ПОЛИТИЧЕСКИ И ПРАВНИ УЧЕНИЯ доц д-р Даниел Вълчев

Скачать презентацию ПОЛИТИЧЕСКИ И ПРАВНИ УЧЕНИЯ доц д-р Даниел Вълчев Скачать презентацию ПОЛИТИЧЕСКИ И ПРАВНИ УЧЕНИЯ доц д-р Даниел Вълчев

a104dbd9ce6615bf91d5d4cb10221cfd.ppt

  • Количество слайдов: 16

ПОЛИТИЧЕСКИ И ПРАВНИ УЧЕНИЯ доц. д-р Даниел Вълчев ЖАН БОДЕН И АКСИОМАТА ЗА СУВЕРЕНИТЕТА ПОЛИТИЧЕСКИ И ПРАВНИ УЧЕНИЯ доц. д-р Даниел Вълчев ЖАН БОДЕН И АКСИОМАТА ЗА СУВЕРЕНИТЕТА НА ДЪРЖАВАТА

Структура 1. Проблемът за суверенитета 2. Животът и творчеството на Жан Боден 3. Понятието Структура 1. Проблемът за суверенитета 2. Животът и творчеството на Жан Боден 3. Понятието “суверенитет” до Боден 4. Суверенитетът – абсолютната власт на държавата 5. Форми на управление 6. Критики 7. Теорията на Жан Боден и развитието на юридическото познание за държавата

1. Проблемът за суверенита • • Понятието “суверенитет” е едно от най-дискутираните през последните 1. Проблемът за суверенита • • Понятието “суверенитет” е едно от най-дискутираните през последните няколко века понятия, свързани с науките за правото и политиката То е едно от двете основни концептуални понятия (заедно с понятието нация), върху които са изградени най-експлоатираните и днес теории за модерната държава Значението на теориите за суверенитета в правната наука се дължи основно на годността им да посочат критерий за разграничаването на държавата от всички други политически форми на социално съжителство Жан Боден е почти единодушно сочен за един от мислите (може би конкуриран от Хобс), които имат най-голяма заслуга за налагането на понятието “суверенитет” в правната наука

2. Животът и творчеството на Жан Боден (1) Времето (1) • Теориите за суверенитета 2. Животът и творчеството на Жан Боден (1) Времето (1) • Теориите за суверенитета – опит да се обясни теоретично и да се легитимира правно-философски един до голяма степен политически консумиран вече процес – възникването и укрепването на централизирани национални държави в Западна Европа през ХV и ХVІ век - На Изток – завладяването на Константинопол от турците през 1453 г. и изчезване на последното политическо образование, носещо автентичния дух на световната Римска империя - На Запад – възникване и укрепване на национални държави – укрепване и вътрешна централизация на Франция и Англия въпреки изтощението от стогодишната война; силно укрепване на кралската власт в Испания; стремеж на Германия и Италия към създаване на единни държави, намиращ своето отражение в търсенето на една нова национална духовна идентичност - Загуба на авторитет от страна на папската институция – самата организация на римокатолическата църква понася няколко силни сътресения, започнали с пренасянето на Светия Престол от Рим в Авиньон (1309 – 1377 г. ) и последвалия смъртта на папа Григорий ХІ (1378 г. ) разкол

2. Животът и творчеството на Жан Боден (2) Времето (2) - Широко движение за 2. Животът и творчеството на Жан Боден (2) Времето (2) - Широко движение за църковно обновление в началото на ХVІ век, получило събирателното име Реформация, допълнително задълбочаващо кризата в католическата църква; между главните резултати от Реформацията следва да посочим отпадането на църковната хегемония на Рим и създаването в редица европейски страни на самостоятелни национални църкви, както и свързаното с това допълнително избледняване на идеята за единно в политическо и културно отношение християнско пространство - Началото на великите географски открития (Васко да Гама, Колумб, Магелан) и развитието на научното познание, което коренно променя представите за света (Коперник, Кеплер) • Обща тенденция на интелектуален подем и еманципиране в Европа – тази тенденция е подпомогната от началото на книгопечатането (1448 г. ), дало възможност на повечето грамотни хора да притежават поне семейна библия и има като резултат постепенното разширяване на социалните слоеве, имащи достъп до науката, философията и литературата, и в крайна сметка до водещите идеи на своето време

2. Животът и творчеството на Жан Боден (3) Живот • • • Роден през 2. Животът и творчеството на Жан Боден (3) Живот • • • Роден през 1530 г. в Анжер, Франция Завършва право в Тулуза и последователно е преподавател, адвокат и прокурор Животът му протича в един от драматичните периоди в историята на Франция – религиозните войни Участва активно в политическия живот – депутат в Etats de Blois (1576 и 1577 г. ) и съветник на duc d’Anjou Преживява няколко религиозни и политически превъплъщения, поради което приживе е обвиняван както че е прикрит хугенот, така дори и че е евреин (поради твърдения, че неговата майка е еврейка) Умира през 1596 г. в Лион

2. Животът и творчеството на Жан Боден (4) Произведения • • • Six livres 2. Животът и творчеството на Жан Боден (4) Произведения • • • Six livres de la République (Шест книги за държавата) – 1576 г. Paradoxes de Malestroit touchant le fait des monnaies et l’enrichissement de toutes choses (Парадоксите на г-н Малестроа, засягащи съществуването на парите и увеличаването на стойността на нещата) – 1568 г. Methodus at facilem historiarum cognitionem (Методи за лесно изучаване на историята) – 1566 г.

3. Понятието “суверенитет” до Боден (1) Думата “суверенитет” • • • Думите “суверен“, “суверенитет“ 3. Понятието “суверенитет” до Боден (1) Думата “суверенитет” • • • Думите “суверен“, “суверенитет“ се срещат още в края на ХIII век във Франция, а малко по-късно в Англия и Испания. През ХIV век и италиански автори употребяват понятието суверенитет, а неговият немски вариант се разпространява през ХVII век Думата “суверенитет“ не произлиза от своя латински аналог, подобно на други понятия, свързани с публичното право (република, монархия, политика). Самият Боден в направения от него латински превод на “Шест книги за Републиката” от 1586 г. използва думата majestas, за да означи онова, което във френския текст е нарекъл souverainté Думата “суверенитет“ се развива от френското souverain, което вероятно идва от superanus, средновековна форма на класическото латинско superus (върховен)

3. Понятието “суверенитет” до Боден (2) Суверенитетът като доктринално понятие • • Началото на 3. Понятието “суверенитет” до Боден (2) Суверенитетът като доктринално понятие • • Началото на ХIV век Смекчаване на противоречията между две противоположни идейни тенденции – апологетизирането на кралската власт във Франция (Jean de Paris, Jean Du Bois и др. ), от една страна, и утвърждаването на политическото единство на католическа Европа, а оттам и всемогъществото на императора от италианските постглосатори (преди всичко Bartolus), от друга страна; приема се компромисната формула, според която императорът е rex universalis но само de iure, докато de facto някои принцове не признават висшестояща власт в рамките на своите владения Голямо значение при оформянето и закрепването на понятието суверенитет като водещо доктринално понятие имат и идеите, отнасящи се до международното право (преди всичко Francisco de Vitoria, Gabriel Vazquez и Francisco Suarez). Техните възгледи оказват силно въздействие върху по-нататъшното развитие на теориите за международното право в произведенията на Gentili, Wolff, Vattel и Grotius и в частност върху формулирането на принципа, според който право на участие в международната общност имат само суверенните държави - т. е. онези, които се управляват според собственото си право и без чужда намеса отвън През ХVI век понятието суверенитет е вече натоварено не само с тезата за вътрешното могъщество на държавата (по-късно започва да се говори за вътрешен суверенитет), но наред с това включва и представата за нейната външна независимост (развила се впоследствие в идеята за външния суверенитет).

4. Суверенитетът – абсолютната власт на държавата (1) Дефиниция на държавата • • В 4. Суверенитетът – абсолютната власт на държавата (1) Дефиниция на държавата • • В своя основен труд Les Six livres de la République Боден дава следното определение за държавата: "République est un droit gouvernement de plusieur mesnages et de ce qui leur est commun, avec puissance souveraine" – Държавата е правно (с помощта на правото, правилно) управление на много семейства (домакинства, домове) и онова, което е общо за тях, със суверенна власт (могъщество) Държавата е droit gouvernement, т. е. правилно, справедливо, морално управление. Управлението в държавата не е произволно, а почива върху правото. Това твърдение изразява разбирането на Боден, че властта на държавата трябва да е в съответствие с божествения и естествения закон За разлика от повечето мислители, разглеждащи държавата като съвкупност от индивиди, Боден приема mesnage (съвр. ménage – семейството, домакинство, дом) за неин елемент Puissance souveraine – суверенно могъщество, суверенна власт

4. Суверенитетът – абсолютната власт на държавата (2) Дефиниция на суверенитета • Рuissance absolue 4. Суверенитетът – абсолютната власт на държавата (2) Дефиниция на суверенитета • Рuissance absolue et perpétuelle d'une République – абсолютно и постоянно (вечно) могъщество (власт) на една държава - Суверенитетът винаги е puissance absolue – абсолютна власт, което означава, че носителят му (суверенът) не се подчинява на ничия чужда воля; идеята за абсолютния характер на властта включва в себе си и тезата за нейната единственост – само един суверенитет в рамките на една и съща държавноорганизирана общност - Рuissance perpétuelle – постоянна, вечна власт – независимо от съществуващата форма на управление и от евентуалните промени в нея, суверенитетът остава иманентна характеристика на държавата • Извод – държавата по дефиниция е суверенна общност; ако една политическа общност не притежава тази абсолютна, постоянна и единствена власт, която Боден нарича суверенитет, тогава тя не е държава

5. Форми на управление (1) Класификация • • В глава V от Methodus at 5. Форми на управление (1) Класификация • • В глава V от Methodus at facilem historiarum cognitionem и цялата книга II от Six livres de la République Суверенитетът е основен критерий за класификация на формите на управление Монархия (суверенитетът принадлежи на едно лице), аристокрация (суверенитетът се осъществява от малцинството) и народна държава (когато целият народ участва в неговото осъществяване) Освен водещия критерий кому принадлежи суверенитетът, Боден предлага и два вторични критерия – на кого е поверено управлението и как се осъществява властта, които му позволяват да изгради една разгърната и сложна класификация на формите на управление

5. Форми на управление (2) Политически идеал • • Счита, че не е възможно 5. Форми на управление (2) Политически идеал • • Счита, че не е възможно да има стабилно и надеждно управление, ако суверенитетът е поделен; в най-добрия случай смесените форми могат да просъществуват за кратко време като преходен етап между две форми на управление Идеалът му е т. нар. от него монархия с кралско управление (в отличие от тираничната монархия и от сеньориалната монархия) Значително се доближава до политическия режим във Франция в края на ХVI в. Съответства на водещите идеи в теорията на Боден – суверенитетът е абсолютна и вечна власт, но все пак ограничена от божествените повели и естествените закони, които изрично или мълчаливо съдържат признание за приоритета на справедливото еднолично управление

6. Критики • • • Смесването на проблема за суверенитета като присъщ белег на 6. Критики • • • Смесването на проблема за суверенитета като присъщ белег на държавата с проблема кой упражнява властта от името на държавата Несъответствието между абсолютния характер на суверенитета и декларираната от Боден необходимост суверенната власт да се съобразява с определени рамки Опитите да се попълни предпоставящото отрицателни изводи понятие суверенитет с конкретни положителни правомощия – les vraies marques de souveraineté

7. Теорията на Жан Боден и развитието на юридическото познание за държавата • • 7. Теорията на Жан Боден и развитието на юридическото познание за държавата • • • Теорията на Боден застава в основата на оформилата се по-късно френско-английска традиция при интерпретиране на понятието “суверенитет” – като самата абсолютна държавна власт Немските правни теоретици са изправени пред трудността да намерят поле за примирение между господстващата идея за равностойност между понятията суверенитет и държавна власт, от една страна, и конфедеративната (а впоследствие федеративна) структура на Германия Разбирането, че суверенитетът е самата държавната власт и е същевременно необходим белег на държавата, съпоставен с федеративна Германия, води до един от трите еднакво неприемливи извода: - Суверенитетът е делим - Членовете на федерацията не са държави - Федеративният съюз не е държава Немските правни мислители отхвърлят първото твърдение на теоретични основания, а другите две – и по политически съображения • Решението – необходим белег на държавата е Herrschaft (господство, власт), а суверенитетът е само едно от възможните, но не задължителни качества на държавната власт; много често държавната власт е суверенна, но е възможно и тя да не притежава качеството суверенитет

ПОЛИТИЧЕСКИ И ПРАВНИ УЧЕНИЯ доц. д-р Даниел Вълчев www. danielvalchev. com ПОЛИТИЧЕСКИ И ПРАВНИ УЧЕНИЯ доц. д-р Даниел Вълчев www. danielvalchev. com




  • Мы удаляем страницу по первому запросу с достаточным набором данных, указывающих на ваше авторство. Мы также можем оставить страницу, явно указав ваше авторство (страницы полезны всем пользователям рунета и не несут цели нарушения авторских прав). Если такой вариант возможен, пожалуйста, укажите об этом.