БАНКОВИЯТ СЪЮЗ И ДРУГИ ЕВРОПЕЙСКИ УТОПИИ ИВАЙЛО НИКОЛОВ съветник на управителя на БНБ XI Годишна конференция на ACI Bulgaria - БДА гр. Хисаря, 2 ноември 2013 г.
Презентацията • Финансовата криза и еврозоната • Последвалите реформи в ЕС • Банковият съюз • Позиции на България (и БНБ) • Голямата картина 1
1 ноември 1993 г. : 20 години от влизане в сила на Договора от Маастрихт 2
Финансовата криза и еврозоната • Началото и ефектите: ü ипотеките с ниско качество, надценени и „токсични” активи ü икономически и фискални измерения ü необходимост от спасяване на големи банки • Тревогите в еврозоната: ü ü Гърция декември 2009 - ревизия на дълга (300 млрд. евро/113% от БВП) януари 2010 - ревизия на дефицита (12. 7% от БВП) май 2010 - първи спасителен пакет от 110 млрд. евро март 2012 - преструктуриране на дълга с участието на частния сектор (-107 млрд. евро по номинал) и нов спасителен пакет от 130 млрд. евро Ирландия ü ноември 2010 - спасителен пакет 85 млрд. евро Португалия ü май 2011 - спасителен пакет 78 млрд. евро • “Grexit”? 3
• Меркел (юли 2011 г. ): “Исторически дълг на Германия да подкрепя еврото” 4
Последвалите реформи в ЕС • Различия в конкурентоспособността, трупане на дисбаланси през годините • Несъвършенства в „архитектурата” на (главно) паричния съюз • Кризата като фактор за промени в икономическото управление: ü май 2010 - два нови инструмента: Европейски механизъм за финансово стабилизиране (European Financial Stabilisation Mechanism, EFSM) + Европейски инструмент за финансова стабилност (European Financial Stability Facility, EFSF) ü EFSM: позволява на ЕК да набира до 60 млрд. евро за финансова подкрепа на държави от ЕС ü EFSF: дружество с ограничена отговорност, емитиращо книжа гарантирани до 440 млрд. евро от държавите от еврозоната ü март 2011 - постоянен Европейски механизъм за стабилност (European Stability Mechanism, ESM). Замества EFSF от юли 2013 г. Общ записан капитал от 700 млрд. евро, от които внесен 80 млрд. евро. ü март 2011 - Пактът „Евро плюс” - договореност за по-тясна координация между икономическите политики и сближаване на икономиките. ü 2011 - 2013 - новата фискална рамка: “Six Pack” (за ЕС/еврозоната) + “Two Pack” (за еврозоната) + Договор за стабилност, координация и управление (“Fiscal compact”, за 25 страни) 5
Банковият съюз (1) • Хронология: ü дискусии от началото на 2012 г. ü юни 2012 - докладът на Председателя на Европейския съвет Херман ван Ромпой: “Towards a genuine economic and monetary union”. . . Задълбочаване, истински съюз? ü септември 2012 - ЕК предложи два Регламента за създаването на Единния надзорен механизъм (ЕНМ) за страните в еврозоната ü юли 2013 - ЕК предложи Регламент за Единния механизъм за преструктуриране (ЕМП) ü октомври 2013 - Регламентите за ЕНМ окончателно приети и публикувани (на 29 октомври) в Официалния вестник на ЕС ü ноември 2013 - ЕЦБ започна подробен преглед на 130 -те големи банки в еврозоната; ще продължи 12 месеца, преди да поеме единния надзор 6
Банковият съюз (2) • Елементите: Единен надзорен механизъм Единен механизъм за преструктуриране Единна схема/обща рамка за гарантиране на депозитите 7
Банковият съюз (3) • Единният надзорен механизъм: ü Оригиналната идея: единен надзор като условие за директна рекапитализация на банките от страна на ESM ü ЕНМ ще покрива значимите банки: - с обща стойност на активите - над 30 млрд. евро - с активи/БВП на съответната държава - над 20% (освен ако общата стойност на активите е под 5 млрд. лв. ) - независимо дали отговарят на горното - трите най-големи банки във всяка участваща държава ü Новите надзорни правомощия на ЕЦБ: - Решенията се вземат от Надзорен съвет (нов орган), но подлежат на одобрение от Управителния съвет на ЕЦБ 8
Банковият съюз (4) • Друг сюжет, успореден на Банковия съюз Директивата за възстановяване и преструктуриране на кредитните институции: ü ЕК публикува предложението през юни 2012 г. ü юни 2013 - Съветът ЕКОФИН прие първите компромисни предложения: - Практически бе приета позицията, отстоявана от няколко от държавите извън еврозоната (сред тях и България) националните органи по преструктуриране да могат да разполагат с достатъчно гъвкавост при използването на различни вътрешни източници за рекапитализация на банки 9
Позиции на България (и БНБ) (1) • България има ясна и последователна позиция. Подкрепяме задълбочаването на интеграцията в еврозоната, вкл. изграждането на Банков съюз в нея. • За България не е подходящо да се присъедини към Банковия съюз преди присъединяването към еврозоната. • Относно ЕНМ: ü Според опцията за „близко сътрудничество”, бихме поели големи рискове, ако се присъединим. ü Банките у нас, за разлика от банките в еврозоната, няма да имат достъп нито до ликвидна подкрепа от ЕЦБ, нито до капиталова подкрепа от ESM в случай на нужда. ü Държавите извън еврозоната няма да могат да участват във вземането на окончателните решения (което става в Управителния съвет на ЕЦБ). 10
Позиции на България (и БНБ) (2) • Относно ЕМП: ü Споделяме виждането на други държави-членки (вкл. Германия), че за създаването му ще бъде необходима промяна в Договора. ü Разумно е да има два етапа: първо, национални фондове и второ, единен европейски фонд за преструктуриране. ü Против идеята ЕК да поеме ролята на европейски орган по преструктуриране. ü Предупреждаваме срещу скритите фискални преразпределения между държавите. • Относно общата рамка за гарантиране на депозитите: ü На този етап е преждевременно да се обсъжда установяването на Единна схема за гарантиране на влоговете в банките. Същевременно, подкрепяме приемането на общата рамка за гарантиране на влоговете в ЕС чрез промените в сегашната Директива за схемите за гарантиране на депозити. ü България е против задължителното заемане на средства между национални фондове, както и против скрити форми на трансфери между тях. 11
Голямата картина (1) Статия от 24 окт 2013 г. 12
Голямата картина (2) • Прекъсване на „порочния” кръг между банките и суверена една фалшива мантра. • Единният/вътрешният пазар в ЕС сам по себе си не се нуждае от Банков съюз. • Кризата - фактор за промени или оправдание за централизация? • Реформите в икономическото управление в ЕС се ръководят от интересите на еврозоната. • Държавите-членки извън еврозоната, особено тези в процес на „догонване”, трябва да запазят гъвкавост и дискреция в политиките си. • Границите на европейската интеграция - преди и след Маастрихт. 13
Благодаря за вниманието!
Скачать презентацию БАНКОВИЯТ СЪЮЗ И ДРУГИ ЕВРОПЕЙСКИ УТОПИИ ИВАЙЛО НИКОЛОВ
b7d7123984e1aa17e5bfce1523243f09.ppt