолинейни и многофрагментни фрактури Многолинейна Многофрагментна Многолинейни и многофрагментни фрактури Многолинейна Многофрагментна

Многофрагментни фрактури на челната кост, слизащи към предната черепна яма. Многофрагментни фрактури на челната кост, слизащи към предната черепна яма.

Многолинейни фрактури Многолинейни счупвания на теменната и слепоочни кости Многолинейни фрактури Многолинейни счупвания на теменната и слепоочни кости

Импресионна и депресионна фрактура Вляво импресионен тип фрактура. Вдаването на фрагментите е ъгловидно. Вдясно Импресионна и депресионна фрактура Вляво импресионен тип фрактура. Вдаването на фрагментите е ъгловидно. Вдясно депресионен тип фрактура. Равномерно хлътване на костния фрагмент

Импресионна фрактура Импресионно счупване на челната кост вляво. Импресионна фрактура Импресионно счупване на челната кост вляво.

Импресионна фрактура. Конвенционални краниограми и СТ аксиална Импресионна фрактура. Конвенционални краниограми и СТ аксиална

Импресионна фрактура на челната кост. СТ с костен прозорец Импресионна фрактура на челната кост. СТ с костен прозорец

Депресионна фрактура на теменната кост. Вижда се и линейна фрактура, започваща от депресионната Депресионна фрактура на теменната кост. Вижда се и линейна фрактура, започваща от депресионната

Фðàêòóðè íà ÷åðåïíàòà îñíîâà Външни белези, говорещи за фрактура на предна черепна яма. Вляво- Фðàêòóðè íà ÷åðåïíàòà îñíîâà Външни белези, говорещи за фрактура на предна черепна яма. Вляво- периорбитален хематом. Вдясно ъгловидно кръвонасядане на склерата.

Фðàêòóðè íà ÷åðåïíàòà îñíîâà Емфизем на клепачите при фрактура на предната черепна яма. Фðàêòóðè íà ÷åðåïíàòà îñíîâà Емфизем на клепачите при фрактура на предната черепна яма.

Îãíåñòðåëíè ×ÌТ Видове огнестрелни наранявания 1 3 1. Браздовидно. 2. Тангенциално. 3. Сляпо. 4. Îãíåñòðåëíè ×ÌТ Видове огнестрелни наранявания 1 3 1. Браздовидно. 2. Тангенциално. 3. Сляпо. 4. Рикошетно. 2 4