България
Република България • Парламентарна република • Заема 22% от територията на Балканския полуостров • Столица – София
Първа българска държава 681 -1018 • През 632 година със създаването на Велика България са сложени основите на българската държавност. • В хода на войната на Велика България с хазарите кан Аспарух, третият син на кан Кубрат, се оттегля на югозапад към Дунава и се заселва през 679 в областта Онгъл. • През лятото на 680 г. византийският император Константин ІV Погонат предприема поход срещу прабългарите.
Първа българска държава 681 -1018 • Поражението на византийците от обединените прабългарски и славянски войни. • Заселването на прабългарите на Балканския полуостров става през 680 г. , а войната в Тракия завършва със сключването на мирен договор през лятото на 681 г, чрез които България е призната от Византия. • За столица е обявена Плиска
Първа българска държава 681 -1018 • 864 г. Княз Борис І покръства българите • 855 г. е създадена глаголицата от Константин Кирил Философ и се въвежда като официална азбука. • 885 г. е основана първата българска книжовна школа
Първа българска държава 681 -1018 • цар Симеон І създава и утвърждава Българската патриаршия като една от автокефалните вселенски патриаршии • Столицата е преместена от Плиска в Преслав.
Византийско владичество • При цар Петър І и цар Борис ІІ България упада заради вътрешни размирици и разпространението на богомилството. • След погрома над войските на цар Самуил през 1014 г. при Беласица, през 1018 г. последните крепости на държавата са завладяни от византийците.
Византийско владичество • 1185 г. братята Асен и Петър организират въстание. • За център на въстанието избират Търново. • На 26 октомври 1185 г. по-големият брат Петър е провъзгласен за цар Петър ІV(покъсно по-малкият Асен поема властта).
Второ българско царство 1185 -1393 г. • Ромейският пълководец Алексий Врана губи първите битки с въстаниците. • През 1187 г. император Исаак ІІ Ангел обсажда Ловешката крепост, за да си върне владението на Мизия. • След тримесечна безрезултатна обсада се отказва от намерението си и подписва мирен договор, с който де юре признава възстановяването на българската независимост и държавност.
Второ българско царство 1185 -1393 г. • Столица – Търновград • През 12 в. се укрепва държавата с военните успехи на цар Калоян над рицарите от Четвъртия кръстоносен поход и пленяването на императора на Латинската империя Балдуин Фландърски през 1205 г.
Османско владичество • България пада окончателно под османска власт през 1336 г. • През 1444 г. Владислав ІІІ Варненчик опитва неуспешно да освободи Балканите от османците, като достига до Варна, където е разбит от султан Мурад ІІ.
Османско владичество • българите са подложени на религиозна, политическа, икономическа и юридическа дискриминация • аристокрацията е елиминирана, • българската култура бива потъпкана и изолирана от европейската • образованите духовници избягват в други страни
Възраждане • 1762 г Паисий Хилендарски написва История славянобългарска • Водят се борби за независимост на три нива — просветно, религиозно и политическо.
Освобождение • 1860 г. възниква организирано национално освободително движение — Раковски основава Таен централен български комитет; • 1869 г в Букурещ е основан БРЦК, от Каравелов, Ботев, Левски. • Старозагорско (1875 г) и Априлско (1876 г) въстания. • На 12 април 1877 г избухва Руско – турската освободителна война, като бойните действия продължават до 19 януари 1878 г. • На 3 март 1878 г със Санстефанския мирен договор е възстановена българската държава.
Трета българска държава • Първоначално територията е обхващала населените с българи територии от Черно море до Охридското езеро и от Дунав до Егейско море. • Притеснени от значителното руско влияние на Балканите, Великите сили провеждат Берлинския конгрес, на който договорът е преразгледан.
Княжество България и Източна Румелия • 1 юли 1878 г е подписан Берлинския договор, който разпокъсва България на 5 части: „самостоятелно и трибутарно“ • Княжество България, (включващо земите между река Дунав и Стара планина и Софийския санджак) със столица Търново и „под суверенитета на Н. В. Султана“, • Източна Румелия - автономна в административно отношение област в Османската империя със столица Пловдив; • Македония и Южна Тракия остават за Османската империя • Северна Добруджа е дадена на Румъния, а • Южното Поморавие — на Сърбия.
Княжество България и Източна Румелия • 1879 се провежда Учредително събрание и се приема първата конституция —Търновската. • За български княз е избран Александър І Батенберг, от династията Хесен-Дармщат. • 6 септември 1885 г. е обявено Съединението на Княжество България с Източна Румелия.
Царство България • Официалното обявяване на независимостта е на 22 септември 1908 г. • България става царство • княз Фердинанд І се титулува като цар.
Народна Република България • 1946 г. Народна Република България • Еднопартийно управление на БКП • Министър - председател Георги Димитров • Планова икономика, национализация на предприятията и колективизация на селското стопанство
Народна Република България • 14 декември 1955 г България става член на ООН • 1949 г - съоснователка на Съвета за икономическа взаимопомощ • 1955 г. – съоснователка на Варшавския договор - и силно обвързана в политическо, икономическо и военно отношение със Съветския съюз и неговите съюзници. • 1971 г е приета Конституция на Народна Република България • През 1979 г в Космоса полита първият българин — Георги Иванов
Република България • 10 ноември 1989 г. приемането на оставката Тодор Живков • Официално на 15 ноември 1990 г. Народна република България е преименувана на Република България. • 1990 г първи парламентарни и президентски избори (като република) • Начало на прехода на България от комунизъм и планова икономика към демокрация и пазарна икономика. • България става член на НАТО на 2 април 2004 г. • и член на ЕС на 1 януари 2007 г.
Вероизповедания 2011 г • • • Православни християни - 59. 4% Ислиям – 7, 8% Протестантство - 0, 9% Римокатолицизъм -0, 7% Други религии – 0, 15% Нямат вероизповедание или не са отговорили на въпроса - 31, 05%
Език • Официален – български, говори се от 85, 2% от населението • 9, 1% приемат турския език за майчин • 4, 2% приемат циганския език за майчин
Език • Българският език е най-ранният писмено документиран славянски език • Съвременният български език се причислява към групата на славянските езици. • Един от 23 -те официални езика в ЕС.
Народно творчество • Българско народно творчество е общото наименование за произведенията на изкуството и постиженията на културата, предаващи се традиционно от поколение на поколение през вековете.
Народно творчество • Български народни приказки, легенди, пословици и поговорки • Български народни песни и танци • Народни облекла • Художествени мотиви за украса
Български народни песни и танци • Народните песни са умотворения в стихотворна форма, при които текст и мелодия са неразривно свързани. • Българското народно поетическо творчество води началото си от 9 -10 век. • Най-много народни песни са запазени от 18 век. • Голяма част от старите народни песни не са записани и са забравени. • Песните възникват като вътрешна потребност на създателите - да дадат израз на своите приживявания и мисли. • Те са изпяни в тъжни или радостни дни - на големи празници, на нивата, край стана. • Народната песен се създава и развива на село. • Предава се от певец на певец и така се получават много и различни варианти
Етнографски области в България Българският етнос обитава няколко големи етнографски области. Това са територии, в които населението има общи черти в говора, облеклото, бита, народното творчество и някои традиции и обичаи.
Етнографски области в България • • • 1. Добруджанска 2. Пиринска 3. Родопска 4. Северняшка 5. Тракийска 6. Шопска
Добружанска етнографска област • • Добруджанецът танцува с уверена стъпка, като често имитира детайли от ежедневния си труд. Акцентите в движенията му са насочени главно надолу, което показва връзката му със земята. В Добруджа голямо участие в танца вземат ръцете със специфична линия. Движенията на добруджанеца са с голяма амплитуда и наситени с много сила. Ръцете на добруджанката са много меки, плавни, с гъвкави китки и освободени от напрежение лакти – сякаш са житен стрък, подухнат от вятъра.
Добружанска етнографска област • Най-разпространени в тази област са смесените хорà, на които се залавят и жени, и мъже. • В повечето добруджански танци темпото в началото на мелодията е бавно, като постепенно забързва до умерено. • Типична за добруджанския стил е играта на тялото и раменете. При жените е наситена с много грация, а при мъжете – с подчертана вътрешна сила, с освободени и разкършени рамене.
Пиринска етнографска област • Пиринските хорà са сложни и разнообразни, • Само в този край обаче има хорà, които се играят в един размер в бавната, и в друг – в бързата част.
Пиринска етнографска област • Мъжките танци са много богати на движения и ритми, като се изпълняват от бавно до живо, дори бързо темпо. Обикновено танцът на мъжете изобилства от скокове, клякания, въртения. Някои движения са изпълнени с комично настроение, но повечето излъчват мъжественост, сила и вглъбяване, като понякога танцуващите доказват своята готовност за борба чрез игра с ножове в ръце.
Пиринска етнографска област • Женските хорà са бавни до умерено бързи. • Движенията се изпълняват с ниски, провлачени, притичващи и пружиниращи стъпки с изправено тяло.
Родопска етнографска област • Родопските танци са плавни и грациозни. • Изпълняват се с чувство на достойнство под звуците на една или повече гайди или на песен. • Жените стъпват в сгъстена редица, близо една до друга. Дори при бързите хорà запазват плътното си залавяне и стегнато тяло.
Родопска етнографска област • Мъжете играят посвободно, правят широки стъпки, понякога клякат и коленичат. • Характерно в тази област е подредбата на хорото: първо се хващат мъжете (за длани или за рамо), а след това - жените. Залавянето между тях е ставало с кърпа.
Северняшка етнографска област • Северняците играят с голяма свобода, със самочувствие и хумор. С малки изключения всяко започващо спокойно хоро скоро се съситня и забързва, като от време на време изпълнителите го разхождат, приситнят го и пак го разхождат. • Понякога местното население казва, че когато играе, лети. • Така се характеризира от една страна леката и вихрена игра, а от друга – състоянието на танцуващия, за когото танцът е вид откъсване от грижите на всекидневието и преминаване към желаното и обичано състояние на радост и веселие.
Северняшка етнографска област • Най-често играещите се държат за ръце, като ги размахват волно и широко. Има и танци, в които хватът е за пояс, а се срещат и такива, при които играещите не се залавят. • Типично за изпълнителския стил на Северозападна България е „натрисането” – ситно ритмично пружиниране с крака и рамене, заради което тялото сякаш трепти.
Тракийска етнографска област • Тракиецът играе своите танци с пълно отдаване, вглъбено и сериозно. • Мъжът танцува леко приклекнал, като непрекъснато пружинира. Особено популярно е движението „трополи”, чрез което той сякаш разговаря със земята. Ръцете на тракиеца излъчват сила и достойнство, като танцуващият често респектира със сложни пляскания. В много случаи ръцете му са освободени от напрежение и ритмично се изнасят вдясно и вляво, напред и назад, като изразяват преди всичко дълбоко вътрешно преживяване при танцуването. • Тракиецът се провиква тогава, когато започва нова мелодия, ново движение или пък в момент, в който изразява себе си като майстор в танца. Провикванията в женските и мъжките танци са различни. Те подчертават, от една страна, сдържаността на тракийката, а от друга – енергичността и буйната игра на тракиеца.
Тракийска етнографска област • Тракийката винаги спазва установените в обществото норми за взаимоотношения и дори в танца пази своето достойнство. Играе кротко и кипро, знаейки своята цена. • Ръцете й са меки и пластични, с освободени от напрежение китки и лакти. • Бързото темпо се редува с умерено за отдих на танцуващите.
Странджа • Част от тракийската етнографска област • Хората в областта честват много празници, изпълняват много обреди, но найнеповторимия и характерен за областта е нестинарството.
Шопска етнографска област • В Шоплука най-често се играят „водени” хора, „сключени” хора и хора „на леса”. Често „танцоводът” на „лесата” играе с бастун, на чиято извивка е вързана везана кърпа. Той си служи майсторски с него, като подканва останалите участници да изпълняват хорото както трябва, а дори понякога и заплашително го размахва към този, който не го знае достатъчно добре. • Провикванията в шопския народен танц се отличават от другите области. Наред с продължителното „ииии” – израз на повишено настроение, ще се чуе и заплашителното „хаааа” или дори нещо като ръмжене. Тези провиквания, типични за мъжкия танц, носят характер на мъжественост и войнственост, на специфично настроение и усещане. При жените те намират различен израз, но също се явяват отдушник на емоционалното състояние на танцуващите.
Шопска етнографска област • Бързина и лекота, буен темперамент и непрекъсната закачливост, одухотвореност и жизненост са характеристики на шопските танци. • Те са най-бързите в страната и впечатляват със своето разнообразие, лекота и пъргавина. • Шопът танцува леко приклекнал, често приведен малко напред. В част от танците той сякаш се бори – гази и мачка въображаем противник, повален на земята. В други пък акцентите са насочени нагоре, което изразява стремеж към откъсване от земята. Едва стъпил, шопът бърза да отскочи високо, да се докосне пак за кратък миг до земята и отново, пълен с неукротима енергия, да се отдели от нея.
Български народни инструменти • Инструментите, използвани при изпълнението на българска народна музика; • 5 основни народни инструмента – кавал, гайда, гъдулка, тамбура, тъпан • Характерни за отделни фолклорни области като тарамбука, дудук, овчарска свирка, чанове, зурна и др.
Васильовден (Сурвакане) • • Най-характерният за Нова Година обичай, По смисъл е пожелание и обредно осигуряване на здраве чрез докосване със сурова (най-често дрянова) пръчка, и то именно в началото на годината. Сурвакарите са деца. Събрани на групички, те обхождат домовете на своите близки и съседи, като започват от своя дом. В чиста премяна и с торбичка, всяко дете носи свежо откършена и украсена пръчка, която има специално название - сурвачка Найнапред децата удрят с пръчка всеки член от семейството, като започват от найвъзрастния, и честитят: Сурвакарската благословия не се пее, а се изрича. Тя представлява вербална магия, чието действие подсилва осигуряването на здраве и изобилие във всичко. Често се сурвакат и домашните животни. При обхождането сурвакарите се провикват от първата врата: "Сурва, сурва година", а вътре сурвакат всички наред с думите Навсякъде те получават от домакините кравайчета, плодове, орехи, сланина, дребни пари и по-малки подаръци. Някъде дряновите пъпки от сурвакницата се пускат в полозите на кокошките, за да се мътят пилета. Среща се и вярването, че младите жени, за да им растат дълги и лъскави косите, трябва да ги измиват с вода, в която пускат откъснатите скришом пъпки.
Васильовден (Сурвакане) • “Сурва, сурва година, весела година, зелен клас на нива, голям грозд на лозе, жълт мамул на леса, червена ябълка в градина, пълна къща с коприна, живо-здраво догодина, до амина. "
Васильовден (Сурва) • Сурва е древен български новогодишен ритуал за гонене на злите духове и сили чрез маски и огън. • Кукерите са ритуалните фигури наподобяващи демони, а паленето и прескачането на огньове е част от техните ритуали! • Кукерите и сурвакарите имат различни обреди за здраве и късмет, а злите сили се гонят с огън, който се прескача за здраве!
Йордановден • След ритуалното кръщаване на водата свещеникът хвърля кръста в реката или в морето. Мъжете се спускат да го вземат. Вярва се, че ако кръстът замръзне във водата, годината ще е плодородна, а народът - здрав. • Още в ранно утро преди изгрев слънце по традиция девойките и жените отиват да налеят прясна "кръстена" вода. На потока или край кладенеца те измиват домашната икона и палешника на ралото. Измиват и лицата си за здраве. • В Средните Родопи на Йордановден се изпълнява обичаят "хаскане". Той се заключава в обредното изкъпване на всички сгодени моми, на младите булки и младоженците, които за първи път посрещат Водици в нов социален статус.
Баба Марта • В народния светоглед Баба Марта е митологична персонификация на самия месец и на пролетта. Според преданието тя е сестра на Голям Сечко и на Малък Сечко (Януари и Февруари) и винаги е люта, защото двамата й братя всяка година изпиват виното и не я оставят дори да го опита. Оттук идва и поверието, че Баба Марта трябва да се омилостиви, защото настроението й оказва силно влияние върху времето. Когато е засмяна, времето е слънчево и топло, но ядоса ли се, задухва вятър и облаци закриват Слънцето. Пак според поверието на първи март Баба Марта спохожда хората и посевите, облечена в червен сукман, забрадена с червена забрадка и обута в червени чорапи.
Баба Марта • Първи март е древен български празник, с тази дата се свързва началото на пролетно-летния сезон. Обичаите на този ден са свързани със стопанката на къщата и съживяването на природата след тежката зима. • Носенето на мартеницата има магическа сила. Според преданието, мартеницата носи здраве, щастие и дълголетие. Старите българи вярвали, че в природата съществува някаква зла сила, наричана "лошотия", която също се събуждала през пролетта, а в народните вярвания първи март бележи началото на пролетта. На мартениците се приписвала магическата сила да предпазва от "лошотията" и най-вече от болести и уроки. Свалят се чак тогава, когато се види първият щъркел и се закачват на разцъфнало или зелено дръвче, или се слагат под камък. На следващия ден се гадае за здравето по това каква животинка има при нея под камъка.
Лазаровден • Това е празник на младостта, на пукналата пролет. Това е празника на труда и трудолюбивите българи. • Участват млади момичета до 16 години, облечени в празнични дрехи, с цветни венци на главите. • В ръцете лазарките носят кошнички, окичени със зеленина за събиране на дарове.
Лазаровден • Момичетата влизат във всяка къща и изпълняват песен - пожелание към всеки член на семейството за здраве, плодородие и щастлив живот. Стопаните ги даряват с яйца, орехи, пари. Песните, които се изпълняват на този ден са с любовен характер. Момите играят несключено лазарско хоро. • Навсякъде лазарките благославят труда на работливите стопани, пеят за нивите, за къщята, за стоката – домашните животни. Та нали всеки народ започва живота си от земята. Лазарките пеят и за млади и за стари. На девойките – за хубост, на момците – за храброст и ловкост … • Когато свърши лазаруването , лазарките си поделят събраното. Устройват си обща трапеза в дома на водачката. • Лазаруването за малките момичета е възрастов праг. От този ден, когато те за първи път са вземали кошничката и лазаруват, обичаят ги провъзглася за порастнали. Време е да ги учат обредно на първо плетене на чорапче, първа погача, месена от детските ръчички, първо везмо, бродерия и така да бъде въведено в труда на семейството.
Цветница • Неделята след Лазаровден и преди Великден е празник на цветята и на този ден завършва цикълът на моминските пролетни игри. • Привечер на Връбница на мегдана моми и ергени за полседен път играят лазарското хоро, като за първи път след Великденските пости хорото е сключено.
Цветница • На Връбница участвалите в Лазаруването моми отиват на реката (на чешма или кладенец) и пускат по течението на водата приготвените венчета от върба. • На отделни места всяка мома пригитвя специален обреден хляб-кукла, със залък от който се кумичи (използва се за белег при избор на кумицата). В някои села кумиченето става с ладийки от царевични листа. Чието венче, залък, ладийка или друг белег излезе най-напред по течението на водата, тази мома става кумица, кръстница. Тя повежда към своята къща моминското хоро. В дома на кумицата се слага обща трапеза. След гостуването момите говеят на кумицата до Великден, а на този ден всяка лазарка отива у тях с боядисани яйца и специален обреден хляб. Тук комицата ги освобождава от говеенето. Всички моменти от обичая Кумичене се придружават от съответните обредни песни, в които преобладават мотивите за качествата на моми и ергени, за любовта между тях, за предстояща женитба. Според народното поверие, девойка, която е лазарувала и се е кумичила, не може да бъде похитена от змей. Тя вече има право да се моми, да очаква сватове и да се ожени.
Великден • Приготовленията за празника протичат през цялата предходна седмица. Великденските яйца се боядисват обикновено на Велики Четвъртък или в събота. С първото, боядисано в червено яйце, бабата чертае кръст по челата на децата, за да са здрави и румени през годината. Това яйце се слага пред домашната икона, в сандъка с момински чеиз или се заравя в средата на нивата, за да я пази от градушка. На Велики Четвъртък се подновява квасът и се замесва тестото за великденските хлябове. Обикновено се украсяват с нечетен брой червени или бели яйца и усукано около тях тесто. Жените приготвят и по-малки великденски хлебчета с по едно червено яйце в средата, които се дават на първия гостенин, на кумовете, на девера и на роднини. Великден се празнува в продължение на три дни. Сутринта в неделя всички отиват на черква за тържествената литургия и се връщат със запалени свещи вкъщи, като се поздравяват с Христос Возкресе. Младоженците през този ден гостуват на своите кумове, родители и на девера. Те носят великденски хлябове и кошница с червени яйца. Посрещат ги с богато подредени трапези.
Св. Константин и Елена • На мегдана предварително е приготвена и голяма клада. Вечерта те се запалват, а междувременно всички са се събрали около кладата и слушат ритъма на ритуалния тъпан, по-късно - и хороводните мелодии, предназначени за обреда. Когато огънят стихне, останалата жарава (живите още въглени) се разстилат в кръг. Около тях се извиват хората, а начело се носят иконите на св. Константин и Елена. В жаравата влизат боси нестинарите; това са само прихванатите, откъсналите се от околния свят, и най-често са жени. Те са като че ли в несвяст, в унес. Вярва се, че иконата на светеца, която държат, ги запазва от огъня. В това състояние нестинарите понякога изричат пророчески думи, гадаят бъдещето или общуват с умрели предци. Трансът и ритуалният им танц траят няколко минути. • 30 септември 2009 г. в представителния списък на ЮНЕСКО за световно значимо нематериално културно наследство.
Св. Константин и Елена • Нестинарите (от гр. език "естия" - огнище) са посредници между висшето и низшето, между небето и земята. Смята се, че съществува връзка между нестинарите с древните божества на домашното огнище и огъня-закрилник. Те осъществяват и връзка с отвъдното, с мъртвите, с чиято помощ и предсказания ще осигурят успеха в новия аграрен цикъл. Така нестинарите продължават традициите на първожреците в древните мистерии; независимо че в покъсни времена "прихващането", трансът се схваща като "изпълване от духа на християнския светец".
Еньовден • 24 юни • На същата дата източно православната християнска църква чества деня на Йоан Кръстител и често обредите и традициите на двата празника се преплитат. • Според народа на Еньовден започва далечното начало на зимата — казва се „Еньо си наметнал кожуха да върви за сняг“. Вярва се, че сутринта на празника, когато изгрява, Слънцето „трепти“, „играе“ и който види това, ще бъде здрав през годината.
Еньовден • Смята се, че срещу Еньовден различните треви и билки придобиват посилна лечебна сила, която с изгрева на слънцето изчезва. Затова било най-добре да се берат рано сутринта, преди изгрев слънце. Преди изгрев слънце жените — баячки, магьосници, ходят сами и берат билки, с които после лекуват и правят магии. Набраните за зимата билки трябва да са „ 77 и половина“ — за всички болести и за „болестта без име“. От набраните билки, между които на първо място е еньовчето, жените правят еньовски китки и венци, вързани с червен конец. В някои райони правят толкова китки, колкото са членовете на семейството, наричат ги по именно и ги оставят през нощта навън. Сутринта по китката гадаят за здравето на този, комуто е наречена. Еньовските китки и венци окачват на различни места из дома и през годината ги използват за лек — с тях кадят болните, запойват ги или ги окъпват с вода, в която са топили китките или венците. С тревите и цветята, набрани на празника, увиват голям еньовски венец, през който се провират всички за здраве. Той също се запазва и се използва за лекуване.
Еньовден • За Еньовден е характерно „грабенето“ (краденето) и „маменето“ на плодородието от нивите и добитъка, макар че ритуала се прави и на Гергьовден. Казват, че жени (баятелки, магьосници) отиват на чужда нива, събличат се голи и извършват различни ритуали. Тогава стръковете на нивата им се покланят. Прав остава само един стрък и това е царят на нивата. Тогава магьосницата го откъсва и го носи на своята нива или на нивата на този, който й е поръчал „краденето“. Вярва се, че с царя тръгва и плодородието на нивата. За предпазване от такова „открадване“, срещу празника стопанинът сам жъне своята нива в средата или в четирите ъгъла, за да я намери житомамницата вече „обрана“. Грижата за съхраняване на реколтата и страхът от природните сили са породили още един ритуал — забраната да се жъне на Еньовден. Според поверието този ден е „аталия“ (лош ден) и се вярва, че Свети Еньо ще порази с гръм нивата на онзи, който не го е уважил на празника му, а е отишъл да работи.
Бъдни вечер • На този ден българите принасят в жертва прасе, което е гледано цяла година. Макар и да колят на 24 декември, то храните приготвени от свинското месо, а и от всяко друго месо, се консумират на Коледа. Това се прави с цел понеже денят преди Коледа се явява последният от тъй наречените Коледни пости.
Бъдни вечер • Едно от характерните неща за този ден е ”бъдника“. Той е задължителен за всяко семейство. Обикновено няколко мъже от дадено домакинство ходят в гората да отсекат дървото, което ще играе ролята на бъдника и гори цяла нощ. Обикновено бъдника бива дъб или круша. Самия бъдник като се качи на шейната или друго превозно средство не трябва да опира или падне на земята. По пътя за дома то не трябва да докосва земята. Когато пристигне в дома, стопанинът го слага в огнището. Бъдника трябва да гори без прикъсване не само в нощта на Бъдни вечер срещу Коледа, но и до Йордановден. След като изгори бъдника, пепелта от него не се изхвърля, а се ползва като лекарство през годината.
Бъдни вечер • Основната обредна храна на този празник е постна. • Нечетен брой гозби. • На празничната трапеза трябва задължително да има следните ястия: постен боб яхния, постни лозови сърми, варено жито, ошав, тиквеник (постна баница с плънка от тиква), зеленчуци, които са произведени през изминалата вече година. • Наред с това се приготвя постна пита украсена отгоре.
Бъдни вечер • Вечерта, когато цялото семейство седне на масата, найвъзрастният член на този дом прикадява вечерята. • След това главата на семейството разчупва празничната погача, като първото парче се оставя винаги за Богородица. • По време на Бъднивечерската вечеря никой от семейството на стопанина не може да става и ходи изправен. Ако се наложи на някого да стане, то той трябва да върви приведен. • Празничната трапеза не се раздига до сутринтта на Коледа. • В нощта срещу Коледа също се извършват гадания. Това се прави най-вече от младите момичета. Те слагат под възглавницата си първата хапка. Когото сънуват за него ще се омъжат. Така те гадаят какъв ще бъдещия им съпруг.
Коледуване • Започва още вечерта на Бъдни вечер срещу Коледа, но коледарите се събират седмица по-рано за да разучат нови песни и да си припомнят стари. Ръководител на тази дружинка е тъй наречения станеник. Той е найвъзрастния коледарин в групата. Всяка коледарска група има и деца, които също изпълняват определени функции. Тези от тях, които чукат на вратата, се наричат коте, а тези, които приемат и носят даровете, се наричат магаре. Коледарите обикалят къщите и благославят техните стопани. Коледарите, чрез специални песни и заклинания наричат за здраве и берекет домашните. Самите стопани от своя страна даряват коледарите с пари, кравай и други. Тези дарове се слагат в дисагите на магарето. Те не влизат само там, където има починал и този дом все още е в траур.
Коледа • В деня на самия празник Коледа, който е най-големия зимен християнски празник, приключват дългите четиридесетдневни пости. Въпреки, че неговият произход е християнски, то в неговата обредна система се преплитат библейската история за раждането на Христос със старите дохристиянски вярвания познати не само на източните народи, но и на нашите предци. Този празник е свързан с календара, тъй като се празнува винаги около зимното равноденствие. Основната идея, която е заложена в неговата символика, е за вечната умираща и възраждаща се природа. Тогава за пръв от 40 дена може да се яде блажно. Естествено, че вече на коледната трапеза ще присъстват и месни ястия. Въпреки, че човек може да разпусне след коледните пости, остават все още някои забрани, които важат до Йордановден. Става въпрос, че от Рождество Христово до Богоявление са тъй наречените мръсни дни. Човек не трябва да замръква, защото тогава излизат някои митологични същества ползващи се с лоша слава. Такива са вампири, талъсъми, караконджоли и други. Ако случайно му се налага на човек да излезе навън по късна доба, то той трябва да има муска или амулет, чиято основна съставка да е чесъна. Той служи като защита срещу тези мрачни сили.
Хляба • Съзнанието за причастяващата сила на хляба у българите е предхристиянско • От незапомнени времена е традицията да се посреща госта с хляб и сол. Хлябът се явява важен класификатор за категоризирането „Свое – Чуждо” и „Вътре – Вън”. За да допусне някого в „своето”, осветено чрез много ритуали пространство, българинът трябва да пречисти и причасти влизащия, който може да донесе безредие, нечистота, проклетия. Захранване с хляб от „своето” огнище и солта /знакова със способността си да пази от гниене, развала/ са достатъчни да се счете някой за достоен да пристъпи „вътре”
Хляба • При смърт се вари жито. Житото е необработен хляб, суровина – с тези си характеристики то вече прехожда към отвъдното, неподвластното. Но то е и символ на възкресението. • На гроба на ново погребан човек се излива вино и се засяват житни семена. • Също такива семена се хвърлят върху младоженците по време на сватба. • При представянето на бебе пред роднините също има традиция наречена погача.
Хляба • Всеки празник се съпровожда от свой, особен и специален вид хляб. • Новогодишната пита се украсява с най-много орнаменти. Върху нея е „записано” всичко, за което се молят стопаните на дома. якаш в началото на новата година семейството подновява заветните си отношения с Бог – не случайно тази пита се нарича „Боговица”. • Козунакът – друг много характерен обреден хляб. Сплитането на тестото на плитка с отворени краища е древен йероглиф, изписан по тракийски съдове от хилядолетия назад. Означава вечност. Не е случайно съвпадение, че този хляб се прави за Великден, когато се чества „Възкресение Христово”, победата на Христос над смъртта, над ограниченото човешко, земно време.
Скачать презентацию България Република България Парламентарна република
b49c6bcaf48e8a71fb937ef97a2c5b8a.ppt